Били ли са ви като деца?

  • 62 962
  • 1 554
  •   1
Отговори
# 1 140
  • Мнения: 9
Не са ме били, с изключение на един шамар от майка ми, като доста малка, когато исках да обуя точно тези чорапи, които тя беше простряла току-що, и събувах всички останали  Mr. Green
Но до ден- днешен помня мълчанието й за един ден, спрямо мен, горе-долу на същата възраст. Sad, не помня обаче за какво.

        Нееее Naughty, Били са те...

# 1 141
  • Мнения: 141
Не са ме били, с изключение на един шамар от майка ми, като доста малка, когато исках да обуя точно тези чорапи, които тя беше простряла току-що, и събувах всички останали  Mr. Green
Но до ден- днешен помня мълчанието й за един ден, спрямо мен, горе-долу на същата възраст. Sad, не помня обаче за какво.

        Нееее Naughty, Били са те...
Защо мислиш така, да не ти се е случвало и на теб  Grinning

# 1 142
  • София
  • Мнения: 796
Като гледам последната страница, незнам дали е уместно да отговарям и аз на въпроса.... Laughing Май сте на друга тема вече... (Незнам де - така извън контекст.)
Но все пак - да, били са ме. И са ме обиждали. А това с обуването на определени чорапи, и аз съм го имала, но при мен беше едни нови маратонки (и то в 8ми клас) и прерастна в такъв скандал, че ми отрязаха косата (маниакална гъста вълниста коса, която ползвах като....'крепост', в която да се крия Laughing)...

# 1 143
  • Мнения: 9
Не са ме били, с изключение на един шамар от майка ми, като доста малка, когато исках да обуя точно тези чорапи, които тя беше простряла току-що, и събувах всички останали  Mr. Green
Но до ден- днешен помня мълчанието й за един ден, спрямо мен, горе-долу на същата възраст. Sad, не помня обаче за какво.

        Нееее Naughty, Били са те...
Защо мислиш така, да не ти се е случвало и на теб  Grinning



Такова е заключението на пишещите в темата.  Мдааа, вече ме убедиха, че съм била бита./моето беше едно плясване през дупето, и то уж за добро, даже и в моите очи/ Hug

         ПП А, и едно уточнение, което не съм го правила досега - бях на 5 години тогава.

Последна редакция: чт, 03 фев 2011, 22:18 от inna-bubulina

# 1 144
  • Мнения: 2 400
... А това с обуването на определени чорапи, и аз съм го имала, но при мен беше едни нови маратонки (и то в 8ми клас) и прерастна в такъв скандал, че ми отрязаха косата (маниакална гъста вълниста коса, която ползвах като....'крепост', в която да се крия Laughing)...

Станах разногледа от споделени и възприемани като съвсем в реда на нещата.. извращения, честно. 
Кой точно ти отряза косата и какви са  взаимоотношенията ви днес?

# 1 145
  • Мнения: 4 195
ЧЛЕН 19

1. Държавите - участнички ще предприемат всички необходими законодателни, административни, обществени и образователни мерки за закрила на детето от всички форми на физическо или умствено насилие, нараняване или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления, докато то е под грижите на родителя/родителите, настойника/настойниците по закон или всяко друго лице, на което е поверено детето.

Това е член от Конвенция за правата на детето и е хубаво всички, които смятат, че имат ПРАВА да бият детето си ( особенно до 3 годишна възраст ) да се запознаят добре и с правата на децата Peace
И смятам, че с този член се изчерпва всичко, което смятатате, че по право ви е дадено да причинявате на детето си с "възпитателна" цел Tired

# 1 146
  • Мнения: 141
... А това с обуването на определени чорапи, и аз съм го имала, но при мен беше едни нови маратонки (и то в 8ми клас) и прерастна в такъв скандал, че ми отрязаха косата (маниакална гъста вълниста коса, която ползвах като....'крепост', в която да се крия Laughing)...

Станах разногледа от споделени и възприемани като съвсем в реда на нещата.. извращения, честно.  
Кой точно ти отряза косата и какви са  взаимоотношенията ви днес?
Тя не го възприема в реда на нещата, споделя.Но може би не визираш точно нея , а като цяло.
Moon Walk, кой знае, че  детето е бито  до 3 години, а и то може ли да каже?

