Били ли са ви като деца?

Толерантност и спокойствие не ми липсват ни най-малко. Върни се и си прочети пак поста, както и десетките други в тази тема и кажи на кой му липсва спокойствие и толерантност. Не става дума за ограничение за писане, става дума за теб самата. Явно ти е много трудно да приемеш, че има хора, които не мислят като теб. Но което е по-жалко, успяваш да отблъснеш дори хората, които мислят като теб. Аз ти препоръчвам да се вгледаш първо в себе си.

Ти не ми пречиш изобщо, самото ти присъствие по няколко пъти на страница говори достатъчно за теб самата.
Пречат ми само анализите под общ знаменател, които са далеч от действителността.

Значи не ти попречи пост на Зила, например, в който тя казваше, че няма проблем родителите да шамарят, защото иначе в социален дом не е по-добре за детето, както и пост, в която същата казваше, че детето има право от време на време да бъде дете???
Да не ти се случва дете, чиято майка ТИ САМАТА си толерирала да шамаросва с мълчанието си и липсата на реакция, утре да посегне на твоето дете и да се случат фатални неща!

И понеже допускам, че може и да си права, че отблъсквам хора, които не искат да шамаросват, аз ще спра да пиша, освен ако някой не коментира мое изказване или се обръща директно към мен.

Момичета,препоръчвам  ви ето тази книга
http://g-ecx.images-amazon.com/images/G/01/ciu/20/de/1fc2024128a … _SL500_AA240_.jpg
Много е интересна за тези ,които са пострадали от лошо родителско отношение(във всякви форми)
Също така и за хора,които искат да не бъдат ''Токсични родители''

Разбира се,че са ме пошляпвали.Никога без причина.
Не мога да се сърдя.Напротив,давали са ми "добър урок".
Няма да забравя,когато взех пари,без да казвам и отидох с приятелки на сладкарница,2 клас бях,да черпя.
Питат ме нашите,вземала ли си пари,аз не,разбира се,питат пак,аз нищо.
Като излезе истината,такъв бой ядох,че не пипнах повече,без да питам или кажа.

Не успях да прочета всички постове, тези които даваш за пример ще потърся назад в темата. В никакъв случай не подкрепям "шамаросването", за боя да не говорим. Карала съм се зверски с приятелка, която си бие детето, просто защото е много изнервена. Слава Богу тя се осъзна, поуспокои се вече и разбра, че не е това начина, по който да го възпитава. Това е само начин да разтовари собствените си нерви. Ако визираш случая, който бях дала за пример малко по-назад в темата - да, не успях да реагирам. Не бях в състояние, за което съжалявам, но няма за какво да се оправдавам. Случката беше потресаваща и още мисля за нея

И пак ти казвам, аз мисля като теб. С някои малки разлики. Друга беше причината да реагирам.

Никога не съм твърдяла, че боят и шамаросването за щяло и нещяло са полезни. Просто не мога да изключа категорично, плесването като крайна мярка, напротив - това е едно от последните неща, които могат да се случат и понякога действат безотказно (когато никакви думи не помагат) за справяне с много палаво дете.
Но, знаете ли, сега се замислих и за нещо друго.
В моя случай, шамарите, които съм получила от майка ми и от баща ми (3 пъти), са били съвсем на място.
И го казвам от позицията на порасналото дете. Тогава (в момента на шамаросването) дори не съм се замисляла дали са прави или не, не съм изпитала нито унижение, нито обида. Просто шамар, който ме е стреснал, защото не съм го очаквала, т.е. дошъл ми е изневиделица. И чувството е - изненада, защото не е било обичайна практика да ме пошляпват. Аз не знаех как да реагирам тогава, освен да спра да с хунското ми поведение.
Сега, когато се сещам какво съм причинявала на родителите си - ми става наистина мъчно и жал за тях.
Иска ми се всеки ден аз да казвам "Извинявай" на майка ми, за дивотиите ми, а не тя да ми се извинява за шамара.
Като четях темата за майките и като гледах колко хора говорят с толкова злоба и ненавист към собствените си родители, се чудех и на двете страни - как е възможно майка да не обича детето си и как е възможно дете да не обича майка си. Мога да кажа, че останах потресена, защото въпреки леките плесници, които съм получила от майка ми, тя беше и е моят най-добър приятел. Същото се отнася и за баща ми.
Та така, продължавам да твърдя, че всичко е много индивидуално, че е просташко, когато раздаваш шамари при всеки удобен случай, защото те мързи да обясняваш, че зависи от характера на детето, че зависи от средата, в която расте и т.н. Но също, че понякога леката плесница по дупето или лек шамар са по-скоро полезната крайна мярка, отколкото да оставиш детето си да се нарани или да стане още по-изобретателно в лъжите си.

Даа, книгата "Отровните родители " ( така се превежда и на български) , е изключително интересно четиво. И на моменти е като шамар, затваряш я и не можеш да продължиш. И аз я препоръчвам. И не само, за да не бъдем отровни родители, а и за да научим децата си как да се пазят от отровни хора.

Смятам, че "пошляпването" - то стана вече нарицателно в темата, не трябва да бъде изваждано от контекста на семейната среда. И аз подкрепям голяма част от хората,които писаха, че има "пошляпване"  и ПОШЛЯПВАНЕ и между двете трябва да се прави разлика.

Я вижте някои майки, освен със шамари и с какви други неща наказват за лоши оценки  Баси болните мозъци, на мен ми се догади  Колко трябва да си изперкал за да издевателстваш по този начин над детето си (за горкото животинче да не говорим)....

е, тази е за психиатрията....... ужас.
Дали обаче ако беше се случило в България някой щеше да реагира, както се е случило там.

Това е просто ужасно!!!  Горкото дете!

Е, това вече са изрвращенията на болен мозък. 
Не мисля, че тук става дума за точно такива наказания и отношение... 

Read only,това,което си написала,е и вярно и хубаво-същото съм чела и аз и ти благодаря,че си си направила труда да го направиш заради мен  
За да бъда обаче себе си,трябва да защитя Либи в случая.Наистина мисля,че не приемаш чуждо мнение.Или по-скоро,че вземаш прекалено навътре нещата.Смятам,че е имало случаи,когато съм била абсолютно права да шамаросам Елла.Колкото и добри правила да има,едно малко дете винаги измисля по нещо ново.И не само-изпада в истерии до полуда.В такъв момент то е опасно само за себе си /който го е видял,ще знае/.
Моите родители също са ме удряли.Не само че не тая никакви лоши чувства към тях,ами когато мама почина преди почти две години,исках да умра с нея.Тя беше човекът,който обичах най-много от всички...Това,което се отразява на детето не са шамарите /не говорим за бой или системно-пак пояснявам за чувствителните души/,а КРЕЩЕНЕТО.
Read only,моля те,дай пример.Опиши случка с твоето дете,кажи ни какво е като характер.
Едно знам със сигурност-лесно е да съдим отстрани.Не си ли в ситуацията на някой друг,по-добре замълчи.Поне за мен е така.
Хайде,дами,да престанем с този глупав спор.Сигурно ако видя на някоя от вас детето,то ще ми се стори стресирано,лигаво,възпитано,кротко.Сигурно ако вие видите моите деца те ще ви се сторят възпитани,кротки,диви,лигави,стресирани...Всеки гледа с различни очи.
Не искам да съдя никоя от вас и е грозно която и да е от нас да го прави.
И по темата:
не,на мен шамарите не са ми се отразили.Помня мама да ме е удряла веднъж-един-единствен път,въпреки че тя казва,че не е така/щях да извадя окото на брат ми със закачалка/.Но помня баба ми да ме е била-не само удряла,но ме наби,защото закъснях да се прибера.Бях на 8 или 9.И бях убедена,че обича повече брат ми.Да,сега знам,че не е било така.Сега знам какъв невероятен човек е била,колко честна и колко добра е била.Не е била права,със сигурност.Отразило ми се,вярвам в това.Направила е грешка,със сигурност.Но не,не й се сърдя,обичам я и ми липсва
Затова казвам,че зависи от ситуацията и възрастта на детето.
И понеже говорим за това какво се отразява на детето....казвам на Елла,че я обичам по 100 пъти на ден,гушкам я,играем си.Веднъж си играехме и тя каза :амиииии,ако не направиш еди какво си, не те обичам/под формата на игра/.Аз й отговорих същото.Ако щете ми вярвайте,до ден днешен тя ВСЕКИ БОЖИ ДЕН ме пита:мамо,обичаш ли ме,защото веднъж каза,че не ме обичаш.Ама аз не ти се сърдя,аз те обичам,но искам да ми казваш и ти.Това не беше вярно,нали?"Шокирана съм какъв ефект са имали тези уж безобидни думи.
Така че,мами,внимавайте какво казвате много повече.

Read only, препоръчай някои интересни книжки по темата, които си чела.

        Абсолютно вярно. Крещенето стресира децата повече ,отколкото един или два
   шамара.

Благодаря, не бях чувала за нея! В Амазон ти дават да прочетеш първите няколко страници. Книгата започва с цитат от някой си Гордън, който казва, накратко "Да, баща ми ме биеше, но ниикога без уважителна причина. Не виждам какво общо има това с брака ми." По-надолу разбираме, че жената на Гордън го е напуснала, защото често избухва и не може да си държи нервите.

На следващата страница става ясно, че баща му го е бил 2-3 пъти на седмица с колан, за оценки, за неизмити чинии, за отговаряне...