Били ли са ви като деца?

Асса го написа по- назад- не е за всеки. Нужно да си осъзнал какви са ти проблемите, да си емоционално зрял, а защо не и да си посещавал някакъв вид терапия. Не го казвам с ирония. Няма начин да знаеш какво да правиш с едно дете, ако не знаеш какво и защо да направиш със себе си. Всеки постига това само, ако иска и със средствата, които му подхождат. И с това не твърдя, че само неудрящите родители са зрели и осъзнати. Сред неудрящите също има незрели и повлекли се по модата индивиди, които оставят децата си да правят каквото искат. Това също не е от полза за развитието на детето, също го травмира и кара да се чувства зле.

Колкото до реалните примери- давала съм такива, давала съм и примери от литературата, но сама, за да докажа за пореден път, че колкото повече доказателства има една неприемлива теза, толкова повече дискусията заприличва на  Counter-Strike.

Ами. Разликата може да е размита и да стане един плавен преход:

"Няколко пъти в годината е ОК".
"Няколко пъти в месеца е ОК".
"Когато не слуша, а това е все по-често, е ОК."


"Ако изтича на улицата, ще го ударя."
"Ако започне да тича само по тротоара, ще го ударя".
"Ако ми пусне ръката, ще го ударя".

"До 3 години е ОК."
"До 7 години е ОК."
"Докато се научи да ми се подчинява, е ОК."

И т.н.

Проблем нямам.
Темата е за мнения, споделям своето и очаквам нормален диалог с останалите участници.
Ако участниците, които твърдят, че са хладнокръвни и принципни във възпитанието, даваха повече примери от реалния си живот, нямаше да има и спор, а просто изясняване на нещата, което само би помогнало.
Така - демонстрирайки прекалено много емоции, възмущение, отвращение, нито показват, нито доказват правотата си... Даже точно обратното.

Щом детето отказва да прибере каквото и да е - аз ще го прибера, но на следващия ден ще получи само една играчка, или само един пъзел. Всичко друго ще е прибрано и скрито.
За якето-все ще го залъжа някак.Казваш, че обясняваш, говориш, предлагаш, ама то много зависи какво говориш, как го говориш, какво обясняваш и с какъв тон. Като майка трябва да си усетила как да го правиш с детето си. И аз имам две деца, и моите са различни, няма как да са еднакви.
Знаеш ли, детето е такова, каквото си го направиш т.е. възпиташ. Подходът е важен.
Децата се учат от родителите си, копират ги. И хич не ми казвай, че и ти не се "тръшкаш "и "келешиш" примерно на мъжът си.Забелязала съм, че истерични родители произвеждат истерични и лигави деца. Това е от мен. Никак не е приятно, ама е вярно.

Златна,съгласна съм. Само че...аз не съм истерична. Не защото така ми се ще,а защото не съм. И за огромно съжаление не умея да се лигавя /смятам,че лигавещите се жени са по-обичани/.
Елла днес е невероятна,половин дума й е достатъчна. Но има дни...о,има дни...
За яке вече няма да се закелеши,голяма е. Но пък за прибиране на играчки...само като е на кеф. И/ да,благодаря за съвета, аз също това започнах да правя /да прибирам играчки/.
Снежа,благодаря!
Бояна,големи думи и сложни изказвания,но на практика нищо.
Защо бягате от практическите методи,които използвате? Странно ми е. Защитавате теория с думи,но голи думи. Така и не разбрах как се справяте.
Минзухар,защо си такъв заядливец Харесват ми мненията на Servalan,но не затова го казвам.Ти детска учителка ли си?

Вече отговорих на тези въпроси, може и да е било със "сложно изказване", но го направих. И да ти дам пример със себе си няма да ти послужи с нищо. Всеки сам намира своя подход към своето дете. А принципните ползи и вреди винаги са само теоретични, защото единичните случаи не биха могли да ни докажат нищо. От принципите на теория всеки си вади свои лични изводи, които превръща в практика. Останалото са голи приказки, поне за мен.

Това е.
Не разбирам какво толкова спорите, какво си мерите и какво искате да покажете...

А тогава защо писа в темата досега? И как заемаш една или друга страна?

Майка ми ме смазваше от бой. Биеше ме за какво ли не. Дори е имало моменти, в които дори не съм разбирала защо ме бие. След побой се е случвало да ме затваря да спя в банята в легена или в килера. Биеше и сестра ми много, но понеже аз гледах да я пазя, тъй като сестра ми беше на 7 тогава, а аз на 14, обикновено след това биеше и мен. Не казвам, че винаги е било без причина - просто не винаги нещата са били за бой сега, като се замисля. Да не говорим, че е имало случай, когато ме е била и след това ми е казвала - "Ами добре маме, може да го правиш, но не прекалявай".

Сега гледам да не удрям сина си без причина. Случвало се е в моменти, когато ми е скъсвал нервите да го напляскам и после винаги съм съжалявала, но като цяло гледам да се въздържам от такива неща, защото според мен няма никакъв смисъл в боя.

ira_d,расърди се пък ти, да видим как ще стане. Няма да излезете на разходка или пъзела да стой така додето не го прибере или го прибери и не и го дай следващия път и обясни защо.
Не е много възпитателно и лошото е, че имаш и друго дете, което в първия случай наказваш/като гледам са доста малки/.
На много деца е и характер и едно и също недейства, но съм убедена, че боя още по-малко.

