Били ли са ви като деца?

Да, той и моралът вече не е актуален...

Ма то е много морално бе! Ако баща ти сега те пребие ми е интересно ще дойдеш ли да се похвалиш колко те обича?

Ми то там не пишеше ли и нещо в духа на "око за око" - хайде по тази логика да търгнем по улиците сами да раздаваме правосъдието.

Разбира се, не и във всичките му форми. Човек трябва да се приспособява и да бъде адекватен на заобикалящата го среда.
Далеч съм от мисълта, че всичко ново е по-добро от старото, но по отношение на физическото наказание над децата нямам съмнение, че е абсолютно неприемливо.

Да, и то без никакви угризения. Гледах по History филма "Кой написа Библията". Гледай го и ми кажи дали това е словото Божие...

Ти не вярвай на всичко,което гледаш,не е много здравословно!

Майка ми не ме е докоснала !Но,помня два яки боя от баща ми и никога няма да забравя.Бях виновна. Това даде резултат - моето възпитание.Но,днес времената са други и за една дума никои не бие детето си.
Има една приказка "бий дупе,за да не биеш дупище!". И "да и "не" по въпроса.

Hate, не вярвам сляпо в нищо. Старая се да мисля. Здравословно е.
Навремето прочетох и Марк Твен - "Писма до земята".

Но това е друга тема

А,аз само отбелязвам!
Не се заяждам

Всъщност, поради това че има много християни (имам предвид опитващи се да спазват библейските предписания), си направих труда няколко пъти внимателно да прочета Библията. Имам предвид наистина бавно, внимателно и с обмисляне на прочетеното.

На тази база мога да хвърлям не един, а цял дъжд от камъни по някои от простотиите, които са написани там.
Предлагам за домашно някой "вярващ" да се опита да опише характера на апостол Павел, а след това аз ще дам малко негови цитати. Този човек има характер, в сравнение с който съвременните диктатори са като светци.

Удряни са ми шамари - няколко. От баща ми само 2, помня ги много добре, защото той мноооого трудно губи търпение  

Възпитанието се оказа много сложна работа. До 2-3 годишна възраст само пляскам по ръчичките, за да разберат кога какво не се пипа, когато НЕ не помага. Не съм намерила по-умен и ненасилствен начин да покажа, че печки, ютии и подобни не се пипат, че ел. уреди не се включват и т.н. За чупене съм се примирила. Скъпи вещи - прибрани високо. Навън - вързан на каишка.  

После обаче идва сложната част. Като дойде тая осъзната възраст, когато много добре знае, какво не трябва да прави, и го прави. Тогава е сложно, щото плясването е като майтап. Пък боят не ми е начин просто. В ядосано състояние заплашвам с бой, но не съм стигала до прилагане. Аз се карам, понякога доста бурно. И има случаи, когато и Виктор ми се кара насреща, но поне си казва аргументите за и против това, което прави.

Забелязвам обаче, че мъжът ми се кара много спокойно. С "моля", "благодаря", "разбирам" и "ако обичаш". С един леден тон на спокойствие. Аз се плаша от това. Просто звучи желязно и бездушно. Аз например на тия му методи, имам арсенала да отговоря. Но Виктор се обърква и не знае какво да му отговори, как да реагира. Просто се подчинява, а понякога баща му не е прав. За мене пък това е на границата на психически тормоз. И не е физическо насилие да кажеш НЕ. Но е объркващо и детето си подтиска емоциите, вместо и то да се развика и да реагира на несправедливостта, понякога. Така че не знам дали един шамар в случая няма да е по-добре, вместо това "каране".

Според мен децата трябва да се научат да си отстояват правата с аргументи и използвайки спокоен тон. Защото в обществото, особено в службата, крещенето е така или иначе неприемливо.

Да, и моралът, и времената и хората са се променили, така че не трябва чак толкова буквално да се разбират и прилагат нещата, само защото са били написани в библията (крайно време е да й направят и на нея един ъпдейт ) Дори езикът ни и начинът ни на общуване са се променили и обогатили от тогава.
Не бива да се сравняваме с хората от онова време и тяхното разбиране, все пак доказано е, че всяко поколение е по-умно и интелигентно от предходното, а тук става въпрос не за едно или две, а за мноооого поколения назад. Това, че те са се лумкали от обич, не значи, че и ние така трябва или пък че е правилно.
Да, родителят трябва да поставя граници и да прилага наказания, когато се налага, но наказанието не е задължително да е една торба бой, сега си имаме и други неща за упражняване на натиск Ето, някой по-нагоре спомена "3 дни без телевизия", ами на онзи татко преди 1000 години малко му е било трудно да накаже дЕтето с подобно наказание, така че- хайде един бой и готово  Пък и книжки е нямал човекът да прочете, че не е хубаво да се прави така и той от къде да е знаел, че не бива така му дошло отвътре и ...бой. Ама ние нали уж сме по-умни, образовани, интелигентни и т.н., пак ли така първосигнално да действаме?

Майка ми ме е била два-три пъти, когато белята, която съм направила е застрашавала непосредствено живота ми. Била ме е от ужас и безсилие.
После плачеше горчиво.
Случваше се така, че след един такъв бой /не нещо сериозно - няколко по-силни шамара/ аз се дърпах месеци наред, когато мама искаше да ме прегърне.
Дано да не ми се случва да го причиня на детето си и на себе си.

Да, и мен ме е страх повече от това да не се превърна в психически терорист