Били ли са ви като деца?

  • 63 552
  • 1 554
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 15 619
Шамарът е  признание за слабостта на родителя за мен. И крясъците също.

# 151
  • Мнения: 132
Защо станахте толкова агресивни.Не мога да разбера защо не се съобразявате с чуждото мнение дори и да не ви харесва.Родителите на някои от писалите са ги пребивали но не прочетох никой да си е пребил детето, да му е оставял синини, белези и т.н.*

# 152
  • Мнения: 15 619
 
Защо станахте толкова агресивни.Не мога да разбера защо не се съобразявате с чуждото мнение дори и да не ви харесва.Родителите на някои от писалите са ги пребивали но не прочетох никой да си е пребил детето, да му е оставял синини, белези и т.н.*

Мислиш ли, че някой ще си признае!?
 ...

# 153
  • Мнения: 132
Ама ако искате да се карате поради непоносимостта към чуждото мнение продължете моля   bouquet

# 154
  • София
  • Мнения: 99
Аз съм бита зверски от баща ми и още не мога да му го простя напълно. Ефектът от побоищата обикновенно беше да му правя на пук след това, така че поне според мен боя не е добър възпитателен метод и не дава добри резултати.

# 155
  • Ispania
  • Мнения: 4 527
Баща, който не обича децата си, той не ги бие.

Жена, не си добре, честно ти казвам.
Joy Joy JoyОх,Ще ме убиете... hahaha hahaha Joy Joy hahaha

# 156
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Вие правите ли разлика между плясване по дупето и бой със синини по тялото?

Лично аз като дете съвсем съзнателно проверявах границата на търпение на родителите си. Предполагам, че всички деца го правят. Плясването винаги е било последната мярка, когато нищо друго не помага. Честно казано, в момента се опитвам да си спомня случаите, когато съм била "бита" /шамар или дърпане на уши/. Ами не мога. Нищо не изниква в съзнанието ми. Но майка ми твърди, че ме е удряла. Представете си значи, какъв побой съм изтърпяла, щом дори не си спомням за него.  Mr. Green А съм била женския вариант на Емил от Льонеберя. Такива простотии съм правила, че е цяло чудо, че съм доживяла до тази възраст.

П.С. Шамарът доста отрезвява, когато си в истерия.

# 157
  • Мнения: 1 788
Богиня, аз правя разлика, но ако се върнеш малко по-нагоре ще прочетеш, че съм истинско чудовище, според мненията на много народ...  Joy

# 158
  • Мнения: 4 300
А съм била женския вариант на Емил от Льонеберя. Такива простотии съм правила, че е цяло чудо, че съм доживяла до тази възраст.
Oт следобед насам си правя мислен списък на потрошените от сина ми неща. Монитор 19"( при счупването на който се наложи да викам и домоуправителя, защото последвалият токов удар спря тока на етажа), ключът за колата ми ( 250 лв), чисто нов, на два дни, обектив Никон, около 400 лв...да не изреждам повече, че ме втриса като си помисля. Един път съм плакала заради вещ, счупена от него- една солница. И въпреки всичко не съм го удряла.
Точно във възрастта за истерии е. Абсолютно съм убедена, че и да го набия, това няма да прекъсне истерията, тръшкането и т.н.
Не знам какво още ще ми предложи, не искам и да го мисля ooooh!

# 159
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Богиня, аз правя разлика, но ако се върнеш малко по-нагоре ще прочетеш, че съм истинско чудовище, според мненията на много народ...  Joy
теб те знаем - виден дзвер Simple Smile

# 160
  • Мнения: 5 940
Голямата прилича на мен и е много своенравна. Като беше мъничка е отнасяла по някое потупване. Основно в случаите, когато след като 20 пъти съм обяснявала как не трябва да прави нещо, защото е опасно, тя си надделява на ината и си прави каквото знае. Много е наказвана с лишаване от любими неща. Даже веднъж, след поредната доза "конско" ми изтърси: "Наказвай ме и да приключваме!" Simple Smile
Има два основни неприятни ефекта от наказанието. Единият е, че при чувствителни хлапета то унижава, озлобява, всява страх. А при други бързо оневинява "наказвай ме и да приключваме" Laughing Затова съм и против наказанието. Детето не трябва да се страхува от гнева на родителите, а трябва да му се помогне да осъзнае вината си.
Вие правите ли разлика между плясване по дупето и бой със синини по тялото?
Първото оказва родителско безсилие, а другото това плюс жестокост. Не приемам и плясване, мога само да го оправдая донякъде в случай, че родителят се е извинил за допуснатата грешка.

