Били ли са ви като деца?

о, да, това наистина е тормоз. аз визирах спокоен разговор като алтернатива на шамара, пък бил той и лек.

   
perunika   
Re: Били ли са ви като деца?
« #197 Вторник, 19 Януари 2010, 11:42 »
   Отговори с цитат
,,има разлика между побой и удряне. Има нюанси и то големи. Важен е мотивът.[/quote]''
 и в двата случая е физическо посегателство върху личността

Ооо, аз не казвам, че детето няма аргументи. Той е достоен син на баща си 

Той от 4-год. има аргументи, как шоколадът е много полезен за коремчето и от него коремчето пее, как има цяла чаша мляко в шоколада, как е по-добре да гледа филмче, защото иначе трябва да го сънува    Но не е подготвен за цялата ситуация, в която стои и слуша аргументите на баща си, и след това изказва мнение, и според мене се обърква от липсата на емоции и не знае как да реагира, защото не знае какво е посланието на баща му.

Абе взех да се обърква и аз 

Според мен си противоречиш. Защо да подтискаме чувствата и да си изразим емоциите без крещене - това са противоположни неща.
Аз също съм напълно за изказването на всичко, което ни притеснява и за това да не се примиряваме, ако нещо не е приемливо за нас в определени отношения или ситуация. Обаче, ако ми се прииска да те гръмна щото ме ядосваш много и не искам повече да те виждам - да си подтисна ли емоцията????  
Аз съм чела западна книга (щом това ти е важно) за емоционалната интелигентност и там беше описано надълго и нашироко как част от емоциите, които изпитваме са останали от древните времена, когато са били в наша полза. В днешно време такива емоции вредят и трябва да може човек да ги владее и да знае как да ги изрази правилно  

Много са сладки децата, но това, което описваш си е чиста манипулация. Знае, че подобни аргументи ще ви приведат в подходящо настроение да му дадете шоколад. Моя племенник, когото обожавам също използва много аргументи да му купувам шоколади и чипсове като сме в магазина. Особено в началото. Всеки път, независимо дали се тръшка или е супер сладък, реагирам по един и същи начин - шоколада (или каквото е там) не е полезен и е чудесно вместо него да ти вземем вкусни бананчета или портокали или ...
Вече не си иска шоколад като е с мен. А е само на три години. Според мен постоянство без компромиси помага в такива случаи. Иначе той ме обожава също и винаги иска да ми идва на гости (въпреки, че само полезна храна трябва да яде).

Mнението мо относно отношението към децата се доближава много до това на иВарна. Не мисля, че когато съм ядосана-независимо на мъжа ми, на ситуацията, или на самите деца, трябва да мълча, да стискам зъби и да се усмихвам. Предупреждавам няколко пъти какво и защо да не се прави и ако това не помогне- кресвам. Казвам, когато ме ядосват и когато поведението им ме обижда. Дъщеря ми, вече на пет години, разбира емоциите и адекватно ги отразява. Синът ми- той е друго нещо. Едно малко камикадзе. Въпреки, че е на три, наблюдавам нещо много интересно- почти няма инстинкт за самосъхранение. Може да се удари няколко пъти на едно и също нещо. Някакси като че ли не му пука особено, важно е да му е забавно. Очите ми са не на четири, а на четири на четвърта степен. Намесвам се с викане ако ситуацията е вече застрашаваща. Имаме напредък- върви сам по тротоара и спира на метър от улицата. Имало е няколко случая, в които така ме е стряскал, че ми е идвало да го нашамаря, но не съм го правила. Защото не мисля, че ще спре да прави опасни за него неща при спомена за шамарите ми. Просто не ги оценя като опасни. И наша е работата постепенно да го запознаваме с възможните, опасни, неправилни, нараняващи неща в заобикалящия го свят.

И не, че не съм удряла децата си. Напротив. Случвало се е 2-3 пъти с каката и малко повече пъти с малкия. Но оценям това като свой пропуск, недостатък и се опитвам да не се повтаря. Предпочитам да тресна вратата, да изкрещя, да ги изпратя за малко в стаята им, "да си починат". Дресирам се, както се казва. Вярвам, че боят не е възпитателно средство, но съм изтървала нервите си. Не съм се извинявала, какъв е смисълът да го шляпна и после да се извинявам. Само съм стискала зъби и дълго след това съм мислила какво да направя, за да не се повтаря това. Надявам се, че все повече успявам. Защото иначе какво е посланието към децата- като си ядосан на някого- удряй. Не искам да се държат така и знам, че до голяма степен зависи от мен и татко им.

