Били ли са ви като деца?

Естествено, че не е. Темата - както и всички останали пет милиарда подобни теми - сблъсква хора, които предварително се фиксират върху възпитателните си средства и нагаждат резултатите си към тях, с други хора, за които е по-важно не как, а какво са постигнали спрямо децата си. Така виждам аз нещата.


Мишона, разбирам стремежа ти да ме накараш да те забележа, но към момента за жалост забелязвам само несретни полюции. Не заслужавам вниманието ти, нито похабения психологически ентусиазъм, недей прахосва дарби нахалост. 

Разбира се, Мишона - съжалявам, че е прозвучало остро, не това е целта ми. В натурата на всеки човек е заложено желанието за подреждане и естетика и последващата радост от достигането на крайната цел - именно за това децата на 10-12 месечна възраст подреждат кулички от кубчета, по-големите пъзели, Лего и т.н. Лично в моето семейство, когато дъщеря ми е правила цирк и не е желаела да си прибере плюшковците, пъзелите или е избеснявала и с приятелката и са започвали да местят мебелите (защото и такива случаи е имало) просто я извеждам за 10 мин. от стаята, после отварям врата и я питам дали намира стаята, която сама избра да подреди и украси така претрупана и абсолютно непроходима за хубава. Ако каже да, аз казвам много жалко, защото под пъзелите/легото аз не мога да видя красивите цветята на килима/леглото на куклата/гаражът/дворът с понитата и пр. и или някоя подобна глупост - тук всеки родител би трябвало да знае кое харесва на детето му . Ако въпреки това продължи да се цупи и предлагам да и помогна в събирането и подреждането на стаята - в крайна сметка от едно 2-5 годишно дете не може да се очаква да живее и поддържа къща-музей - когато започнем да подреждаме моята функция обикновено е да държа кутията или съответно да качвам дрешките по високите рафтове на гардероба. Или както казах преди няколко поста заявявам, че броя до три и ако не се е надупила да събира кубчетата следва гъделичкане.
Поне аз намирам за адски деструктивно хвърляне на предмети, които по един или друг начин са важни за даден човек - амо ако детето ти изсипе не пъзел, а наследствените ти бижута или снимките от сватбата на баба ти, на които държиш? Не вървой и тях да метнем в коша, нали?
И определено съм съгласна, че след 4,5 годинки започват да се очовечават - поне за мен най-кошмарен беше преиодът 3-4 г., когато нито виждат, нито чуват, а са вече голями за да ги сложиш в количката и закопчееш коланите .


Бърди, не намирам че съм се поувлякла - когато бях на 5-6 годинки легнах да спя и забравих да си сваля обеците, които ми бяха подарили баба и дядо. За съжаление се събудих, понеже щифтчетата боцкаха, свалих ги и ги сложих под възглавницата, за да не се изгубят. На следващия ден, съвсем естествено за всяко дете, ги забравих и отидох на кръжок, като се прибрах баща ми точно по този мълчалив, гаден тертип измарширува демонстративно до прозореца и ги хвърли на поляната пред блока с обяснението, че така съм щяла да се науча да си прибирам нещата. Не си спомням някога да съм плакала толкова много и да съм се чувствала толкова гадно през целият си живот до сега. Следващото бижу, което си купих бяха пак обеци - 12 години по-късно за 18тият ми рожден ден. Просто преди това нямах сили да преглътна още една такава загуба. Естествено, това може да звучи за някого супер безмислено и лигаво, но мисълта ми е, че родителите рядко имат представа за важните неща за едно дете - може и картинка от дъвка или лепенка да се окажат за него по-важни от супер-ултра-мега-гига нов конструктор .

   Ами нищо странно. Моето, на почти пет, изгледа преди Коледа мълчаливо едночасовата постановка на "Палечка " в операта, от цялата зала проплака едно бебе и две-три деца може да са излезли. Голямото чудо.
   На куклените представления обикновено децата се смеят шумно и коментират. Това също е нормално в моите представи, както и да слушат тихо на адаптиран концерт, ако разбира се на детето му харесва, защото не всички деца обичат.

Хайде, enjoy! Ще вляза пак след някоя и друга страница мъдри мисли.

На светлинни години са от мен. И не са нормални.

Че не схвана ирония, не я схвана. Но като се принизя до нивото ти и ти обясня на твоя език нещата, ще ми направят забележка, че съм се държала детински, и ще са прави. Сори, душа...

Този пост ми хареса. Сетих се за подходящ пример, при който ти, Бърди, може да смяташ, че нещо си постигнала, но аз не.
- Казвам на детето да си прибере играчките, защото е време за лягане, то отговаря "няма пък" и изсипва още играчки. За теб може да е постижение, че поне си опитала да го накараш да ги прибере, след което ти ще ги прибираш. Аз държа детето да изпълни каквото съм му възложила, докато не порасне достатъчно, че да разбира самО идеята за наспиването, подредената стая, и да е в състояние да преценя сам за себе си. Това не го очаквам в близките 10 години, затова в близките 10 години като кажа нещо, ще обяснявам защо го искам, но и ще държа да бъде изпълнено.
- Казвам на детето да спре да удря друго дете и да дойде при мен веднага. Ти може да смяташ, че спирането на удрянето и побягването му в посока обратна на теб, е постижение. Аз няма да приключа, докато детето не дойде при мен и не му обясня защо други деца не се удрят и какво ще се случи, ако пак удари дете. Давам го за пример, ясно, че аз ще отида при детето и ще го спра, първото, което е, просто гледам да ти обясня с примери нещата, че на теория нищо не схващаш, с примери има шанс да зацепиш. Само, моля те, не хващай конкретната ситуация като моето верую - тя е пример! И работата на примера е да даде пример как работи моделът. А аз се опитвам да ти обясня модела, не примера.

Хора, наистина ли ви стига дотук акъла, или се правите нарочно? Не мога вече да преценя. И да обясня защо говоря в множествено число, че ти щом това с правата не го схвана, ще вземеш да решиш, че се обръщам така към теб. Обръщам се и към други хора. Даже сина ми с трите си годинки като че ли по-добре разбира.

Детето има права. Уважавам правата му. Аз, като негов родител, също имам права. Уважавам и тях. Но аз, като родител, имам и задължения към детето си. Едно от най-важните е да го възпитам. И за целта не нарушавам неговите права. Шамар по дупето, когато се налага, не е побой. Чашата вино веднъж седмично/месечно не е бутилка водка + бутилка бира, в рамките на 2-3 часа.

Ако осъзнаващото се дете ми се прибере с пакетче дрога, да видиш какво ще му се случи. Затова го възпитавам сега, за да надграждам после, не да виждам сбъркани/непоставени основи. Бий дупе, да не биеш дупище. Защото дупището ако е мъжко, няма даже да можеш да го набиеш. Капиш?
И въобще не стана ли ясно, че шамар по дупето при достатъчно сериозно провинение, преценено според възрастта и психиката на детето, не е редовен бой? Аз като гледам колко разбирате, не е станало ясно...

Очите ми не го вярват - човек, който е разбрал какво съм написала! Хора, прочетете Acca, ако не разбирате от моя пост (защото не разбирате), тя го е написала кратко, ясно, точно и конкретно.

Още един човек, разбрал какво съм казала! Два един след друг... Е, значи не се изразявам толкова сложно.
Но да не бързам да се радвам, че както гласи старата максима - един е случайност, двама са съвпадение, ще чакам да се появи трети, за да обявя, че съм обяснила ясно позицията си.

И затова трябва да не възпитаваме детето? Защото било нормално за възрастта му? А защо моето дете, което наскоро стана на 3 години, не ми се е тръшкало от 6-7 месеца? А първите му тръшкания бяха преди 7-8 месеца? И ако някой каже "защото си го потиснала" - не съм, такова щастливо, безгрижно човече, радва се на всичко, играе си с децата нормално, пазаруваме нормално, не сънува кошмари, не го е страх от мен, всичко е наред.

Не си спомнят за какво е шамара, защото важното е било да запомнят правилото (например "никакво удряне на братчето" или "никакво тръшкане по пода" или "никакво нарочно чупене/разваляне", "никакво 'нечуване' " и т.н. Правилата са ги запомнили и са ги спазвали, т.е. правилата са станали част от нормалния им живот. А че не си спомнят, че в конкретния момент са научили това конкретно правило - няма нужда!
Не осъзнават за какво са виновни, ако са твърде малки. След 2 и половина - 3 годинки прекрасно осъзнават. това за момчетата. За момичетата е още по-рано.

Това е плоско приемане и ти го правиш. Защо питаш как може? Не видях никой тук да го приема така, някои отричайки шамара въобще, други откричайки, че "един два шамара преди 7 години" водят до възпитано дете. Не, може да помогнат за възпитанието, но сами по себе си до нищо съществено не водят. Само спомагат.


Аз не съм Рокси, но пак съм пляскала детето си. Но не се срамувам ни най-малко, не съм била в ситуация "загуба на самоконтрол", и очаквах резултат от пляскането - имаше.

Нормата е по-зле: "Аз ще правя каквото си искам, независимо какво казва мама или който и да е".



На същото мнение съм, само не бих ги приравнила съвсем, пребиването до напикаване е по-опасно за психиката. Но като възпитание и двете не струват, а само вредят. Може би ако не беше в коша, а просто на висок рафт за 2-3 дни, да. Помня, че веднъж (един единствен път) майка ми направи това - хвърли една моя играчка в коша. Не защото не я бях прибрала, просто в същия ден майка ми разбра, че не съм си купила сборник по математика, от който ни дават домашни и по съвпадение в същия ден си бях купила тази играчка (с мои пари). Разплаках се, почувствах се страшно гадно, и представете си - бях на 11 години. Не на 3, не на 5. Много жестоко ми се стори. Добре, че след това си се сдобрихме с мама и т.н., беше ми адски гадно. Да беше взела играчката и да я сложи на рафт за наказание, щях да си взема поука, наистина, но от метода с коша за боклук се почувствах все едно самата аз не струвам нищо, все едно хвърля чувствата и мислите ми на боклука. Все едно не ме обича - един единствен път в живота се почувствах така, но дълбоко в себе си знаех, че ме обича много, а и на нея като й мина яда, си оправихме отношенията.

