Били ли са ви като деца?

От позицията на дете,било в такава ситуация.
Майка ми като разбра че пуша,от безпомощност най-вероятно ми зашлеви шамар. Е да,ама на мен не ми пукаше,казах й,че ако ще да ме спука от бой няма да спра да пуша. Е,не ме би повече,но и аз още пуша.
Иначе,като по-малка ми се е случвало да пуша трева и в един момент особено много ми хареса. Майка ми разбра,но вместо да ме бие седна с мен,проведе доста емоционален разговор,без крясъци,забрани и обиди и резултатът е,че аз 8ма година бягам от тревата като дявол от тамян.
В такива ситуации колкото и да биеш едно дете,ако то е прекалено голям инат само ще го стимулираш да продължава да върши глупости.
Ако говориш открито с него,показваш му колко много ти пука и не се държиш наставнически,а приятелски то се усеща,че не е редно. Ама номера е не само в разговора да играеш "приятел",а наистина да си такъв на детето си!

Какво разбирате под "дете с труден характер"!?
И трудният харктер не е ли последствие от неправилното възпитание и лошо отношение!?

Либи, права си, че едва ли ще се намери психолог, който препоръчва боя. Съгласна съм, че той не е най-добрият възпитателен метод. Но не съм съгласна, че няма ситуация, в която той е неизбежен, а въпросът тръгна именно от там. Също така не съм съгласна, че той непременно ще влоши положението. За това попитах върху колко подобни случая имате наблюдения като специалисти, за да сте категорични по този въпрос. Забележете, аз не твърдя, че всяко проблемно дете трябва да се пребива, аз твърдя, че има родители, чиито сили и нерви се изтощават по-бързо, за които такова положение е безизходица, чиито идеи за възпитание са изчерпани, чиито деца не се поддават на влияние от специалисти и че в такива ситуации боят изглежда като спасителен вариант. Знам, че има ситуации, в които боят и наказанията помагат. Не говоря за бой целящ унижение и тежки физически последствия. В никакъв случай не твърдя, че това е най-добрият и универсален метод за общуване с проблемни деца, но твърдя, че по някога той е неизбежен и че има случаи, в които помага. Свидетел съм на такива случаи.

п.с. Докато пишех, са публикувани 5 нови отговора.

Маргарита,моите уважения. Аз не съм специалист,говорех от гледната точка на дете с много тежък пубертет,чиито единствени цели тогава са били поредната глупост.Повярвай ми,не съм била единствената,която се е отказала от разни гадости в следствие на разговори,докато много бити тогава деца продължават да друсат...
Какво значи безсилие на родителите?!Много рядко се случва едно дете да създава толкова големи проблеми,че родителите му да са безсилни. Боят не е спасителна сламка. Както казах едно време съм яла бой наистина. И в много отношения това ми е помогнално. Ама не са ме спуквали от бой,а съм изяждала по един шамар  е така. НО,както казах и в предния пост,когато майка ми ми зашлеви шамар след като разбра че пуша,той беше от безсилие. Повярвай ми,че като видиш родителя си в светлина,в която не знае какво да направи и е слаб можеш да му се качиш на главата и да тропкаш хорце като пич,независимо колко шамари ще изядеш. Разговора-в него е истината.

А дали родителите са винаги прави, вземат ли винаги най-правилните решения за децата си!?
Моя позната беше пребивана в една крехка възраст от братята и от родителите си, само защото се беше влюбила... докараха я до лудост, мина на хапчета доколкото си спомням и изглеждаше неадекватна в реакциите си, хилеше се на всичко, и смешно, и тъжно. И по-лоши неща й се случиха после.

Та, родители, замислете се, как действате!

Спасителен вариант за кого? За самочувствието на родителите?
Виж сега, аз в момента живея в една от държавите, в които боят (включително така нареченото пошляпване) се смята за престъпление. Точка. Еми не виждам да гъмжи от изтървани деца и безсилни родители наоколо.
Боят поражда страх, страхът води до подчинение на по-силния и насилие над по-слабия. И така до безкрайност.

Много точен въпрос

Аз сигурно не влагам правилен смисъл в това определение. В предишните си разсъждения визирам деца, най-често в пубертета, които са решили да се бунтуват, да се инатят, да налагат своето мнение, които не зачитат авторитета на родителите си и които от тинейджърска глупост или лошо влияние изпадат в крайности, които им действат разрушително. Т.е. деца с тежък пубертет. Нямам никакво впечатление или мнение за деца, които от малки се държат като "хулиганчета".
А дали трудният характер е в следствие от неправилно възпитание, не знам дали има еднозначен отговор. Сигурна съм, че отношението на родителите може да окаже много силно въздействие върху емоционалното състояние на децата и върху характера им, но не знам дали непослушните деца са такива само заради лошо възпитание или просто са си такива.  

luna, естествено, че родителите не винаги взимат най-правилните решения за децата си, въпреки че са водени от най-добри чувства. Смятам, че възпитанието и правилното отношение към децата е изключително трудно, а същевременно невероятно важно за нормалното развитие на характера. Вероятно за това пишем в подобни теми, за да се опитаме да намерим правилната позиция в съответната ситуация, която продължавам да твърдя, че в различните случаи е различна.
Случая, който описваш е жесток и недопустим. Това е унизително и болезнено физическо малтретиране, което води след себе си само негативни последствия. Не за такъв бой си мисля аз като казвам, че по някога може да има полза от шамарите.

Да, знам, че е такъв случаят. Споменах го, защото тези родители бяха убедени, че пръчката и боят са наложителен метод за случая на тяхната дъщеря. Съмнявам се, че някой от тях разбира, че е причина за последващите събития, случили се в живота на това момиче.
Дали човек осъзнава, кога преминава границата между възпитание, насилие и унижение!? Дали!? 

За какьв бой си мислиш, който не е унизителен и болезнен? 

Тук не става въпрос за самочувствие, а за желание на всяка цена да се помогне на детето, за да излезе от блатото, в което е попаднало. Ако ти си мислиш, че всичко което изписах до тук касае само за бой целящ унижение, вдигане на самочувствието, насилие и подчинение, значи или  въобще не мога да се изразя правилно или ти не си ме разбрала. Предполагам, че в държавата, в която живееш има много добре развита и достъпна система от социални работници, психолози и педагози, които да са в помощ на родители и деца с проблеми във възпитанието и общуването. В България не е точно така. Всъщност, сигурна съм, че не само в този аспект е трудно да се направи реална съпоставка между страната, в която аз живея и тази, в която ти.

Може би влагаме различен смисъл в думата "бой". Аз вече написах, че често отнасях по някой и друг шамар от моята майка, но в никакъв случай по главата или лицето. Но това не е носело след себе си кой знае каква физическа болка, нито унижение, нито е оставило някакво лошо чувство у мен. Щом не съм останала с впечатление, че съм малтретирано и унижавано дете, значи аз самата съм оценила, че шамарите са в следствие на мое действие, което не трябва да бъде извършвано. Никога не са ме били, за дреболия, нито защото на някой му е криво и аз съм под ръка.

Аз съм категорична от позицията на участник в такава ситуация. Боят (поне при мен) влошаваше още повече положението.

Маргарита, точно това, за което говориш ти боят е възможно най-лошия вариант. Говоря от опит - както мой личен, така и на хора около мен и ситуации, в които съм била свидетел. Няма да обяснявам надълго и нашироко, но ще кажа само за себе си - имах много тежък пубертет. Бях бунтар, в истинския смисъл на думата. Всякакви граници, правила, авторитети и пр. ме влудяваха. И всеки скандал ме караше да правя още по на инат. Както бях споменала, баща ми ме удари веднъж. Резултат - събрах си багажа и дни наред не знаеха къде съм. Ако не ми се беше обадил, за да ми каже колко съжалява, щях да стигна до още по-големи крайности с инатата си кратуна. Ако ме беше набил, един Господ знае какво щеше да последва, но то в никакъв случай нямаше да е положително. Точно тези тийнове са бомба със закъснител. Просто не знаеш какво ще я взриви.

