Били ли са ви като деца?

Рокси, възпитание с наказание донякъде може и да се получи, но само, когато между двете има някаква връзка, а санкцията не е такава, че да се отнемат любими неща, които нямат отношение към проблема. Стоенето в ъгъла и пращането в друга стая /освен в случаите, когато това не е представено като място за успокоение и размисъл/ въобще не искам да ги обсъждам.
И все пак аз съм против наказанието при децата, в семейството, в детската градина.  Там детето трябва чрез примери от поведението на околните, похвали при хубава постъпка, само да изгради своите представи за добро и зло, да ги приеме, да им повярва. После няма да му се налага да боядисва пейки, заради хулигански прояви. Може от желание да е хубаво в парка да помогне .

Като се върна назад в детството си не бих искала да съм се раждала ,като погледна напред ,искам да живея за това което имам...
Бита съм .пребивана даже....За това ,че исках да изживея детството си ,свободна  и щастлива .Завиждах на децата за това ,че имаше кой да им каже добро утро,добър ден,лека нощ....А за "обичам те" не смеех и да помисля,това в моят живот не можеше да се случи .Някой да  ме прегърне,ама моля ви това са глезотии.Рожденни дни?Боже !На кого му пука ,че тръпнеш ,че се надяваш,че мечтаеш......Баща ми не ме е ударил никога ,нито ми е повишил тон,но ние така и не живяхме дълго заедно ,тъй като с майка ми се разведоха, когато бях 5 годишна,след това се виждахме откъслечно ,докато почина,когато бях на 15.За сметка на това майка ми си отмъщаваше на мен за всичките й несгоди в живота.
Дали тези посегателства са оставили отпечатък?Отпечатъка е огромен и тежи като воденичен камък .Отпечатъка е с мен всеки ден и аз непрекъснато се боря с него .Когато половината от съзнателният ти живот е минал в бой,унижения,вменяване чувство на вина,стремежа да те смачкат тотално за да не вдигаш глава и то от най-близкият ти човек ,този който ти е дал живот........Незнам дали такова нещо може да се преглътне.Простила съм отдавна ,но боли ,още ме боли.Душата ме боли.Толкова исках като се прибирам в къщи тя да ми се усмихне ,да ме попита как е минал денят ми ,да говори с мен с думи ,а не с точилки ,чехли или каквото там й попадне.Не бях научена на любов ,никой не ми показа какво е любов ......Докато не срещнах съпруга си.....С него разговарям, с него дишам ,с него и децата ЖИВЕЯ.Костваше ми 20 години ,за да разбера ,че имам права,че мога да изказвам мнение ,че е възможно някой да ме изслуша ,че някой може да ме обича.

Случвало се е, рядко.

Помня няколко шамара в детството и един здрав пердах на 16 години.Трудно е да преценя каква част от характера и самооценката ми се дължат на това и каква-на останалатачаст от ежедневното общуване с родителите ми...смятам,че са взаимносвързани.

Децата си не удрям, мъж ми е на малко по-рзлична позиция от теоретична гледна точка,но се съобразява с мен,тъй като главно аз се занимавам с принцесите Благодарна съм на една част от потребителките тук, именно те ми помогнаха да прогледна и да оценя шамара като акт на насилие и потъпкване,независимо дали е през ръчички,по памперс или от напрежение...в противен случай може би щях да съм от отбора на невинно пошляващите

Идеални родители няма,аз поне съм мнооого далеко от представите ми за родителстване като бременна и като майка на пеленаче...но посягането на дете е нещо много тъжно.Мъжът ми не иска да си прибира ботушите в шкафа,просва ги на следата на коридора вече трети месец,гледа ме в очите даже и казва-другия път непременно!Да взема да му врътна един шамар май...да се научи

Е, това няма как да знаеш. Значи, в една говорилня с непознати, много хора казват, че периодично потупват децата си, но според тях не много силно. Няма как да знаеш дали е правилна преценката им (да не говорим, че преценката на едно малко, но видимо малцинство от писалите тук изглежда, хм, особено съмнителна.)

Или да обърнем обратно въпроса, ти откъде знаеш ако някой пита  родителите на тези, които писаха тука, че са били пребивани, дали няма да кажат "абе аз само малко я потупвах, за нейно добро"?

Да, много добре правя разлика между леко тупване по дупето и бой, благодаря за покровителствения въпрос, но пак да питам: някой да не би случайно да е правил замервания и да е установил, че това са само двете възможни крайности, или, може би, физическото и психическо засягане на детете е един континуум с поразмити граници, пречупено през субективната и само-оневиняваща предценка на един изнервен, уморен и изтървал нервите си родител?

Аз моя си го поплясквам с възпитателни цели. Обувките му винаги са прибрани  и не само те.

О, отнасях пердаха редовно..+ наказвания от сорта да ме заключат на тъмно в килера или в банята..
Дали ми е оставило отпечатък? Не вярвам..освен че ми пося съмнения, че не съм била обичана..
След години простих - гледам на майка си като на болен човек, а на баща ми като герой..
Старая се да не повтарям нейните грешки - изключително рядко съм си изтървала нервите и съм шамаросвала хлапето..Но думата "обичам те" се чува винаги и на събуждане и на заспиване и по всякакви поводи..

Забранявам телевизията за три дни. Работи безотказно при каката.
Сърдя се поне 20 минути. Като и казвам, че се сърдя дето се лигави и няма да и говоря. Също работи безотказно.
При бебка - карам се и викам. Само когато няма друг начин. /Напр. като удря кака си или иска да бръкне в контакта./ А веднъж, когато беше лапнала парче стъкло и го дъвчеше, така се уплаших, че загубих ума и дума. Крещях като луда. Натупах памперса и я оставих да пореве. Срамувам се от себе си
 

Извини ме за откровеността, но мисля, че имаш нужда от психиатър. Спешна нужда. Добронамерена съм, всички с подобно детство сме увредени. На теб така ти се е отразило

Мен не са ме били. Баща ми е най-силният човек, който някога съм виждал. Ако ме беше ударил дори в тинейджърска възраст, нямаше да съм жив. А майка ми не би могла да удари дори някой, когото мрази.
Имам някакви далечни спомени, че 2 пъти са ми дърпали ухото, като и в двата случая съм правил нещо животозастрашаващо.

Дали боят е полезен или вреден? Ами всъщност боят не е по-различен от опарване на гореща печка, порязване на стъкло и т.н. (Във физическата му част, нямам предвид унижението). Когато детето се опари на печка (особено ако е по-силно), то веднага схваща, че е по-добре повече да не я пипа. Никога не бих ударил дете, ако то счупи нещо, държи се дразнещо и подобни. Но ако направи глупост, която би могла да убие човек, (освен че ще си имаме дълъг разговор), ще си отнесе и боя.

И не изкарвайте боя като толкова травмиращ, защото дори и с перце да го галите, в училище (и ви живота като цяло) ще си отнесе отредената порция. (Което не означава, че смятам, че боят е правилният начин за комуникация между хората, но от друга страна реално присъства в живота ни, независимо дали вие го прилагате или не).

ПП. Досега все още не съм бил, удрял или причинявал каквато и да е физическа болка на детето ми, а то е вече доста порастнало.

Момичета, това е стара поговорка, а не ръководство за действие.
Създадена е по времето, когато е нямало умни книги за възпитание на деца и единственото наказание е бил боят. От което, преведено на съвременен език следва: "Баща, който не обича децата си, не ги наказва". Или и тук ще спорим за ползата и вредата от наказанието.

Все пак понякога е добре да попрочетем някоя книга, а не да поставяме диагнози по интернет.

Когато в днешно време се цитират неактуални поговорки от миналото или ако се цитира поговорка в която не се вярва, то това трябва да бъде изрично упоменато. Защото факта, че поговорката е стара, не означава че никой не вярва буквално в нея.

Все пак понякога е добре да прочетем и другите мнения на авторката, а не да критикуваме мненията на другите в интернет.

Да не си напляскала детето и сега да те е страх,че ще те намрази някой ден?
Не се притеснявай
Аз като дете ядях много бой от баба и дядо( не със злоба или некви побоища,говоря за шамари),защото бях адски палава и вечно правех бели.
Не мога да им се сърдя за нещо,което съм си заслужавала.
Смятам,че шамарите понякога са възпитателни,стига да не са наистина със злоба,тогава вече е избиване на комплекси,и шамар-само по дупето!

temida, просто цитирам библията. Ще хвърлиш камък върху нея?!

Библията не е актуална в много отношения вече. Доколкото разбрах от другите ти мнения, ти вярваш в истинността на тези поговорки.