Публикувана: 17 ян. 2010, 18:38 ч.
Последно мнение: 18 май 2012, 11:50 ч.

Били ли са ви като деца?

62 485
1 554
1

# 45 18 ян. 2010, 00:52 ч.

Мнения: 134

И един въпрос към майките ,които пошляпват децата си: Ако вас , мили дами ви попляскват, просто защото сте казали или направили нещо, ,което не се е харесало на близките ви(примерно съпруг , шеф, колега и т.н ), как ще го възприемате като възпитателен метод ли?
Не е лошо да се държим с децата ни като с личности и да ги уважаваме като такива.

# 46 18 ян. 2010, 00:52 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Майка ми ми удряше по някой шамар. Не ми беше хубаво. Sad

# 47 18 ян. 2010, 01:13 ч.

Мнения: 6 039

Никога не са ме били, никога не са ми посягали. Един единствен път баща ми ми повиши тон - винаги ще го помня.
Бях много добро и чувствително дете, ако ми посягаха, със сигурност щяха да оставят трайни болезнени следи у мен. Благодарна съм, че не са го правили.
А пък шамар ми е толкова унизително, че никога не бих ударила нито не детето си, нито на когото и да било! Не знам защо някои го омаловажават

# 48 18 ян. 2010, 01:16 ч.

Мнения: 1 175

И двере със сестра ми бяхме много спокойни и послушни и не са ни се налагали много поплясквания. От време на време обаче сестра ми ставаше много ината и устата, и направо си го просеше. Майка ми е изключително търпелив и добър човек, и само в крайни случаи я е шляпвала по задника. Мен може би веднъж-дваж за цялото детство. Като се замисля, бая и се качвахме на главата и е трябвало може би и повече да ни поплясква. Баща ми не ни е удрял, но той пък крещеше и ни унижаваше словесно, което винаги болеше много повече от шамарчетата на мама. Според мен е най-удачно на децата да се покаже че ги обичаме, и че прибягваме до крайни мерки само защото нищо друго не помага, а не да им крещим или да ги шляпаме за щяло и нещяло. Да им обясним първо защо нещо не е позволено, да ги предупредим какво може да последва, и чак когато нищо не помогне, да ги плеснем само за да разберат все пак кой командва вкъщи. Някои разбират само от думи, но има деца с характер за които просто друг начин понякога няма.

# 49 18 ян. 2010, 01:37 ч.

Мнения: 19 996

Аз съм отнасяла шамари от майка ми, но не често. Не мисля, че те са оставили някакъв отпечатък в мен. По-скоро разни други неща в семейството са ми повлияли в негативен смисъл много повече. Например това че винаги разбирах ако има проблеми между родителите ми.

# 50 18 ян. 2010, 02:31 ч.

Мнения: 1 174

Майка ми ме е шамарила, но бой не е било чак. Щипеше ме, ако много я ядосам. Помня, че веднъж ме гони за "голямата уста" с една моя ученическа линия - много й отговарях преди това, виновна си бях... Blush

Татко не ме е докосвал. Не се сещам и да ми се е карал. А сестра ми не знае що е и шамар.
Според дядо ми пък, сме глезли, той не понася противоречия, особено от страна на жена. Laughing

# 51 18 ян. 2010, 04:56 ч.

Мнения: 7 080

Е, удряли са ми някое и друго шамарче.
Но това беше като бях много много малка и страшен дразнител.
В смисъл, не помня точно, но има една възраст, в която всички са такива Mr. Green

Не ми се е отразило особено, т.е. не смятам, че не ме обичат или нещо подобно.
Многократно са доказвали, че ме обичат, въпреки магариите ми.

2 много яки скандала си спомням, с баща ми.
Единият на 18 - е тогава такъв шамар ми заши, че бях готова да си изнеса багажа същата вечер.
Въобще не помня за какво беше самият скандал обаче, явно нещо, което съм считала за важно.
Но пак не ми се е отразило. Помня го, но ей на - ни причина помня, ни се сърдя на тати.
Е, тогава много му се сърдех.

Другият скандал беше покрай шоф. изпити, когато всички се изнервихме адски.
Тогава не ме е удрял, но просто си спомням колко беше гневен.

# 52 18 ян. 2010, 05:10 ч.

Мнения: 19

Майка ми не ме е удряла,ама много ми се караше...а татко никога не ми е повишавал тон,но ме удари веднъж...бях на около 10 години...взех от пеньоара на майка 6 ст. за да купя лимонада на прах на брат ми...шамара не беше заради стотинките,а защото ги излъгах когато ме попитаха дали съм вземала пари...Винаги съм била много близка с родителите си...Такава сега се опитвам и аз да бъда за моя син...родител, на който да се вслушва в съветите и приятел с когото да споделя...бой не...

# 53 18 ян. 2010, 05:34 ч.

Мнения: 2 563

Цитат на: caprice в нд, 17 яну 2010, 23:35

и ми стана адски тъпо, че за нещо, което може да се обясни с думи, трябва да те обиждат и удрят.

