Публикувана: 17 ян. 2010, 18:38 ч.
Последно мнение: 18 май 2012, 11:50 ч.

Били ли са ви като деца?

62 691
1 554
1

# 645 26 ян. 2011, 10:29 ч.

Мнения: leet

Цитат на: crazy chick в ср, 26 яну 2011, 10:19

Възможно е, ще го имам предвид. Grinning

Но все пак не разбрах какво точно искаш да кажеш с горното - имаш или нямаш посочените добродетели? Как е възможно хем да си унижаван и подлаган на агресия, хем да си буден и уравновесен?

P.S. "Буден" ни най-малко не означава "образован".

Искам да кажа, че ги развих въпреки наличието на някои неблагоприятни "фактори". А ако бях индивид с по-лабилна психика?
Не става дума за системен тозрмоз, а за изпуснат родителски контрол.
Дадох примерите за образованието, защото са някакси по-осезаеми. Simple Smile

# 646 26 ян. 2011, 10:29 ч.

Мнения: 4 875

Мен не са ме били. До 6-7 години ме е гледала баба ми, а тя беше страшно спокоен човек. Но и аз бях много кротко дете. Поне до някое време, а после вече беше късно за шамари. Simple Smile

Заедно с мен баба ми гледаше и двете ми братовчедки. Е, по-голямата си беше звяр от малка. Не искаше да слуша обяснения, нито да ги разбира. Не знам какво разбирате под "тръшкане" точно, но тя беше в състояние да го прави с часове.

Помня веднъж тръгнахме да ходим на гости в съседния град с влака. Първо два километра я влачиха - че не искала на влака, искала да ходим за бонбони. Въргаляне, писъци, опити да пребие сестра си. Изпуснахме влака, няма гости. На връщане - същото, но защото не сме заминали. Всеки следобед в детската градина се събираше целия персонал, за да я облекат и изведат. Ако беше в наши дни, сигурно биха я завели на специалист. Но баба ми нямаше такава опция и я поступваше - макар и не твърде охотно.

Склонна да се съглася с crazy_chick донякъде. Деца и ситуации всякакви. За мен е важно да не унижаваш детето излишно и да не демонстрираш злоба и омраза към него. Това не е точно свързано с боя. Можеш да унижиш и отчуждиш и с думи и поведение.

# 647 30 ян. 2011, 22:21 ч.

Бургас
Мнения: 370

Бях много послушно,кротко,тихо и изпълнително дете.Въпреки това са ме били.Когато съм била по-мъничка баща ми ме е ступвал,но това не го помня,после не.Майка ми ме ступваше често.Е,не става дума за някакъв жесток бой,а за няколко шамара,но за мен и това си е бой.Та това се случваше доста често и за различни неща.Най-лошото бяха обидите-нещо,което ми остави трайна следа,депресирало ме е,карало ме е да се чувствам много зле.Когато бях може би на 9-10 разбрах,че за останалите деца обидните думи не са нещо нормално и обичайно.За мен бяха.Думи като идиот,глупак,прасе,простак,изрод и т.н.,да не споменавам,че не са приятни,за мен си бяха нормални думи.Получавах ги за абсолютно всичко.Просто майка ми има много лош език,макар да е добър човек.Това обаче не мога да простя сякаш.И ми беше ужасно трудно,срамно,мъчно да разбера,че другите деца не ги обиждат,че когато ги наричат с подобни епитети те се сърдят,а аз ги приемах като обичайни..Чувствах се ужасно.Толкова ми беше болно и мъчно..И всичко това-обидите,пошляпването си бяха нормални за мен.Нямате си и на представа колко е трудно да свикнеш и осъзнаеш,че тези неща не са норамални Tired

Моите деца не ги удрям,нито пошляпвам,нито пък си позволявам да обиждам..Радвам се,че не повторих този начин на поведение..

