Имам пленарно питане. Какво е капибара? 
- Публикувана: 17 ян. 2010, 18:38 ч.
- Последно мнение: 18 май 2012, 11:50 ч.
Били ли са ви като деца?
Голямо мишеподобно създание, виж снимки у гугъл.
Колко пъти да отговарям? Детето ми цяло лято игра с една котка. Може да се каже, че я изтезава. Хваща я за опашката, вдига я през средата, не умее да гали и е на границата да и причини болка. НИТО ВЕДНЪЖ не съм ги оставила сами. Като го хване изследователската страст да и бръкне в ухото, го отстранявам.
Ако моето дете, станало по-голямо, съзнателно и нарочно , особено в компания с други изтезава животно с такова дете, не само мое, а и въобще, трябва да работи психиатър заедно с родителите и да намери проблема. Пак отговора не е да се набие.
Ако моето дете, станало по-голямо, съзнателно и нарочно , особено в компания с други изтезава животно с такова дете, не само мое, а и въобще, трябва да работи психиатър заедно с родителите и да намери проблема. Пак отговора не е да се набие.
Имам пленарно питане. Какво е капибара?
Ти пък. Капибарата е един голям, ама много голям южноамерикански плъх. Колкото куче. Що?
Колко пъти да отговарям? Детето ми цяло лято игра с една котка. Може да се каже, че я изтезава. Хваща я за опашката, вдига я през средата, не умее да гали и е на границата да и причини болка. НИТО ВЕДНЪЖ не съм ги оставила сами. Като го хване изследователската страст да и бръкне в ухото, го отстранявам.
Ако моето дете, станало по-голямо, съзнателно и нарочно , особено в компания с други изтезава животно с такова дете, не само мое, а и въобще, трябва да работи психиатър заедно с родителите и да намери проблема. Пак отговора не е да се набие.
Ако моето дете, станало по-голямо, съзнателно и нарочно , особено в компания с други изтезава животно с такова дете, не само мое, а и въобще, трябва да работи психиатър заедно с родителите и да намери проблема. Пак отговора не е да се набие.
А ако твое дете изтезава котката, кво правим?
Никой не обръща внимание на такива мнения, а те са много показателни.
Много ми е познато това с единия от тримата и да ошамарвам го в такива ситуации.По-късно,като се поуспокоя му обяснявам всичко.
Няма как да го държа постоянно за ръка,трима са ,а вече е на почти 10г.Главата му е шита два пъти,един път лепена,миналото лято щеше да се раздели с два от пръстите на ръката си,точно на рожденния си ден ,с голям зор ги спасиха.Същото лятото щеше да остане без око,след като хвърля една пръчка незнам колко пъти и тя рекушира в пейка и се заби в окото му,имаше и избит зъб,сцепена вежда,да не говоря колко кръв от колената и лактите му е изтекла.
Няма нужда да казвам колко пъти му е обяснявано и повтаряно да не прави това и онова ,защото е опасно-Просто е много палав,не го свърта на едно място.Не може да върви спокойно,ходенето му е бягане.
Последно една майка на негов съученик ми каза ,че като били на екскурзия от училище с класа и още три класа имало някаква много висока узряла череша ,всички се опитвали да се качат,но само моя хубавец успял и се качил на най високото да бере череши да им пуска долу.Госпожите ,като го видели се чудели как ще го смъкнат от там.
И още нещо се сетих,когато завършваше градината на последното тържество ,госпожата му дойде при мен и ми каза-Ох ,най после ще си отдъхна,все си мислех,че това дете няма да можем да го опазим.
Незнам на какъв език да говоря вече.
Също не обръщате нужното внимание на многото потребителки, които отговарят по същество на въпросите, а именно:"Интересува ме как всъщност разсъждават хората, които са били пляскани по отношение на възпитанието на собствените си деца. Изпитвате ли неприязън към родителите си за стореното или смятате, че са постъпвали правилно? Простили ли сте им или още таите някакво лошо чувство?"
Ох, тази тема се е възродила!