Ужасно е, но културата ни го позволява и съществуват всякакви поговорки и други извинения за мързеливи родители, които вместо да се зачудят какво правят грешно, удрят и обясняват "е то някои деца само от това разбират". Да бе. Sick

# 54 18 ян. 2010, 07:49 ч.

Мнения: 2 161

Аз не съм бита,дори не съм шамаросвана.Майка ми имаше нерви като корабни въжета.А баща ми беше най-доброто същество,което познавам.За мен няма по-унизителна ситуация от тази,да набиеш по-слаб от теб човек.

# 55 18 ян. 2010, 08:10 ч.

Мнения: 627

Цитат на: voltage13 в нд, 17 яну 2010, 21:43

Тези дни и аз се замислих по темата преди, сега...
Повечето от нашето поколение на 30-40 годишните са ни пошляпвали, но го имаше и чувството за семейност, обич, уважение и респект към родителите и по-възрастните. Не говоря за такива явни прояви на физическа и психическа агресия, а на няколко шамара или пошляпване по дупето. Поколенията се променят - преди нямахме достъп до толкова информация, креативни играчки и т.н. и пак станахме хора със семейни ценности...
Като дете съм пошляпвана рядко, имам спомени за няколко пъти. През пубертета съм отнесла 2 шамара. Но си обичам и уважавам родителите и не мисля, че съм ощетена, защото винаги са били зад мен и са показвали обичта си. И продължават да го правят.
Какво ме провокира да мисля за тези неща - все повече се тръби за позитивното възпитание (чийто поддръжник съм и аз), но все повече виждам деца, които нямат уважение и респект към родителите си... Отговарят, държат се безцеремонно, няма го родителския авторитет.
Моят син на 4 г. и 3 м. се опитва да ме провокира. Заобиколен е от много внимание - моето, на бабите, баща му, който пътува, също е много добър и търпелив. Аз се държа с него като с нормален човек- показвам му обичта си, отделям му много време, говорим, гласувам му доверие, обяснявам му, че има правила, които трябва да се спазват. Това, което най-много ме изнервя е проявата на неуважение. Днес напр. ми подава една кола и на въпроса ми за какво е -"Еееее, сто пъти ти казах (тонът е бррррр) " или пък казвам му нещо "Не съм те питал" и т.н. Това най-много ме тормози. И не знам къде е златната среда. Случва се да го плясна, винаги после изясняваме случката и се обясняваме в обич. Виждам, че само с добро не става. Като кажа 5-6 пъти с добро, с шега под формата на игра, предупреждавам и като не стане, повишавам яко тон. Сега излиза с лафа, че го е страх. Rolling Eyes

Казвам му да не правим така, че да се стига до там.
Случва се да говори на бабите си глупава, тъпа, грозна (лафове от градината), при условие, че са всеотдайни и ги върти на малкия си пръст. Говоря с тях, те го пускат край ушите си, аз се дразня. Не може да не се изисква елементарно уважение...
Имам чувството, че се е превърнал в малък глезльо с постоянни претенции...
Извинявайте, че стана доста дълго, но това наистина ме притеснява...
Моля, ако има родители да споделят - това израства ли се? Криза на възрастта ли е, какво е?
Не знам?! Thinking

Ще взема да прочета пак книгата за Дисциплината на Додсън.

УВАЖЕНИЕ СЕ ПЕЧЕЛИ, ТО НЕ ТИ СЕ ПОЛАГА ОТ НИКОГО, НАЙ-МАЛКО ОТ НЕВРЪСТНО ДЕТЕ!

# 56 18 ян. 2010, 08:18 ч.

Мнения: 30

Да, майка ми ме биеше най-редовно. С пръчка - дебела минимум един пръст. Държеше си я в стаята да и е под ръка. Биеше ме жестоко и по всякакъв повод, със седмици носех белези.
Какво постигна с този възпитателен метод - мразех я като дете, мразя я и сега.

Последна редакция: пн, 18 яну 2010, 08:28 от dolli

# 57 18 ян. 2010, 08:23 ч.

София
Мнения: 1 735

Майка ми ми е удряла шамар веднъж,а баща ми два пъти.И двата пъти си имаше поводи,въпреки че аз самата не съм осъзнавала колко е сериозна постъпката ми.Единият път си бях тръгнала на морето да се прибирам сама/по рейсове и прочие/ и баща ми беше изтрещял да ме търсят,а аз си ги чаках пред бунгалото.Въпреки,че на друго подобно изчезване майка ми въобще не реагира така.С приятелка бяхме отишли на гробището,после се запознахме с някаква жена и отидохме у тях.Майка ми и бащата на приятелката ми са ни търсили с часове,но майка ми си е стоик Laughing

.Не бих искала да съм на тяхно място.

# 58 18 ян. 2010, 08:25 ч.

Мнения: 627

Цитат на: dolli в пн, 18 яну 2010, 08:18

Да, майка ми ме биеше най-редовно. С пръчка - дебела минимум един пръст. Държеше си я в стаята да и е под ръка. Биеше ме жестоко и по всякакъв повод, със седмици носех белези.
Какво постигна с този възпитателен медод - мразех я като дете, мразя я и сега.

Господ да я съди майка ти, а също и моя баща. Вероятно те влачат последици от собственото си отвратително детство. Но това никого не оправдава.

Дано да успеем да съхраним собствените си деца от себе си и травмите, които влачим Praynig