Били ли са ви като деца?

Възпитателен шамар е нещо като дървен камък
От битите по площадките деца съм виждала няколко типа реакции, които ме убеждават, че шамарът е не само ненужен, но и вреден
най-често срещаните реакции са рев, обида, изчервяване
 озлобяване и отвръщане на удара с удар, съответно още един от майката /бащата и т.н
трети - детето се раздивява още повече, родителите започват да крещят, че ще го набият пак, то продължава и т.н
Колкото повече възприиемаш детето като същество, което от обяснения не разбира, толкова повече то отговаря на очакванията.
А и да не говорим, че въобще шамарът не се използва като последно средство. То е първото, което им хрумва на доста "възпитатели". Най-бързо и най-оневиняващо уж  пред околните. Моето дете удари, ама вижте как го набих. Нищо, че това същото дете после най-вероятно, изпуснато от родителския контрол, ще щипе, хапе и тормози всички в детската градина, в училище, на улицата.

Добре де, ако приемем, че думите са достатъчни и малките дечица чудесно ги разбират, що не пробвате да им обяснявате ежедневно, че много ги обичате? Без прегръдки, без целувки и без жестове - ей така, само с думи да им внушите какво чудесно чувство е любовта? Вярвам, че който успява словесно да влее концепциите "лошо", "болезнено" или "унизително", ще пожъне успех и с идеите "хубаво" и "щастливо". Е, ще пробва ли някой да обясни на 2-годишното си дете какво е усещането да бъдеш целунат, да бъдеш доволен и пр., по начина, по който ефективно му обяснява какво е усещането да бъдеш ударен/оскубан/ухапан/обиден?


Когато срещна поне един родител, успешно предал чрез мимика и слово на 2-годишното си дете що е то "добро" и "лошо" /наравно!/, може хипотетично да преосмисля личното си мнение.

липсата на шамари не означава липсата на физически контакт при поставянето на граници.

Да, пляскали са ме по дупето и са ми удряли шамари. Брат ми пък беше по-буен, все правеше пакости и горкият ядеше бой почти всеки ден. Не стана по-кротък, напротив. Вобще израстнах с едно поколение, за което "шамарената фабрика" и възпитателното дърпане на уши дори от учители или съседи бяха нещо съвсем в реда на нещата за Макаренковия ни строй. Като се сетя направо ми се повдига. Ами след като детето ти прави нещо нередно, значи грешката е твоя, не си намерил подходящия начин да му обясниш, че така не се прави. Или просто е много малко и не разбира - очевидно трябва все още да има някой непрекъснато до него, за да не може да рови в кофата или да се опитва да си изгори ръцете на топлия бутон на машината за вода. Друго си е обаче да седнеш крак връз крак с цигарата и кафето и ако през това време малкия направи някоя магария да го набиеш, той разреван да си седне мирно и кротко, а ти да си допиеш кафето на спокойствие 

Не одобрявам и боя на по-големи деца. Като го удариш какво му демострираш - че си маймуна, на която й липсват интелект и изразни средства или че не можеш да всееш респект у детето си по никакъв друг начин, освен като му причиниш физическа болка. Получавала съм шамари и като тийнейджърка и в такива моменти още тогава откровено съм смятала родителите си за жалки. Днешната ми гледна точка не е по-различна. Преди известно време видях една майка точно пред общинската социална служба. Беше с момченце на около 5 годинки и момиченце на около 3 и явно беше ходила да получи някаква помощ или надбавка. Както си вървеше няколко крачки пред мен с децата изведнъж така професионално удари множество шамари на малката за нула време, че направо се разтреперих и ми се качи кръвта в главата. Детето не беше направило нищо, но от виковете подразбрах, че явно е искало да ходят някъде, а мама счита това за лигавене. Не се сдържах и й казах "г-жо не бийте това малко дете, ще му направите комоциум", а тя ми изсъска нещо от рода, че не е моя работа. И за съжаление беше права. Помислих си, че само у нас можеш да си позволиш на набиеш детето си пред вратата на социалните и да си спокоен, че нищо няма да последва.

Чета подетата от мен Крайзи фиш и си давам сметка за преносите, които прави от семейството, в което е израсла и семейството й сега. Като едно бито в детството си момиче, тя оценява всеки толеранс на неподчинение като грешка и съответно изисква от своите деца безусловно подчинение за тяхно добро. Рядко прибягва до удари, защото знае, че физическата болка води до развитие на чувство и стремеж за психологически проектирано отмъщение при по-слабите физически. Мога да направя и извод, че се страхува да не предизвика този психически стремеж у децата си, тъй като тя знае от собствен опит, че е много неприятно усещане едновременно на слабост и на жажда за налагане /а понякога и просто скофтване на по-силния/.

