Били ли са ви като деца?

Мен не са ме били - нямам спомени, а и нашите казват, че не са го правили... най-вече, защото майка ми е била бита от баща си и казва, че никога не би го причинила на друг...
Майка ми е по-темперамента и ми се караше... обаче в един момент просто спрях да й обръщам внимание... т.е. аз си знам, че ще се скара, но после ще й мине...
Баща ми имаше друга тактика - той никога не повишава тон, а говори бавно, тихо и спокойно... Спомням си няколко случки, в които го е правил, защото наистина съм направила нещо глупаво и адски съм го притеснила... Ставаше ми много гадно, защото усещах, че съм го разочаролава... Май и досега това е най-добрата тактика за мен - когато видя, че някой, който ме обича, е разочарован от мен, че съм направила нещо, което не е заслужавал...
Но пък аз не съм била много палава или непослушна... Сестра ми, обаче е друг случай - имаше ужасен пубертет и нищо не помагаше - нито караници, нито наказания от типа на "няма да излизаш", нито мълчание и сръдни... Сама го израсна този период, но и досега не понася критики... Т.е. май освен от родителя зависи много и от самото дете...

Не само какво пише в книгите,то за да удряш детето си,трябва да имаш сърце да го направиш.Предполагам,че за тези ,които са били  удряни да е по-приемливо да ступват децата(не за всички ,разбира се),просто такъв им е модела,за тях е нормално,това са видели,така са живели.А тези ,които пък са били направо бити и дори пребивани,за тях обратното-не биха се отнасяли така с децата си,защото си дават сметка за травмите,които следват.
Аз,както писах не съм бита,само 1 шамар съм отнесла,но ми стигаше майка ми само да ме погледне,направо се смразявах.

има разлика между побой и удряне. Има нюанси и то големи. Важен е мотивът.

Относно тези шамари, те не ви се струват психически тормоз само защото са разпространени.
На практика всички казвате, че удряте леко, за да не го боли детето и да не го нараните. Тогава значи очаквате шамара да има психическо въздействие - унижение и / или страх.
И как по-точно един разговор, макар и с тон без емоции е по-тежко въздействащ на детето. Какви са последиците за него според вас?
Не се заяждам, интересно ми е и ми е важно да си преценя за мен какво мисля относно различните методи на възпитание.

Ужасно е да усетиш студенина, хлад и омраза от родител в тона.

И е по-добре да усетиш любовта на родителя чрез точилката. Да стане ясно, че му пука???

Ако един родител мрази детето си, ще е много по-добре и с по-малко последици за детето, ако само му говори. А ти представяш ли си същия този мразещ родител да хване колана и да налага???

Ако родителя обича искрено детето си и се старае да не крещи, за да не се плаши детето и за да може да слуша думите и да реагира на тях - само браво бих могла да кажа. Хората на запад много се обичат, но не го доказват като постоянно си крещят. Това е запазена марка за българи, италианци и сие. И при крещенето няма гаранция, че е от обич...

Тези генерализации са ми любими

Кой говори за пребивания с точилки и колани?
Много почнахте да ги преиначавате нещата. Да,аз предпочитам майка ми да ми удари шамар,отколкото да усещам студенина да лъха от нея!

Да,точно това исках да кажа,не съм бита,обаче не съм и била глезена,изобщо.Майка ми се смразяваше с поглед и думи,без викове и крясъци,и пак боли,но винаги е имало причина.И пак станах човек,без да са ме били.

Удрянето и боят са унижение!И как се бие без студенина,с усмивка ли,или удрят и плачат,за това че го правят...

От моята камбанария е така:

Според мене хората трябва да си изразяват емоциите, поне в семейството, а по социално адекватен начин и навън също. Когато мъжът ми е ядосан, а го прикрива зад желязно спокоен тон - какво показва това на детето. Да е възпитано и сдържано, когато е ядосано? Да не си изразява емоциите?

Тонът на мъжа ми, съчетан с размерите му, е просто начин да го обърка и подчини, защото детето не е подготвено за изцяло рационален разговор по каквато и да е емоционална тема, например "искам да гледам филмче до 10 вечерта". Детето е на 6. То няма аргументите, дори не разбира целия разговор. Мъжът ми е математик, повярвай ми, може да ти изнесе цялостно логически издържано доказателство на тезата си, без да можеш да оспориш нито една точка    И накрая, колкото и д а е прав, на сина ни все пак му се яде шоколад, или гледа филмче, факт - противоречи на цялата логика на земята, но факт    И това, което той има право да направи, е да си каже неговите аргументи. И те не са логически издържани, но са неговите чувства. А една лишена от чувства ситуация, създадена от баща му, не предполага такова нещо. Предполага просто рационално отиване в стаята и лягане в леглото. То това и прави детето, но аз не съм съгласна.

