Публикувана: 7 ян. 2010, 22:19 ч.
Последно мнение: 20 март 2017, 21:13 ч.

Споделете любимото си стихотворение за любовта

258 442
382
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кое е любимото ви стихотворение на тема любов? Ако може с автори. Благодаря.
Можете ли да предоставите повече информация за Валентин Йорданов? Моля.
Кой е поетът Валентин Йорданов?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кое е любимото ви стихотворение на тема любов? Ако може с автори. Благодаря.
  
  В платформата има различни стихотворения за любовта, написани от автори като Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Валентин Йорданов, Маргарита Петковa, Александър Гергов, Никола Вапцаров и др.
- Можете ли да предоставите повече информация за Валентин Йорданов? Моля.
  
  Валентин Йорданов е български поет, известен със своята емоционална и изразителна поезия, която често се фокусира върху любовта, страстта и човешките емоции. Неговите стихотворения пленяват читателите със своята интензивност и дълбочина.
- Кой е поетът Валентин Йорданов?
  
  Валентин Йорданов е млад поет, роден в Силистра. Той е автор на стихотворението „За теб, Любов моя“, което изразява силните му емоции и желанието да изрази любовта си.
- Какво е значението на стихотворението „Пръстен“?
- Какво е стихотворението „Прощално“?

# 315 30 май 2014, 12:28 ч.

Мнения: 9

НЕДЕЙ! НЕ МЕ ОБИЧАЙ!...
Valentin Jeliazkov/Napolitano/©
------------------------
Недей, не ме обичай - моля!
Защото ще те нараня!
Ще отнема в тебе всяка воля,
да останеш… истинска жена!
Ще забравиш гордост - свобода!
Ще се раздаваш без да искаш нищо,
ще захвърлиш Его - Суета,
ще ме желаеш истински и... хищно!
Недей! Не ме обичай - моля!
Не съм обект за твоята Любов,
не съм реален... Аз съм... роля,
във театъра на вечния живот!
Ще заспят във тебе сетивата,
усещането за добро и зло!
Без мен ще заживееш в самотата,
ще бъдеш цвете... Без стебло!
Очите ще те заболят от взиране,
в очакването само да ме зърнеш
и всеки миг щ‘е... мъничко умиране,
щом нямаме до теб, да те прегърна...
Недей! Не ме обичай - моля!
Аз рана съм, която все кърви!
А тази рана, ще превърна в твоя,
ако решиш, до мене да вървиш...
Сърцето ми отдавна е сломено,
Такива, като теб му взеха всичко,
усещането за Любов - солено е,
и пълно е със мъртви птички...
Не мога да приема Любовта ти!
Забравих как се вярва на жена...
Живеят в нея Демони крилати,
а аз пред тях - издигнал съм стена!..
Ти просто затвори очи,
разпалИ във тебе всички свЕщи,
не казвай нищо… Замълчи!
Раздай на друг душата си гореща...
Недей да ме обичаш - моля!
Но… остави се Аз да те "обичам",
а да бъда в тази невъзможна роля,
повярвай... аз владея го...
Отлично!...

# 316 1 юни 2014, 15:10 ч.

Мнения: 116

Цитат на: EniGeo в чт, 29 май 2014, 14:23

За смелите с любов

„Прекрасна си“ – шепнеше ми нежно ангела:
„Върви, кажи му чувствата без страх“.
„Не се разкривай“ – отвръщаше веднага дявола:
„Разбити ще са пак мечтите ти на прах“.
Две малки крачки и отново колебание,
замръзнаха краката ми без грам кураж...
Дявола измъчва грубо моето съзнание -
„Не се излагай скъпа, че ще си тръгнеш без багаж“.
„Не можеш да отлагаш, направила си избора.
Добър ли е, или е лош, ще трябва да опиташ“.
„Върни се мила - ще бъде той поредна авантюра,
от болка и страдание обратно ще залиташ“.
„С голямата любов умират само смелите,
преследват щастието си достигайки до ада!
Нима предпазвайки душата си от нараняване,
ще бъдеш ден и нощ сама на вечна клада...“
А вятъра на гарата пронизва ми лицето -
Какво да правя? Не мога да се върна, не и в този час...
Една усмивка беше нужна на сърцето,
да тръгне с него без да чува ничий глас...

Ева Георгиева

Много е хубаво! Много ми хареса!

# 317 5 юни 2014, 21:57 ч.

Мнения: X

Край...
Край... Спирам вече да те чакам!
И колкото да ми е тъжно, да боли...
Ще стискам зъби сам във мрака,
болката със времето ще отлети...
Ще отлетят и може би мечтите,
които криеха се в моето сърце...
Ще отлетят завинаги и дните,
в които чаках и надявах се въобще..
Но не! Не искам вече да се заблуждавам!
Не искам да се питам "що така?"!
Не искам на въпроси сам да отговарям...
Тук се примирявам и казвам си, Съдба!
Ще минат дни... Ще минат и години...
Ще спомням си понякога за теб и мен...
За черната коса... И за очите сини...
За погледа ти влюбен, понякога студен...
Ще спомням си за думите - нежни и горещи.
За образа ти мил, там някъде далече.
За миналите мигове и прекрасни срещи...
За любовта която срещнах и загубих вече...

