Били ли са ви като деца?

  • 63 066
  • 1 554
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: 36
А как изглежда отстрани..... Получава се като във вица: "Ей бате, това кепабчето е голяма работа! БратА е гледАл един как яде и каза, че е върха!" Simple Smile
Изобщо не ти е подходящ примера. Не забравяй, че аз (както писах в темата) имам опит като възпитавано дете и върху мен са прилагани твоите методи! И знам ефектите на такова възпитание в дългосрочен аспект.

А ти може ли да ми отговориш, ако в градината детето ти постъпва по начин, сходен на този, който те изкарва извън нерви, съгласна ли си да го набият с възпитателна цел? Ъ?

# 286
  • Мнения: 1 788
Брей, големи генерализации си правят някои хора, обаче.
Щом чуят, че някой подкрепя плесницата като крайна мярка, означава, че едва ли не пребива денонощно детето си.
По-полека, бе, хора, не е полезно за нервите.
Едно е крайна мярка, съвсем друго е всекидневно.
Или повечето от вас така са захапали кокала на справедливостта, че не четат много внимателно и им се губи концентрацията нещо.
Говорите за наказания. Кое спада в графа наказания? Стоене в стаята, без джобни, без да излиза навън, без да му се купи играчката, за която е мечтало цяла година? Ако мен бяха наказвали по този начин, гаранция, че съм щяла да бъда много изобретателна и щях да се науча да ги лъжа.
Колкото и странно да ви звучи, аз наказания не съм получавала никога. Предимно се е говорело с мен, но няколкото пъти, когато съм получавала шамар, не са били никак травмиращи, а по-скоро - отрезвяващи и на място.
Между книгите, които се навъдиха в последно време за възпитанието на детето, има и много плява.
Хем възпитанието е сложно и индивидуално за всяко дете, хем в една книга се описва перфектния вариант. Ама едно е теория, друго - практика.  Не е ли грешна чак такава генерализация?
Не се опитвам да убедя някой в правотата си. Но странен контраст има тук - уж пишат спокойни родители, които не повишават и тон на децата си, пък като им видиш нервния изказ (и думите, които използват по адрес на събеседниците си) - лошо да ти стане и да се чудиш къде е толерантността и спокойствието им. Противоречиво нали?! Simple Smile
Нещо съмнително ми се вижда, а на вас?

# 287
  • Мнения: 36
Днес има хора, които ще положат началото на възпитанието без насилие. Утре ще бъдат приети много по-строги закони за закрила на децата. Все по-малко хора ще възпитават с насилие. А останалите ще се чувстват и ще бъдат престъпници и няма да се гордеят с жестоките си методи на възпитание, а ще се скатават отритнати от обществото.
Много тежки думи използваш. Какво насилие, каква жестокост?! ooooh! Ама важното е спора да върви...
Насилието се дефинира като прилагане на физическа сила върху някого.
А ти съгласна ли си от време на време лелките в градината да удрят детето ти, за да е по-добре възпитано?

Между другото, знаеш ли колко се изненадах, че да заплашваш съпруга си, че ще го напуснеш се води психически тормоз? Сигурно много жени, които ги бие мъжа им всекидневно ще се изсмеят над такова насилие. Това не означава, че никой не трябва да обръща внимание на лекия тормоз, щото може видиш ли да е много по-зле!

# 288
  • Мнения: 15 619
Явно има истина в твърдението, че както сме били "възпитавани", така и "възпитаваме". Рядко някой успява да избяга от модела, зададен от собствените му родители.  И защото нямам поглед върху житието и битието на всички , твърдящи че леко шамаросват, би следвало да се доверя на собствената им преценка за действията им.  Thinking Тя обаче не ми вдъхва доверие. Защо!? Защото съм слушала майка, която твърди, че петгодишшният й син не слуша, да го навиква с думите: "Идиот, простак, глупак....." и да го пере с вси сили.... и в нейните очи това й дело е достойно за уважение, щото възпитава.....

# 289
  • Мнения: 5 940
А какъв е нашият спор, всъщност?

Отговарям за себе си. Аз имам проблем с това, в един форум за майки да се твърди, че редовното потупване и пошляпване на децата е приемлив начин за възпитание. По сто и една причини, включително и тази, че в същия този форум редовно се рИве срещу агресията.

Също така, изключително ме натъжава как хора, които са били бити най-редовно като деца, прехвърлят проблема от болната глава на здравата: "Да, всеки ден ме биеха, ама аз си го заслужавах, защото дишах/говорех/ имах мнение".
Подкрепям изцяло. Преди време съфорумка ме обвини в липса на толерантност, заради крайната ми позиция по отношение на боя.

# 290
  • Варна
  • Мнения: 2 304
 read only Съжалявам, че пак ще зачекна темата за личния опит, но ако имаше такъв щеше да си наясно, че децата в колектив и при наличие на чужд авторитет не се държат точно по същия начин, както в къщи с обичащите ги безрезервно мама и тати. Но ако в градината детето ми прави неща, които могат да застрашат здравето и живота му, и забележките не са свършили работа, да, съгласна съм да му ударят шамар. Забележи, не казвам да го пребият като куче. Wink

# 291
  • Мнения: 36
Брей, големи генерализации си правят някои хора, обаче.
Щом чуят, че някой подкрепя плесницата като крайна мярка, означава, че едва ли не пребива денонощно детето си.
По-полека, бе, хора, не е полезно за нервите.
Едно е крайна мярка, съвсем друго е всекидневно.
Или повечето от вас така са захапали кокала на справедливостта, че не четат много внимателно и им се губи концентрацията нещо.
Говорите за наказания. Кое спада в графа наказания? Стоене в стаята, без джобни, без да излиза навън, без да му се купи играчката, за която е мечтало цяла година? Ако мен бяха наказвали по този начин, гаранция, че съм щяла да бъда много изобретателна и щях да се науча да ги лъжа.
Колкото и странно да ви звучи, аз наказания не съм получавала никога. Предимно се е говорело с мен, но няколкото пъти, когато съм получавала шамар, не са били никак травмиращи, а по-скоро - отрезвяващи и на място.
Между книгите, които се навъдиха в последно време за възпитанието на детето, има и много плява.
Хем възпитанието е сложно и индивидуално за всяко дете, хем в една книга се описва перфектния вариант. Ама едно е теория, друго - практика.  Не е ли грешна чак такава генерализация?
Не се опитвам да убедя някой в правотата си. Но странен контраст има тук - уж пишат спокойни родители, които не повишават и тон на децата си, пък като им видиш нервния изказ (и думите, които използват по адрес на събеседниците си) - лошо да ти стане и да се чудиш къде е толерантността и спокойствието им. Противоречиво нали?! Simple Smile
Нещо съмнително ми се вижда, а на вас?

Абе неприемливо е да се удря детето, освен за да бъде спасен живота му. Методите на наказание, описани по-горе не са сред препоръчваните по книгите.
Аз спирам да пиша в темата, за да може такива като теб да продължават да удрят шамарчета С ЧИСТА СЪВЕСТ и да се хвалят с това!

# 292
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Днес има хора, които ще положат началото на възпитанието без насилие. Утре ще бъдат приети много по-строги закони за закрила на децата. Все по-малко хора ще възпитават с насилие. А останалите ще се чувстват и ще бъдат престъпници и няма да се гордеят с жестоките си методи на възпитание, а ще се скатават отритнати от обществото.
Много тежки думи използваш. Какво насилие, каква жестокост?! ooooh! Ама важното е спора да върви...
Насилието се дефинира като прилагане на физическа сила върху някого.
А ти съгласна ли си от време на време лелките в градината да удрят детето ти, за да е по-добре възпитано?
"Прилагане на физическа сила" също е прекалено тежко определение за едно шляпване. И обикновено то не е с цел по-добро възпитание, а начин да накараш детето да чуе какво му казваш- след като всички други начини са изчерпани.
Лелките в градината нямат право да посягат- там много трудно може да се докаже адекватността на наказанието. Но те намират други, в някои случаи и по-травмиращи начини, да се справят в стресови ситуации.

# 293
  • Мнения: 1 788
Абе неприемливо е да се удря детето, освен за да бъде спасен живота му. Методите на наказание, описани по-горе не са сред препоръчваните по книгите.
Аз спирам да пиша в темата, за да може такива като теб да продължават да удрят шамарчета С ЧИСТА СЪВЕСТ и да се хвалят с това!
Методите на наказание, които съм посочила - стоенето в стаята, вземане на любими неща, бяха посочени точно в тази тема, от хора, които не пипват и с перце децата си.
А нима поставяш мен, на равно с онези, които системно пребиват с точилки, дъски, пръчки децата си?!
Защото, ако за теб няма разлика, за мен има - огромна.
Пак казвам - безгрешни хора няма, а ме изненадва колко народ в тоя форум въпитава децата си по най-правилния начин.
Като изляза навън, обаче, виждам съвсем друга картинка.
Парадокс, нали?

П.П. luna, това, което си описала си е чиста простащина. Имам съседи, за които възпитанието е "с пръчката" още от както проходи детето и непрекъснато, и за всяко нещо. Ами - отблъскващо е по този начин. Аз не говоря за това отношение спрямо детето.

# 294
  • Мнения: 15 619
Сервалан, дали е правилен начинът животът ще покаже след време. Ще се съглася с едно - това че не биеш децата си, не е равностойно на правилно възпитание...

# 295
  • Мнения: 5 940
Абе неприемливо е да се удря детето, освен за да бъде спасен живота му. Методите на наказание, описани по-горе не са сред препоръчваните по книгите.
Аз спирам да пиша в темата, за да може такива като теб да продължават да удрят шамарчета С ЧИСТА СЪВЕСТ и да се хвалят с това!
Методите на наказание, които съм посочила - стоенето в стаята, вземане на любими неща, бяха посочени точно в тази тема, от хора, които не пипват и с перце децата си.

Доколкото си спомням бяха дадени като примери за неприемливи, а не са посочени като успешен модел на възпитание.

# 296
  • Мнения: 1 788
Тогава - или имате изключително хрисими и кротки деца (което ще е наистина чудесно), или просто не виждате и някои от вашите грешки, заслепени от мисълта, че никога не допускате такива (каквито и да било)  Mr. Green
Мисълта ми е - няма идеален вариант.
И всичко зависи от детето и от неговия характер.
(Говоря принципно, не се заяждам с никого - хубаво е да се знае Simple Smile )

# 297
  • Мнения: 15 619
Да, няма идеални положения. И аз допускам грешки. Зная го.
Надявам се поне да не залитам в крайности.

# 298
  • Мнения: 4 300
Aз пък съм изненадана, че се поставят нещата на двата полюса. Лошо възпитание с бой и добро с думи, и нещо повече- лошо възпитание=лошо дете и добро възпитание=добро дете. Което си е елементарно откъдето и да го погледнеш.
Всеки би трябвало да знае, че прилагането на един модел към теб самия може или да залегне и при теб, или дотолкова да го намразиш, че никога да не го повториш.
Децата на алкохолици или стават като тях или пък не близват, деца на пушачи, насилници и т.н. Така че нещата не са толкова прости.

# 299
  • Мнения: 592
Имам един кратък, но генерален "ремонт" с полет от 3-4 метра, който хем го помня, хем ми оказа мнооого възпитателно въздействие - така че сега помня баща си само с доброто! 2-3 шамара не ги и помня вече.
Кой знае - може и да е добро средство!!?

Общи условия

Активация на акаунт