Интересно ми е как убеждавате събеседниците си(приятели, съпрузи, шефове) в правотата на вашите тези. Не ми се иска да коментираме тези от типа "извиване на ръце", "ред сълзи, ред сополи" и др., а само онези, които се основават на емоционална равнопоставеност на двете страни.
Обикновено в литературата пише: изтъкнете доводите си, аргументирайте се и т.н.
Е да, ама така обикновено не става - защото и другата страна има своите си аргументи и своето приемливо решение. Та, в размисли по темата все повече се убучедих, че подходите са различни и зависят от хората.
Започвам с пример от моята работа:
Шефът ми е доста авторитарен и обича решенията да са винаги негови. Трябваше ми време, за да схвана, че с аргументи и противопоставяне не става. И му намерих цаката - започвам от далеко да му говоря за това, което смятам за правилно под формата на вметки в разговора вкарвам аргументите си. Минава време, в което той е имал време да осмисли казаното от мен. И когато дойде в
време за вземане на решение, той е взел моето решение, което дефинира като свое. И той е доволен, и аз съм доволна.
Подходът ми към съпругът и приятелите ми са различни, ще ги споделя и тях, но ми е интересно вие как убеждавате...
Обикновено в литературата пише: изтъкнете доводите си, аргументирайте се и т.н.
Е да, ама така обикновено не става - защото и другата страна има своите си аргументи и своето приемливо решение. Та, в размисли по темата все повече се убучедих, че подходите са различни и зависят от хората.
Започвам с пример от моята работа:
Шефът ми е доста авторитарен и обича решенията да са винаги негови. Трябваше ми време, за да схвана, че с аргументи и противопоставяне не става. И му намерих цаката - започвам от далеко да му говоря за това, което смятам за правилно под формата на вметки в разговора вкарвам аргументите си. Минава време, в което той е имал време да осмисли казаното от мен. И когато дойде в
време за вземане на решение, той е взел моето решение, което дефинира като свое. И той е доволен, и аз съм доволна.
Подходът ми към съпругът и приятелите ми са различни, ще ги споделя и тях, но ми е интересно вие как убеждавате...
, но казвам направо ,че не съм на това мнение.....следват аргументи. 
.И на мен ми липсва дипломатичност,крайно трудно и почти невъзможно ми е "да си кривя душата",а хората предпочитат да чуват това което искат,а не искрено мнение...Малък е кръгът от хора,с които контактувам,само те са ми свикнали и ме ценят като такава.