Публикувана: 17 ян. 2010, 18:38 ч.
Последно мнение: 18 май 2012, 11:50 ч.

Били ли са ви като деца?

62 543
1 554
1

# 90 18 ян. 2010, 14:55 ч.

София
Мнения: 8 325

Майка ми е ударила един шамар, който помня и до днес. Беше заслужен, дори тогава не съм го оспорвала (бях на 8 год.).
Баща ми беше друга бира - посягал ми е два пъти, но го бях отхвърлила като авторитет и не ми правеше впечатление. С него комуникацията беше прекършена, тъй като идвахме не от различни планети, а от различни вселени. Имах безумни ограничения, граничещи с психопатия. Те, както и постоянните упреци как не съм достатъчно добра, бяха далеч по-тормозещи от физическото посегателство. Завършвайки училище като пълен отличник на випуска, той не каза и едно "Браво". За целия период на детството си не помня да ме е прегърнал, целунал, завел на сладкарница или просто някъде, странен човек.
Разбира се, отношенията ни са хладни и сега.
За възпитание на деца не се изказвам, тъй като нямам. За мен водещото е комуникацията и спечелването на уважението, а не опита за налагането му. Другото, за което си давам сметка след толкова години и книги по психология, е изграждане на доверие в детето, че е желано и искано. Понякога родителите са склонни да се държат към децата, сякаш са им натрапени свисше, за да им развалят живота.

# 91 18 ян. 2010, 14:58 ч.

Мнения: 3 241

Пошляпвали са ме - предимно майка ми и баба ми.
Определено беше за предпочитане пред 1 час конско Simple Smile

Не мисля, че е навредило на отношенията ни.

Мен пък ме изненада, че повечето тук не са ги удряли. Повечето деца на моята възраст си отнасяха по някой шамар, не беше нещо странно.

# 92 18 ян. 2010, 15:00 ч.

Мнения: 4 841

Цитат на: meggyv в пн, 18 яну 2010, 14:45

E уляхте се, айде стига моля ви се, как така и един шамар не сте яли бре?

Кое е толкова невероятно, странно и необичайно? В семейната ми среда и когато аз бях дете, и сега, когато имам дете, има десетки, да не кажа стотици хора, които подобно на мен никога не са били бити, нито пък сега те удрят децата си. Винаги съм се изумявала в такива теми, когато се започне с "Да бе, да!" - толкова ли дълбоко в манталитета ни е залегнала търпимостта към насилието, та ни е странно дори да допуснем, че има и хора, които не го приемат и прилагат?

# 93 18 ян. 2010, 15:17 ч.

Мнения: 1 464

Val,аз също не живея в БГ и затова тихичко ще си го побийвам вкъщи Mr. Green

# 94 18 ян. 2010, 15:52 ч.

Мнения: 1 174

Цитат на: meggyv в пн, 18 яну 2010, 14:45

E уляхте се, айде стига моля ви се, как така и един шамар не сте яли бре?

Абсолютно, дори един единствен шамар не съм изяла. Имало е викове и мъмрене, когато съм сгафила /причини бол Mr. Green

/, но шамари никога Naughty

Бих била жестоко обидена ако майка ми или баща ми бяха си позволили подобно нещо.
Имам един пример, който е показателен: аз съм дете на 5-6 години, връщаме се с колата от село, там се пързалях с шейната и исках още и ми щукна, че може да вържем шейната на колата отзад и аз да се возя в нея. Нашите естествено казват, че не може и аз истерии, тръшкане, рев, баща ми се ядосва и не внимава, а пътя заснежен и едвам се вижда от сняг и естествено се удряме в едно дърво извън пътя, направо на косъм се отървахме. А майка ми вместо да ми цапне един шамар почва да ме прегръща и да ме пита добре ли съм ooooh!

Свястна жена е тя, ако бях аз ....

# 95 18 ян. 2010, 16:01 ч.

Мнения: 15 619

Доста ограничения са ми налагали, но бой не съм яла. Чета, че някои се учудват, че това е възможно... Напрегнах си паметта да си спомня някой шамар.... Не намерих в себе си. Ако е имало нещо такова, забравила съм.
Не бия децата си и не понасям насилието не само във физическите му измерения, но и в психическите такива. Ядосвам се на себе си ако успеят да ме изкарат от равновесие и повиша тон.
Няма да забравя никога, как в един непринуден разговор за палавите ни деца, една майка ми сподели, че наказват сина си /на година и половина, две/ на боб. Дълго време се чудех, в какво точно се състои наказанието на боб.... Когато го проумях, се почувствах зле.

# 96 18 ян. 2010, 16:15 ч.

Варна, България
Мнения: 755

Цитат на: luna в пн, 18 яну 2010, 16:01

Няма да забравя никога, как в един непринуден разговор за палавите ни деца, една майка ми сподели, че наказват сина си /на година и половина, две/ на боб. Дълго време се чудех, в какво точно се състои наказанието на боб.... Когато го проумях, се почувствах зле.

Не мога да си представя, че сега може да съществува такова нещо, още повече с толкова малко дете! Sad

Всякакви физически наказания - на колене, прав, в ъгъла, върху всевъзможни неща, граничи с психопатологията.
Слава богу, че край нас няма такива семейства, които бият децата си и ги унижават! Но, за съжаление, това не значи, че не съществуват!
Бях изумена, когато на един детски РД баща се нахвърли върху детето си с думите "Малоумник и изрод" #2gunfire

За съжаление и детето е такова - агресивен побойник.

# 97 18 ян. 2010, 16:19 ч.

В градината...
Мнения: 16 070

Баща, който не обича децата си, той не ги бие.

# 98 18 ян. 2010, 16:20 ч.

Мнения: 30

Цитат на: perunika в пн, 18 яну 2010, 16:19

Баща, който не обича децата си, той не ги бие.

Жена, не си добре, честно ти казвам.

# 99 18 ян. 2010, 16:21 ч.

В градината...
Мнения: 16 070

Прочети "Притчи".

# 100 18 ян. 2010, 16:21 ч.

Мнения: 15 619

Цитат на: perunika в пн, 18 яну 2010, 16:19

Баща, който не обича децата си, той не ги бие.

Ще вкараш ли доказателства!?

# 101 18 ян. 2010, 16:24 ч.

В градината...
Мнения: 16 070

Да:
Който щади тоягата си, мрази сина си,
А който го обича наказва го на време.
Притчи 13:24

# 102 18 ян. 2010, 16:24 ч.

Мнения: 1 788

Добре, де, но аз, все още, не разбирам - какво се прави, когато едно дете стане наистина неконтролируемо?!
Съжалявам, но аз по улиците виждам само двете крайности - или детето е разлигавено до полуда, или е толкова изкъсо държано и подтискано, че чак да ти стане жал... Изключенията са много редки и правят впечатление отдалече.
Радвам се, че ще получа съвет от хората тук, които явно са намерили оптималния перфектен вариант за възпитание и никога не стъпват на криво.

# 103 18 ян. 2010, 16:26 ч.

В градината...
Мнения: 16 070

Не говорим за истерични и злобни крясъци от сорта - нервираш ме, след като детето не знае що е нерви. Става дума не за бой, а за удряне, но с друг мотив. Ако, вършейки това, го правиш със злоба, ненавист и раздразнение, то се усеща.