Били ли са ви като деца?

Ммм не мисля, че е повод за гордост, ако детето ти е неконтролируемо.
Едно е да е жизнерадостно и енергично, съвсем друго е да подивее от лиготия.
Не знам за удар с все сила, но на мен никак не ми е приятно и чуждо дете да чупи играчките на моето дете, а родителите му да мигат на парцали на съседната пейка, да се усмихват широко и да казват - "миии, той си е такъв - палав".
Това не е палав - това е невъзпитан. И НЕ зависи от това дали детето е шляпвано по дупето или не.
А това момченце, което се е разпореждало на площадката, дали не е усвоило философстването си и налагането на мнението си над другите, точно от родителите си?!
Казвам, че нито едната, нито другата крайност са добро възпитание.
Възпитанието е комплекс от много неща, които зависят най-вече и от самия характер на детето.
Но да ми казвате, че лекото шляпване по дупето е най-големият грях...

Хм, а ти знаеш ли колко семейства, които чакат за осиновяване ще се зарадват на детето. И приемна грижа има докато се уредят формалностите, така че не е задължително да прекара и ден в дом.
Ясно е, че всяко дете би предпочело собствените си родители по куп причини, ама те не могат да й причиняват физическа болка, макар и малка без да осъзнават, че това не е единствения начин да се справят ситуацията и че го правят от слабост, а не за нейно добро!

Никой не казва, че е най-големия грях пошляпването, има и по-големи. А на командорещото дете баща му се появи за малко на площадката и осъзнах от кого е копирало и жестовете и всьо. Защото по-голям възпитател от личния пример няма.
Възпитанието може да е добро и без шамари (защо тогава да се причинява болка на детето, което съм убедена, че всеки много си обича). 
За другите неща, които си писала съм напълно съгласна с теб 

Може би трябваше да има анкета за по голяма прегледност?
Иначе са ме били и двамата ми родители като малка. Всъщност май не толкова малка беше последно края на 8 клас. Имала съм унизителни за мен публични шамари и такива ,които оставаха скрити вкъщи. Понякога съседката от долният етаж ми се притичваше на помощ. Сега осъзнавам че това си е бил истински тормоз. Ако е имало навремето къде да се оплача от това със сигурност щях да го направя. Представете си как съм се чувствала, когато споделях с една две приятелки за това. Оказваше се че тях не ги бият.Радвам се че това е останало в миналото ми!Когато плачех след побоите се заричах че един ден моите деца няма да ги бия и така и направих. Баткото беше по палав и е отнасял по някой шамар по дупето, но никога такъв зверски бой като при мен. Малката ми дъщеря е удряна средно по веднъж годишно.
Не би трябвало да се случва подобно нещо в наши дни и мисля че трябва да има повече и достъпна за децата информация по този въпрос. В тази връзка не приемам и насилието между деца а то може да бъде много по жестоко!

"Безобиден шамар" е оксиморон. Няма такъв филм. Пример. Децата падат, случва се често. Около третата си година, все още ми се случваше да се затичам и да падна. Тогава баща ми се спускаше към мен и "безобидно" ме шляпваше по дупето. За да се науча да тичам по-внимателно, както си е представял, че прави. Урокът, който аз научих от "безобидната" му интервенция беше, че да проявиш слабост, да не си перфектен и да не правиш винаги всичко по най-добрия начин се наказва. Резултатът от това - години на парализиращ перфекционизъм, неспособност да покажа слабост пред никого, неумение да се доверявам. 

Някой по-нагоре беше казал, че шамарът е проява на родителско безсилие. Адски е вярно.

Saule, когато детето падне, не виждам смисъл да се пляска.
По-скоро да го гушнеш, за да го успокоиш след уплахата.
Но, наистина има случаи, в които е пляскането е безобидно.

Момичета, преди половин час само попаднах на отвратителна случка. Още треперя от това, което видях.
В една пицария сме, на мен ми става зле и тичам до тоалетната. В дамската е едно момиченце, а баща му го чака отвън. "Готова ли си?" - казва той, виждайки че аз чакам. Момиченцето не е готово. Хайде излизай, започва да крещи бащата. Казвам му да се успокои, ще почакам детето да си свърши работата. Детето излиза и той почва да му крещи, детето се разплака, той го удари, то се разпищя още повече с думите "Тати, нали обеща да не ме биеш вече". А той не спираше да крещи: "Млъквай, млъквай, млъквай! Обещах ти, но ти правиш само глупости". Беше като обезумял, а аз се парализирах и само успях да му кажа, че това е отвратително... имах чуството, че ако кажа още нещо ще се нахвърли и на мен, стана ми още по-зле.... Те излязоха, аз се разплаках в тоалетната, от безсилие и едно отвратително чувство, че това дете ще продължи да живее с този човек още дълги години 

Знаете ли, проблемът не е, че шляпнал ръчичката на детето преди да я залепи на горещ котлон... Проблемът е, че има прекалено много хора, които бият децата си, защото смятат, че това е най-естественото нещо на света и че това, че са физически по-силни им дава правото да правят с тях каквото си поискат

До сега не съм била свидетел на такова нещо, съжалявам, че се случи в момент, в който не можех да си стоя на краката и се чувствах абсолютно безсилна да направя каквото и да е. Не че живеем в държава, в която нещо би могло да се направи...

Либи,това е направо...шокиращо!!!Горкото малко човече

Servallan,много ми допадат твоите разсъждения и постинги!
Рени,твоите също.
read only,смятам,че си малко крайна.Разбирам защо си против удрянето на децата,тезата ти е правилна.Но като че ли не правиш разлика между различните ситуации.Нищо не споменаваш за себе си,за твоето дете.Бих искала да дадеш пример как постъпваш-може би наистина би помогнало на такива като мен,които шляпват децата си понякога.
Алиса,ако детенцето ти няма някакъв проблем/след като смяташ,че е здравичко,значи е така/,за мен то е по някакъв начин свикнало да привлича внимание по този начин.И може би причината за чак такива истерии е в твоите методи на възпитание.Може и да греша,не искам да те нападам.Аз също съм убедена,че Елфка се държи лояо понякога,защото аз греша някъде.То и няма как да е-не сме гении

Това наистина звучи ужасно. Жалко, че нищо не може да се направи, социалните не биха реагирали на сигнал, полицията също.

Аз съм ставала свидетел на спирка на автобус как една майка издевателстваше психически над детето си. Не знам какво беше направила малката, но майка въобще не се усещаше какви гадости говореше "Аз просто ще се самоубия, за какво съм ти, имаш си вуйчо и баба" и подобни. Детето ревеше. десет години така и то ще е една развалина.

Горкото дете! Психическият тормоз оставя със сигурност следи!
Много родители ползват не само заплахи, но и вменяването на вина... Не е по-добро от шамарите!
Такива родители често са емоционално нестабилни.

Сви ми се сърцето Има много деца, подложени на такава агресия. Много жалко, че няма какво да се направи по въпроса. Това е нещо, което никога няма да приема.

Не е вярно,че нищо не може да се направи....тук в Нова Зеландия има закон,който забранява боя на деца...забранява дори едно шамарче...в началото бях учудена,че е възможно да има подобен закон и някой да ти казва как да възпитаваш детето си.Виках си...боже кой знае какви лигавета има тук...но не напротив ...тук децата са спокойни,то се чете в очите им,виждаш го в поведението им...боя само изнервя и озлобява децата не ги прави по дисциплинирани или възпитани...затова и в България със същия успех може да се приложи подобен закон,за да не се дава възможност на изверги като тия бащи описани по горе да увредят психиката на децата си

    И при мен е така.
    Единственото ,което получих от родителите си беше бой,обиди и ......
    За съжаление обаче  и аз допуснах това -да шамаря децата си.
    Но ,един ден се запитах какво правя?Децата ми не заслужават това,не заслужават да растат
    потиснати.От години ,боят не присъства в домът ми.Старая се да говоря много  с децата си.
   Ако и спра с викането/ защото понякога и това се случва /, златна ще съм.
  Дай боже да успея.Дай боже децата ми да са щастливи.

За мен най-най-най-важното в случая е детето да вижда колко са щастливи родителите му с него.Да целуват,прегръщат и се смеят с детето си.Да се възхищават на рисунките му и да се забавляват на детските му шеги и постъпки.Детето да се чувства харесвано,ценено,неповторимо.
Много задълбахме  като че ли...
Към авторката на темата:да,честите шамари оставят следи,боят оставя дълбоки следи,пренебрежението оставя нелечими следи.
Ако можем да не удряме децата си,ще е най-добре.Но ако можем да не е крещим,ще е по-важно.
Връщам се назад към случката с телевизора:
Да,как може да удари детето си заради един тв като може да го премести?
А може ли да премести всичко?
За мен най-лошо от всичко е детето да не знае какво означава думата "не".Когато ситуацията се е повторила,когато обяснението е било многократно,когато детето не е научено да уважава света на околните.Не,не мисля,че фактът че е дете означава,че същият този свят трябва да се върти около него,незабелязвайки другите.Нашата работа като родители е не само да опазим децата си,не само да ги обичаме и прегръщаме,но да ги научим какво е животът.Да ги научим да се съобразяват с останалите,да почитат личността на другия.Разбира се,че са деца.Разбира се,че не знаят това с раждането си.Но затова сме ние-да им покажем!Толератност до известни граници.Уважението ТРЯБВА да е двупосочно.Не ми казвайте,че това е невъзможно.Ако местя всичко,защото детето ми го пипа,какво ще му покажа?Че само мама трябва да си пази вещите?Че всичко вкъщи е позволено,защото то е дете?Не трябва да значи НЕ.Как и къде всеки поставя границите,трябва да реши в собственото си семейство.Но,моля ви,нека научим децата си да уважават останалите,вещите на останалите,личното пространство на останалите.Със сигурност ще им спестим отрезвителния шамар,който животът ще им даде.А той боли много повече.

Винаги ми прави впечатление колко по-груби са родителите към децата си в България, отколкото хората тук. По улицата, в магазина, на площадката - все е един сърдит тон, дърпане на детето, каране, обиждане, и разбира се шамари. Също съм забелязала че и самите деца са по-невъзпитани, груби и диви. То едното си върви с другото. В една друга тема какви истории съм чела, изправи ми се косата - 9-годишно влязло в магазин и без причина казало на възрастната продавачка "дърта курво", и всевъзможни подобни от ежедневието. Съмнявам се тук такова нещо да се случи, поне не без последствия (за родителите). Или пък жестоките побоища между деца, за които също имаше тема. И това не е от вчера - от собственото си детство си спомням че винаги ме беше страх от "каките и батковците", особено от батковците, защото тормозеха и биеха по-малките. При такова възпитание, много ясно че озверяват и децата. Все се оправдаваме с трудния живот в България, с това и онова, но децата не са виновни. С едно ново поколение грубияни животът няма да стане по-лесен. Опитвам се да не правя обобщения и знам, че и в България има добри родители и тук има лоши такива (особено сред имигрантите), но тенденциите са просто очевадни.