Аз, като бито дете
нямам спомени от нещо толкова зловещо, както го изкарвате. По-скоро беше отрезвяващо.- Публикувана: 17 ян. 2010, 18:38 ч.
- Последно мнение: 18 май 2012, 11:50 ч.
Били ли са ви като деца?
Аз, като бито дете
нямам спомени от нещо толкова зловещо, както го изкарвате. По-скоро беше отрезвяващо.Дай да не ги водим и на зъболекар, че там боли 10 пъти повече от шамара по дупето.
Тоест и двете са неизбежни и задължителни.
Я да видим, дали един друг аргумент - например - Не смятам, че ще му стане кой знае какво от един шамар, а някой път ме изкарва от нерви и не ми се занимава или не се сещам да намеря друг начин да го накарам да спре да прави това което прави, или да го накарам да направи това което искам
Повечето обяснения за инцидентните шамари са точно такива, по мои наблюдения. И децата отрезвявани с шамар, след като това не ги е пребило, смятат че не е кой знае какво да го прилагат и върху децата си. Върху тях е правено, нищо кой знае какво не им е станало, следователно е нормално да го правят и те. Това си е модел.
Само че, изречението "Пляскаха ме рядко, за което сега съм им благодарна, защото как иначе щях да разбера кое е лошо"... жалко, защото наистина има начин да накараш всяко дете да разбере кое е лошо без да го пляскаш. Никой родител не е съвършен. Просто по позитивно би било да приемеш удара, лек, силен, инцидентен или не, за израз на твоето и на родетелите ти несправяне, а не за нещо нормално, което да бъде затвърждавано в поколенията като правилно.
Но , във всяко семейство това си е въпрос на личен избор. Нашата баба, например, абсолютно честно и откровено си казва защо е била децата си. Защото "Нямам нерви аз да оставя едно дете да ми капризничи." Това ми се вижда много по-откровена позиция, отколкото да се обяснява, че за детето било полезно
По разказите на майка ми и аз съм ступвана като малка, тогава не помня.
Помня само като тийнеиджър за големи изцепки (писах вече - изкарване на акъл и псуване на баща ми). Но не ми се е случвало да ме пребиват или ступването да е било с болка. Като цяло бях много инато и глезено дете.
Явно ступването като малка е имало ефект, защото после само като видех физиономията на майка ми, знаех, че работата е дебела и трябва да се кротна.
Помня само като тийнеиджър за големи изцепки (писах вече - изкарване на акъл и псуване на баща ми). Но не ми се е случвало да ме пребиват или ступването да е било с болка. Като цяло бях много инато и глезено дете.
Явно ступването като малка е имало ефект, защото после само като видех физиономията на майка ми, знаех, че работата е дебела и трябва да се кротна.
Шамарите щом са изход от ситуация, която е извън контрол... значи наистина сме изпуснали края, поне за момента. Ами ултиматомите вършат също много добра работа при децата "прибери си играчките, или ще ги изхвърля и повече няма да играеш с тях!" ..... "ако не си изядеш яденето няма да гледаш детски"... и някви дурги такива, децата наистина се респектират, когато ги засегнеш на подобна тема за нещо, на което много държат. Но също важно е да се повтори 1-2 пъти и накрая наистина да се изпълни 'заплахата', за да се уверят, че наистина сме способни на това. Защото ако всеки път само ги заплашваме, че ще направим това и онова, ако те не ни слушат, и прага на търпението ни е прекалено висок, те няма да ни приеемат на сериозно, при положение, че само приказки са чули.... 
Нуждата от зъболекар и болката от шамара не знам как се припокриват...
Бий се с равни, аз пък въобще не се бия, защото съм дама, има мъже, да се бият вместо мен. Но аз възпитавам дете. Не само отглеждам, не само храня, а възпитавам. И не се бия с него.
Шамарите щом са изход от ситуация, която е извън контрол... значи наистина сме изпуснали края, поне за момента. Ами ултиматомите вършат също много добра работа при децата "прибери си играчките, или ще ги изхвърля и повече няма да играеш с тях!" ..... "ако не си изядеш яденето няма да гледаш детски"... и някви дурги такива, децата наистина се респектират, когато ги засегнеш на подобна тема за нещо, на което много държат. Но също важно е да се повтори 1-2 пъти и накрая наистина да се изпълни 'заплахата', за да се уверят, че наистина сме способни на това. Защото ако всеки път само ги заплашваме, че ще направим това и онова, ако те не ни слушат, и прага на търпението ни е прекалено висок, те няма да ни приеемат на сериозно, при положение, че само приказки са чули....
Горкото дете, ако наистина реши, че си способна да му изхвърлиш играчките - неща, към които се е привързало и които си обича по свой начин. Това ми изглежда не по-малко насилие от боят, само че психическо насилие. А психическото насилие не го заклеймявате, интересно защо? Да, аз смятам, че е по-жестоко да покажеш на детето, че не ти пука за неговите интереси/неща.
Леле Виктори, пет пъти го прочетох и просто не мога да повярвам, но съм абсолютно съгласна. Пореден твой пост, на който не мога да възразя по никой начин. Заклеймяваме го, и още как, психологическото насилие. И една от най-гадните форми е точно да покажеш на детето, че не се интересуваш от неговите неща, и че можеш да му ги отнемеш когато си поискаш.
Аз след като съм предупредила многократно, че подът трябва да се разчисти, в посочен предварително момент минавам и събирам всичко в един кош. Който прибирам на високо за вечерта. На другия ден ако иска да си ги изсипва и да си играе пак.
Ох ,няма друго обяснение за посягането към дете,освен слабост,комплекси.. Децата са изключително силни същества,те са убедени,нямат предразсъдъци ,искрени са и не спират да се борят ,докато не постигнат желаното от тях..
