Били ли са ви като деца?

Е, да, де. Аз не съм казала, че е невъзпитано в случая, а че родителят по този начин не го възпитава и дори му вреди.
За детето в театъра майката не си помръдна и пръста, след като служителки дойдоха и отведоха детето, а в антракта изкоментираха с бащата: "Ами, пари сме дали...".
Т.е. и в този случай, и на гости, детето не получава правилното възпитание, така че е напълно нормално да получи и неправилна квалификация.
Ако майката стои и нищо не прави на гости, детето ще търси забавление само и ако не му бъде забранено своеволието на време, тогава то ще сметне, че е напълно в реда на нещата да прави каквото си иска.
Т.е. неминуемо е след време от нормално дете да се превърне в лигаво дете.
Поне аз така мисля.

П.П. Ако Ви интересува - "Римска баня", не мисля, че колкото и интересно, смешно да е, е за малки деца.

В нашия случай не сме били в заведение  
Просто при тръгването ни от прословутото влакче с рев, след като видя, че няма да се върнем, за да се вози цял ден, се тръшна пред въпросното заведение. Масите бяха по тротоара, а той легна на пътя до тях.

Мишона, много добре "отразих" състоянието му, но нищо не чуваше, само врещеше.
И тия ситуации са били точно в периода 2-4г. След това сме нямали проблеми.
Сега е в тийнпубертет, но до момента леко протича и да чукам на дърво истински проблеми нямаме с него. Не е като без нищо, но се разбираме с приказка. Децата са различни, няма как.
Спирам с нашия случай, че стана досадно.

Въпросът беше в това, че инцидентни шамари се приравняват в едно с непрекъснат физически и психически тормоз, и се твърди, че няма разлика, което абсолютно не отговаря на истината.

 Servalan, има специални преставления за деца. Това, че е заведено детето на неподходящо място е виновна майката.
Също има и ресторанти с детски кът, както има такива не писани заведения /кафета/където ходят само майки с деца.
При двата случая вината е на майката, а не в "невъзпитаното дете".

Не си прочела написаното, вижда се. Казах, че ако детето пречи, т.е. ако е в театър, ресторант и прочее можеш да го изнесеш и на спокойствие да го отразяваш, успокояваш и прочее. А в България е доста лесно да му дадеш пример защо в определени часове и на определени места се пази тишина. Достатъчно е съседите да решат да ремонтират, когато спи, за да разбере колко е неприятно и защо съществуват такива договорки за тишина.
И все пак, при тръшкането говорим за малки деца, а не за първолаци. При първолаците какавото било- било. Схемите и поведенческите модели вече са "инсталирани" и промяната е много по- трудна.

И като говорим за неподходящи места, много често виждам малки дечица по ресторанти и всичко често завършва с шамари, защото родителите не могат да проумеят, че едно дете на две трудно може да седи 4 часа на стол и да мълчи. Кратки трябва да са тези участия в ранна възраст.

Мишона Съгласна съм за отразяването и съм го написала по- горе. Но и отразяването е неутрално, силните родителски емоции, притеснения и тн само влошават детските истерии. Ето това не е разбрала Servalan от поста ми- колкото повече се притеснява родителят, толкова по- сериозен повод за сцена има детето, защото може да го шантажира със страха му да не се изложи.

Може някой по-напред да го е казал, но аз пак ще обърна внимание - никога не удряйте детето си през лицето - всички деца се унизяват от такова поведение на възрастния. Шамарът /ударът през лицето, скубането и щипането, дърпането на уши/ носи следното посление за детето : "отвратителен си, нежелан си, мразя те". Колкото по-често възрастния прибягва до такова поведение, толкова по-убедено остава детето, че е отвратително, нежелано, мразено. Съответно, за да компенсира това отношение прибягва или до абсолютно комформно поведение /съгласява се с всичко, мълчаливо свито присъствие, развива прикрита експанзивност, рядко се научава да обича/ или става агресивно към всяка проява на корекция в поведението му, дори тя да е справедлива /агресивно раздразнение, ревност и омраза, склонност към причиняване на болка на по-слабия и присламчване към по-силния/. И т.н. и т.н.....

Защото така е по-лесно. И действително е така. По-добре никак, отколкото да се мисли
и преценява, и носи горчилката след това.
Голяма част от родителите са си все деца, за които е много по-лесно и хубаво да има
резки и ясни граници, които да не предполагат ментално усилие. Ето пример. В Русия
е имало пълна забрана за наличие на алкохол в кръвта на шофьорите. Решават да оп-
ределят допустима граница, мисля, че горе-долу колкото е в България. Положението
става драматично - много по-трудно е да хванеш мярката, отколкото да преглътнеш
пълната забрана. Мисля, че после върнаха нулата промили, да се не чудят и мъчат мо-
же ли, не може ли да сръбнеш биричка.
Та и с шамара приемам, че положението е същото. За да няма субективни граници, които
реално са силно разтегливи, по-добре е да приемеш, че няма шамар и това е. И го закова-
ваш в закон. Силно се надявам, че скоро реално ще се тръгне към неща балансирани - и
по отношение на шамара, и по отношение на тръшкането, и във всяко едно отношение.

Мишона, 

Ето с това съм напълно съгласна.
Освен това, да останеш хладнокръвен не означава да подминеш тръшкането, а да отклониш в по-приемлива посока пристъпа на налагане на незрялата детска воля.

Деца, които не се тръшкат и не са се тръшкали са рядкосрещани и много често знаят, че при тръшкане ще понесат родителската агресия физически.

Шамарът не може да бъде балансиран и то спрямо дете, защото аз ако ударя един шамар е едно, но ако някой 80 кг мъж удари един шамар е друго.
Шамарът възпитава в какво и кого. Повечето от хората, който пишат тук не си спомнят за какво е бил шамара, а само шамара, други въобще не осъзнават грешката си/дори и да са виновни/, защото шамара им е притъпил чувството за вина, а трети просто го погребват в подсъзнанието си и това може да им изиграе много лоша шега в критични моменти.

A има и такива, които помнят за какво е бил шамарът. Има такива, които приемат
(най-често с основание), че е било несправедливо, и други, които считат, че с не-
го са предпазени от някаква злополука и т.н. Колкото шамара - толкова реакции.
Колкото гневни думи - толкова реакции. Колкото безразличие - толкова реакции.
Колкото хора - толкова реакции...
Лоша шега може да изиграе всяко нещо от подсъзнанието. Кофти сцена от филм,
примерно. И какво - да не гледаме филми ли? 

    Детските театрални и куклени постановки за деца под училищна възраст затова са детски, защото допускат говорене, реагиране, обяснения от страна на родител, някой път и контакт с артистите в определен от пиесата момент. Злощастния ви опит разбираемо е бил злощастен. Хора с нисък праг на търпимост не ходят на такива места.
   Много харесвам деца, които стоят по тридесет минути на едно място мълчаливо. Те наистина не пречат на никого, което е основния ни стремеж при възпитанието на едно дете - да е незабележимо.

Не съм много убедена в това, аз не съм понасяла физическа агресия ( един шамар имаше в първи клас, твърди се че е единствен, друг не помня), но и според майка ми не съм се тръшкала. Но предполагам методите ми за манипулация и успех са били други.

Аз лично, за пореден път се учудвам, как е възможно да се приема светът толкова плоско. Един-два спорадични шамара, на всяка цена преди седем, и после хоп- възпитано, благо и мило дете. Ще ми се животът да беше толкова прост.

пп. и понеже темата явно е и за душевна терапия, къде призната, къде крещяща между редовете, ще дам и своя дан.
Аз съм Рокси и съм пляскала детето си. Срамувам се заради загубата си на контрол, стремя се да се преборя и признавам, че не очаквах резултат от пляскането. Както и не съм очаквала резултат, когато в пристъп на гняв строших две ценни чаши. Макар че трудовата терапия - последващото почистване, определено имаше ефект. Препоръчвам на всеки ( трудова терапия, не трошене).

