Били ли са ви като деца?

Какво ти пречи да вземеш животното от ръцете на детето и да кажеш Не.
Едно малко дете поне от "не" разбира.
Какво прави това малко дете без надзор?

И като му удариш един шамар и то веднага се освестява и започва кротко да се облича ли?
Не се заяждам, просто питам. Трудно ми е да повярвам, че дете, което е до такава степен инатливо, като описаните от теб случаи, би се трогнало от един шамар...

Да, и моите деца са едно такова, а другото- онакова, ама мнооого онакова, чак със съмнения за незнамкаквоси.

Нарочно разхвърляни и неприбрани играчки много лесно мога да ги насмета в един чувал и да ги прибера, за да не може да си играе с тях.

Изпаднало в истерия можеш да го облечеш, а ако ти стиска, можеш и да не го облечеш даже. Ама най-добре е да намериш начин да го успокоиш, с каквото там работи при него. (Ама със шамар как ще го успокоиш, не знам.)

Не искам да звучи като лекция, всеки родител прави грешки (аз например понякога им се развиквам, което е грозно); ама поне да си ги отчетем като такива, а?

Стана ясно.
Значи няма смисъл да се отговаря по темата.
Но има смисъл да  се продължава с меренето на възпитателните методи...
Уж сте разумни и неограничени, а някак трудно допускате, че няма универсални предписания.

ira_d Тук не говорим за мен и няма да говорим за мен със сигурност. Щом шамарите са  твоето решение в случая имаш право на такава позиция без нужда да се сравняваш. Аз откровено се интересувах от отговорите на въпросите, които зададох и ги получих. Няма да те убеждавам, че може и по друг начин, нито ще привеждам примери. Трудно е човек да научи нещо за поведението си, ако сам не достигне до нуждата да промени това поведение или до някакви изводи, които да наложат тази нужда.  

Бояна,в последния си пост леееко се заядох . Отговорих на тона ти един вид. Но аз никъде не съм написала,че за мен правилното решение е шамарът. От няколко страници питам за методи на възпитание и никой не ми отговаря. И,както вече поясних много по-рано,не се заяждах. Наистина исках да намеря някакви различни методи за справяне или поне да видя дали използва моите. Но никой явно няма решения,само акъли и обвинения. Което означава,че темата е за кой е по-по-най родител. Пък аз хич не мисля да убеждавам някого в прекрасното си родителство,защото не е такова.

Да, последно май бях в предучилищна в ДГ, не бях тръгнала още на училище, когато съм отнесла пердах. И беше рядко, когато прекаля сериозно, също при нагло поведение, когато правех напук. Не съм била пребивана, нито системно шамаросвана. Бяха единици случаите, в които отнасях шамар. С майка ми винаги сме били в отлични отношения и цял живот много я обичам. Не ме е било страх от нея никога, но я уважавам изключително много, разбираме се прекрасно. Помня, че като бях малка, знаех кое е лошо и кое не бива да правя. Но интересното е, че и шамарът и наказанието са ми се случвали много рядко и то преди да тръгна на училище. След това дори в тинейджърска възраст нито веднъж не са ме наказали, нито веднъж не съм отнасяла шамар. След 6-годишна възраст отношенията си вървяха някак нормално, знаех какво може и какво не, дори през пубертета, когато хората изтрещяват, нито съм създавала проблеми, нито съм чувствала нужда да го правя. Бях отличничка, ходех по олимпиади, нито веднъж не се напих, наркотици не съм пробвала, въпреки че са ми предлагали... И бях щастлива, чувствах се обичана, както съм и сега, с високо самочувствие, развито себеуважение, никога не позволявам някой да ми се качва на главата, отстоявам позицията си и като цяло смятам, че майка ми е свършила отлична работа с мен. Разбира се, в тийнейджърска възраст направих 1-2 неща, за които сигурно всеки родител (от тези, които не докосват децата си) би набил своето и би го наказал да не излиза от вкъщи 3 месеца. На мен майка ми даже не ми се скара, но и аз осъзнавах грешките си, защото ме е научила кое е правилно и кое не, и сама си поправих нещата. Дори не сме "говорили", да ми обяснява къде съм сгрешила, разчиташе на моята преценка, както обикновено прави. Въобще все едно нищо не се беше случило. Но това, когато вече бях почти пълнолетен човек, с акъл в главата, не хлапе на 4 години, което тепърва тръгва да разбира какво и защо. С нея и досега сме много близки и я възприемам като приятелка. Така че нейният подход ми харесва - спомням си кога долу-горе (като възраст) шамарите изчезнаха, спомням си, че и дотогава бяха по изключение, след като прекаля. Не са ми викали, не са ме наказвали. Винаги сме си говорели, въобще от детските години имам чудесни спомени, свързани с майка ми, от която все пак съм видяла шамари няколко пъти.

Темата реално е смешна, защото всеки говори наизуст и никой не дава реални примери как се справя с детето си в екстремните, опасните ситуации, когато понякога трябва да се реагира мигновено, а едновременно с това да се изведе някаква поука - както за родителя, така и за детето.
Повечето говорите в един тон на махленско заяждане, което е по-подходящо, когато се коментират дрешки и подобни, а не когато става дума за възпитание на дете.
Ето, аз пак питам:

Ето тук можеш да прочетеш или попитай.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=550038.msg17702084#msg17702084
Както и другите с трудните деца.

Ох, ама стига сте се самоцитирали, и без това е дълга темата.
Искам да прочета защо боят е средство за възпитание, ама не мога така, много ми идва....

На въпросите за шамарите отговорих, и примери приведох. На въпросите за конкретно възпитание без шамари никой не отговаря, камо ли примери...

           Сигурно, защото не прочетох от никой в темата, да налага децата си, т.е. да ги Бие.

Да, разбира се, че няма да прочетеш.

Ако едно време беше имало форум и там бяха писали  родителите на тези, които тук казаха, че са ги биели жестоко и че са се чуствали унижени, уплашени и т.н., да не мислиш, че онези родители биха били написали "аз пък на моето му разцепих устата"?

Чуваме все пак едностранни истории и съмнителни само-предценки на непознати хора, нали.

Едно си баба знае, едно си бае...
От бой/налагане/ежедневен тормоз и тупване по дупе/дръпване на ръчичка/еднократно има разлика, колкото от небето до земята.
А защо шамарът, дръпването и тупването е средство за краен случай, ако искате, прочетете сами, за да не се самоцитирам повече!

Абе Сервалан, къде точно ти е проблема? Прочетох само няколко твои поста та не мога да си отговоря категорично. Но искрено се надявам да не си детска учителка, щото майка очевидно не си.