Майка ми е по-темперамента и ми се караше... обаче в един момент просто спрях да й обръщам внимание... т.е. аз си знам, че ще се скара, но после ще й мине...
Баща ми имаше друга тактика - той никога не повишава тон, а говори бавно, тихо и спокойно... Спомням си няколко случки, в които го е правил, защото наистина съм направила нещо глупаво и адски съм го притеснила... Ставаше ми много гадно, защото усещах, че съм го разочаролава... Май и досега това е най-добрата тактика за мен - когато видя, че някой, който ме обича, е разочарован от мен, че съм направила нещо, което не е заслужавал...
Но пък аз не съм била много палава или непослушна... Сестра ми, обаче е друг случай - имаше ужасен пубертет и нищо не помагаше - нито караници, нито наказания от типа на "няма да излизаш", нито мълчание и сръдни... Сама го израсна този период, но и досега не понася критики... Т.е. май освен от родителя зависи много и от самото дете...