Имам и много други примери, а малко по-назад в темата казах за едно приятелче на сестра ми, което скочи от покрива на блока. Не се наемам да изказвам предположение за причините, само факта, че детето се е оплаквало на сестра ми колко често го бие майка му.

За наркомании и други подобни може да помогне само голяма обич, подкрепа и специализирано лечение. Боят, освен да доведе до още по-тежки зависимости не виждам какво друго може да направи. И тук не говоря наизуст, за съжаление познавам/х доста наркомани.

Изобщо, най-грешното нещо, което можеш да направиш като родител, чувстващ се в безизходица е да прибегнеш до боя. Отново ще дам личен пример - сестра ми е дете с много проблеми още от мъничка. Писала съм не малко в този форум за това, но с две думи - съвсем скоро открихме, че има дислексия. Преди това всички смятаха, че е просто мързелива, инатлива, а дори и глупава. Оставаше в един и същи клас две години подред, най-слаби оценки по всички предмети, никакъв стимул или мотивация за учене. Родителите ми нямаше нещо, което не са опитали - и поощрения, и наказания, учене с нея, частни уроци.... каквото се сетите. Нищо не помага. Започна да бяга от училище, натрупа много отсъствия. Започна да лъже и т.н. Пропуши. Родителите ми вече на ръба на нервна криза, не знаят какво да правят и точно както казваш ти - пълна безизходица. Баща ми започна да учи с нея всеки ден, но тя не го разбираше, не можеше да възпроизведе нищичко от това, което говорят и отново резултатите лоши. Тогава той вече в пристъп на пълна безпомощност, заслепен от идеята, че тя е ужасно мързелива и изобщо не се интересува от каквото и да е, я е набил. Тя това лято става на 16. И така, няколко в различни ситуации. Точно тогава пък аз бях започнала да се ровя повече за нейните проблеми, докато не открих, че най-вероятно за всички тях има причина и тя се нарича дислексия. Това по-късно се установи и от специалисти. Не искам да ти казвам как се отрази боя на сестра ми - тя е имала истински реален проблем, за който никой не подозира и вместо да се опита да я разбере, татко я е набил, при това няколко пъти. Вместо да си даде сметка, че може би има причини за това, той я нарича мързелива или дори глупава, съпроводено с шамари. Не говорим за жесток побой, но това оказа голямо влияние на сестра ми, тя се затвори в себе си още по-дълбоко, ужасно наранена и унижена. Не му говори месеци наред, а той горчиво съжалява и не може да спре да се обвинява как е могъл да е толкова заслепен. Както казваш ти, точно в безизходица се е чувствал. Но помогнал ли е боя - не. Навредил е. Сега сестра ми лекува депресия. А баща ми е съсипан.

Мога да давам още доста аргументи, но няма смисъл.
За мен боя не е средство за възпитание, особено в пубертета. Когато детето е по-малко, един шамар по-дупето може и да има положително въздействие. Но да удариш тийн може да доведе до катастрофа.  

Извинете ме за романа....

 
Либи, за тебе и сестра ти 
Едни от най-големите и оригинални умове в света са с дислексия.

Ама не по лицето, ама не така, не иначе, ала бала... Истината е, че когато се даде зелена светлина на боя с изявления от типа "Ама аз не говоря за малтретиране, а за пошляпване," как, къде, кога и колко силно си остава самостоятелно решение на родителя. А както знаем и лошите, глупавите и злите хора стават родители и е отвратително и безотговорно да ми се оправдавате тук кога и как боят бил полезен и неизбежен.

Майка ми ме е дърпала за косата и си е мислела "Еее, все пак не я спуквам от бой" , а аз го помня и до ден днешен. Даже преди да почине имаше наглостта да заяви, че никога не ми е посягала.