Второ: родителите, които използват физическа саморазправа обикновено /много, много често срещано е/ ползват и целия спектър на малтретация спрямо децата си, но и спрямо партньора. Физически агресивния има нисък праг на търпимост към различието, трудно свиква с нови обстоятелства, трудно приема, че някои му излиза насреща, без да се страхува. Това поведение е заучено. Може би всеки втори родител с честа порява на агресия /физическа и т.н./ спрямо децата споделя за проблематична схема в семейството, в което е израснал.

Извод: насилието се мултиплицира не само като поведенчески модел, но се и разпространява като метод за справяне във всеки детски колектив. Какво имам предвид : представете си клас, в който едно-две деца са изключетилно агресивни по натура /физическата саморазправа не е задължително, може датато да бъде обрисувано от учителите като лидер, който постоянно увлича другите, а другите го следват и някои от тях му завиждат/. Ситуацията е толкова често срещане, че я има почти във всяка тема във "Деца в училищна възраст" и "Деца в детската градина". Чели сте, ясно ви е.

С две думи: мултипликацията на насилническото поведение може да се спре ако се постигне самоосъзнаване от страна на последната издънка от веригата.

След 97 страници излиза, че майките рядко шамаросват децата си, а ако и когато това се случи, винаги е краен вариант за справяне, като отчитам факта, че са споделени мнения предимно за деца в доучилищна възраст.
Моите наблюдения от реалността са съвсем различни обаче. Децата не само са удряни, не само си бити, а в болшинството случаи направо малтретирани, като физическата агресия се гарнира задължително с още някакъв вид такава. Нямам предвид единични случаи а масово явление  . Боят спира едва когато малкото човече надмине по ръст и/или килограми родителя-насилник.
Според мен основната грешка, която допускат родителите, неможещи да контролират нервите си/ръцете си/точилките си е, че възприемат децата си като малки възрастни, които са длъжни да разбират и възприемат света като такива. Като прибавим и факта, че техните родители в повечето случаи са им завещали същия модел за възпитание, положението става трагично. Много рядко някой все пак се опитва, а още по-рядко някой успява да прекъсне веригата, защото
Най-голяма горчивина обаче у мен предизвикаха думите, оправдаващи родителите-насилници, чрез думите: "аз си го заслужавах".... това както и да го мисля, все не мога да си го обясня. Всъщност мога да си го обясня, но не мога и отказвам да приема.

Мишона, нямам никаква идея с какво съм спечелила неистовото ти внимание, за което все пак благодаря - чувствам се поласкана. Поста ти не ми е възможно да коментирам по две причини - граматическо-стилистическа, която възпрепятства гладкото му разшифроване, и семантична, която поставя сериозни пречки пред вникването в смисъла. С други думи - нищо не разбрах. Ако това е обичайния ти подход към анализата или с каквото там се занимаваш, моят съвет е немедлено да се преориентираш към по-удачно занятие. Земеделие, ръкоделие или друго, невключващо в себе си сложни ментални процеси или пък епистоларни такива. Иначе, трогната съм от опита за врачуване - от малка страшно се забавлявам с гледачки на боб, кафе, постинги и карти. Сполай ти и доскоро.  


Продължавам да съм любопитна защо положителните концепции трябва да се внушават вербално и физически на малките деца, а отрицателните - само вербално. Ще се радвам, ако някой сподели мнението си.

crazy chick , има деца, които никак не обичат да бъдат целувани, галени, гушкани. Те също някак разбират какво е обич, нежност, добро отношение. Според мен няма задължително изискване положителните да се внушават физически, това е инстинкт. Както и инстинкт би трябвало да бъде да нямаш желание да посягаш на рожбата си.
А какво е болка, децата разбират по много начини. Няма нужда да ги биеш, за да са наясно какво е да боли. Най-малкото падат, удрят се.
Това е все едно да твърдиш, че трябва да разлееш горещ чай върху детето, за да разбере какво е "пари". Има доста други начини .

