Как да накарам детето ми да рисува?

Как пък са направили връзката, когато детето ти откаже да оцветява- ти не се занимаваш с него? Това с оцветяването наистина е много скучна работа, хич не мъчи детето, колкото до финната моторика- има толкова много неща, които също я развиват, така че изобщо не се кахъри за някакво оцветяване. Пък и детето ти не отказва да рисува съвсем, а само да оцветява с моливи- пробвай с флумастри, бои, маслени пастели.
Това с госпожите ми припомни една случка с мой братовчед, когото като беше малък госпожата /тогава другарка/ го наказа, че не може да рисува ябълка. Голям плач беше. Мрази рисуването и до днес- не че не се справя прилично, но му е особенно неприятно. Та тия госпожи да не се вглеждат толкова в едно оцветяване.

Да,но в градината го карат.Че и виновна се чувствам,че малко се занимавам с него

О, нашата госпожица е много амбицирана за рисуването, сякаш всички деца после ще са в художествената академия 
Дори в началото казваше, че сина ми е изостанал от другите деца, не оцветявал сам, щял да остане в първа група... "МОЛЯ?"
Ей, като се ядосах...моят син изостанал?! И се амбицирах и купих страхотен комплект "колите" с моливи, пастели, боички и седнахме с рожбата и рисувахме и апликирахме у дома. После и ги занесохме за подарък. Оквзва се, че моят син рисува много по-добре за възрастта си, отколкото оцветява. Изостанал бил, амаха 

Ако мислиш, че у нас някой въобще рисува хубаво... хич ни няма, важното е забавлението и все пак тренировка за ръцете, пръстите, въображението, въобще- полезното и приятното в съчетание винаги дават добри резултати.
Ако го "караш" да оцветява, се съмнявам, че ще се отврати още повече. Може би е по- добре просто да приемеш, че тази дейност не му е нужна и не му харесва и да го оставиш, като акцентирате на нещата, които са приятни на самия него. А лично аз от опит се убедих, че в градините не всички работещи са там, защото са професионалисти.
Още нещо- чувството на вина ще го имаш, ако ти позволиш на себе си да го изпитваш. То не се насажда отвън. Това го пиша не само конкретно за ситуацията.
Успех.

Трябва ясно да покажеш на учителките, че ти не държиш на оцветяването.
При мен се получи лесно, защото учителките знаят, че съм професионално свързана с рисуването.
Та това явно ги респектира.

Не го карай, след като не проявява интерес.
Аз и сега обожавам да рисувам, НО детето ми никога не проявявало интерес към това занимание, въпреки,че оща на 2г. му купих водни бои и мажехме по листовете, фулмастери, пастели и др. Занимавах се редовно като периодично ги изваждах за да рисуваме заедно, но след като видях,че не проявява интерес престанах. Никога не е искал да оцветява, въпреки че купувам различни интересни книжки за оцветяване, но няма търпение и за това - започва, но не го сдържа и надрасква докато скъса листа . Като мина време пак опитах и така..не настоявам изобщо.
Напоследък започна да иска да рисува от градината, но рисунките са му пълни драсканици. Аз разбира се го хваля, въпреки че нищо не се различава на тях.
Предпочита да моделира, да реже и да реди разни неща, да лепи стикери и др.,отколкото да рисува.

Глухарче, а кой е казал, че трябва да оцветява?! Ми не иска, детето, не му е интересно. И не мога да го упрекна, честно казано, толкова монотонно и скучно занимание е оцветяването.
 Синът ми беше същия, даже са ни давали тетрадките за домашно, да си ги дооцвети-от 5 ябълки, оцветил половин и казал, че после ще си ги довърши.  И сега не оцветява-на 6и половина е-но може с часове да се забавлява със смятане. Научил се е да смята с 3-4 цифрени числа(нямам нищо общо!) и си играе , човекът. А фината моторика си я развива с джойстика или мишката, перфектен е.  От известно време пише и букви и цифри, та явно не му пречи липсата на оцветяване. 

Моят син до преди 2-3 месеца не хващаше флумастер /молив, пастел/, много евентоално намазваше нещо с водни или темперни бои - някакви кръгчета, които представлявали писта, по които да вози количките си...
Напоследък има значителен напредък - след като навърши 5год, ако изобщо има някакво значение. Рисунките далеч не са произведения на изкуството, но поне листовете са запълнени около 50%, което си е истинско постижение. Но това го прави само в детската градина, в къщи  чекмеджето с флумастрите и всевъзможните боички не се отваря с месеци.

Обаче - много реди пъзели, мозайки, сега на мода е лего - сглобява и разглобява моделчета (стриктно спазва упътването, не иска да мръдне изобщо от него  ) по няколко на вечер, играе с един дървен конструктор с винтове, гайки, отверки и тем подобни, абе дори това, че сменя сам батериите на колите с дистанционно (отвива винтчето на капачката с отверка - негова собствена и после го завива) е достатъчно, за да ми показва, че детето ми си развива нормално "фината моторика".
Правим с него картонени модели (има едно такова списание), авторски картички за всякакви поводи -  той изрязва по-прости форми, аз режа цветенца и кръгчета, после той лепи и надписва, пише букви и цифри
От всякакви списания и издания тип "моливко" прави задачите за свързване, откриване на еднакви/различни фигури, разлики между картинки, лепи стикери - само логическите задачи, там където пише "оцвети" го подминава с досада...
Играе на компютър разни игри, като буквенка и цифренка, и такива с ралита, оцветява картинки на компютър
Пиша всичко това, за да се успокоиш, че детето ти е съвсем нормално развито и без досадното оцветяване, а и може да ти хрумне някое "вечерно занимание", ама стига си го мъчила, като не му е интересно - няма да рисува/оцветява
Всяко дете е различно, аз още от начало бях предопредила нашите госпожи в ДГ, че той не обича да рисува и оцветява (защото там те основно това правят - за да стоят по столчетата кротко), но покрай другите деца е започнал "да се учи" на килийния принцип - правел къщата като Ники, Стефан го научил да рисува кола...

