Били ли са ви като деца?

  • 62 634
  • 1 554
  •   1
Отговори
# 660
  • Мнения: 1 788
"...Мен ме биеха често..." - ето това е разликата с единичните потупвания като крайна мярка.

Аз си спомням няколко шамара от майка ми/баща ми, но през целия си живот за мен и моето семейство важи това:
"Най-добре детето да възприема родителя си като най-добрия му приятел, авторитет, довереник и защитник."

# 661
  • Мнения: leet
Линията е тънка, много тънка между пошляпването и боя.
И едно дете трудно ще я осъзнае с неразвитата си емоционалност и малка опитност.
И при всяко дете тази линия е различна, защото реакцията към нея и възприятието й могат да придобият такива вариации, за които родителят бегло си дава сметка.

Затова е по-добре да не се преминава нито линията на пошляпването, нито линията на боя.
И реално кой може да даде адекватна мяра за количествено и качествено отражение на "посягането"?

# 662
  • Мнения: 135
Баща ми никога не ме е удрял, но майка ми ми удряше по някое шамарче по дупето-много рядко, и много смешно. Бях послушно и кротко дете, та не е имало нужда от бой.
Но два случая от училище никога няма да забравя.
Първия път бях във втори клас-правихме контролно по математика, излизаме в междучасие, аз си закусвам, и изведнъж пред мен застава учителката ядосана, и ме шамаросва по двете бузи и ми крещи:"Виж я ти, направила грешно контролно ,а яде". Много ме заболя, шамарите ме зашеметиха-главата ми се разтърси.Никой не ме беше удрял по лицето. Много се засрамих. А за стъписването да не говорим. Кара ми се тая учителка-беше ми и класна. Ей, оттогава много я намразих тая жена и пак не заобичах математиката й.
Втория път във седми клас-пак математика, пред дъската решавам задача. Математичката ме удря по главата. Отгоре, силно, чак мозъкът ми се разтърси. И нея я намразих.
Ета тези два случая ги помня до днес. Не ми помогнаха шамарите им-напротив-засрамиха ме и ме унижиха пред целия клас.

# 663
  • Мнения: 353
само си представи тази учителка каква майка е ooooh!

# 664
  • В тъмната гора.
  • Мнения: 2 343
Баща ми никога не ме е удрял, но майка ми ми удряше по някое шамарче по дупето-много рядко, и много смешно. Бях послушно и кротко дете, та не е имало нужда от бой.
Но два случая от училище никога няма да забравя.
Първия път бях във втори клас-правихме контролно по математика, излизаме в междучасие, аз си закусвам, и изведнъж пред мен застава учителката ядосана, и ме шамаросва по двете бузи и ми крещи:"Виж я ти, направила грешно контролно ,а яде". Много ме заболя, шамарите ме зашеметиха-главата ми се разтърси.Никой не ме беше удрял по лицето. Много се засрамих. А за стъписването да не говорим. Кара ми се тая учителка-беше ми и класна. Ей, оттогава много я намразих тая жена и пак не заобичах математиката й.
Втория път във седми клас-пак математика, пред дъската решавам задача. Математичката ме удря по главата. Отгоре, силно, чак мозъкът ми се разтърси. И нея я намразих.
Ета тези два случая ги помня до днес. Не ми помогнаха шамарите им-напротив-засрамиха ме и ме унижиха пред целия клас.

Това ако беше по наше време, т.е. сега ..учителката щеше да е уволнена и съдена.

# 665
  • София
  • Мнения: 44 439
И аз съм попадала на "зли" математички. Едната ни скубеше, другата замерваше с тебешири.
Нещо явно цифрите не им се отразяват добре.

Ей, трябва да направим тема за изперкалите даскалици!

# 666
  • Мнения: 4 587
Какъвто бой съм ял от даскали в основното, родителите ми и да се ме ударили някой път, не съм го запомнил, не ме е впечатлило толкова.
Даскалката по трудово ме би пред целия клас с букова летва по главата. Тая летва беше заготовка за точилка, първия час от деня щяхме да изработваме точилка. За една чепка грозде болгар. Кражба. Не бях инициатор, дори участник в кражбата не бях - само свидетел, на който е трябвало да се затъкне устата. За зла участ - от оградата на хазайката на другарката Матева.
Да се обръщаш с другарко към някого след такъв бой е било приучване към лицемерие.

