Така. Да се върнем в темата.
Не, не са ме били.
Моите също се старая да не ги бия. В повечето случаи успявам
Не, не са ме били.
Моите също се старая да не ги бия. В повечето случаи успявам
- Публикувана: 17 ян. 2010, 18:38 ч.
- Последно мнение: 18 май 2012, 11:50 ч.
Били ли са ви като деца?
Аха, и по-лошо става, когато 9 годишна пикла заплашва майка си и баща си, че ще се оплаче в полицията, ако и зашлевят шамара, с който е заплашена преди малко. Ако се чудите-става дума за същото описано от мен хлапе...
Ха, да иде да се оплаче, да я отнемат от родителите й, че да видим в социалния дом как ще се грижат за нея, пък и без пошляпване (въпреки че детето не се пошляпва).
Ха, да иде да се оплаче, да я отнемат от родителите й, че да видим в социалния дом как ще се грижат за нея, пък и без пошляпване (въпреки че детето не се пошляпва).
Добре,шамарът е признак за слабост,така да е.
В Англия гледам децата сама-мъжът ми се прибира от работа късно/след 7/,те не ходят на детски градини.Разбира се,като повечето хора в чужда държава,правим всичко сами.Децата са винаги с нас.
За Коледа си бях в България.Свекърва ми вземаше децата за няколко часа при нея.Не винаги успяваше,разбира се,но ми помагаше.
Бях най-спокойната майка на света.И НЕ удрях дъщеря си /малката е ясно,че не е удрям никога,твърде малка е/
Сега не съм.Изнервена съм,да.Изморена.Скапана.Шамаросвам я.Не се горедея с това,никак.Слабост?Да! Със сигурност.Но много моля майките,които така ревностно казват,че никога не биха удари детето си,споделят:
на колко години е детето им
какъв характер има /защото племенницата ми е на 5 и е изключително кротко дете,но Елла е....невероятно инатливо човече/
имат ли някой,който да взема детето поне в събота за 2 часа /да,умората се натрупва жестото/
децата ходят ли на детска градина /друга е границата на търпение,когато виждаш детето за 4-5 часа на ден само/
и последно и най-важно:
случки!Моля,мами,сподете случки,в които децата ви са се държали невъзможно и абсолютно нарочно са изпитвали границите ви.Искам да знам как сте съумели да спазите добрия тон.Искам да знам как карате децата си да не повторят това.Не го казвам,за да се заяждам-в никакъв случай.Просто искам да знам дали при различна ситуация с по-малко напрежение /споменах ли,че работя от вкъщи по поне 5-6 часа на ден с децата около мен/ и аз бих била различна.Обвинявам се,много.Въпреки че,о,дааааа,те знаят,че са обичани./аз самата съм много гушлива
/Затова Елфка е толкова смела в тръшкането си за всичко.
Но искам да знам как преминавате през наистина трудните ситуации без наказание и шамар.Не казвайте "с думи".Много често изобщо не чува-тя е на 3.5 и с нея "разговор" по-трудно се води.Дайте ми конкретен пример-кой какво казва.Ще ви бъда благодарна.
В Англия гледам децата сама-мъжът ми се прибира от работа късно/след 7/,те не ходят на детски градини.Разбира се,като повечето хора в чужда държава,правим всичко сами.Децата са винаги с нас.
За Коледа си бях в България.Свекърва ми вземаше децата за няколко часа при нея.Не винаги успяваше,разбира се,но ми помагаше.