А ти прочете ли какво съм писала? Ако да, кажи ми коя страна съм заела.

Акаша,не беше към теб.
Вяра,звучи ужасно. Сигурно съжалява сега майка ти.
Снежа,благодаря за съветите   В повечето случаи се научих какво да правя. Напоследък действа безотказно като кажа,че отивам да си търся доброто дете. Ококорва се и започва да ми доказва,че тя е това дете Не,боят не действа,напротив. Да,шамар е действал отрезвително в най-големи истерии,но беше по-малка. Сега вече лесно се обижда и мога само да я унижа. Знам,че някои писаха,че до 7-8 години може,но моето дете е вече голямо за това,въпреки че е на 5. Всички са различни.
Днес видях едно почти двегодишно,но високо детенце да лежи на земята. Бяхме в кафене,в което ходят много майки с деца,защото е широко и има място за тичане. Момченцето хукваше с 200 като видеше отворена врата и удряше другите деца. Майката имаше отработени светкавични реакциии го настигаше,после се караше и се извиняваше на удареното детенце. Беше слабичка и й беше трудно да удържа едрото си човече. Накрая го сложи в количката и тръгна. Но преди това аз самата бях спряла едно бягство към отворена към улицата врата и се заговорихме. Тя ми сподели,че е избухвала в плач на обществени места,че вече е отчаяна и много изморена. Ама детето наистина си го биваше . Казах й какво правех аз и с двете деца,за да спрат да бягат /Миа още е в период на отучване да търчи като хала из магазините и да се крие /. Излизах нарочно и целенасочено,за да се прибера след 5 минутки. Само като тръгне да тича на място,на което съм казала да стои до мен,я слагам обратно в количката и вкъщи. Не съм обаче толкова сериозна колкото с Елла. И Елла,да не казвам голяма дума,се заковава като й кажа "Спри". Миа ...не до там. Поне обаче вече като иска да слезе от количка ми казва,че иска да ми даде ръчичка  Но това са моите деца,в моя случай. Не знаех какво да отговоря на тази майка. От една страна да удари дете,което няма и две...не,не мога да си го представя. От друга,то хукваше към улицата все едно е в парк. Казах й да не обръща внимание на търкалянето по земята,това знам,че действа при всички деца. Но за всичко останало...просто не знам. Задълбахме,за да излезем по умни и добри от опонента си,а всъщност знаем ли винаги правилния отговор?

[/quote]
Проблем нямам.
Темата е за мнения, споделям своето и очаквам нормален диалог с останалите участници.
Ако участниците, които твърдят, че са хладнокръвни и принципни във възпитанието, даваха повече примери от реалния си живот, нямаше да има и спор, а просто изясняване на нещата, което само би помогнало.
Така - демонстрирайки прекалено много емоции, възмущение, отвращение, нито показват, нито доказват правотата си... Даже точно обратното.
[/quote]
Подкрепям напълно позицията ви 

Много интересна тема..Малко тъжна,но интересна...
 Аз съм бита зверски,сестра ми също..Спомням си,че само като чуех входната врата да се отваря и се напикавах..с течение на времето преди да се прибере баща ми задължително ходех до тоалетна,защото не ми даваше и да се преобуя след това.. Майка ми и тя,като се изпопребият и дойдеше и си го изкарваше на нас ,като ни скубеше,ама толкова зверски,че съм имала цицини от оскубването.. Ако ние бяхме семейство в някоя от "Белите държави",може би от мен щеше да стане по - емоционално стабилен човек.Баща ми най-вероятно щеше да гние в затвора... Казармен режим пасти да яде...  Сестра ми беше скиорка ,покрай това имаше много приятели познати и.т.н. На един неин рожден ден и се обади момче да и честити празника и последствията бяха да стои два часа чисто гола пред входната врата ( тя е родена на 7 декември),аз в същото време трябваше да стоя и да я пазя  от терасата да не влезе в стъбището на топло и да ми е за урок и на мен.. Аз пък например готвя от 1-ви клас.Веднъж съм сложила да ври един боб и съм заспала.Водата на боба извряла и боба загорял..Събудих се на земята свлечена и бях зверски пребита .Резултата беше един изкъртен  новопоникнал кътник,а боба си стана , преместих здравите зърна в друга тенджера и го сготвих... До ден днешен сънувам кошмари...
 Нечовешки услия полагам да не бия сина си. Винаги съм била убедена,че няма да се държа с децата си ,както с мен и сестра ми са се държали,обаче ми е адски трудно,особено когато не съм спала от 14 месеца и той в 3 часа през нощта решава че иска да го возя на детското моторче и се дере все едно умира в пожар....... Въпреки това съм го удряла през дупето само няколко пъти и след това съм агонизирала и съм се обвинявала безкрайно много..

Мама на Миро,насълзиха ми се очите. Направо ме разплака,да бъда честна. Не се обвинявай сега,умората е страшно нещо. Със сигурност детенцето ти е много обичано и много добре гледано. Със сигурност се чувства обичано и много добре гледано. Няма за какво да не спиш нощем,но родителите ти определено имат. Ако изобщо мога да ги нарека родители. Потресена съм. Надявам се,че историята ти е достатъчен пример за всички спорещи. Ето това е бой,който оставя следи.