Били ли са ви като деца?

И на мен ми е интересно защо вие го правите. Във въпроса ми няма нищо друго освен въпрос. задавам го, защото моментът ми се струва подходящ. Гледам нещата пак са зациклили в мачове по двойки.

Рокси цял подфорум има тук, в който човек е застанал с квалификацията си и не по 40, а по един пост прави анализи, дава съвети, та не знам вече и аз кой какво би направил.

и какъв е този ефект?

Е, разбирам да питаш примерно защо детето ти не иска да се къпе във ваната, и отсреща психолог да ти зададе два три въпроса и да ти даде 2-3 примерни различни подхода. Аз лично бих оценила подобно нещо.
Ама да си поставяме диагнози и определения ми е малко множко. Всеки може да си пише каквото си иска, разбира се, аз мога да кажа, че някой афишира познанства, друг да го отрече, но като го подплатиш с една диплома за психолог и с практика от 1000 случая, играта просто загрубява.

10с, ефектът на неразбирането. Струва ми се , че просто говорим на различни езици, може и само да ми се струва, разбира се.

Не разбирам за какво говориш, сериозно. Повечето "диагнози", които съм чела тук са просто обиди и нищо повече. Психолози също не знам да има много, а за такива с по 1000 случая дори не бих могла да предположа. Дай линк, ако ти е удобно. Темата за афиширането също не бях разбрала, когато я четох, защото се плъзгам по повърхността на тукашните "отношения" и не подозирах до каква степен са реални и реално са обсебили определени хора. В една друга тема по- рано тази вечер признах, че мнението ми е било твърде далеч от темата.

Колкото до неразбирането в тази тема и други подобни- често по болезнени въпроси хората отказват да разберат другата страна в спора, защото ако я разберат би означавало, че я приемат и отстъпват в спора.

Стига де, няма линк, не ми се скубят по едно-две изречения от трийсетте страници, които прочетох от тази тема. Просто усещане. И не е било към теб.
Обида, обида, но като те обиди психолог с практика си е друго, не е като някой отегчен кифльок   да ти каже, че имаш проблеми.
Аз затова много се пазя, и като се зададе икономически въпрос да отговарям максимално теоретично. Защото иначе вероятността да дадеш погрешен съвет е огромна, просто няма достатъчно информация за верен.Иначе на форумно ниво споменаването на образование и професия служи просто за да ти допълни аргументите, когато ги чувстваш недостатъчни. И аз го правя чат пат.

Хич и не съм подозряла, че става въпрос за мен, защото нямам навика да обиждам, а не съм и психолог. Ако те обиди психолог той толкова е и психолог, ама карай, като кифльок само ги предполагам тези работи.

Професия съм споменава и аз, не веднъж при това, но за да обясня интереса си по дадени теми, за да обясня защо няма да споделям, но ще продължа да питам. Е, няколко пъти е било от неувереност, но и аз съм хора.

Извинявам се за спама.

Виктори,благодаря,че ме разбираш. Аз гледам децата си през деня сама. Когато Елла беше на 3,а Миа бебе и двете деца бяха вкъщи по цял ден. Не мога,а и не мисля,че е правилно,да намирам занимание на едното през цялото време,за да не прави нещо,което съм помолила 100 пъти. И ако така възпитавате децата си,значи времето ви е изцяло подчинено на тях. А все пак,освен на всичко друго,трябва да учим децата си и на уважение. Ако тя очаква да я изслушам,когато ми говори за Мечо Пух,то и аз очаквам да бъда изслушана. И поне в повечето случаи или след 50-то казване разбрана. Иначе...ами да не ходя и до тоалетна,че да съм на разположение за занимавка в случай,че реши да скача около сестра си.Всъщност Елла сега наистина ме разбира,когато само ГОВОРЯ.Но вече е доста по-голяма.
И пак повтарям:не,не я бия с точилка. Не мисля обаче,че и Мишона имаше предвид това. По-точно искаше да покаже колко деструктивно може да бъде поведението на една "майка". И как доста често биещите се увличат,за съжаление често заради преживявания в детството. Поне така разбрах думите й.
Бояна,аз лично продължавам да пиша,защото ми е интересно какво отговарят останалите. Харесва ми спора /когато не е заяждане/.Научавам различни гледни точки и се опитвам да намеря най-добрата истина за мен. Всеки споделя по нещо,което,ако не се приема така лично и на нож,може да бъде полезно за всички ни. Дори и когато не сме съгласни с него.

