Не знам как да постъпя

То ясно и се почват едни намеци: Преди ква беше а сега ... Не ме гледаш по същия начин не ме обичаш.
Ами УМОРИХ СЕ ама наистина то угода няма ... Значи разкъсваш се ти между сина ви/ дъщеря ви и него а те егоистите никога не им е достатъчно. Един единствен път опита да спи с нас и каза че повече няма да направи тази грешка. И си спи отделно естествено да не му се нарушава съня защото трябва да работи. ОК ама защо аз се чуствам вечно гузна като трябва да поискам пари за нещо ? И като неудачница защото не вкарвам нищо ?! А той се бие в гърдите и вика : О Ако не бях аз ?!  На всичкото отгоре вчера му казвам То по добре да си отида в Карнобат поне ще ми помага някой ... И знаеш ли какво не се стресна : Ми заминавай си ?! Искаш ли още утре да си идеш и ей така Ако не беше толкова малък дребния да съм си била камшика на момента. После следродилна депресия ... Нищо подобно следродилна депресия кара той. Че се прибирам и виждам че в деня в който аз раждам сина ни той се сваля с колежката по кю-то а на мен ми се правят намеци че не ми е чиста работата с тия форуми и висене в интернет ... Кажи ми как да не изпушиш.
Вчера го заплаших че съм малко лабилна напоследък от недоспиване да не от недоглеждане да му сипя цианкалий в така рядко готвените манджи.

уффф, накъде отиде тоя свят....

Ей Уморена ама все пак твоя мъж като на Womanitka ли е или не е 
До сега беше само ревността а сега се оказва, че той хойка...
Или се подвеждаш по чуждото настроение?
Не се настройвай излишно и допълнително срещу него! Утачни недостатъците му - те не са от вчера и помисли защо преди не са ти пречили а сега ти пречат!
А това за секса - гадно е да искат когато не искаш, ама си е много гадно да ти отказват! Ако беше на негово място - ти да искаш той да е вечно уморен - друга песен щеше да пееш 
Не се пали излишно а помисли какво да направиш за семействотго си, че да го опазиш!

     Говориш, като че ли ТИ си мъжа на Уморена, олеле...


    Уморена,  тоя сорт мъже не се променят...Ще си карат така, додето не пречупят човека до него или не го изгонят.
     Хич не ми се връща в спомените, но имах такъв приятел. Изтръпвам, като си помисля че имаше време , когато исках семейство и дете с него. Бях над 30-годишна , със своя среда, приятели... започна / мнооого постепенно/ реплики :"те ли са по- важни" "Каква работа имаш тях"  , "Чукаш ли се с тоя адвокат"  " какво толкова си говоритес тая, за мен ли говорите" , "Гримирала си се като курва"/ аз почти не се гримирам". Мнителност, ревност, сприхавост. Всеки опит за спор се въртеше в омагьосан кръг, имахчувството че говорим на китайски... накрая ревях и зверски ме болеше глава. Той избухваше най- нелогично, за глупости...имах чувството че ме проверява, дали ще "репликирам", дали ще се "подчиня"/  това също се изискваше/... После мълчи... Не , че не сме говорили, напротив., не беше лош човек  - Наясно съм, че това е модела в неговото семейство. Таткото ги е тормозил на почивки, пък и побийвал . / забележете! Говорим за интелегентни хора с по 1 висше - и ни е и те/ 
     Съзнавах, че се опитва да ме пречупи....хората около мен забелязаха промяната. Престанах да се усмихвам.. да поздравявам,за да си нямам скандали после. Тъпотия.. но се опитвах да променя нещо. ГЛУПОСТИ на търкалета. Променях се само аз и то на лошо.
        Прочее, останахме в добри отношения, просто има мъже, които стават за приятели, но не и за съпрузи...  Той щеше да тормози и мен и бъдещото си дете.
         Имах късмета, че в един момент, / за да ме превъзпита, непрекъснота ми вменяваше чувство за вина/ си грабна багажа една вечер. Познайте дали позволих да се върне. Междувременно, срещнах сегашния си мъж, който като прочете за какво иде реч само каза: " Още ли има такива мъже ,бееее, докато има жени, които да ги траят, какво се чудя/ Но от мен да знаеш  , хич не са рядкост.
       Не искам да давам съвет как да постъпиш , имате дете.  Аз и с дете , нямаше да го трая вечно. Стигат ми разбитите нерви, и тихия ужас, кога пак ще се почне. А се обичахме. Сто пъти по- добре сама, отколкото това. Пък и детето копира модела  и кръгът се затваря. Самият той е пример за това.
     Ако имаш сили, бягай.   Ако не , ти копираш модела на майка ти и пак ще оцелееш , но с цената на какво.

