Публикувана: 17 ян. 2010, 18:38 ч.
Последно мнение: 18 май 2012, 11:50 ч.

Били ли са ви като деца?

62 969
1 554
1

# 1 185 4 фев. 2011, 10:10 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: маймуна в пт, 04 фев 2011, 10:04

То момичето (Виктори) си каза: така ще си дресира детето, че като дойде ред да осъзнае какво точно са му направили, и косъм на главата му няма да мисли за права...

Ееей, ще окачите човек на въжето значи... Laughing

Момичето не каза, че децата му нямат права, щото не могат да четат, а че докато се научат да четат вече ще са получили нормално възпитание, което не предполага нарушаване и защитаване на права. Като нямате какво да напишете, не пишете. Адски тъпо е някой да тръгне да споделя позицията си и пет клавиатурни лешояда да се завлачат подире му, готови да анализират всяка негова дума, но не и да излъчат своя собствена.

# 1 186 4 фев. 2011, 10:11 ч.

София
Мнения: 15 167

Асса Именно това казвам и аз. Човек може да разбере и да прости без да оправдава и още по- малко без да остава в лапите на насилника. Прошката е свобода.

sunny day За дете, което се дере на улицата ми изглеждат печеливши две тактики. Или мяташ детето на рамо, ако теглото и тн позволяват, и го прибираш. Или го оставяш да се натръшка и като му мине тръгвате заедно. С времето поводите за гняв у децата са все по- малко. Ако го удариш излиза, че детето няма право да се гневи, а родителят има, което е някак невярно. Ако такива тръшкания не са просто инциденти, а ежедневие е хубаво да се помисли до каква степен родителят е лабилен и дава повод на детето да мисли, че по този начин ще получи желаното. До каква степен родителят се изважда извън емоционалния баланс от такова тръшкане, с което също поощрява детето да прави сцена. И доколко детето прави тези неща, когато е преуморено, гладно, разболяващо се и тн. Шамара може да реши само проявата, но няма да реши проблема, ако има такъв. Това е като да забраниш на едно дете да плаче- то ще е разстроено така или иначе, но и ще е подтиснало емоциите си, ще смята, че няма право на тях. А емоциите вървят в комплект и не можем да ограничим само проявите на една от тях, спрем ли изразяването на гнева ще спрем и изразяването на щастието, любовта и прочее. Особено при момчетата това много вреди.

ПП И не се хващайте за поста ми. Не твърдя, че едно дете трябва да бъде оставено да удря, наранява други и тн.

# 1 187 4 фев. 2011, 10:13 ч.

Мнения: 955

Цитат на: crazy chick в пт, 04 фев 2011, 10:10

Цитат на: маймуна в пт, 04 фев 2011, 10:04

Ееей, ще окачите човек на въжето значи... Laughing

Това, което вие наричате възпитание, аз наричам дресировка. Ей тука се разминаваме. Пък ме наричай с каквито имена си искаш. Моята собствена позиция съм я 'излъчила' много отдавна, ама явно нямаш време да четеш. Върни се назад и пак пиши, ако имаш какво.

# 1 188 4 фев. 2011, 10:17 ч.

Мнения: 984

"Прошката е свобода" - колкото лесно звучи, толкова е трудно да се осъществи. Някои неща не могат
да бъдат простени, а и не трябва да бъдат забравяни. Човек, забравяйки, прощавайки, си повтаря грешките.
Веднъж бит и простил, пак ще е склонен да попадне в подобно обкръжение. Не говоря за себе си, а за консултирани от мен хора.

# 1 189 4 фев. 2011, 10:18 ч.

Мнения: 4 806

Аха, значи по първото се разбрахме, ама да очакваш, че няма да се хванем за поста ти,
е романтично Simple Smile

(за да не кажа наивно). Виж сега, не съм съгласна съвсем с теб (изне-
нада). Значи, в името на това детето да не потиска своите емоции, се препоръчва ро-
дителят да го стори - напълно емоционално неутрално (ни осъдително, ни поощрява-
що) я да го метне на рамо, я да го остави да се изтръшка. Което дали не е противоре-
чие? Е. Поне според мен е. Защото излиза, че в онези моменти, които са пренаситени
емоционално за хлапето, родителят подминава с нула емоции. Не мисля, че е добър сиг-
нал. Както детето има право върху своите емоционални протуберанси, така и родите-
лят има право на своите. Ако за единия е важно да умее да ги овладява, то и за другия
следва да е важно. Т.е. приемем ли, че и двамата нямат свободата да изразяват емоция-
та си, то и тръшкането на детето не бива да е допустимо, което ... и т.н. Порочен кръг
се получава.