Не знам дали има такава връзка, но моята майка ме би с точилката веднъж, а иначе само ме е "пошляпвала". Добре, че все пак не продължи в този дух.  Писала съм на 48 стр мисля. И аз зададох подобни въпроси, но никой не отговори. 

Решаваш, че никога няма да удряш детето си, каквото и да става. Повтаряш си го добре да го запомниш и да свикнеш с мисълта. При критични ситуации се сещаш и се спираш, броиш до 10 и готово! Веднъж да решиш да не биеш и ще почнат да ти хрумват и методи за справяне без шамари.

Мога да кажа с абсолютна сигурност,че никога,никога не бих ударила детето си с предмет. Призлява ми само като си помисля. Бих искала да кажа,че повече не бих я ударила,защото сега с нея може да се разговаря. Но нека не стигам токова далеч. Да речем,че бих искала и за момента вярвам,че е така.
Никога не са ме удряли с предмет. Питах и приятели,които са били шамаросвани. Никога не са били удряни с предмет. Съжалявам за лошите спомени на някои от вас.Може и да има някаква зависимост,но не е честа явно. Или поне не задължителна.

Пошляпвали са ме. Жалко, че темата се е разводнила в спорове....

ira_d, без да го приемаш като заяждане, просто разсъждения по ситуацията със скачането.
Бебето сигурно е имало креватче... примерно да го преместиш за малко там, за да може каката да скача определено от теб време, например. Или да и кажеш не да не скача, а да отиде да скача на дивана. Или да преместиш бебето на дивана, ако не иска в креватчето (дъщеря ми като бебе само нощем спеше там, иначе беше все при мен, та разбирам и това). Явно Елла те е провокирала, щом се е повтаряло, замисляла ли си се защо? Може пък да си е мислила нещо такова:" Аз обичам да скачам на леглото и преди често го правех, но откакто имам сестричка не може. Тя може да лежи там, аз не мога да скачам и на мен ми се карат, значи тя е по-важна от мен" и т.н.  Ревността от бебето може да е изиграла някаква роля в случая. 

Мисис Т, разбира се,че не е заяждане. Предполагам,че тогава сме опитали доста неща. Притеснявахме се за бебето,но беше преди две години и ще излъжа,ако кажа,че си спомням всичко.Не й беше позволено да скача по дивана и леглото,винаги ме е било страх да не се удари.Но си спомням,че се опитвахме да се съобразяваме,за да не се чувства изоставена и необичана. Въпреки всичко ревността може да е причина,но не и извинение за дадено действие. Дори да я бях преместила или да й бях отвлякла вниманието с нещо,какво щеше да се случи следващия път? Няма как да сме вечно до децата си. А и те не могат да разчитат на това,че все ще има някой,който да ги насочва към правилния отговор. Някои неща просто трябва да се знаят и спазват.
Абсолютно съм сигурна,че с този шамар,колкото и неприятен за детето,не съм увредила психиката му . Нито си спомня,нито е агресивно,затворено или проблемно дете сега Доста емоционална,каквато съм и аз,със сигурност.
Съгласна съм,че в това да учим да не се удрят другите,а ние да удряме има голямо противоречие. Аз лично съм смятала,че до някъде съм го избягвала като не съм отговаряла с шамар на дете,което е наранило друго. В нашия случай обаче са само моите две деца удрящи сестра си. За щастие имам късмета да имам деца,които по принцип не удрят,не щипят,не хапят. Миа понякога е цапардосвала сестра си,Елла й е отвръщала. Но е било много рядко,много инцидентно и винаги в една и съща ситуация: Миа иска играчка и за да я получи,удря сестра си /Миа никога не е удряна/. Сестра й й отвръща,защото е обидена. Бързо схванаха,че така не се прави. Отдавам го на инстинкт на много малко дете,който малко или много овладяхме бързо. Никога не са посягали на чуждо дете. Иска ми се да кажа,че е моя заслуга,но съвсем не е така.Просто имам късмета да имам неагресивни деца. Сега в повечето случаи си играят добре,търсят се,обичат се.

Това само ти така го разбра, защото по принцип не разбираш. Завършила съм и практикувам вече няколко години. Когато някой ти каже, че професионалната му реализация не ти влиза в работата, това не значи, че няма такава

Колкото до удрянето с предмет, не го смятам за правилно. Тази теория, че детето не асоциирало ръката с удара, а предмета, е пълна глупост. Детето, а и кучето, разбира, че го удря човека, ако ще с китара да го прасне и да се скрие зад нея.