# 1 147
  • Мнения: 2 400
Ами хилещия се емотикон ме обърква малко. Тя да каже.

# 1 148
  • Мнения: 141
Ами хилещия се емотикон ме обърква малко. Тя да каже.
М-даа, и аз се загледах в емотикона сега.Дано да се е объркала.
аа, и сега се сетих да питам за вашето мнение какво е, за наказанията /физически/, от едно време.Наказан в ъгъла, на колене с вдигнати ръце, поставяне на нещо тежко в ръцете да го държи вдигнато и други измишльотини.Ако това се прилага в днешно време, каква квалификация ще дадете за родителя.Лош, наказван по същия начин в детството си или нещо друго.Интересува ме живо, защото днес го чух. Sad

Последна редакция: чт, 03 фев 2011, 22:59 от ketti

# 1 149
  • София
  • Мнения: 787
Нека върнем темата към момента в който имаше смисъл и да не храним тролове.
Били са ме като малка, най-ранните ми спомени са от към 3-4 годишна и продължи до към 12-13 години, след което вече физически можех да отвръщам.
Биеше ме баща ми, предимно и се с възпитателна цел. Защото не слушам - бях тихо, самовглъбено дете, което си играеше само в някой ъгъл в къщи. От къде нмери толкова поводи за шамарене и сега не мога да проумея. Спомням си че веднъж ме наби, защото докато миех чиниите, бях на 4 години, изпуснах и счупих един буркан. Буркана беше огромен в четири годишните ми ръце и се хлъзгаше от сапуна.
Биеше ме "по дупето" и ви уверявам, че от "пошлапване" по дупето от разгневен осемдесеткилограмов мъж много, много боли. Случваше се да се напишкам от болката и от страха и после към всички объркани емоции се добяваше и срама, че съм го направиля.
Като поотраснах използваше колани и кабели.
Баща ми живееше с мисълта, че това което прави е в реда на нещата и е част от възпитателния процес, който всеки родител прилага.

Като честота  - не си спомням колко точно често беше понякога всяка седмица, друг път веднъж н няколко месеца.

Последна редакция: чт, 03 фев 2011, 23:45 от Lindt

# 1 150
  • Мнения: 3 880
Ех, ама това шляпване го изкарахте магическа прьчица- то детето не чува като му се говори, обяснява, кара и т.н., прави си напук и се инати,  но като го шляпнеш по дупето (без болка, разбира се, ооо) и хоп всичко си е на мястото- веднага прослушва инатливото дете ooooh! Де да беше така лесно Wink

# 1 151
  • Мнения: 141
Не може никога да не излезеш"извън релси".За мен мисълта, сега ще го шляпна, и да го направиш, си е горе-долу едно и също за човека, дето го прави.Разликата е, че не може да си удържи ръцете, иначе мисълта е една и съща.Така че, май безгрешни няма.

# 1 152
  • София
  • Мнения: 787
Имам проблем с прозореза за писане на постове, в един момент започва да ми крие най-долния ред, ката че ще продължа със следващ пост.

Очевидно боя е бил достатъчно чест, за да ме лиши абсолютно от чувство за сигурност през цялото ми детство. Живеех в тревожно очакване на следващото избухване, Живеех с усещане, че не мога да имам доверие на родителите си. Не обичх да се прибирам в къщи, навсякъде другаде се чувствах по-добре.
Понеже получавах наказания и за случаите когато ми се е случила злополука ( така проповядвания тук бой с цел спасяване на живота), винаги когато пострадах, криех ако травмата можеше да бъде укрита.
За един прещипан на метална врата и попремачкан пръст, който нямаше как да скрия, стоях на колена върху орехови черупки, с вдигнати ръце доста време.
После когато паднах от един лост и си навехнах ръката я крих цяла седмица и понеже ръката се влошаваше помолих един съсед ( той беше един от малкото, които не биеше децата си и ние всики останали деца му имахме доверие) да ме заведе на болница, но "моля те, не казвай на татко"

Сега когато небитата ми дъщеря падне и се удари тича веднага при мен за да я утеша, превържа или заведа на лекар ако е сериозно.Без страх, с доверие.

Последна редакция: чт, 03 фев 2011, 23:48 от Lindt

# 1 153
# 1 154
  • Мнения: 9
Хммм... newsm78 /това не е по темата, ама нещо изчезна/

...
Така че, май безгрешни няма.

         Peace То безгрешен е само един /поне така твърдят някои/. Но ние сме хора, и никой не е безгрешен.

         ПП И не знам, колко пъти още трябва да го напиша - ей на, детето си не съм го плясвала дори и един единствен път, така, че спрямо конвенцията и вътрешният си мир, съм спокойна. И детето ми има доверие, и си споделяме.
              Но, и на майка си имам доверие и с нея си споделяме.

Общи условия

Активация на акаунт