Искам детето ми да е мислещо и чувстващо същество. Искам да си мие зъбите не просто защото аз съм казала, а защото то разбира, че това е добре за него и защото съм му помогнала да го усети като нещо не-досадно, и дори интересно.

Само да подчертая, че не става въпрос за омраза в тона му. Двамата много се обичат. Става въпрос за тон, лишен от всякакви емоции, просто ти дава информацията, без да изразява чувства.

Не си схванала отговора ми май. Казах, че ако при нормален, спокоен разговор лъха студенина от майка ти, това означава, че тя като цяло е студен човек, конкретно към теб или към всички. Тогава ако ти удари шамар той пак ще е от студената ти майка.
Ако майка ти те обича и цени, ще си овладее чувствата, водещи до крясъци и шамарчета (гняв, безсилие и т.н.) и ще поговори с теб без студенина, спокойно, без да крещи, а само с целта да те разбере и ти да я разбереш.

Ама защо чувствата да са нещо лошо, което на всяка цена трябва да се овладява и подтиска? Не го разбирам това. В крайна сметка, ако някой ме ядоса, да си го обработвам в мене си и  да му завъртя една усмивка ли? Хайде де!

Дори и навън. Няма да уча детето си, когато се ядоса, да се свие в ъгъла да се бори да си овладява емоциите си. Има много социално адекватни начини да си изразиш емоциите, без да псуваш и да крещиш, според ситуацията. Откритостта в чувствата улеснява общуването. Дори на запад е така 

Много добре те разбрах. Но има и тази теза,поне нея видях в няколко поста "шамар или студено отношение"...
Моята майка е невероятно топъл и мил човек,който винаги говори с мен нормално,рядко крещи и още по-рядко удря.
Аз не съм дете от много време,но признавам,че и от нея съм яла шамарчета. Би било логично след като съм свалила половината тапет в коридора,въпреки няколкото направени молби нали...
На моя мъж баща му е другата крайност,студеното отношение. И то само към децата,не знам на какво се дължи и никога не съм знаела,най-вероятно така е възпитан,иначе е готин човек!
Еми бих предпочела да не съм като него,защото детето ми ще разбира кога му се карам,кога е сгафило и т.н,отколкото да се чуди "мразя ли го или просто съм гаднярка"!

Като дете предпочитах шамара, отколко мълчането с дни. Както правеше майка ми. Веднъж дори не ми говори половин година. Тогава бях в шок, все още не мога да го проумея наказанието й, както и тя не може да обясни какво толкова ужасно според нея съм направила, за да заслужа това. Всъщност тя знае, но е толкова нелепо според мен. Дори след 15г.

Човек трябва да умее да контролира емоциите си, по най-естествен начин той учи това в семейството си и като малък. Не зная как може глас да е лишен от всякакви емоции, когато говориш на обичното си дете, не мога да си го представя. Дори и когато не е повишен тон според мен се усещат множество емоции, важни са и мимиките, и жестовете. Аз смятам, че повишаването на тон не е оправдано, освен в случаите с непосредствена опасност за живота на детето, когато се прави за да се предпази то.
На тази
 възраст, за която говориш отдавна вече децата могат да дават аргументи. Естествено, това е неосъзнато за детето. В смисъл, че ти не му казваш - дай аргументи, а го питаш - Защо това, защо онова. Ако детето не може да отговори това не е хубаво, според мен. Човек трябва да знае защо прави нещата, а когато ги иска инстинктивно поне трябва да може да си го обясни. Когато детето прави нещо лошо и се окаже, че не знае защо, може би родителя знае и ако му обясни защо така се чувства и иска това неправилно нещо и какви са последиците, това може да помогне повече от крясък да не се прави определено нещо (просто така, защото ядосва мама, която го обича).
относно шоколадите, естествено че един сериозен разговор и обяснения по темата няма да помогнат. особено ако до тогава майка му или други близки постоянно му дават шоколади. най-лесно се изграждат навици за храненето в още по-ранното детство, после се иска постоянство и търпение, за да се промени статуковото. ако пък и личния пример е противоположност на исканото от детето, тогава какви успехи може да се очакват.
и още нещо, когато се говори и се обяснява на детето, разбирането става много по-бавно и трудно отколкото като се използват методи като шамар, бой, крясъци...

аз си мечтая така да възпитам детето си, че да не прави нещата, защото някой друг иска така, а защото така е правилно според него.