Няма оправдание за посягане,има слаби нерви на родителя..Аз напоследък,за да не избухвам пред детето се затварям в банята за 1 мин.,не винаги ми помага,но със сигурност голяма част от агресията си заминава.. Синът ми изключително много реагира на погледа ми,като види унищожителния и се вразумява веднага,въпросът е да му привлека вниманието и да ме погледне... Най-трудното нещо на света е родителството..
Няма оправдание за посягане,има слаби нерви на родителя..Аз напоследък,за да не избухвам пред детето се затварям в банята за 1 мин.,не винаги ми помага,но със сигурност голяма част от агресията си заминава.. Синът ми изключително много реагира на погледа ми,като види унищожителния и се вразумява веднага,въпросът е да му привлека вниманието и да ме погледне... Най-трудното нещо на света е родителството..
А Мона Лиза се усмихва ли, усмихва. Само дето не знаем на какво. И няма да разберем,
докато се вторачваме само в ъгълчето на устата. Възпитанието на свършва с това, да-
ли ще удариш шамар или не. Даже и не започва с това. Има толкова много други неща,
че ...
Обаче темата е за боя, не за наказанията...
Виктори, права си. Обикновено са разхвърляни именно любимите играчки. Другите са
си по местата
докато се вторачваме само в ъгълчето на устата. Възпитанието на свършва с това, да-
ли ще удариш шамар или не. Даже и не започва с това. Има толкова много други неща,
че ...
Обаче темата е за боя, не за наказанията...
Виктори, права си. Обикновено са разхвърляни именно любимите играчки. Другите са
си по местата
Аз пък смятам, че пазарлъците с децата са много по-вредни, отколкото да му покажеш един път, че твоята дума е закон. Така го учиш, че всеки път щом то направи нещо, което си казал, значи ще получи и награда. Преди всичко родителят трябва да гради и авторитет паралелно с растежа на детето.
Напред четох, че за усмиряване в магазина, се предлага яйце. Един вид заплащане, че ще се държи прилично. Не трябва ли да знае, че в магазин се държи по точно този начин, а не, че ще получи награда, ако го изпълни.
Точно така се създават лигавите деца. После нямат ни уважение към учители, ни към възрастни. Започват да мислят, че всеки им е длъжен нещо, само защото ги има на тоя свят.
Напред четох, че за усмиряване в магазина, се предлага яйце. Един вид заплащане, че ще се държи прилично. Не трябва ли да знае, че в магазин се държи по точно този начин, а не, че ще получи награда, ако го изпълни.
Точно така се създават лигавите деца. После нямат ни уважение към учители, ни към възрастни. Започват да мислят, че всеки им е длъжен нещо, само защото ги има на тоя свят.
Според мен, когато родителят каже "Не!", това трябва да си е "Не!".
А не днес така, утре - иначе.
Т.е. ако не искаш детето ти да играе с вазата, не му я даваш, ако ще да се съдере от рев.
Не може днес да кажеш, че няма да му я дадеш, а утре - да му я дадеш, защото самият ти си на кеф и имаш повече настроение.
Така децата се объркват, загубват ясна представа кое е "Да!" и кое "Не!".
sunny day
А не днес така, утре - иначе.
Т.е. ако не искаш детето ти да играе с вазата, не му я даваш, ако ще да се съдере от рев.
Не може днес да кажеш, че няма да му я дадеш, а утре - да му я дадеш, защото самият ти си на кеф и имаш повече настроение.
Така децата се объркват, загубват ясна представа кое е "Да!" и кое "Не!".
sunny day
Ами ето, изказването на крейзи чик (за здравословен брой цигари) е доказателство как човек може да си мисли, че предценява границата, ама всъщност да се самозаблуждава.
Има изследвания (на норвежки учени, например), които показват, че пушенето само на 1 до 4 цигари на ден ти утроява риска за сърдечна болест и увеличава пет пъти (при жените и три пъти при мъжете) риска от рак на дробовете. Но има и хора, които си казват, че от 5 цигари нищо им няма, нали.
Така и с боя на малки деца. Това, че някаква потребителка е написала, че тя е способна точно да дозира потупванете на детето, за мен не значи, че това е така. Бога ми, тука пишат толкова невежи хора, които не мога да си различат лакътя от гъза... защо трябва да им вярвам, че могат да различат ненужното насилие от „възпитателното” такова?
Има изследвания (на норвежки учени, например), които показват, че пушенето само на 1 до 4 цигари на ден ти утроява риска за сърдечна болест и увеличава пет пъти (при жените и три пъти при мъжете) риска от рак на дробовете. Но има и хора, които си казват, че от 5 цигари нищо им няма, нали.
Така и с боя на малки деца. Това, че някаква потребителка е написала, че тя е способна точно да дозира потупванете на детето, за мен не значи, че това е така. Бога ми, тука пишат толкова невежи хора, които не мога да си различат лакътя от гъза... защо трябва да им вярвам, че могат да различат ненужното насилие от „възпитателното” такова?
Нуждата от зъболекар и болката от шамара не знам как се припокриват...
Бий се с равни, аз пък въобще не се бия, защото съм дама, има мъже, да се бият вместо мен. Но аз възпитавам дете. Не само отглеждам, не само храня, а възпитавам. И не се бия с него.
Била съм дете, обаче и съм яла шамари и бой съм яла и съм и пребивана веднъж от този родител, който само ме пошляпваше до тогава, а не бях палила котка да речем (ако някой търси причина за побоя). И не мога да кажа, че родителите ми са зверове като тези на мама на миро, но определено са правили грешки спрямо мен и сестра ми, на някои от които днес берем плодовете.