# 648 30 ян. 2011, 23:01 ч.

Мнения: 1 237

Не не са ме били.
Майка ми имаше уникално търпение към мен и брат ми, разговаряше с нас като равни и ни обясняваше какво как се прави и какво не се прави:) Уникална майка имам сега като съм родител разбирам какви усилия е полагала за да ни направи хора. Баща ми само веднъж ми е удрял шамар при все че имах страшен пубертет и не знам защо за всичко него винях и имах отвратително отношение към него:(
Имам страхотни родители опитвам се и аз да бъда като тях сега в отношенията си със сина ми.

# 649 30 ян. 2011, 23:05 ч.

Мнения: 1 030

Много се дразня на родителите, които посягат на децата си. Както бях чела в едно съчинение - това е страх, че не можеш да се справиш по друг начин. Напълно съм съгласна, това е един вид безсилие

# 650 31 ян. 2011, 01:08 ч.

Мнения: 4

И мен са ме наказвали нашите и то доста сериозно,но сега като се върна назад и си спомня не ми е никак приятно.Наказвали са ме за щяло и не щяло,дори са ме шамаросвали доста сериозно.

# 651 31 ян. 2011, 01:17 ч.

Мнения: 1 788

Радвам се наистина, че във форума са се събрали родителите на най-послушните деца!
Жалко, че на улицата масово забелязвам друг вид родителско безсилие.
Обикновено картинката е следната: детето се тръшка, чупи, реве с цяло гърло, дърпа се (ако не можете добре да си представите картинката, спомнете си детското филмче за Таз), а майката стои от страни и тихо, философски и с усмивка обяснява. Резултатът, обаче, в повечето случаи не е кротко дете, а още по-дивашко поведение.
И няма нито повишаване на тон, нито дръпване за ръчичката, нито нищо.
Разбира се, това се отнася за най-тежките случаи.
Ама както казват, с усмивка и умиление, разбиращите и онези, които не са безсилни - детски пубертет, какво да го правиш.

# 652 31 ян. 2011, 01:55 ч.

Мнения: 4 300

А какво те кара да мислиш, че ако го ошамариш, резултатът ще е по добър?

# 653 31 ян. 2011, 04:35 ч.

Мнения: 1 175

Щом се е стигнало до демонстративни тръшкания на публично място, значи проблемът е много по-дълбок отколкото един шамар може да поправи. Стигне ли се до такава пълна липса на контрол, тогава и да го биеш, и да не го биеш, все тая. Просто не трябва да се стига до такова положение (и за това се надявам да не са нужни шамари).

# 654 31 ян. 2011, 08:41 ч.

Мнения: 1 788

Дидитка, с това, което си написала съм напълно съгласна!
Но каквото и да си говорим потупването/дръпването по ръчичка, дупе не мога да нарека бой.
Явно и вие не правите разлика, защото тук оставам с впечатлението, че се говори само за юмруци, ритници, шамари, което е недопустимо да причиниш не само на малко дете, но и на възрастен.
Травмите, които остават от детството, както виждате са на системно пребивани деца и в семейства, където скандалите са били често явление, а не на потупваните по дупето.

# 655 31 ян. 2011, 08:56 ч.

Мнения: 4 300

Всъщност тръшкането на публично място е огромен проблем в очите на другите, респ, на силно зависимите от тяхното мнение. Интересно ми е психолог да се изкаже за явлението.
Личният ми опит показа, че и това преминава, както бебешкия рев, фазата с недаване на играчки, нежеланието за сън и т.н. Проба-грешка-научаване. Все пак децата не се раждат с готови решения в главата. Пробват, опитват света.

# 656 31 ян. 2011, 09:22 ч.

Мнения: 1 218

Цитат на: Дидитка в пн, 31 яну 2011, 04:35

O, хайде, хайде! Ще си говорим пак, когато имаш деца. Тези тръшканици обикновено започват около 1,5-2 годишна възраст и съвсем не са толкова голям проблем. Това е просто етап, който отшумява с времето. Случват се обикновено, когато децата са изнервени по дадена причина - гладни, недоспали, превъзбудени. А може и причината да е съвсем друга. Това е начин за децата да изразят това, което все още не могат добре с думи. Това не е знак за родителски провал в никакъв случай! Виж, ако се тръшка 4-5 годишно и по-голямо дете; и го прави с цел да манипулира родителите си, вече мога да се съглася, че има някакви проблеми.