Добромир Радев

# 318 6 юни 2014, 01:53 ч.

Мнения: 9

МЕЧТАЯ ЗА ТЕБ

Как мечтая за теб -
като утро за слънце в ефира,
да се щурам в очите ти сини,
в езера от небесни сапфири.

Как ревнувам те луднал,
щом в косите ти месецът кротне
да те милва с пръстите лунни,
ех, натрапникът, дявол го взел, дорде съмне.

Как те искам като огнено лято,
с нежен изгрев деня да събудиш,
там, до тебе притихнал, когато
ще лелеят мечтите ми чудни!

Как обичам кавгите ти даже
и когато сладко се мусиш,
щом ме стрелнеш с усмивка – прости ми
и ме близнат къдриците руси.

Как притичваш в съня ми любима,
в мрачината светулка - искрица,
за да шепнеш ми - щастие има,
мое ангелче, моя светица!

Как жадувам за ласка -
като утро за слънце в ефира,
днес и утре, в безбройните нощи
аз, с любов, все при теб ще спирам!

Красимир Трифонов

# 319 13 юни 2014, 13:18 ч.

Мнения: 116

Цитат на: Зверчето в чт, 05 юни 2014, 21:57

Разплака ме:(

# 320 18 юни 2014, 05:42 ч.

Мнения: 9

ДУША ХЕРБАРИЙ...
Valentin Jeliazkov /Napolitano/©
----------------------------
Душата се разлиства като роза
и пръска аромат чрез листата,
но веднъж откъсната, не може
за се затвори вече наобратно.
Отпусната самотно във ръцете,
тя тръпне да не бъде наранена,
откъсната... тя вече е проклета,
но с любов на теб е подарена...
Докосвай листите с дъха си,
вдишвай я, до дъно я изпий,
не я убивай със страха си,
с най-милата целувка я повий!
Така ще се запази свежа,
ще пълни твоя свят с омая,
не натирвай в вазичка цъфтежа
в ъгъла на твойта стая...
Откъсна я, сега - пази я!
И тя докрай ще се раздава,
с любов и нежност я обливай,
не я обричай на забрава!...
И ако някога листата й изпръхнат
и тя премине в... спомените стари,
те... розите, дори и да изсъхнат,
се превръщат на красив... хербарий...

# 321 19 юни 2014, 16:59 ч.

Мнения: 45

Говори, говори, говори! -
аз притварям очи и те слушам:
- Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша...

Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?

Там ли, дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?

- Ти не знаеш? Аз също не знам -
но води ме, води ме натам!

"Унес" - Елисавета Багряна

Последна редакция: чт, 19 юни 2014, 17:09 от Дарина Петкова

# 322 23 юни 2014, 16:43 ч.

Мнения: 9

Когато

Когато раздаваш любов до безкрайност
и пазиш в сърцето си чуждите тайни.
Когато подаваш ръка на приятел,
човешката нужда навреме отгатнал.
Когато сред хората спящи будуваш
и с думи душевните рани лекуваш.
Когато на просяка къшей подаваш
и всяка дребнавост човешка прощаваш.
Когато деня с благодарност посрещаш
и просиш от Бога за нужди човешки.
Когато очакваш с надежда в живота
и другите учиш да следват доброто.
Когато, макар и за някои черен,
останеш на своите принципи верен.
Когато посрещаш бедите достойно
и вечер си лягаш със съвест спокойна.
Когато, дори и в напреднала възраст,
не спираш да черпиш от книгите мъдрост.
Тогава живееш със светлата мисъл,
че твоят живот е изпълнен със смисъл.

Цветан Диковски

# 323 25 юни 2014, 18:04 ч.

Мнения: 265

На заем

На заем взела съм ти мислите,
подлагам ги във моя полза на промяна.
Не чаках одобрение от другите,
усмивката си давам във замяна.
На заем вземам ти и добротата
от топлите очи си черпя щастие.
Не знам дали ще падна на земята,
предавам се в ръцете без участие.
На заем взела съм ти силата
и мъжкото ти рамо ползвам си безсрамно.
Не мисля много за отплатата,
предлагам ти сърцето си огромно.
На заем вземам за последно чувствата,
играя си със тях ужасно безпощадно,
оставяйки се да ме завладееш цялата
във твоите обятия ще се погубя бавно.
И пак на заем взела съм си всичко,
без страх живота си изцяло преобръщам.
Безплатно казаха ми няма нищо
и после тръгвайки ще връщам...

Ева Георгиева

# 324 27 юни 2014, 06:43 ч.

Мнения: 9

На рамото ти искам да заспя,

ръце около мене да обвиеш,

във тайната магия на съня от всички

и от всичко да ме скриеш.

Да бъда само твоя във нощта.

Да бъда миг – от други непогален,

мелодия, нечута досега,

искра от огън, още неразпален.

Да бъда нежна, мека топлина,

във теб като река да се разливам

и като тънка струна да трептя,

с ухание на цвят да те опивам.

Да бъда ласка в порива мечтан,

да бъда пулс на ритъма сърдечен

и стих да бъда – тихо прошептян,

да бъда бряг – и близък, и далечен.

Дори да ме усетиш сутринта

до болка твоя или много чужда...

на рамото ти още ако спя -

така ме остави... не ме събуждай...

Kadife_

# 325 5 юли 2014, 11:48 ч.

Мнения: 265

На тръгване

Преди да тръгнеш помисли,
ще можеш ли обратно пътя да намериш.
Рискувайки прекрасните си бъдещи мечти,
дали ще бъде там ако се върнеш?
Нима сега не си щастлива?
Оглеждайки се в истински очи
и всеки ден като го преоткриваш,
отново влюбена си до уши.
А утре знам ще те разочарова
със някаква безумно глупава лъжа,
но ти не слушай чужди хора,
ще плащаш за решението си сама.
Нима света е безпогрешен
и въпреки, че днес обидено тъжиш,
безкрайно много го обичаш
и малките му грешки можеш да простиш.
За туй за миг се обърни преди да си заминеш
и виж невидимите му от любовта сълзи,
че слабостта си той пред тебе няма да покаже,
но тръгнеш ли сърцето му ще изгори!

Ева Георгиева

# 326 6 авг. 2014, 15:58 ч.

Мнения: 57

Свърши се.
Беше като умиране.
Всичко у мене тежи,
сякаш каменно.
Няма да ме подириш.
Няма да те подиря.
Няма.
Беше като умиране.
Трябва да се зарадвам,
че свърши.
Очите си да избърша,
да те отсека от мен
като със брадва.
Трябва най-после да се зарадвам!
И никога нищо да не припомням.
Дори насън да не те срещам.
… Каква тишина огромна!
Какво спокойствие весело!
Липсват ми само тамян и свещи…

Станка Пенчева

# 327 4 септ. 2014, 09:55 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

ИЗПОВЕД НА ВДОВИЦАТА" ви очаква, приятели! За тези, които все още я нямате... В тази книга със синът ми успяхме да съберем любов и болка, признателност и тревога, надежди и мечти, безисходица и отчаяние...Създадохме я с много любов за да се докоснете до моя свят, а предполагам и до много подобни.
Забелязах, че заглавието плаши много от хората.Или както се изрази една госпожа: "Ами аз не искам и мен да ме стигне тази съдба".
Много погрешен извод.Та това е просто книга. Тя не е ничия съдба и не решава при кого какво да се случи.
Нарекох я така, защото я посветих на съпруга си, а книгата излезе на бял свят след като него вече го нямаше.
Не се плашете. Заредена е с много обич, душевна топлота и искреност.
Мисля, че достатъчно добре описах всичко, което съдържа моята стихосбирка и за цената от 9 лева си заслужава да я имате във вашата библиотека.
Ще ви очаквам на лични и благодаря за търпението с което изчетохте написаното до тук.

Мария Николова

Марѝ

Скрит текст:

# 328 4 септ. 2014, 10:05 ч.

Мнения: 190

ИНТИМНО

Дамян Дамянов

Не ме допускай толкоз близо ти
До себе си, щом искаш да съм влюбен
Ех, вярно е, даленото гнети
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм тво, далеч ме дръж -
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
Разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
Погледната от близичко е грозна
И целия и гений и талант
Е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
Която отдалеч е рай вълшебен
Отблизо ти се вижда буца пръст -
Пръст, във която ний сте легнем с тебе…

# 329 4 септ. 2014, 10:43 ч.

Мнения: 1 571

"Назаем все живея. По принуда.
(Откакто счупих огледалото.)
Не се намирам. И съм гола. Луда.
И всъщност съм разлята в „няма".
Не ме търси. Полепнах по стъклата.
Отдавна. Толкова преди.
Сега съм чужда. Припозната.
(Живеех в огледалото. И ме кърви.)
И ме боли
онази страшна липса -
на себе си (на белег от лице).
Сънувам се.
Като предишна. И ставам писък!
И отрова!
И почти небе!
Издрасках се!
До костно. До Очите.
Те винаги (по ангелите) ще кървят.
Изписах се.
В проклятия!
За питане. (които търсят ги кълнат).
Издрасках се! От толкова вървене.
(от острите скали се вдишва път).
Хвърли ме... Непотребна съм.
За тебе. (привикнала съм адски да боля)
... Хвърли ме!
Не защото не обичам...
Обичам те! По-силно и от смърт!
Но мен ме няма. Само дишам.
Разстрелвам тишина. Рисувам сърп.
Нали си спомняш? Вече ти разказах!
За огледалото! (парченце суета).
Разряза ме на късове! И бях заразна!
В ъглите му живеех. И умрях."

Препоръчани теми

♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 54

Пълен глад

В кои болници бебетата остават веднага при майката...?

Непослушно дете - моля за съвети

Причина:

Причина: