Били ли са ви като деца?

 

  Която и книжка да хванеш, в нито една не пише "Удряйте детето, като не ви слуша". Всяка ще ти свърши работа


   Моето дете, наистина, без да е бито, не хвърля в супермаркета и не троши бутилки. Когато е било много малко - примерно на три, без шамари е схванало как да се държи в супермаркет - не на последно място, защото ще получи яйце без да прави нещо особено.Ако иска нещо, за което нямам пари, няма да го получи - ще получи яйце. Или ще участва в пазаруването, ще взема от рафта и ще слага в количката. Не мога да заведа дете в супермаркет, да искам да седи като мумия и ако не може, да обвинявам него. Ако прави истерии или се инати безпричинно - ще потърся причината - обикновено е физическа -топло, студено, пишка му се. Все мога да отвлека вниманието на едно хлапе без шамари, айде моля ви се. Детето не пищи, за да се прави на интересно. Пищи защото иска нещо. Ако може, ще го дам. Ако не -ще дам нещо друго. Като обясня, защо това, а не онова. Ако настоява на невъзможното  - обяснявам защо е невъзможно. Ако настоява пак - излиза.  Много преди да е докопало алкохола. Обикновено вече съм му намерила нещо интересно и възможно преди да стигнем до тази фаза.
   Голите обяснения не вършат работа с децата. Убедила съм се с моето. Примерно прибирам се от работа страшно гладна., а то не слуша и ми се вре в ръцете. Не може да му кажеш "не ми виси на врата, докато ям" и да се сърдиш, че след две минути пак е там. Става, ако му кажеш "Не ми виси на врата докато ям, ето седни тука, на ти тая книжка, играчка, молив, чекмедже - прави едикакво си, разгледай това и това". Просто аз правя така, а не - "Не се пречи на другите, докато ядат", и като се инати и изпадне в истерия да го шамаросам озверяла от глад.

   Асса, Богиня, не приемайте нещата толкова лично. Мисля, че самите вие бихте се съгласили, че човек който бие жена си обикновено го прави поради някаква своя особеност, пък била и тя, жената,  дразнител, според мен същото е и по отношение на детето. Моят мъж например също би посегнал към детето, ако не успяваше да се овладее - поради дефицит на търпение.
   Щом не смятате така, в края на краищата всеки удря своето дете, а не моето.

Не разбирам защо се хвърляте на крайните случаи, когато някое дете се държи толкова извън нормите и е толкова опасно за себе си, че му е нужен „шок и терор”?

А и даже да хванем за ушите (хе-хе) тези крайни примери, не се разбира как се се е стигнало до това, едно дете да мята бутилки в супермаркета, боже мой? Никой не знае; може да е аутист, може да е изключително зле възпитано и т.н. Ами шамарът в тези случаи няма да помогне, нали.

С други думи, да не говорим за крайните случаи, а за ежедневното изпускане на нерви и лошите навици. И за това, че после тези деца, за които удрянето е приемлив начин за общуване, ще набият вашите деца.

И така всеки път? А когато свикне да получава всичко и каже "Искам цигари" пак ли яйце ще му вземеш?

Ами аз не говоря никъде за шамари в онези случаи, когато белята е назначителна (изцапало се, счупило нещо и т.н.) и не застрашава детето, т.е. не може да се окаже фатална.
Ето аз дадох пример от собственото ми училище. И питам, защо децата, които бяха от уж най-добрите семейства и които растяха със самочувствие и свобода, се закачаха и биеха най-много?
Излиза, че и крайно доброто отношение, където е позволено всичко, също не е добро, нали така?
И разбира се, че ще троши бутилки, щом вкъщи това е позволено и сигурно родителите запазват спокойствието с думите - то ще се налудува и ще спре.
Но забравяте, че децата са изобретателни. Като видят, че нещо не прави впечатление, се опитват по още по-ненормален начин да получат онова, което искат. Т.е. нещата ескалират.
И така до кога?

П.П. Да не говорим за хладнокръвието на някои родители, когато видят наследника си да бие и посяга на други деца. Знаете ли колко е приятно Вашето дете да се явява "възпитател" на чуждите деца? То стои под шамарите на другото, защото се опитва да играе с него, а онова на всеки 5 мин. посяга да го удари. И да не мислите, че родителката на непослушкото прави нещо? Не, тя стои и обяснява с думи как не бива да се бият други деца. Мислите ли, че побойникът спира с шамарите?
Ето Ви и пример как хем не е бито, хем проявява насилие.

А моето няма да получи яйце в половината пазарувания. Какво да правя тогава, да не пазарувам?

А, помага, помага, ако не е аутист, а просто има трески за изглаждане. Не е нужно да е вече "зле възпитано". Достатъчно е да реши да тества родителя докъде ще му позволи фриволности.

Аз пък не говоря за ежедневно изпускане на нервите, а за ежегодишно, понякога 2-3 пъти годишно възпитание, че когато мама каже нещо, говори сериозно и има в предвид това, което казва. Децата не приемат шамарите като "приемлив начин на общуване", защото са достатъчно умни да схванат, че родителите трябва да ги възпитават и само те имат право да ги бият. Както детето ми може да отнесе шамар при нагло поведение, така паралелно го уча, че никой няма право да го удря в градината или където и да било. То е наясно, че само мама има право да го плесне по дупето, а докато стигне до възрастта, в която да се замисля над подобни въпроси, шамарите отдавна няма да се прилагат, поради неефективността им след определена възраст или определен начин на възпитание, когато вече няма да има и необходимост от тях. И шамарът при нас поне не е изблик на неудържани нерви, а възпитателен метод, приложим когато от приказките няма резултат, а повторение на действието.

Victory, възпитанието е всеки ден, не е "2-3 пъти годишно"...

ОК, сега на 3 години ще го набиеш, ама наистина ли си мислиш, че като стане на 10 или на 13 или на 16 години, детето никога няма да прави непозволени или опасни неща? Докога смяташ да го биеш?

Тогава вече е достатъчно голямо, за да можеш да обясниш нормално и с думи последствията от дадено поведение, да поощряваш и т.н. И тогава вече е времето на опасните и необратими травми, ако посегнеш да го шамариш.

Що ли ми се струва, че раждането на едно дете поражда задължения и доооста по-абстрактно права. Щото законът не ти гарантира "правото" да го удариш, нищо, че някои хора възприемат това като структуроопредялщ аспект на възпитанието.

Хм, кой каза?

    Какво значи свикне да получава всичко? Ако нямам пари нищо няма да получи. Но ще измисля нещо, което мога да направя. Вече казах, обикновено и позволявам да взема от рафта нечупливите неща и да ги слага в количката. Или например броим всички червени неща, докато стигнем до касата.
   Всеки си знае, какво поощрява детето му. Моето още на две-три изтрайваше досадно пазаруване срещу картинно описвано през това време  обещание да идем след това да видим мравките. Или в къщи да му дам да ми подреди чантата.
   
 

Що за въпрос?
Казват го хора с пораснали деца - аз също.
На малкия ми син (2-4г.) нищо не можеше да му се обясни спокойно, защото той не искаше да чуе - истерясваше толкова много, че съм си мислила, че не е в ред с главата нещо.
След навършване на 4г. това дете се променяше с всеки изминал ден, разбираше от приказка.
Днес ( на почти 14г.)имам страхотно дете вкъщи и в училище, и на улицата, та нищо, че ял шамарите през ония години. И мисля, че това, което е днес, е точно благодарение на начинът ми на възпитание, който е включвал и шамари понякога(абсолютно заслужени).

Не ме разбра, мисля.
Кой каза, че ако го шамариш до 3 годишна възраст не му създаваш травматични преживявания?

Имам чуството, че тука всички /бити и небити/, сме травматично увредени /един от едното, друг от другото/.
     Най-важното е  от децата да се направят хора, пък останалото си е направо едно чесане на езиците, и превъзнасяне в стил, кой е "по-по-най" родител.

  Защо си нарочвате децата за някакви невъзприемчиви и неразбираши нищо същества, за които не може да бъде намерен никакъв подход, никакъв друг начин на разбиране, освен удар? Странна работа.
   Естествено че всеки може да се увреди от какво ли не. И в семейството и извън него.
   Просто е интересно, че именно майки, нали една майка обикновено не понася детето и да е подложено на някакво насилие или обида, така страстно защитават правото да шамарят собствените си деца...
   Еми аз примерно не се чувствам в такова право. Що съм в такова малцинство, не знам...