Бях най-спокойната майка на света.И НЕ удрях дъщеря си /малката е ясно,че не е удрям никога,твърде малка е/
Сега не съм.Изнервена съм,да.Изморена.Скапана.Шамаросвам я.Не се горедея с това,никак.Слабост?Да! Със сигурност.Но много моля майките,които така ревностно казват,че никога не биха удари детето си,споделят:
на колко години е детето им
какъв характер има /защото племенницата ми е на 5 и е изключително кротко дете,но Елла е....невероятно инатливо човече/
имат ли някой,който да взема детето поне в събота за 2 часа /да,умората се натрупва жестото/
децата ходят ли на детска градина /друга е границата на търпение,когато виждаш детето за 4-5 часа на ден само/
и последно и най-важно:
случки!Моля,мами,сподете случки,в които децата ви са се държали невъзможно и абсолютно нарочно са изпитвали границите ви.Искам да знам как сте съумели да спазите добрия тон.Искам да знам как карате децата си да не повторят това.Не го казвам,за да се заяждам-в никакъв случай.Просто искам да знам дали при различна ситуация с по-малко напрежение /споменах ли,че работя от вкъщи по поне 5-6 часа на ден с децата около мен/ и аз бих била различна.Обвинявам се,много.Въпреки че,о,дааааа,те знаят,че са обичани./аз самата съм много гушлива
/Затова Елфка е толкова смела в тръшкането си за всичко.Но искам да знам как преминавате през наистина трудните ситуации без наказание и шамар.Не казвайте "с думи".Много често изобщо не чува-тя е на 3.5 и с нея "разговор" по-трудно се води.Дайте ми конкретен пример-кой какво казва.Ще ви бъда благодарна.
Пак съм аз:давам пример за изключително бедната ми фантазия.
9 годишното подивяло дете,което изхвърля всички дрехи от гардероба си и скача върху тях.Това явно се случва в години,когато дрехите са малко,скъпи и трудни за намиране.Скачащото 9 годишно спокойно ще скъса някоя дреха,да не говорим за това,че после трябва всички да се перат.И как по-точно бързо да вразумиш такова дете преди да е повредило нещо?Разговор?След поне 15 гневни реплики от страна на детето и още скачане.
И,тъй като виждам,че мъжът е главното действащо лице /"ако мъжът ти те удари така"/-аналогична ситуация.Ако той се затръшка,извади всичките ви дрехи от гардероба/когато децата са малки гледаме на дрехите им донякъде като на наши,ние ги купуваме/ и започва да скача върху тях и да ги хвърля.Какво?Няма да го дръпнете рязко подивели?Няма да сте груби чисто физически,за да спрете издевателството върху дрехите ви?
9 годишното подивяло дете,което изхвърля всички дрехи от гардероба си и скача върху тях.Това явно се случва в години,когато дрехите са малко,скъпи и трудни за намиране.Скачащото 9 годишно спокойно ще скъса някоя дреха,да не говорим за това,че после трябва всички да се перат.И как по-точно бързо да вразумиш такова дете преди да е повредило нещо?Разговор?След поне 15 гневни реплики от страна на детето и още скачане.
И,тъй като виждам,че мъжът е главното действащо лице /"ако мъжът ти те удари така"/-аналогична ситуация.Ако той се затръшка,извади всичките ви дрехи от гардероба/когато децата са малки гледаме на дрехите им донякъде като на наши,ние ги купуваме/ и започва да скача върху тях и да ги хвърля.Какво?Няма да го дръпнете рязко подивели?Няма да сте груби чисто физически,за да спрете издевателството върху дрехите ви?
Аз мисля, че авторката на темата няма деца, което прави мнението й недотам меродавно. Същото важи и за мен.
Иначе всеки си знае за себе си, каква граница на търпение може да прекоси, как да се справи на моменти с доста нерационалното поведение на детето си, какво иска да му внуши с един или друг възпитателен метод.
Защото моите родители търсят определен ефект на възпитанието ми, съобразен с личностните ми качества, аз ще търся друг с моите деца, защото всеки човек е различен. Не говоря за крайностите във възпитанието, който не водят до нищо добро.
Иначе всеки си знае за себе си, каква граница на търпение може да прекоси, как да се справи на моменти с доста нерационалното поведение на детето си, какво иска да му внуши с един или друг възпитателен метод.
Защото моите родители търсят определен ефект на възпитанието ми, съобразен с личностните ми качества, аз ще търся друг с моите деца, защото всеки човек е различен. Не говоря за крайностите във възпитанието, който не водят до нищо добро.
Все ми е едно коя година е, би трябвало да ти пука повече за достойнството на детето, отколкото за дрехите, за сервизите, за не знам си какво си. Аз бих го оставила да скача върху дрехите, а след това няма да купувам нови, да си усети последствията. (Отделно ще седна много сериозно да си помисля какво е довело до тази случка и как да я предотвратя в бъдеще)
В една такава предишна тема една майка обясняваше, че телевизорът й се клател, но малкият й син все там ходел да пипа. И тя го набила, щото не слушал.
Вместо да премести, обезопаси, а защо не и махне телевизора? Ама не, ще си разваля сега кефа, като може да зашие един шамар...
В една такава предишна тема една майка обясняваше, че телевизорът й се клател, но малкият й син все там ходел да пипа. И тя го набила, щото не слушал.
Вместо да премести, обезопаси, а защо не и махне телевизора? Ама не, ще си разваля сега кефа, като може да зашие един шамар...
С уговорката че не можеш да обезопасиш всичко, не бих набила детето, поне така си мисля, за вещ. Чупил е много неща, в това число скъпи за мен- и финансово, и емоционално. Писах по напред в темата. Но миналата година мъжът ми например счупи керамичния плот на печката от припряност, непохватност, невнимание. Е, и него ли да набия или да меря с двоен аршин.
Определено предпочитам да създавам минимум възможност за чупене, отколкото да крещя цял ден като истеричка "не пипай тук, не пипай там". И от егоистични подбуди, освен всичко останало.
А пък за дрехите не виждам никаква драма, какво толкова- ще ги изхвърли на пода, ще скочи отгоре с чорапите си и ще ги прибера после. Не бих ги изпрала дори, в крайна сметка подът ми е чист. Рязал си е блуза с ножица- заших я, носи си я в къщи детето и като му умаля замина в контейнера за стари дрехи. В крайна сметка не е подпалил жилището.
Определено предпочитам да създавам минимум възможност за чупене, отколкото да крещя цял ден като истеричка "не пипай тук, не пипай там". И от егоистични подбуди, освен всичко останало.
А пък за дрехите не виждам никаква драма, какво толкова- ще ги изхвърли на пода, ще скочи отгоре с чорапите си и ще ги прибера после. Не бих ги изпрала дори, в крайна сметка подът ми е чист. Рязал си е блуза с ножица- заших я, носи си я в къщи детето и като му умаля замина в контейнера за стари дрехи. В крайна сметка не е подпалил жилището.
Удряла съм в ситуация, в която целенасочено по средата на улицата иска да се изкопчи от ръката ми и да легне на земята, беше в периода, в който с епробваше докъде може да стигне
В тази ситуация първо я довлачих до тротоара, после я шляпнах и й креснах,напълно съзнателно и с цел да се запомни ситуацията като забранена
За вещите се карам, понякога наказвам (например да не излизат или да не се купи нещо), но не бия
Понякога не се и карам, но оставям нещото така, както е, без да го чиста/събирам/търся и т.н., и в случая се налага те сами да си го оправят, и май има най- голям ефект
малко се отклоняваме от темата май
В тази ситуация първо я довлачих до тротоара, после я шляпнах и й креснах,напълно съзнателно и с цел да се запомни ситуацията като забранена
За вещите се карам, понякога наказвам (например да не излизат или да не се купи нещо), но не бия
Понякога не се и карам, но оставям нещото така, както е, без да го чиста/събирам/търся и т.н., и в случая се налага те сами да си го оправят, и май има най- голям ефект
малко се отклоняваме от темата май
Аз бих го оставила да скача върху дрехите, а след това няма да купувам нови, да си усети последствията.
. Не съм от най-спокойните майки, но точно за това даже не би ме засърбяла ръката, камоли пък да съм "подивяла" за едни дрехи, ще гледам само да затворя врата, че като нямат публика по-лесно им минава
.
Като сме я подкарали с конкретни примери нека да дам и аз един.
Моите дъщери са с 10 години разлика. Каката тренира спортна гимнастика от 5 годишна. Откакто сестра и стана на годинка се започна с домашните тренировки. Без да преувеличавам, Елия на 1 годинка правеше кълбо напред върху спалнята ни. Нали се сещате, че всичко това не се случва с нашата благословия? И така си продължава до днес. Разговаряли сме с голямата до припадък. Обяснявала съм колко е опасно, как не може да предвиди всичко и как изхода от една такава игра може да се окаже фатален за малката. Да, ама не! Една вечер влизам в детската и виждам следната картинка: голямата легнала на леглото се опитва да повдигне дребната, която е стъпила върху ръцете и, нещо като акробатическа пирамидка. А наоколо е пълно с мебели с остри ръбове. Естествено скарах и се, изнесох за поред път лекцията си и излязох. След половин час се връщам и какво мислите, че виждам- същата, че и по- лоша картинка. Е, как трябваше да реагирам според вас? Да проведа стотния разговор по темата и да чакам момента, в който наистина да се случи нещо лошо или просто да я плесна?
Моите дъщери са с 10 години разлика. Каката тренира спортна гимнастика от 5 годишна. Откакто сестра и стана на годинка се започна с домашните тренировки. Без да преувеличавам, Елия на 1 годинка правеше кълбо напред върху спалнята ни. Нали се сещате, че всичко това не се случва с нашата благословия? И така си продължава до днес. Разговаряли сме с голямата до припадък. Обяснявала съм колко е опасно, как не може да предвиди всичко и как изхода от една такава игра може да се окаже фатален за малката. Да, ама не! Една вечер влизам в детската и виждам следната картинка: голямата легнала на леглото се опитва да повдигне дребната, която е стъпила върху ръцете и, нещо като акробатическа пирамидка. А наоколо е пълно с мебели с остри ръбове. Естествено скарах и се, изнесох за поред път лекцията си и излязох. След половин час се връщам и какво мислите, че виждам- същата, че и по- лоша картинка. Е, как трябваше да реагирам според вас? Да проведа стотния разговор по темата и да чакам момента, в който наистина да се случи нещо лошо или просто да я плесна?
Пак съм аз:давам пример за изключително бедната ми фантазия.
9 годишното подивяло дете,което изхвърля всички дрехи от гардероба си и скача върху тях.Това явно се случва в години,когато дрехите са малко,скъпи и трудни за намиране.Скачащото 9 годишно спокойно ще скъса някоя дреха,да не говорим за това,че после трябва всички да се перат.И как по-точно бързо да вразумиш такова дете преди да е повредило нещо?Разговор?След поне 15 гневни реплики от страна на детето и още скачане.
И,тъй като виждам,че мъжът е главното действащо лице /"ако мъжът ти те удари така"/-аналогична ситуация.Ако той се затръшка,извади всичките ви дрехи от гардероба/когато децата са малки гледаме на дрехите им донякъде като на наши,ние ги купуваме/ и започва да скача върху тях и да ги хвърля.Какво?Няма да го дръпнете рязко подивели?Няма да сте груби чисто физически,за да спрете издевателството върху дрехите ви?
9 годишното подивяло дете,което изхвърля всички дрехи от гардероба си и скача върху тях.Това явно се случва в години,когато дрехите са малко,скъпи и трудни за намиране.Скачащото 9 годишно спокойно ще скъса някоя дреха,да не говорим за това,че после трябва всички да се перат.И как по-точно бързо да вразумиш такова дете преди да е повредило нещо?Разговор?След поне 15 гневни реплики от страна на детето и още скачане.
И,тъй като виждам,че мъжът е главното действащо лице /"ако мъжът ти те удари така"/-аналогична ситуация.Ако той се затръшка,извади всичките ви дрехи от гардероба/когато децата са малки гледаме на дрехите им донякъде като на наши,ние ги купуваме/ и започва да скача върху тях и да ги хвърля.Какво?Няма да го дръпнете рязко подивели?Няма да сте груби чисто физически,за да спрете издевателството върху дрехите ви?
Освен това не купувам дрехи на децата, които ми идват скъпи или ги намирам трудно. Още повече ако заради цената се налага да огранича количеството- децата имат нужда от повече дрехи... Когато имаш деца трябва да съобразяваш много неща- едно от тях е, че децата не могат да си пазят дрехите както възрастните. Ако много ще ме боли за някоя съсипана дреха, значи не би трябвало въобще да я купувам.
За скъсана/счупена вещ никога не съм удряла шамар. Пляскала съм ги за много по-сериозни неща.
Ако е мъжът ми- пак няма да го дърпам, ще изчакам да видя до къде ще стигне. В такава ситуация ще се притесня за неадекватно поведение на близките ми хора, дрехите ще са ми последна грижа.
Като сме я подкарали с конкретни примери нека да дам и аз един.
Моите дъщери са с 10 години разлика. Каката тренира спортна гимнастика от 5 годишна. Откакто сестра и стана на годинка се започна с домашните тренировки. Без да преувеличавам, Елия на 1 годинка правеше кълбо напред върху спалнята ни. Нали се сещате, че всичко това не се случва с нашата благословия? И така си продължава до днес. Разговаряли сме с голямата до припадък. Обяснявала съм колко е опасно, как не може да предвиди всичко и как изхода от една такава игра може да се окаже фатален за малката. Да, ама не! Една вечер влизам в детската и виждам следната картинка: голямата легнала на леглото се опитва да повдигне дребната, която е стъпила върху ръцете и, нещо като акробатическа пирамидка. А наоколо е пълно с мебели с остри ръбове. Естествено скарах и се, изнесох за поред път лекцията си и излязох. След половин час се връщам и какво мислите, че виждам- същата, че и по- лоша картинка. Е, как трябваше да реагирам според вас? Да проведа стотния разговор по темата и да чакам момента, в който наистина да се случи нещо лошо или просто да я плесна?
Моите дъщери са с 10 години разлика. Каката тренира спортна гимнастика от 5 годишна. Откакто сестра и стана на годинка се започна с домашните тренировки. Без да преувеличавам, Елия на 1 годинка правеше кълбо напред върху спалнята ни. Нали се сещате, че всичко това не се случва с нашата благословия? И така си продължава до днес. Разговаряли сме с голямата до припадък. Обяснявала съм колко е опасно, как не може да предвиди всичко и как изхода от една такава игра може да се окаже фатален за малката. Да, ама не! Една вечер влизам в детската и виждам следната картинка: голямата легнала на леглото се опитва да повдигне дребната, която е стъпила върху ръцете и, нещо като акробатическа пирамидка. А наоколо е пълно с мебели с остри ръбове. Естествено скарах и се, изнесох за поред път лекцията си и излязох. След половин час се връщам и какво мислите, че виждам- същата, че и по- лоша картинка. Е, как трябваше да реагирам според вас? Да проведа стотния разговор по темата и да чакам момента, в който наистина да се случи нещо лошо или просто да я плесна?
Различни реакции имаме. Дребното /2 год./ ката ден разхвърля, де що докопа в гардероба... За него всичко е "одеяло". Вади, мъкне, завива се, подрежда на пода. Скача, катери се, "тренират" с по-големия си брат /10 год./ карате. Падат, стават, и травми има чат пат. Ама да налагам със сила моите възгледи и желания не искам. Особено при големия действа лишаването от игра навън със съседчетата например, за час, за два, за днес. 
На дребното опитвам да му отвлека вниманието с нещо друго. Ако не искам да бърка в гардероба, му нося част от прибраните и позабравени играчки. Разрешавам му да играее с кълбетата прежда или правим къщичка от плюшените играчки. Ситуацията не всеки път е под контрол и не всеки път се харесва на всички присъстващи, но аз не съм родила завършени пенсионери. Глупаво е да очаквам да седнат мирно и тихо и да изпълняват като роботи всичко безпрекословно. Кой въобще може да се "похвали" с такива "прекрасни" деца!?
На дребното опитвам да му отвлека вниманието с нещо друго. Ако не искам да бърка в гардероба, му нося част от прибраните и позабравени играчки. Разрешавам му да играее с кълбетата прежда или правим къщичка от плюшените играчки. Ситуацията не всеки път е под контрол и не всеки път се харесва на всички присъстващи, но аз не съм родила завършени пенсионери. Глупаво е да очаквам да седнат мирно и тихо и да изпълняват като роботи всичко безпрекословно. Кой въобще може да се "похвали" с такива "прекрасни" деца!? ... Кой въобще може да се "похвали" с такива "прекрасни" деца!?
Никой не очаква от 10-годишно да се държи като пенсионер, но то е достатъчно голямо да носи отговорност за по-малкия си брат/сестра. И след като са му разяснени опасностите, би трябвало да е наясно с последствията. Аз ще предпочета да го плесна него (след като по друг начин не става), отколкото да рискувам бебето да пострада по-тежко.