# 161
  • Варна
  • Мнения: 1 744
А съм била женския вариант на Емил от Льонеберя. Такива простотии съм правила, че е цяло чудо, че съм доживяла до тази възраст.
Oт следобед насам си правя мислен списък на потрошените от сина ми неща. Монитор 19"( при счупването на който се наложи да викам и домоуправителя, защото последвалият токов удар спря тока на етажа), ключът за колата ми ( 250 лв), чисто нов, на два дни, обектив Никон, около 400 лв...да не изреждам повече, че ме втриса като си помисля. Един път съм плакала заради вещ, счупена от него- една солница. И въпреки всичко не съм го удряла.
Точно във възрастта за истерии е. Абсолютно съм убедена, че и да го набия, това няма да прекъсне истерията, тръшкането и т.н.
Не знам какво още ще ми предложи, не искам и да го мисля ooooh!

Рокси, едно е случайно събитие, друго - целенасочено. Гледа те в очите и въпреки забраната да пипа обектива/телефона/ телевизора... напук пред теб го чупи. Усещаш ли разликата? Не говорим за дете до 2-3г, а за 5-7-9г разсъждаващ индивид. И отчитайки факта, че животът преди 89г с всичките си материални липси не е това, което е сега. Тоест, ако съзнателно унищожиш вещ, която е била добита с непосилни умения, какво трябва да ти се случи? Да те погалят по главицата и да ти кажат: Ай, ай, ай, лошо дете...

# 162
  • Мнения: 4 300
Принципно идеята на наказанието е точно възпитанието, не само при децата. За хулиганска проява- боядисваш пейки и чистиш това, което други като теб са потрошили. Каралият пиян отива да помага в болницата на пострадали от такива като него. Белким осъзнаят какво са направили. Така че наказанието цели точно възпитание и помага да се осъзнае грешката.
Друг е въпросът, че наказание като стоене в ъгъла показва само жестокост, но не и ум. Фантазията на много родители не работи в правилната посока.

ПП. Не знам, Богиня. Мятането на обектива от малкия беше проява точно на това, което и ти пишеш- опипване на границата- знае, че не му е позволено да го пипа, има си негов фотоапарат, но той иска да наруши правилото и при първа възможност го направи. Мониторът също. Различни хора, различна поносимост. Някъде около онея години 89 бях разчастила един магнетофон на баща ми. Тогава такива неща рядко се намираха, баща ми пътуваше доста, беше донесен от чужбина. В добавка явно му беше ценен, и материално, и сантиментално. Не знам какво му е било, аз от интерес и любопитство го разглобих. Не са ме наказвали физически, за друго наказание не помня.
Всъщност дотук до 2.5 годишна възраст имам наблюдения. По нататък не знам кое и защо. Ще видим  Crossing Arms

# 163
  • Мнения: 23 097
Аз лично съм плесвала по някой друг шамар на дъщеря ми....когато след многократни, ежедневни повтаряния на едно и също....включително обяснявайки, гледайки ме в очите тя отново прави същото. Отнасяла е шамар по ръката....случвало се е 2-3пъти.
Не, не смятам, че съм лоша майка....смятам, че в случаите съм направила нужното, за да се научи да не пипа там, където е опасно за нея.

# 164
  • Winterfell
  • Мнения: 590
Доста бой по дупетоо съм отнесла.Не мога да преценя кой от нашите ме тупаше по-често.Това до 5-6г.Вярно,бях кофти хлапе,но не ги оправдавам Crossing ArmsЗа моя радост колан и дряновица не съм видяла.Те пък освен инат и пак инат нищо друго не видяха.Спомням си веднъж как с тате отидохме на плаж,езерцето беше дълбоко.Сложи ме да седна на хавлията и каза:стой тука тати,аз се топвам и идвам''-''добре'' Mr. GreenПоследва светкавичноо цопване във водата от моя страна,после бой от негова.И това се повтори 3-4 пъти #Crazy ooooh!

Общи условия

Активация на акаунт