# 667
  • Мнения: 3 447
И аз съм попадала на "зли" математички. Едната ни скубеше, другата замерваше с тебешири.
Нещо явно цифрите не им се отразяват добре.
Мойта имаше един огромен пръстен, като топка, с него обичаше да почуква по ученически глави  Simple Smile

# 668
  • София
  • Мнения: 15 166
При нас пръстен имаше тази по биология, а класната до трети клас играеше на сигурно с една специална показалка. Учителят по музика, пък, обичаше за хвърля тебешир по ученика, който говори в час. Въобще, възпитание и образование. Mr. Green

# 669
  • Мнения: 3 880
Уф, и аз имам един запомнящ се удар от учителка в 7.клас Rolling Eyes Беше някаква от старата генерация и си мислеше, че може да пере наред. Удари ме в главата от ляво, сьс замах, с учебник с твьрди корици, направо звездички ми излязаха. И то защо- защото сьм прошепнала нещо на момичето до мен- голямо престьпление Confused Такьв гняв предизвика в мен, че ако не беше над 2 метра жена, сигурно и аз щях да й изплющя един... ама ме достраша да се бия с такива великани Laughing и просто напуснах стаята.
И още един шамар, за който изключително много ме е яд до днес- в пьрви клас, слагат ни противотуберколозната ваксина на целия клас (онази в рамото). За мен ваксините бяха мальк ужас и винаги си плачех, но кротко, не сьм буйствала. Имахме една много зла сестра, ужасна направо, тя правеше ужаса от инжекцията още по-голям. Леко трепнах докато ми я слагаше, защото ме заболя, а не просто от глезотия и тая като изкара иглата ми извьртя един шамар за десерт Close Много ме е яд на тая жена, как може да постьпваш така с едно 7-годишно изплашено дете- не ми стигаше преживяният страх, ужас и болката, а трябваше да се боря и с унижението, гаднярка такава Twisted Evil
Така, казах си го и я наплюх тая, след почти 30 години- малко ми олекна Laughing

Последна редакция: пн, 31 яну 2011, 11:41 от Biba Sparrow

# 670
  • Мнения: 1 788
На мен ми е удрян шамар един-единствен път от класната ни.
Бяхме в първи клас (или втори) и ни поведоха на разходка в морската градина. Няколко съученички решихме да минем напряко, без да се обадим на никого. Обаче, детска работа, заиграхме се и пристигнахме на мястото на срещата, доста закъснели.
Подредиха ни в редица, а на забележките и страха на учителката, аз се засмях.
Следващото, което помня са звездите от шамара.
И за миг не съм се почувствала нито унизена, нито разстроена, а по-скоро се замислих и осъзнах, че тази жена наистина е много уплашена за нас, че да реагира така.
Чак после се сетих, че докато вървяхме се закачахме и досаждахме на някакви момчета (големи), които ни подгониха с ножове. За нас беше голям майтап, но какво ли щеше да стане, ако не се бяха отказали да ни гонят.
Такава злоба като описаната в нечии постове към учителката си никога не съм изпитвала. Дори и след като казах на родителите си за случилото се.
Дори и като дете, повече се дразнех на крайно комунистическите възгледи, разбирания и последствията от това, които прилагаше съответната госпожа. А в последствие, по стечение на обстоятелствата станахме доста близки.

# 671
  • Мнения: 24 655
   А така, да си кажа и аз. На мен пък даскала по физическо ми удари шамар в шести клас. Даже не си спомням точно защо, но шамара помня. Пълен кретен беше тоя, строяваше ни в редица и близо пет минути от всеки час крачеше напред назад и крещейки ни наливаше разни мъдрости в главата. Май се изживяваше като в армията малко, или в някой национален отбор...
   Но след време ми направи много голяма услуга, когато се прибирах веднъж в парка по тъмно и се уплаших от едни големи момчета, хвърли се в защита като лъв. Така че съм му простила отдавна.

# 672
  • В Космоса
  • Мнения: 10 107
Класната ни нареди в редица няколко девойки и започна от първата подред с големите шамари защото след вечерния час ни откри да миткаме из мъжкото крило на един лагер. Интересното беше, че с напредване на номера в редичката, шамарите затихваха - първите получиха по-голям брой такива отколкото последните. Аз бях по средата. Голям смях падна после. Ни най-малко не се възмутихме, но ни беше доста забавно да я имитираме как ни строи и зараздава шамари. Laughing

# 673
  • Мнения: 7
Даскал не ме е удрял никога.Освен господина по физическо(на шега).Славни времена бяха.

# 674
  • Мнения: 4 806
Това да не е нова мода някаква? Да се пита кой е бит и кой не е.
Че наскоро на едно от извънкласните занятия на мойто рожбе
госпожата баш за това ги е разпитвала - дали тях бият вкъщи, а
и как е домашната атмосфера. Е, разказали са дечицата, какво
да правят. Та, мойто рожбе събра куп впечатления, които дове-
доха до препълване на оперативната памет - огромно бе учудва-
нето, че децата ги бият не само по страшните филми, а и майки-
те може да отнесат някой и друг тупаник от бащата. Ама как го
гледаха въпросния господин на следващото занятие - все чуру-
ликащи девойки затаиха дъх и замръзнаха. Та, май само две от
децата не ги бият вкъщи, повечето от майките бой не ядат, но
за сметка на това - споровете и кавгите вкъщи са част от ежед-
невието.

Явно доста се биело, бие се и най-вероятно ще се бие. Смея да
предположа, че преди се е биело повече в училище, а сега боят
е мигрирал повече вкъщи. Може и да греша. 

Общи условия

Активация на акаунт