# 1 190 4 фев. 2011, 10:24 ч.

Мнения: 955

Не е порочен кръг. Родителят в този случай е модел за детето. Родителят е този, който се е научил да си канализира емоциите и показва на детето как се прави. Не е нула емоцията, никак даже. Емоцията е: разбирам те, не ставам неспокойна от твоето безпокойство и ще ти покажа как да се успокоиш.

# 1 191 4 фев. 2011, 10:27 ч.

София
Мнения: 15 167

Цитат на: Мишона в пт, 04 фев 2011, 10:17

Разбира се, че е трудно, дори ужасно трудно. Най- трудно е за хора, които са били съдени жестоко, на които не е била позволявана грешка. Уточних, че да простиш не означава да забравиш или да останеш жертва. Означава да не се тровиш с най- негативната емоция на света- омразата. Ако не прощаваш продължаваш да носиш и чувство за вина за случилото се, а наказанието за тази виновност винаги е да се повтори сценария със съпруг, приятели и тн. Сценария се повтаря и докато не се преодолее травмата, защото човек несъзнателно фабрикува идентични ситуации с цел да надделее в тях, а това е невъзможно.

Цитат на: Асса в пт, 04 фев 2011, 10:18

Аха, значи по първото се разбрахме, ама да очакваш, че няма да се хванем за поста ти,
е романтично Simple Smile

Не си ме разбрала. Никъде не казвам, че родителят трябва да подтисне емоцията си- това изобщо не върши работа, защото децата са интуитивни и усещат, че родителят е вбесен дори и да не го показва. Ако родителят осъзнае, че това поведение на детето не е насочено лично срещу него и не е плод на негова грешка аз не виждам причина да се вбесява, ядосва и тн. Ако родителят е емоционално стабилен дава положителен пример, а не наказва с игнориране. дори друго работещо решение в подобни случаи е да кажеш на детето, че разбираш гнева му, че разбираш, че иска нещо, но това няма да се получи независимо от гнева му. С времето детето ще се научи да казва с думи, че не е доволно, че е ядосано вместо да се търкаля по земята.

# 1 192 4 фев. 2011, 10:35 ч.

Мнения: 599

Бoяна, не съм от хората, които биха оставили отрочето си да се дере до заведение(дрането продължи повече от час-до отрезвителния шамар вкъщи) пълно с хора, излезли в един от първите топли дни да се насладят на слънце и да изпият по нещо на спокойствие.
И нали не мислиш, че първото нещо, което съм направила е да го ударя? Стисках зъби през цели път, та чак щях да ги изкъртя от стискане. Една възрастна жена ме заподозря в отвличане на детето - представете си какъв цирк сме били.

# 1 193 4 фев. 2011, 10:38 ч.

Мнения: 5 940

Тръшкащи се деца има до три -четиригодишна възраст. След това е някакво много рядко изключение, освен в случаите, когато детето се тръшка, защото само така може да бъде забелязано от родител, възрастен и т.н
Т.е от тази възраст, детето вече е по-способно да контролира емоциите си и започва бавно да се доближава до реакция тип - гадно ми е, но мога да изчакам или да те метна на рамо /тук с Бояна постъпваме по различен начин/. Аз например не бих могла да разнасям пищящо дете, винаги първо или по време на не носенето, по-точно гушкането, съм се опитвала да успокоя .
Но почти сто процента съм убедена, че тръшканията приключват към две-три годишна възраст, освен, ако с поведението си родителите сами не ги провокират. Случая с магазините - не можеш да замъкнеш двегодишно на двучасов пазар в огромен магазин и да не очакваш нищо за себе си да не поиска.

# 1 194 4 фев. 2011, 10:43 ч.

София
Мнения: 15 167

Цитат на: sunny day в пт, 04 фев 2011, 10:35

Не обсъждам твоя конкретен случай и далеч не те обвинявам. По- назад имаше въпроси за конкретни решения и затова давам идеи. А за погледа на другите докато детето се тръшка- това зависи от родителя. Ако смяташ, че пречи на другите го изнасяш. Ако просто те гледат лошо минувачите не виждам защо трябва да те интересува мнението им. Напротив, колкото повече това те интересува и притеснява, толкова по- вероятно е детето да направи сцена, когато има най- много хора. Няма статистика под ръка, но съм убедена, че децата по тази причина много по- често правят сцени пред публика, отколкото насаме с мама и тате.