Включих се в тази тема единствено, за да науча нещо от участниците, а и с беглата надежда да намеря по-лесно начин да спра насилието в моето семейство (което наистина ми е завещано - писах накратко по-рано)... За съжаление, сега виждам, че повечето страници тук са изпълнени с безплодни (макар и не безмислени) спорове и битки.... (Да не говорим, че и с мен моментално се опитаха да се заядат! И то за някаква глупост.) И затова ще се оттегля. Мисля, че животът ни предлага достатъчно негативни емоции, схватки и обиди и без да си ги търсим в интернет.
Преди да се махна, обаче, искам да споделя с вас от личния си опит, че освен физическото насилие, според мен не по-малко съсипва и белязва детето психологическия тормоз от всякакъв характер. Сестра ми е 19 г. по-малка от мен и не е бита (от същите родители), но носи много от моите "белези" сега като голямо момиче. Не мога да твърдя, че всичко е продукт на възпитанието и отглеждането ни (защото все пак сме и различни характери и души и т.н.), но забелязвам, че въпреки общите ни травми, поне при нея липсва присъщата за мен злоба, избухливост и отмъстителност, както и рефлекс за физическа саморазправа. Аз съм и по-крайна в реакциите си спрямо гаджета и в други лични отношения. Отстрани понякога прилича на смелост или решителност, но често пъти е било прикрито отчаяние и липса на вяра в другите - както и на доверие.
Мисълта ми е, че зависи все пак кой и как те бие. Зависи и кое е детето и как ще оцени всичко в съзнателна възраст. И определено зависи и дали си бит физически изобщо - или само психически и емоционално (като сестричката ми).... Но че има ужасни отпечатъци от всичко това - има. 100%
Най-голямата ми мечта сега е някак да успея най-после да постигна пълен самоконтрол и никога повече да не посягам инстинктивно на децата си... Макар и рядко да се случва, лично мен ужасно ме тормози, когато ударя дъщеричката си и след някакви минути "изтрезнея" от бяса... Знам, че винаги е било моето безсилие да се справя по по-подходящ и резултатен начин.
Насилието ражда насилие.

И на мен не ми харесва вече тази тема, момичета. Ще се видим в друга. Не ми харесва яростната защита на нещо толкова отвратително като физическато насилие над собствните си деца. Не ми харесват и уговорките, че един шамар не бил насилие, че имало ситуации, в които само боят помагал или че ако не ползваш уреди за мъчение (точилки и др.) пак не се брои за бой. Казвам го от позицията на човек, в чието детство, на който не му бяхме под ръка, той не ни биеше. Говоря в мн.ч., защото същото се отнасяше за всички съученици и съседски деца. То не бяха съседи да ни шамаросват, ако им шумим под прозорците от 14 до 16 h; не бяха доброволни отрядници; кварталния; ако в магариите си бил в комбина с някой приятел и неговите и твоите родители не пропускат да те оплющят; добре познавахме учителите, които освен дърпне прилагаха и извиване на ушите. И когато чужд човек те напляска не смееш да кажеш в къщи, защото най-много да изядеш още един бой, че видиш ли с поведението си изложил родителите си пред видния съсед проф. др. еди си кой. Вобще пълен купон отвсякъде  Всъщност са ни наказвали за собсвените си грешки като родители. Почти всички ни оставяха на самотек по цял ден и очакваха като се върнат в 17h къщата да блести, домашните да са написани, ризката ти да блести от белоснежна белота и да имаш панделка... луда работа.

Мислех си, че за изминалите 30ина години нещата са се променили и българите са станали по-цивилизовани. Уви, част от яростните и злобни коментари в тази тема, които продължават да защитават боя и да го оправдават ми показват, че за съжаление не е така. Естествено никого няма да уча как да се държи с децата си, но и никой не може да ми попречи да изкажа силното си възмущение от нещо толкова абсурдно, а именно - публичното защитаване на ползата от възпитателния шамар. И тази теза не е абсурдна само за мен, такава е във всички цивилизовани общества. Няма лоши деца, които да заслужават бой. Има само такива родители. И ако някой все още не желае да го разбере, то ще му стане ясно, когато заедно с всички промени, които бавно настъпват у нас започнат да се прибират деца от социалните служби при данни че са били удряни от родителите си.