Гледам, отново има зацикляне и люшкане в двете крайности.
Интересно би било да се изкажат майки с две деца, но с различен темперамент. Дали подхождат и към двете си деца еднакво- с или пък без шамарче?
При нас е такава ситуацията. Две дъщери, два коренно различни характера. При едната, плясването в критични ситуации е било единственото работещо решение, при другата и половин дума е била достатъчна. Няма универсални правила, хеле пък измъкнати от книжките.
Гледам, отново има зацикляне и люшкане в двете крайности.
Интересно би било да се изкажат майки с две деца, но с различен темперамент. Дали подхождат и към двете си деца еднакво- с или пък без шамарче?
При нас е такава ситуацията. Две дъщери, два коренно различни характера. При едната, плясването в критични ситуации е било единственото работещо решение, при другата и половин дума е била достатъчна. Няма универсални правила, хеле пък измъкнати от книжките.
Много ми е познато това с единия от тримата и да ошамарвам го в такива ситуации.По-късно,като се поуспокоя му обяснявам всичко.
Няма как да го държа постоянно за ръка,трима са ,а вече е на почти 10г.Главата му е шита два пъти,един път лепена,миналото лято щеше да се раздели с два от пръстите на ръката си,точно на рожденния си ден ,с голям зор ги спасиха.Същото лятото щеше да остане без око,след като хвърля една пръчка незнам колко пъти и тя рекушира в пейка и се заби в окото му,имаше и избит зъб,сцепена вежда,да не говоря колко кръв от колената и лактите му е изтекла.
Няма нужда да казвам колко пъти му е обяснявано и повтаряно да не прави това и онова ,защото е опасно-Просто е много палав,не го свърта на едно място.Не може да върви спокойно,ходенето му е бягане.
Последно една майка на негов съученик ми каза ,че като били на екскурзия от училище с класа и още три класа имало някаква много висока узряла череша ,всички се опитвали да се качат,но само моя хубавец успял и се качил на най високото да бере череши да им пуска долу.Госпожите ,като го видели се чудели как ще го смъкнат от там.
И още нещо се сетих,когато завършваше градината на последното тържество ,госпожата му дойде при мен и ми каза-Ох ,най после ще си отдъхна,все си мислех,че това дете няма да можем да го опазим.
Незнам на какъв език да говоря вече.
Също не обръщате нужното внимание на многото потребителки, които отговарят по същество на въпросите, а именно:"Интересува ме как всъщност разсъждават хората, които са били пляскани по отношение на възпитанието на собствените си деца. Изпитвате ли неприязън към родителите си за стореното или смятате, че са постъпвали правилно? Простили ли сте им или още таите някакво лошо чувство?"
Колко пъти да отговарям? Детето ми цяло лято игра с една котка. Може да се каже, че я изтезава. Хваща я за опашката, вдига я през средата, не умее да гали и е на границата да и причини болка. НИТО ВЕДНЪЖ не съм ги оставила сами. Като го хване изследователската страст да и бръкне в ухото, го отстранявам.
Ако моето дете, станало по-голямо, съзнателно и нарочно , особено в компания с други изтезава животно с такова дете, не само мое, а и въобще, трябва да работи психиатър заедно с родителите и да намери проблема. Пак отговора не е да се набие.
Ако моето дете, станало по-голямо, съзнателно и нарочно , особено в компания с други изтезава животно с такова дете, не само мое, а и въобще, трябва да работи психиатър заедно с родителите и да намери проблема. Пак отговора не е да се набие.
Вкъщи имаме колкото си искаш животни. Ако детето дърпа котката за опашката, ще го дръпна за косата, за да разбере, че боли. Ако й бърка в ухото, ще направя забележка.
Ако тръгне да я души, коли, беси, гори и т.н. жестокости, ще яде шамари, придружени със строг тон и голямо наказание.
Глей аз как си казвам.
Ох, объркахте ме; откъде изникнаха тези удушени/изгорени животни пък сега?
Или искате да кажете, че ако едно дете заколи кучето, обеси котето и изпържи златните рибки.... и въобще се държи като в тайнствения пролог на роман за сериен убиец, то няколко добре премерени шамара ще го вкарат в пътя?
Или искате да кажете, че ако едно дете заколи кучето, обеси котето и изпържи златните рибки.... и въобще се държи като в тайнствения пролог на роман за сериен убиец, то няколко добре премерени шамара ще го вкарат в пътя?
Също не обръщате нужното внимание на многото потребителки, които отговарят по същество на въпросите, а именно:"Интересува ме как всъщност разсъждават хората, които са били пляскани по отношение на възпитанието на собствените си деца. Изпитвате ли неприязън към родителите си за стореното или смятате, че са постъпвали правилно? Простили ли сте им или още таите някакво лошо чувство?"
Също не обръщате нужното внимание на многото потребителки, които отговарят по същество на въпросите, а именно:"Интересува ме как всъщност разсъждават хората, които са били пляскани по отношение на възпитанието на собствените си деца. Изпитвате ли неприязън към родителите си за стореното или смятате, че са постъпвали правилно? Простили ли сте им или още таите някакво лошо чувство?"
Как така "Повечето от отговорите на тази въпроси въобще не са на съзнателно ниво при по- голямата част от хората. "? Ако може да поясниш.
Аз още чакам методи за справяне.
Северина,аз имам две коренно различни дъщери. Едната съм ошамарвала,другата-никога.
И такааааа.Да се върнем на пъзелите. Решил си да оставиш пъзела,щото кво толкова? Не е краят на света. Детето ти обаче изсипва още един отгоре. После вади кубчетата,количката за кукли,строителя и малките животни. Отказва да прибере каквото и да е. Какви методи използвате?
И ако важни неща са да отидете навреме някъде,а лапето се закелеши,че не иска да си облече якето? Обяснявате,говорите,предлагате друго. Е,не и не,детето е решило,че иска да си остане вкъщи и това е /или на площадката и не иска да тръгне/. Моля майки,които никога не са изпадали в тази ситуация,не отговарят. Нямат моята порода дете. И не,не е лошо възпитание. По същия начин възпитавам Миа,но тя НИКОГА не се е тръшкала за нещо.
Северина,аз имам две коренно различни дъщери. Едната съм ошамарвала,другата-никога.
И такааааа.Да се върнем на пъзелите. Решил си да оставиш пъзела,щото кво толкова? Не е краят на света. Детето ти обаче изсипва още един отгоре. После вади кубчетата,количката за кукли,строителя и малките животни. Отказва да прибере каквото и да е. Какви методи използвате?
И ако важни неща са да отидете навреме някъде,а лапето се закелеши,че не иска да си облече якето? Обяснявате,говорите,предлагате друго. Е,не и не,детето е решило,че иска да си остане вкъщи и това е /или на площадката и не иска да тръгне/. Моля майки,които никога не са изпадали в тази ситуация,не отговарят. Нямат моята порода дете. И не,не е лошо възпитание. По същия начин възпитавам Миа,но тя НИКОГА не се е тръшкала за нещо.
Как така "Повечето от отговорите на тази въпроси въобще не са на съзнателно ниво при по- голямата част от хората. "? Ако може да поясниш.
ira_d Сериозни ли са ти въпросите? Какво правиш ти докато детето изсипва всички играчки? Защо не го спреш, изведеш от стаята, прибереш играчките на недостъпно място и тн? Защо не облечеш ти детето, когато закъснявате, а се пазариш и шамаросваш? И какво като детето се тръшне? Ти се ядосваш и имаш право на това, а детето не или бъркам?
Напълно сериозни са. Опитвала ли си да обличаш изпаднало в истерия дете? Само защото не е станало на неговата? И ако прибера аз играчките,а то отиде в другата стая и изсипе и другите? Ако прибера и другите и то изсипе трети? Наистина ли твоето дете никога не ти е правило на пук? Наистина? И ти просто спокойно го отвеждаш в другата стая?