За цицината незнам, но голямата ми дъщеря падна когато беше на 4 месеца, но по гръб. Тогава също бях много притеснена и ми казаха доста хора, че когато дете падне, особено ако си удари главичката, е добре поне 1 час след това да не заспива, да я държа будна. Това е, децата много падат и много пъти още ще се удря. Това е неизбежно!
- Публикувана: 15 ян. 2010, 13:25 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2010, 10:27 ч.
бебе на 5 месеца падна----ПОМОЩ
Заведи я в Пирогов. Ще я снимат. Може и да е опасно. А може и да е нищо. Второто е по- вероятно. Първото е по- окончателно. По- добре излишен преглед, отколкото да е бил необходим, а да не е направен.
Ако си удари краче... ами, най- много да го счупи, но падне ли на глава трябва преглед от специалист.
Заведи я в Пирогов. Ще я снимат. Може и да е опасно. А може и да е нищо.
Дали не е прекалено? Ако снимаха при всяко падане някой дечица щяха да светят в тъмното
Мами това е най-големия ужас за една майка ,които го е преживял знае за какво говоря.
Миличка, ако си мислиш, че това е най-страшното което един родител може да преживее ...
само имай едно наум, че това са малките неща ... Дано вече всички сте се успокоили
И моята дъщеря падна от леглото горе долу на същата възраст.Постоянно се тормозех, че не съм я опазила .Но все пак знам, че не може да ги опазим от всичко, а и колкото по-големи стават, толкова повече растат и опасностите.Със сигурност обаче на детето не му е по-добре ако изпадаме в паника ,така че поне пред него се старай да запазиш самообладание.Иначе може повече да се изплаши.Сега когато дъщеря ми е по-голяма и се удари следи много моята реакция.Ако аз кажа -Нищо ти няма сега ще мине ,е по-спокойна .Ако пребледнея или види ,че съм разстроена го понася по -тежко дори да не е сериозно.
Ние бяхме толкова старателни, така внимавахме и я пазехме, но на 7м падна/от ниско при това и на паркет/ и си счупи черепа над слепоочието.Една секунда невнимание и стана.В болницата си мислеха, че ги лъжем и е паднала на теракот и от високо.Голям гърч беше.
Е, то е чудо, че е жива и е напълно нормална, след големия хематом и част премазан мозък.Самия хирург ни каза да се молим, ако сме вярващи за изхода на операцията.За щастие сме, а и ни подкрепиха стотици хора в молитви.Самия хирург все още трудно вярва, че е жива.Обаче е истина и аз винаги ще благодаря на Бог , че се намеси.
Един съвет от мен- внимавайте с тия бебешки шезлонги.Много са коварни! Ако детето ми не беше закопчано в такъв и просто беше паднало, щеше да му се размине.Но шезлонга само е засилил скоростта на падането и е допринесъл за развоя от удара.Лично аз никога няма да си простя, въпреки, че е жива.Постоянно сънувах кошмари след това.Сега има отвор в черепа, под кожата /колкото50ст./, който едва ли ще зарастне без пластика.И трябва повече внимание къде ходи или се блъска.
Бог да ги пази дечицата ни, защото ние сме хора.Изморяваме се, разсейваме се, пък и не сме роботи.
Е, то е чудо, че е жива и е напълно нормална, след големия хематом и част премазан мозък.Самия хирург ни каза да се молим, ако сме вярващи за изхода на операцията.За щастие сме, а и ни подкрепиха стотици хора в молитви.Самия хирург все още трудно вярва, че е жива.Обаче е истина и аз винаги ще благодаря на Бог , че се намеси.
Един съвет от мен- внимавайте с тия бебешки шезлонги.Много са коварни! Ако детето ми не беше закопчано в такъв и просто беше паднало, щеше да му се размине.Но шезлонга само е засилил скоростта на падането и е допринесъл за развоя от удара.Лично аз никога няма да си простя, въпреки, че е жива.Постоянно сънувах кошмари след това.Сега има отвор в черепа, под кожата /колкото50ст./, който едва ли ще зарастне без пластика.И трябва повече внимание къде ходи или се блъска.
Бог да ги пази дечицата ни, защото ние сме хора.Изморяваме се, разсейваме се, пък и не сме роботи.
Аз и до днес се обвинявам за падането на 6 месеца отидох набързо да си обуя чорапи само докато излязох и чух писък и като я видях в кръв няма да ви обяснявам какво ми беше,само ще ви кажа,че ходих да ми леят куршум дойдох на себе си чак следобед естествено веднага при отидохме при док. отпред на челото беше като одраскано съвсем малко,но там имало толкова много капиляри,че затова потекло толкова кръв(аз това не го знаех)сега знам,че от носа нагоре тече много.Нищо му нямаше на детето,но стреса за мен беше неописуем аз съм голяма паника добре,че мъжа ми беше вкъщи,че той овладя ситуацията после.Така,че да ви кажа господ ги пази тия малки ангелчета .
.