ппп. вие не си ли познавате децата? Не знаете ли, къде би им харесало и къде биха се държали добре? Като видите че не става, извеждате и пробвате пак след два месеца и малко обяснения.

Рокси, простата мисъл се разбира много по-добре от сложната.
Това, че е имало при теб един-единствен шамар е въздействало и на теб, и на майка ти, която те е ударила. Тя твърди, че не си се тръшкала, но на мен по-ми се вижда, че не си го правила запомнящо се. Всички деца се тръшкат в определена възраст - израстване на волята се нарича. Детето има нужда да наложи мнението си, желанието си, волята си пред сигурен човек /родител/, защото знае /подсъзнателно/, че дори да не е успешен опита, все пак ще излезе с "натрупване" на самочувствие и опит от случката.
Ако си била по-тихо дете, ясно е, че тръшкането ти е било по-малко проблематично. Ако си била агресивна, то майка ти е имала умението да се справя предикатно с теб /не се е стигало до чисто физически отговор на тръшкането/. Така и трябва. Предикатното въздействие на възрастния дава сигурност у детето, че няма да бъде отхвърлено, ако се тръшка.

Точно понеже си познавам впечатлителното дете, още не съм го водила на куклен театър. От градината ги водили веднъж, но от тогава Ния се присеща за някакво момиченце /явно кукла някаква/ с много дълги плитки и с много страшно лице с бели устни. Понякога като я дострашее ме пита дали това момиченце няма да дойде и да я вземе.

Sunny day, виждам,че ти е голям трън в очите тоя пъзел Не си разбрала същността на целия разговор относно пъзела.
Първо: никой не каза,че шамари детето си,питахме и съответно споделяхме кой как се справя
Второ: за теб може да е никакъв проблем,за мен-огромен. И то не заради няколкото картонени парчета на пода,а заради нормата на поведение,която създават :" Аз ще си разхвърлям и ще си вадя,а мама ще ходи след мен". Не можеш,наистина не можеш да си представиш състоянието на къщата след една такава игра. И тук обаче много няма да ме разберат. На почти всички децата ходят от рано на ясли и ДГ. Имат 1-2 часа да разхвърлят,през уикенда са или при баба и дядо или с наличието на двама родители. Има време единият от тях да се заеме с къщата. Но когато детето ти е по цял ден вкъщи,ти си сама денем,вечер и почивни дни,повярвай ми,не можеш да ходиш след всички,скапана си и пазъла,кубчетата и куклите те дразнят.Защото са извадени докато миеш чинии,но се очаква от теб да ги прибереш понеже не е кой знае какво. Аз лично се опитвам да науча децата си,че никой не е длъжен да ходи след тях и всеки има задължението да пази и подрежда сам вещите си.
Имаше едно супер точно изказване на Крейзи Чик относно това,че методите и резултатите за всеки са различни. Докато една майка смята,че с шамари е накарала детето да подрежда играчки и за нея това е чудесно,то за друга играчките не са важни,но с обяснения е накарала детето са си оправя леглото,което пък за първата е смешно. Няма изобщо какво да се сравняваме как постигаме резултат преди да сме уточнили какъв е този резултат.

Изказването не е на Крейзи чик, а на йезуитите 

Понеже срещам тук въпроси, които и аз като повечето от вас съм си задавала, срам ли ви е даидете на консултация с детски психолог? Според мен ще е много по ползотворно, отколкото сляпо копиране на избран форумен гуру. Личен опит.

Не е вярно. Явно твоят праг е неоправдано висок. Жалко, че няма как да ти представя по-образно атмосферата в австрийски замък, в чиято главна зала по земята са насядали 100 /сто!/ деца на възраст 3-6, нито 1 /едно/ от които не издава звук в продължение на 30 /тридесет/ минути, докато трае адаптиран за деца класически концерт /не шарен театър, а концерт с пиана и цигулки/. Нямам какво повече да добавя. Освен може би това, че тези сто западноевропейчета са малтретирани роботи.