# 657 31 ян. 2011, 09:26 ч.

София
Мнения: 15 166

Цитат на: Рокси в пн, 31 яну 2011, 08:56

Всъщност тръшкането на публично място е огромен проблем в очите на другите, респ, на силно зависимите от тяхното мнение. Интересно ми е психолог да се изкаже за явлението.

Не съм психолог, но тръшкането, публично или не, е нещо съвсем нормално. Колко често ще се случва и за колко дълъг период от време зависи от реакциите на родителите. Ако родителят го приеме емоционално, например засрами се или се уплаши от мнението на другите детето ще види в това власт и ще го прави по- често. Ако се реагира емоционално неутрално е най- вероятно тръшканиците да останат просто епизоди. Другата причина за тръшкането е ако детето иска нещо, което родителят е склонен да разреши, но е забранил. Децата усещат, че забраната може да отпадне и опитват всичко докато постигнат своето.
А винаги го има и фактора преумора, за който говори Г-жа Броненосец . Важно е детето да бъде прибрано у дома, нахранено или сложено да спи преди да започне да изпада в истерия.

# 658 31 ян. 2011, 09:29 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 086

Цитат на: kremito_ в нд, 17 яну 2010, 18:38

Интересува ме как всъщност разсъждават хората, които са били пляскани по отношение на възпитанието на собствените си деца. Изпитвате ли неприязън към родителите си за стореното или смятате, че са постъпвали правилно? Простили ли сте им или още таите някакво лошо чувство?

Пляскали са ме,ама по задника. И всеки един шамар съм си заслужавала. Но иначе да ме счупват от бой,защото съм направила беля-никога!
Има случаи,в които единствения начин да озаптиш лапето си или да му покажеш,че не е право е да го плеснеш. Имам предвид,след като си опитал с думи,без да крещиш. Не знам,не го приемам като агресия. И никога не съм изпитвала неприрязън към наще за това,че са ме пляскали.Даже съм им благодарна,щото съм се научила кое е правилно и кое не.

# 659 31 ян. 2011, 10:06 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

Цитат на: Servalan в пн, 31 яну 2011, 01:17

Радвам се наистина, че във форума са се събрали родителите на най-послушните деца!
Жалко, че на улицата масово забелязвам друг вид родителско безсилие.

От поста ти се вижда, че ти явно още нямаш деца.
Както казваше баба ми - "Не е никак лесно от едно парче месо да направиш добър човек."
И си е точно така.

Мен ме биеха често и това ме направи подтисната и депресирана с ниска самооценка. Как съумях да излезна от това състояние и аз още не мога да си обясня. Кагато се роди сина ми...първите години се усетих, че копирам родителите си, гневя се, опитвам се да пошляпвам....точно отражение на обстановката, в която съм израснала. После се размислих, поспомних си доста неща от детството си и реших, че няма нищо достойно и хубаво в поведението им, за да им подражавам. Те все още не могат да си дадат сметка, че са ми навредили с начина, по който са ме огледали. Само дето майка ми не дава прах да падне над главицата на внучето й. Все повтаря - бяхме млади неопитни, сгрешихме, но внучетата са нещо съвсем различно, те са по-скъпи и от децата.
Нищо не става с бой, трябва режим + правила + много розговори и обяснения. Най-добре детето да възприема родителя си като най-добрия му приятел, авторитет, довереник и защитник.

Препоръчани теми

Огледален Свят и всичко за актьорския състав-минало, настояще, бъдеще~225~

Ергенът 2 ❤️ Симфония от чувства - Тема 12

Отново за кърменето на обществени места

Сайтове за колективно пазаруване – да обсъдим сделките – тема 18

747
На пазар

Причина:

Причина: