Публикувана: 17 ян. 2010, 18:38 ч.
Последно мнение: 18 май 2012, 11:50 ч.

Били ли са ви като деца?

63 023
1 554
1

# 480 7 фев. 2010, 13:11 ч.

Мнения: 1 726

Мен майка ми доста ме попляскваше, наказанията с вдигнати ръце също не й бяха чужди, но не тая и грам лоши чувства към нея. Аз бях много палаво дете и ужасно буйна тинейджърка и вероятно това е бил единствения начин да успее да ми повлияе. Баща ми ме би само веднъж, после се опитваше да ме възпитава само с думи, но нямаше особен ефект.
Така че аз не съм от хората, които отричат боя напълно. Не възприемам болезненото възпитание при малки деца, абсолютен противник съм на шамари за бели от сорта на разляна течност по килима или счупена кристална ваза, но има случаи, когато пляскането е неизбежно. Разбира се, изключвам напълно жестокия побой, който оставя след себе си белези и синини, против съм всякакви шамари по главата и лицето, говоря по-скоро за няколко шляпвания по дупето или ръцете.

# 481 7 фев. 2010, 17:08 ч.

Мнения: 1 677

Доста страшни истории прочетох тук, домъчня ми.
Никога не са ме наказвали, баща ми веднъж ми удари шамар и го помня до ден днешен, майка ми казва, че и тя веднъж ми е ударила шамар, но нейният шамар не го помня.

# 482 7 фев. 2010, 17:14 ч.

Мнения: 955

Цитат на: Маргаритa в нд, 07 фев 2010, 13:11

Мен майка ми доста ме попляскваше, наказанията с вдигнати ръце също не й бяха чужди, но не тая и грам лоши чувства към нея.
.....но има случаи, когато пляскането е неизбежно. .... говоря по-скоро за няколко шляпвания по дупето или ръцете.

Моля те, кажи как го постигна това да не таиш и грам лоши чувства кьм майка си? И до каква вьзраст беше нормално да те наказва с вдигнати рьце и да те поплясква?

Би ли дала пример за това, кога пляскането е неизбежно? И на каква вьзраст?

Интересно ми е.

# 483 7 фев. 2010, 17:58 ч.

Враца
Мнения: 3 869

Аз също вече казах , че ме побийваха и то редовно Simple Smile

))) Но не с пръчки, мъчения и тем подобни инквизиции Simple Smile

Не тая грам лоши чувства към родителите си ! Simple Smile

Обожавам ги ! Simple Smile

Да дам пример.. ами когато неколкократно кажа , че нещо НЕ трябва да се прави и обясня подробно защо НЕ трябва и той (синът ми) въпреки това го направи, ще го нашляпам и още как! smile3557

(какъв страхотен емотикон Joy

)

В последно време виждам толкова невъзпитани, неконтролируеми, лигави и нахални деца, чийто родители буквално нехаят за поведението им, което по някакъв начин рефлектира и в/у околните, че се чудя кое е по правилно, да се скара и обясниш на едно дете кое е редно и нередно и ако евентуално не си вземе бележка да го ступаш или да го оставиш да се развива така, без грам порядки и възпитание. Rolling Eyes

# 484 7 фев. 2010, 20:12 ч.

Мнения: 955

Цитат на: vmarinska в нд, 07 фев 2010, 17:58

В последно време виждам толкова невъзпитани, неконтролируеми, лигави и нахални деца, чийто родители буквално нехаят за поведението им, което по някакъв начин рефлектира и в/у околните, че се чудя кое е по правилно, да се скара и обясниш на едно дете кое е редно и нередно и ако евентуално не си вземе бележка да го ступаш или да го оставиш да се развива така, без грам порядки и възпитание. Rolling Eyes

Ами между тези две крайности има още много, много варианти. Да не говорим, че да не си биеш детето не означава автоматично, че нехаеш за поведението му. Насилието ражда страх, страхьт ражда насилие.

# 485 7 фев. 2010, 20:33 ч.

Мнения: 200

Да и какво от това , определено не са приятни спомени но пък мисля че ми е помогнало много в живота. Защото, натрупах ценен собствен опит. И това което направих като извод за себе си е отдавна известна една стара българска народна приказка. Раната заздравява, лошата дума не се забравя.
Бих казала, че физическото посегателство е много бързо преодолимо в сравнение с психическото такова.
Сега ми се случва да пошляпвам детето, но с едно наум винаги, че шамарите не са средство за убеждаване. Не щадя детето си от живота, за да го подготвя максимално за утрето което му предстои и което аз никак не мога да гарантирам какво ще бъде.

# 486 8 фев. 2010, 10:33 ч.

Мнения: 419

Не,никога не са ме били. Naughty

Един единствен път майка ми ме цапна през устата,че много говоря.
Помня го сякаш бе вчера,с опакото на ръката ,имаше един пръстен който леко ми разкървави устната. Laughing

Но ,за бой ,в истинския смисъл на думата ,неможе да се говори.