И аз никога не съм обичала да оцветявам, скучна работа си е. По-добре не насилвай детето, а с учителките, трябва хубаво да си поговорите за заниманията в къщи!

Абе я им тегли майните в градината!Много ги мразя тея компетентни соц даскалки като почнат с изказванията!Като не му се оцветява,няма да го прави.

Редовно имахме проблеми с това. Даже имаше реплики, че не могат да го накарат да се занимава. Аз запитах как го мотивират, а не как го карат да рисува. Не получих отговор. И мен да ме карат да правя нещо, без да ме мотивират за това ....и аз ще спра и няма да го направя.
Видях, че в градината имат занимания по рисуване. Допълнителни. Записах го там. Е сега вече рисува и то с удоволствие. Явно когато е допълнително занимание просто си рисуват, а не е по учебници и поставено в рамка и като условие. Сега оцветява, рисува по и задание...Чудо.

Моят син също не искаше да оцветява или рисува до около 5 години.
Какво ли не направих,купихме всичко за което се сетихме да е интересно,с любими анимационни картинки но не.Ако го оставя на компа там оцветява но на хартия не иска.
Изведнъж малко преди 5 годинка започна сам.
Рисува си,оцветя ва си НО колкото иска,не настоявам и насилвам.
Определено конструкторите му харесват повече.

Рисуването е забавно, освобождаващо и творческо занимание и повечето деца го обичат. Ако някой не ги откаже. Май учителките точно това се опитват да направят. Първо казват на оцветяването рисуване и после абсолютно безпредметно настояват на него, което би накарало почти всеки нормален човек да се отдръпне.

На твое място първо бих сменила тактиката. Там го карат насила. НИкакви книжки за оцветяване не бих купувала. Те са хартиен гледач на деца в градината. Средство учителките да си говорят примерно. Не казвам, че е така непременно, но със сигурност лишават децата от контакт с другите деца, учителките и игри. Като там се налага, в дома поне няма причина да го изживява пак.

Нека рисува каквото си иска. Когато иска. А заедно може да рисувате забавни неща. Една любима идея - трябват ти поне двама души, 2 листа хартия и моливи/фулмастри. Единия ще се плъзга върху другия отгоре надолу за да го скрива. Ти рисуваш глава и я скриваш с листче, детето рисува шия и я скривате и двете, ти рисуваш торс и ръце, скриваш всичко, то рисува крака. Представи си само какви смесици от животни и хора могат да се получат. Винаги е забавно.

Фината моторика се завива перфектно с Лего, Коби и т.н...

Като гледам годинките на детенцето се сещам, че и моята дъщеря по това време не налиташе на рисуването. Не искаше да оцветява въобще. Но след 5 год започна да се старае и сега се справя отлично и обожава да рисува човечета.
Според мен скоро може да прояви интерес стига да не бъде притискан.
Моята даже не искаше да ходи в градината, защото не иска да рисува, а аз и казвах, че щом не иска, няма да го прави и това е.
Ако има проблеми, ще говоря с госпожата и решавахме проблема.
С изрязването също- тя е левичар и с нормална ножица не се справя.И  до момента не може, само със такава за левичари.

Помоли педагозите ви да го оставят сам да реши кога е готов. Неминуемо ще започне да драска и да твори по негов си начин скоро.
Успех!!!

Много обичам и харесвам рисунките на децата.

Напоследък ми се налага да обикалям разни градини, отпред има често изложени неща, правени от децата там - рисунки, апликациии всякави. Какво беше изумлението ми, когато, в повечето случаи това, което беше направено от едно дете се различаваше от направеното от друго почти само по името, което бяха сложили да се знае кое на кого е. Всичките - и апликации, и "рисунки" - просто като по калъп излезли отнякъде.

Как става това? Какво ги учат тея госпожи? Не крия, малко ме обхвана ужас.
Вместо истинско свободно изразяване на мислите на детето чрез свободната му рисунка...

Не мога да не споделя  с вас възхищението си от една изложба на детски рисунки, на която попаднах в НДК, на някакъв арт център, после го намерих в интернет, може да го погледнете, http://www.prikazensvjat.biz/artstudio3.html Поне, докато модераторите го изтрият, защото сигурно ще го сметнат за реклама...
Но просто искам да дам пример как, при едно умело водене на детето може да се направят чудеса от неговото въображение, огромно удоволствие за него самото; не е въпроса да стават всички художници, но децата чрез рисунката ни разказват, те мислят, за тях, в една определена възраст, това е един естествен начин на изразяване и наша задача е да ги научим да бъдат освободени в това изразяване.

Но ето, че неочаквания ми опит с детските градини проговори за друго - явно затормозването по отношение на изобразителното се корени именно там...
(Една приятелка, която работеше в детска градина ми разказваше как една учителка наказала едно детенце да стои в ъгъла затова че рисувало гъбката толкова голяма, колкото къщичката - звучи митично, но дори и не чрез такива гестаповски методи, явно дечицата ги минават през някакви филтри, които да им убият желанието за рисуване)