Мишона... Удряла съм шамар на Елла,но нито съм я била с точилка,нито дърпала уши или  замеряла мъжа ми с чинии . Не съм я обиждала /освен с "малка лигличка" С една дума:не съм използвала целия спектър на малтретация.
Удряли са ми шамар.Не един. Така твърдят. Аз не помня. Загубих майка ми преди 3 години и никога през живота си не бях изпитвала по-голяма болка. НИКОГА не съм изпитвала към нея нищо повече от безгранична любов. Сега съм много,много близка с татко.
Не държа да контролирам детето си изцяло. В момента е облечена като малко цигане,смени си чашата за вода 100 пъти и реши,че ще пренареди гардероба си. Не,не се опитвам да я спра.
И,да,излизала е по къс ръкав зимата /всъщност вчера по лятна рокличка/. Не ми се спореше и реших,че е достатъчно голяма да разбере,че е студено.
ПОвечето ми приятелки също са удряли шамар в даден момент. Но нито една не отговаря на описаното от теб. Мисля,че по-скоро наблюднията ти са върху хора,които са били наистина били в детството си.
Не подкрепям шамарите. Оправдавам майките,които виждат понякога това като последен изход от ситуация. Мисля,че всеки трябва да се спира. Но че ако удари шамар в някакъв момент по дупето само/,това няма да остави трайни психически следи в детето му. Дърпане на уши обаче и подобни,чести шамари или няколко подред обаче ще го направят.Поне според мен.
Танцуваща с вълци,искрено се надявам,че не си права.
Шанталче,не си го слагай толкова на сърце! Разбира се,че няма да помни!

Добре де,големи хора сте. Не може ли да изкажете становище без да се заяждате,да се мъчите да обидите и да се правите на по-умни от другия?
Мишона наистина се е изказала малко по-сложно да речем,аз я разбрах обаче. Не виждам обаче,Крейзи,с какво си по-различна като използваш думи като "семантична" и "епистоларна". Сигурно съм проста,но АЗ не те разбрах.
Това не е тема да покажем колко сме умни,егати надпреварата

Това е интересен въпрос. ПРедполагам че защото човек иска да се учи за хубавите неща сам, а за лошите просто да знае. Сега ако ми кажат че едикакво си е хубаво, вкусно и т.н, бих го пробвала. Но ако ми кажат, че нещо е лошо, по скоро бих се доверила без да пробвам. Това в съвсем широк смисъл, но в общи линиии такава е човешката логика. Лошите и неприятни неща предпочитам да ги научавам по косвен път, а не да ги изпитвам на гърба си.
Но всъщност каква е връзката с възпитанието? Никой не пита детето си, хеле малкото, как искаш, маме, да те възпитам. Просто смяташ нещо за правилно и го правиш.

Ето, Крейзи фиш просто потвърди думите ми - агресивно-иронична реакция на коментара от моя страна, така се е научила да оцелява - чрез психическо притискане и скофтване на "противника"
Крейзи фиш, аз обаче не съм сестрати, която те е тормозила. Аз просто констатирам защо дадено мнение е "за" или "против" шамаросването с "възпитателна цел".

ira_d, аз по-горе мисля писах, че шамарът през детските очи означава "не ме обича, отвратителен съм". Съответно два-три шамара в този превод може да не оставят следа. Но систематичното пляскане създава такова убеждение у детето. Ато, от своя страна, се спасява както намери за добре, според способностите си.

Че нима може да разбереш истински какво е "пАри", без да си се парил?! Особено ако си дете? Не знам за вас, но аз мисля, че няма начин да изпиташ или разбереш нещо пълноценно, ако не го преживееш. Колкото и да ми обяснява някой нещо, не е като да го видя/пипна/усетя/посетя. Затова например се вслушвам само в думите на хора, практически преминали през дадена ситуация - на останалите вяра нямам и не мога да бъде другояче убедена. Та тъй и с децата... силно съм скептична, че едно дете би осъзнало що е то да бъдеш унизен, ако самото то никога не се е чувствало по този начин. Нито пък би разбрало какво е да си мил, ако не е получавало милувки. И така нататък.


ira_d, щом казваш, че си проста, няма да ти противореча. Думата "семантичен" не притежава нито синоним, нито прочее заместител - по този начин присъства и в детските учебници даже. Ако знаех, че ще те притесни и обърка, нямаше да я използвам.  


Мишона, има ли начин да те отърва от нездравата ти фиксация към моята персона? Ограничителна заповед ли да издействам, що ли? Ако имаш мнение по темата, изказвай го на воля, но не си чеши неграмотната клавиатура връз мене, моля те. Чувствам се наклепана с нещо слузесто, дребно и неприятно. 

Да,аз също съм против систематичното пляскане. А и съм на мнение,че се превръща в навик.

И продължаваш...Мисля,че вече всеки си направи правилните изводи за тб.