# 1 195 4 фев. 2011, 10:48 ч.

Мнения: 984

Най-неадекватно е при "тръшкане" родителят да не "отрази" състоянието на детето.
Всяко дете има периоди на тръшкане - част от порастването е.
Родителят трябва да реагира адекватно като разсее детето, като го отрази с думи или като омаловажи едновременно с отклоняване на вниманието. Редовно го практикувам у дома. Получава се, просто трябва да се "отрази" емоцията" и да се пренасочи.

# 1 196 4 фев. 2011, 10:54 ч.

Мнения: 26

Цитат на: valerie в пт, 04 фев 2011, 10:38

с това съм напълно съгласна Peace

, не съм съгласна с по долу написано -да не обръщаме внимание на оклните, ако си вървим по улицата да, но в заведение където хората са седнали да отдъхнат след тежък работен ден/ не сладкарница за деца/ , не е приятно до теб да крещи изпаднало в истерия дете, а на другата маса майка му да си пуши цигарата и да се прави че не е с нея/. Винаги съм се дразнила на родителите, децата не са виновни , че са заведени на място където не е за тях. Както и в магазините-щом не си готов да похарчиш и някой лев за него, не го води да купувате заедно "подаръче на Пешко щото има рожден ден, пък на тебе някой друг път."/

# 1 197 4 фев. 2011, 10:56 ч.

Мнения: 1 788

Добре, де, аз разбирам, че от чуждото мнение не трябва да ни пука, но как тогава учим децата си на поведенчески норми в обществото?
Т.е. то се тръшка, на мама не й пука от хората, но в обществото не бива да се всява смут и шум всеки път и навсякъде.
Едно е в парка, съвсем друго е в заведение.
Същото като примера, който дадох с театъра по-назад.
И там на майката не й пукаше, че детето й пречи на хора, които са платили, за да гледат, а не да слушат нейното дете.
Тук, разбира се, пак идва въпросът - кой е виновен? Дали родителят, че е завел на неподходящо място детето си или детето?
Според мен вината е в родителя. Но се оказва, че колкото е неподходящ театъра за едно малко дете, толкова е неподходящо и едно заведение за възрастни, ако детето е по-буйно.
Така че, не може съвсем да си непукист във всяка една ситуация...

# 1 198 4 фев. 2011, 11:05 ч.

Мнения: 24 667

Сервалан, и преди щях да ти кажа за случая с театъра, повдигаш го отново и сега. Поведението на детето не показва, че е невъзпитано, невъзможно,лошо и прочие. Това е нормалното поведение на дете. То не се интересува от пиесата, не може да стои на едно място и да пази тишина. Ако можеше, щях да помисля, че не е наред с главата, честно.
Ако водите деца на места, на които за тях не е осигурено занимание - гости, заведение, представление, погрижете се да им осигурите такова вие.
Винаги се учудвам, как за пример за невъзпитано дете се дава такова, което заведено на гости искало да пипа всичко, и като не му дали вазата се тръшкало. Ами какво да прави в къща, пълна с непознати, интересни вещи, да седи до вас държейки елегантно чашката с кафе ли? Хората не са длъжни да си дават нещата за опипване, разглеждане и може би счупване. Носете си вие адекватно забавление - нещо ново, интересно и непознато за децата ви, моливи за рисуване, нова количка. Иначе детето откача от скука - и после било лигаво и невъзпитано.

# 1 199 4 фев. 2011, 11:14 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: Iris04 в пт, 04 фев 2011, 11:05

Това е нормалното поведение на дете. То не се интересува от пиесата, не може да стои на едно място и да пази тишина.

Е, хайде сега. Не вярвам някой да е водил 5-годишни деца да гледат "Хамлет", нали... Моят злощастен театрален опит беше само в рамките на детските куклени постановки, където се предполага нормалното поведение на децата да е точно стоене на едно място и пазене на тишина. Да, ама не беше. Не искам да си спомням тази вакханалия от крякащи деца /не преувеличавам, беше кошмарно/. А е жалко, щото ако на едно детенце не му е интересен куклен театър от 30 минути, не знам какво изобщо би му прихванало вниманието...

Препоръчани теми

А сега накъде ! (5.06-11.06)

1 761
Набори

Сайтове за колективно пазаруване – да обсъдим сделките – тема 18

747
На пазар

Явлението "Бг-продавачка"

🌹 ЕРГЕНЪТ 🌹 - Сезон 3, Тема 8

Причина:

Причина: