Били ли са ви като деца?

  • 62 837
  • 1 554
  •   1
Отговори
# 555
  • Мнения: 76
Майка ме е шамаросвала доста пъти и то всеки път аз съм била виновна.Не,че това я оправдава,но е имало моменти,в които е трябвало да си затварям устата  Whistling.Баща ми никога не ме е удрял.Обаче той е шамаросвал сестра ми 1,2 пъти-тя обачеееее бешеее ЧУДО в пубертета,иначе майка ми не я е удряла,или поне аз не си спомням. Crazy

# 556
  • Мнения: 5 370
Баща ми - ЖАМЕ! Ръка не ми е повдигал, дори рядко ми се е карал.
Майка ми ме е поошляпвала. И за щяло , и за нещяло...

# 557
  • Мнения: 2 161
Сега се сетих за един съсед,който веднъж жестоко ми изви ухото.Шкембо го бях кръстила този мръсник.

# 558
  • Мнения: 150
Нито майка ми,нито баща ми са ме били. Но пък брат ми......много се биехме с него.  Mr. Green

# 559
  • Мнения: 24 667
Не, никога не са ни били. Родителите ни са културни хора. Прави ми впечатление, че много от тези, които казват, че са били бити продължават изречението с "но аз си го заслужавах". За мен това е много тъжно.

Последна редакция: пн, 24 яну 2011, 16:23 от Iris04

# 560
  • Мнения: 702
Майка ми ме е била три пъти прец целия ми живот - запомнящо се:
1.С хилка за федербал - пластмасова.
2.Дрянова сурвакница
3. Точилка.

И няколко шамара наопаки със пръстени с камъни.

Татко - никоза, по никакъв повод, даже не се сещам и да ми е повишавал тон. Решавахме проблемите с разговори.Липсва ми... Tired

# 561
  • Пловдив
  • Мнения: 2 748
......дали сте били наказвани с бой при  провинения и пакости.
Интересува ме как всъщност разсъждават хората, които са били пляскани по отношение на възпитанието на собствените си деца. Изпитвате ли неприязън към родителите си за стореното или смятате, че са постъпвали правилно? Простили ли сте им или още таите някакво лошо чувство?


Да, яла съм бой. Когато осъзнавам, че съм го заслужила донякъде, за тези пъти не ме е яд и съм ги простила. Но е имало 2-3 несправедливи шамара, които при спомен ми горчат, заради тях родителят си е загубил някакво количество авторитет и обич от моя страна.
Последно баща ми удари шамар, като бях на 22 години, не му говорих 2-3 месеца, той осъзна и си личеше, че съжалява, точно на именния му ден му проговорих и той сякаш само това чакаше.

# 562
  • Мнения: 4 916
Не, никога не са ни били. Родителите ни са културни хора. Прави ми впечатление, че много от тези, които казват, че са били бити продължават изречението с "но аз си го заслужавах". За мен това е много тъжно.

+1

Обаче баба ми понякога ме ступваше. Но много повече е била майка ми, затова и майка ми се е зарекла никога да не си бие децата.

# 563
  • В Космоса
  • Мнения: 10 109
Баща ми ми е извивал ухото и веднъж ме напляска. Майка ми е удряла шамари 1-2 пъти. Това за наистина сериозни бели, които са застрашавали живота ми. При положение, че бях нетърпима и много пакостлива, не знам как са се сдържали да не ме ступват. Аз също смятам да не посягам на детето/децата си. Търпелив човек съм.

# 564
  • Мнения: 1 536
Последно баща ми удари шамар, като бях на 22 години, не му говорих 2-3 месеца, той осъзна и си личеше, че съжалява, точно на именния му ден му проговорих и той сякаш само това чакаше.
Но предполагам,не ти се извини?Нито ти каза,че е било грешка?

Винаги съм си мечтаела,поне думичка да чуя,едно съжалявам само.... Ноооо,никога не стана.
Така си остава вътре в мен и продължава да ме мъчи отвреме на време.
Поне,от много време вече ,не обвинявям себе си.
Някои хора щял живот не могат да се отърват от ниска  самооценка и чувства за вина,благодарение на ''родителски грижи''

# 565
  • Мнения: 2 400
Това ми е много болна тема. Аз никога не съм била бита. Познайте какво е отношението ми към подобни практики. Но..  Stop

# 566
  • Мнения: X
Само инцидентно, и то общо взето за големи глупости. Майка ми сама си го признава, че го е правела под давление на едната ми баба, която по принцип обичаше да шамаросва. Още не мога да й простя на тази жена, че ми изхвърли котката и ме накара като идиот да я търся цял ден из къщи.

# 567
  • Мнения: 1 749
Само инцидентно, и то общо взето за големи глупости. Майка ми сама си го признава, че го е правела под давление на едната ми баба, която по принцип обичаше да шамаросва. Още не мога да й простя на тази жена, че ми изхвърли котката и ме накара като идиот да я търся цял ден из къщи.
Три пъти прибирах едно кученце от улицата, и трите пъти майка го изхвърли в снега и трябваше да го търся и прибирам отново. Но я разбирам донякъде...

Повечето от родителите, които "бият" ( и в кавички, и не) децата си, са бити самите те като малки. Не е въпрос само на култура.... Rolling Eyes

# 568
  • Мнения: X
Аз пък не я разбрах, Китана. Винаги сме имали котки вкъщи и никога не е било проблем. Имаше нещо против точно тази котка, която беше едно добро и кротко същество. Просто за разлика от останалите, които винаги се казваха като онази нейната в Югославия, тази я бях кръстила на майка. Почти на 100% процента съм сигурна, че е било заради името.
Мен са ме били примерно, че не ща да ям леща, че не ща да си дам топката на съседксата унука, че хапя съседската унука, подчертавам не от злост, а от ОБИЧ, все за едни такива глупави работи. Аз бях едно наистина доста послушно бабино детенце, което почти не правеше бели. Чак ме е яд, че не бях някоя по-буйничка.

# 569
  • Мнения: 4 916
... Повечето от родителите, които "бият" ( и в кавички, и не) децата си, са бити самите те като малки. Не е въпрос само на култура.... Rolling Eyes

Сложно е... майка ми е била бита до стапен да се чуди дали не е осиновена, не й се е струвало възможно биологичната й майка да я бие до катава степен... но тя мен не ме е била никога... та с две думи, сложно е...

Общи условия

Активация на акаунт