# 487 8 фев. 2010, 12:00 ч.

Мнения: 1 726

Цитат на: маймуна в нд, 07 фев 2010, 17:14

Да не тая лоши чувства към майка си не е мое, а нейно постижение. Родителите ми са изключително всеотдайни и себеотдадени на децата си, подкрепата - морална, физическа, финансова и всякаква друга е огромна и неоценима, отношенията ни са прекрасни, приятелски, въобще аз се чувствам привилегирована да имам такива родители.

Пример за това, кога пляскането е неизбежно не мога да дам, защото всеки родител реагира различно в ситуациите, а и децата са с твърде различен темперамент и характер. Както вече написах, нещо счупено или измърсено, или случайна слаба бележка в училище не би трябвало да се повод за бой, както и не би трябвало да се пляскат деца, чиято възраст не позволява да носят пълна отговорност за постъпките си, които не осъзнават все още добре причинноследствената връзка. Но ако детето краде от дома си или бяга системно от училище, ако прави напук на родителите си, ако се бунтува срещу общоприетите норми на поведение, ако е в компанията на наркомани или крадци, ако не признава авторитета на учители, психолози и други лица, които могат да му повлияят, тогава боят и наказанията според мен са неизбежни. Може би има родители, които биха се справили блестящо с трудни и проблемни деца, без да прибягват до физическо наказание, но аз за себе си не намирам друг изход от такава ситуация.

# 488 8 фев. 2010, 12:23 ч.

Мнения: 676

Цитат

Но ако детето краде от дома си или бяга системно от училище, ако прави напук на родителите си, ако се бунтува срещу общоприетите норми на поведение, ако е в компанията на наркомани или крадци, ако не признава авторитета на учители, психолози и други лица, които могат да му повлияят, тогава боят и наказанията според мен са неизбежни.

Точно пък в тези ситуации боят не само, че няма да помогне, а ще влоши още повече нещата.

# 489 8 фев. 2010, 12:25 ч.

Мнения: 212

Цитат на: Либи в пн, 08 фев 2010, 12:23

Цитат

Точно пък в тези ситуации боят не само, че няма да помогне, а ще влоши още повече нещата.

Оооо,абсолютно вярно!

# 490 8 фев. 2010, 12:43 ч.

Мнения: 1 726

Цитат на: Hass в пн, 08 фев 2010, 12:25

Цитат на: Либи в пн, 08 фев 2010, 12:23

Цитат

Точно пък в тези ситуации боят не само, че няма да помогне, а ще влоши още повече нещата.

Оооо,абсолютно вярно!

Аз отново ще подчертая, че всичко зависи от характера, издръжливостта и темперамента на родителите и на децата. Не знам дали сте попадали в такава ситуация или дали сте ставали свидетели, но аз съм и знам, че има случаи, в които боят и наказанията не влошават положението, а напротив. В такива тежки ситуации, не може да има рамка на поведение на родителите, която да се спазва стриктно. Категорична съм, че не може хора без подходящо образование и най-вече без нужния опит, да квалифицират реакциите на родителите като подходящи или не.
Вие от позицията на психолози, на препатили родители, на педагози, на социални работници или на други лица, които имат работа с проблемни деца ли сте толкова категорични?

# 491 8 фев. 2010, 13:04 ч.

Мнения: 676

Това вече е смешно и абсурдно. Няма такава ситуация, каквато ти описваш, в която боят да помогне. Да, била съм свидетел, няма да описвам сега подробности. Това нанася непоправими щети точно в момента, в който детето се нуждае от помощ и подкрепа, за да се измъкне от капана, в който се намира.

Няма да е лошо да кажеш поне един психолог, педагог или социален работник, който препоръчва боя като средство за справяне с проблемите при "трудни" деца! Убедена съм, че няма такъв или ако има тежко и горко на хората, които ще попаднат на тези пишман специалисти.

# 492 8 фев. 2010, 13:11 ч.

Мнения: 592

Цитат на: Либи в пн, 08 фев 2010, 13:04

... Няма такава ситуация, каквато ти описваш, в която боят да помогне...

Абе при мен помогна - спомням баща си само с хубаво!

# 493 8 фев. 2010, 13:30 ч.

Мнения: 1 788

Вие май бъркате просто разглезените и лигавите деца, с "трудните" деца...
Ако едно дете е с труден характер, той обикновено се проявява в по-късна възраст, когато то вече има право на съзнателен избор за нещата в живота.
Всяко дете е инато и минава през някакъв период на безкрайни опити за налагане на своето. Но това не означава труден характер.
За деца с труден характер боят едва ли ще помогне.