Не говоря като че ли съм мъжа, а като човек на който му омръзна да вижда как при проблем при някого повечето просто влизат и викат "ай изхвърли го тоя от живота си!"
ама не е така лесно
то и аз виках "само да го гепя че изневерява" - е гепих го! и открих, че не е хубаво да даваш съвети ако не си преминал през нещо

считам, че Уморена много лесно се подвежда по хорското настроение - влиза някой и пише нещо успокоително и тя е в по-добро настроение, влиза друг и оплюва мъжа й - и тя се наежва!
Затова я съветвам да вземе и трезво да прецени какви са недостатъците на мъжа й, а не просто да казва "ай моя е като твоя"!

И все пак Уморена не бързай да си мислиш, че виж каква си нерешителна страхливка само щото както ще те съветват някои не си се развела още преди месеци! Съветват хора дето яйцето не им се пече на гъза!
Бъди търпелива - прегледай всички "за" и "против" и не забравяй че най-лесно е да си съсипеш брака и да се разделиш!
Успех!
И за да съм ясна за всички - съветите ми не са да му се подлагаш, а просто ако можеш да се опиташ да си спасиш брака - защото да имаш дете от него щом не е случайно, значи този мъж ти е харесвал и си го обичала!

     Кетнадийн, наистина съм го преживяла, но както виждаш избягвам да давам съвети, просто описах аз какво направих или бих.
     Хората са различни, въпреки подобните ситуации. Аз съм доста свободолюбива и ми пречи диктата./ при мен беше диктат/ужасно самотна бях и в този момент дори това ме устройваше. е, приключих , изстрадах го.


Уморена, миличка,най- малко съм искала да те отчая. Хората наистина са различни пък и вие сте млади, някои неща наистина могат да улегнат. Когато човек  започне да разбира, че губи нещо ценно, може да се промени и то не малко. 
    Има два варианта : да се поочупите и да олекне това положение... Другият е да ти писне наистина много и да прецениш , че няма смисъл да си губиш времето и нервите . Аз нямах време да експериментирам, а и доста по бързо се уморих. ти имаш време да изчакаш и / за кой ли път / да опитваш.
    Опъни му се, по дяв......., да не си слугиня, гледачка и чистачка. / е, и аз го правя, но и ми помагат много:-)/  Да се цупи. Щом е като дете, действай го като дете.   Къде миличко, къде не. Момчето  ти има шанс.  додето не си се уморила..  окончателно. Тогава няма да питаш нас, а в себе си ще знаеш какво и как точно да го направиш.
     Моичкия, бившия си беше завършен тиранин и го съзнаваше и в началото сам ми обесняваше, че е труден и невъзможен за съвместен живот. Кой да ти слуша. Наперих се да пробвам, да го направя щастлив./ и мъничко щастие и за мен, барем/  Не успях. Но го уважавам дълбоко, научи ме на зверско търпение и нежност,  които неща правят сегашния  ми брак , с моето слънче, песен:-))
успех миличка, много съжалявам, ако съм те натъжила. Съжалявам , че не си наблизо да поговорим. )

айде пак аз..

     И да съм честна, пред себе си... ДА! можех и да остарея с гореспоменатия тиранин даже. Тъкмо започвах да "напипвам" тънките струни...когато той попрекали. Трябваше да имам много нерви и сила за да изкарам от този брилянтен, но  студен мозък цялата красота  на характера.  Но прецених, че въпреки болката, обичта, нямам сили  ВРЕМЕ и не мога да се боря./ имам и голямо дете и болни родители/
    При вас е друго има дете и семейство и по написаното от теб, смятам, че няма да се откажеш без бой , а и не бива.
    Не се пречупвай... пооглади него. Пожелавам да намериш начин и сила.  Изискай си свободата на общуване, изглеждаш общителна и мила. Затварянето е убийствено, ох, знам го. Дано и той го разбере.Ако не го разбере, губи.   Лошото е, че малко късно се усещат говедата   и се започва едно сваляне на звездиии...Едно демонстриране на благ и сговорчив характер. Че и приказлив:-))

      Знам, че не ти е до смях...Стискам палци и ще се радвам  да си върнеш усмивката и бясъка в очите. /  Люби го,  закачай, го  цункай го без повод... ей така.. гледай реакциите,  и се смей много, опитай...лекаството си го бива/

     Нямаше да давам съвети, пък то.... 

Уморена, не съм и помислила, че ще развалиш брака заради два постинга - но те могат да те разстроят, а това е достатъчно в този труден момент!
Примера за хойкането беше да видиш как се подвежда човек по чуждо настроение - Womanutka описа нейния съпруг, а ти се ядоса на своя и пишеш, че твоя е като нейния
Никого не искам да засегна, още по-малко Нейка която страшно ми допада от 2-3 постинга дето четох още повече, че и в мен теч руска кръв
Искам само да охладя страстите на хора пишещи без да помислят, че техните постинги мчогат да те разстроят и да те настроят срещу съпруга ти допълнително - а ти надали имаш нужда точно от това в момента!
Да имате проблеми, да не трябва да се счупваш заради него, но определено не считам че е унизително да се понаведеш пот товара на семейното бреме!
Успех! Ще се радвам да пишеш как сте и дано скоро той се поуспокои!

Найка мерси помогна и на мен малко поне с мисълта че не сме единствени
catnadeen - Миличка тя си беше ядосана на мъжа а в моя пост откри неща които сама би казала в момент на ярост и безсилен гняв.
Уморена миличка само едно ще кажа аз се боря вече 8 години и успях донякъде да го пречупя много нерви много сълзи и яд но е едно велико чуство че успяваш Никога от нищо не съм се отказвала без бой и никога не бих го направила Ядосвам му се пиша постинги за да ми олекне беснея и крещя но няма да ми омръзне да се опитвам да го поочовеча малко Силните успяват Меките ги пречупват при мен проблема е че и двамата сме страшни инати и деца на разведени родители и никога не бих разбила мое или чуждо семейство ако има и друг вариант макар и по труден ако не е вече крайно наложително.
Форума играе ролята на удушник за гнева защото понякога това е единственото място където може да кажеш какво ти тежи и да поспориш с някой или да получиш подкрепа пък даже и само да се убедиш че не си ти само на този хал. Безкрайно много обичам приятеля си - ние не сме женени Но никога няма да позволя да ме стъпче и мисля че именно това ни крепи толкова време колкото и да мрънка че иска жена която с всичко да е съгласна и едва ли не само като си мръдне веждата да знае какво иска знам че именно такава жена щеше да му омръзне много бързо и той го знае също .
За семейството е адски права бащата играе огромна роля в изграждане на характера . На моичкия баа му е завършен егоист биел е майка му и т.н. няма да описвам има дъщеря която се едно не съществува за него и внуци които не го интересуват особенно. Повечето идеи са набивани в главата му много време и сигурно ще ми отнеме двойно повече за да ги избия от там ... И знам че единственото нещо което ще ме накара да си замина е ако посегне на мен или детето или ако видя че сина ми става копие на дядо си и приема възгледите за жените които аз немога да понасям.
Въоражи се с търпение изкарвай си го яда ако има още тук ние ще помагаме АКО МИСЛИШ ЧЕ ИМА И 1% НАДЕЖДА НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ БОРИ СЕ !

това е криза.. всички семейства ги преживяват . моя изстрадан съвет е ако го обичаш се бори с всички позволени и непозволени средства да си го върнеш - бъди му любовница не съпруга...... успех мила