И пряко на въпроса. Като малка ме биеше основно мама. Сигурно често, не си спомням точно. И с точилка, и с чехъл,и с ръка. Не помня да ме е наранявала видимо. Но не мислех, че си заслужавам боя, и сега не мисля така. Простила съм и ,не е знаела как по друг начин да реагира. Беше слаба, също "наказвана" физически. Баща ми ме е удрял два пъти- сериозно си беше.  Доста ми костваше- и като време, и като усилия, да им простя, и въпреки ненавистта, която съм изпитвала на времето, да ги обичам сега. Не , че тогава не съм ги обичала. То това май е и най-гадното- че обичаш човека, който те удря и се чудиш защо го прави, объркваш се.

Когато татко е военен или учител можеш да видиш как се води разговор лишен от всякакви емоции!

Случвало се е да трясна вратата. Реакцията на детето беше "мамо, не тряскай, обичам те, ще слушам". Т.е. той прекрасно разбира какво е отражението на неговите действия върху мен и какво ми причинява, разбира и какво трябва да направи. Не мисля, че ако бях му казала с равен глас "ядосваш ме" би го разбрал. Да не бъда разбрана погрешно, не се гордея с тряскането на врата, темперамент.

Аз пък мислех, че учителите са доста емоционални.

Темпераментът няма нищо общо с професията, със сигурност има всякакви учители, както и счетоводители и т.н.

Много зависи.
Баща ми е учител и много рядко ми е повишавал тон,когато бях дете.
По-скоро с абсолютно равен тон ми обясняваше "ти не трябва да правиш това,защото еди какво си,което води до еди какво си...."....а мен това ме вбесява още повече...Ето в случая става въпрос и за моя темперамент. Много мразя когато се карам с някой и той мълчи,или ми говори с някакво биволско спокойствие-направо откачам. И само баща ми е в състояние да ме извади извън релси по тая причина. Хахах,но явно е имало ефект

Скоро и детето ти може да почне да ти казва по няколко пъти какво иска и ако не си съгласна да се тръшка, да крещи и т.н. докато стане на неговата. Като стане голям човек също като теб ще издевателства над някой друг.
А замисляла ли си се защо мъжа ти не прави нещо, както си изискала докато не креснеш. Най-логично отговора е - защото с крещенето разбира колко ти е важно и въпреки, че му е неприятно прави каквото искаш. Дали няма друг начин да покажем на хората около нас колко ни е важно определено нещо.

А тогава какъв е начина.Съгласете се че има деца които не разбират нито от говорене, нито от сръдни и т.н.Какъв е начина след като не е правилно да се караш на висок тон, да пляскаш и т.н.Аз съм от хората които не могат да крият яда си всичко ми се изписва на лицето и съответно тона ми се променя веднага.От темата която чета с надежда да намеря начин да говоря с детето си разбрах само че и двете страни сме захапали нещо си и само него си дъвчем

Според теб и всички вас, които смятат шамарчетата и виковете за нормални, приемливо ли е възпитателките в детската ясла и детската градина да посегнат на детето ви или да му повишат тон? А учителките могат ли да го направят? Ако отговора ви е не, значи според вас тези методи не са възпитателни и не са полезни за детето ви.
Има много книги по въпроса как да се възпитават децата. Аз съм чела някои, но не мога да синтезирам отговор, защото информацията и ситуациите са много. Трябва, според мен, да се прочетат няколко и да се вземат идеи и концепция сходни с вижданията ни.
Има и едно световно известно шоу - Супер Нани, където предлагат методи за справяне с различни ситуации. Ето линк към страницата на шоуто, където можеш да избереш какво да гледаш он-лайн. Сайта е на английски език.
Ако се сещаш някой ярък пример, нещо което се случва често и ти винаги се ядосваш и т.н., дай пример и можем всички да предложим алтернатива. Защото често крещим и удряме от безпомощност, а ако човек има арсенал от действащи тактики няма да се ядосва.

Никой не е казал че смятам виковете и шамарите за нормални.Вие ни изкарахте чудовища, неморални, слаби родители и т.н.
Не ви питам за конкретна ситуация а по принцип как се справяте без да повишавате тон и т.н.Чела съм книги и съм гледала Sos Nanny
Благодаря все пак за пореден път съжалявам че се вкл. в друга тема освен отчетните  
Остава да си пием хапчетата за нерви ние лошите майки и да взимаме пример от спокойните мами, на които се възхищавам(не го приемайте като заяждане шегувам се)