Не, Victory , трябва да го възпитаваме, но така, че тръшканията да не се изтеглят прекалено много във времето. Ако си реагирал адекватно до две-три годишна възраст, рядко би имал дете на три и половина, което се тръшка. А за мен нормалните, удачните реакции изключват бой.

Наистина ли мислиш това?

Снежа63, права си, не е просто да се определи, но не само положителната,
но и отрицателната оценка спрямо шамара, а и няма особен смисъл.
Даже и сцена тип "... и заживели щастливо" може да изиграе "лоша шега",
тъй че не е довод. Никой и никъде не може да докаже дали и какво влияние
може да окаже наше действие върху децата ни - в един случай ще е едно,
в друг случай ще е друго. Не считам за еднозначно вярно, че, примерно,
неутралната реакция на родителя спрямо тръшкащо се дете, влияе на всич-
ки деца еднакво. Едни ще се откажат да се тръшкат, други ще "запечатат"
в подсъзнанието си, че мама е студената жена, която ме остави да се търка-
лям на пътя ... Единственото, в което вярвам е, че във възпитанието има много
мислене. Виктори бе така добра да напише цял един алгоритъм на мисъл,
обаче реакцията спрямо него бе единствено в стил "опит за ирония" или
етикиране като "дресиране на деца". 

ина_д, много се надявам, че си на правия път към твоето дете - разговорът.
Благодаря ти за участието в темата, за споделянето. Право си казвам, че
упоменатата от теб причина за избягването на срещата с психолога, ме
впечатли. Стискам палци.

Те това е есенцията на цялата тема! Народопсихологията на българина в три изречения.

Виктори, някъде преди стотина страници те поканих да дойдеш да си говорим, когато твоето дете стане колкото моите, т.е. след двайсетина години. Само младостта ти те извинява за невероятното количество арогантни глупости, които пишеш.
А аз продължавм да пиша, не защото ти ще се вразумиш, а заради другите мами, които четат.
Пак да го напиша:

С бой нищо хубаво не се постига. Със 'шляпване'  също. Освен всичките други аргументи, чиста загуба на време и енергия.

Прави ми впечатление, че повечето потребители които имат вече големи деца или са "пошляпвани" системно са против боя, както и тези, които въобще не са бити.
Все пак това не е ли някавво заключение за боя като възпитателно средство от опит?

   Първо искам да ти кажа, че много ми харесва това, което си написала за отношенията ти с детето, мисля, че то доста прилича на моето, даже имената им са почти еднакви.
   Заради това, което съм болдвала в поста ти именно смятам, че всякакво физическо наказание трябва и у нас, както е в другите цивилизовани страни, не само да предизвиква обществена нетърпимост, но и да е забранено със съответния закон. не защото ти, или някоя друга от пишещите тук културни, разумни и мислещи, дори и в погрешна посока като Виктори, според мен, но информирани и интелигентни жени ще навреди на детето си с един шамар по задника до тригодишна възраст, който то вероятно няма и да запомни.
   А защото пълната законова забрана и страхът от последваща санкция биха могли да възпрат някоя изнервена кукувица да прекрачи границата, докато си мисли че възпитава. И биха накарали бащата на изключителната дама Линд, който, много е важно да разберем това, със сигурност е бил напълно нормален, но неспособен да се справи със задълженията си човек, да не посмее да бие четиригодишно дете, ако за това го заплашва отнемане и затвор.

Снежа63, това е никакво заключение - излиза, че против боя са или онези, които
са били системно бити, или тези, които не са били бити. Т.е. няма никаква зависи-
мост. Всъщност има заключение - резултатът от възпитанието НЕ зависи от нали-
чието на един, два, десет или повече шамара. Това го изяснихме преди -найсет
страници. И това е крайно време да се разбере. И да, точно това казва крейзи -
от фиксацията "не на шамара" несъпоставимо по-важно е какви ще са порасна-
лите ни деца (т.е. резултатът е по-важен, отколкото дали си го шляпнал няколко
пъти).

Ирис, противоречието е в това, че кукувицата, ако е куха лейка, няма да се спре
заради законовата забрана. А мислещата майка, като ира_д, която го е допусна-
ла по едни или други причини, сега е блокирана в усилието си да помогне на
детето си. И какво излиза - ощетени и наказани са мислещите, а не обратното.

Ира, не знам какво да ти кажа за притесненията ти. Когато аз ходих ( с детето), честно казано една част от въпросите ми бяха описание на реални ситуации и съвети от психолога. Тя няма как за половин или един час да разбере всичко за детето( моето тогава и не говореше), та покрай това не бях съгласна и с някои от изводите й. В този ред на мисли, може би ще е възможно просто да се срещнеш сама с психолог и да му опишеш няколко ситуации, пък той да ти каже примерни твои реакции и начини за справяне. Понякога има елементарни действия, които никога не биха ни хрумнали.

Iris, ама то насилието в България е забранено именно с този закон. Даже и нагоре някой го цитира. И какво? Кога законите са спирали човека? Ако има късмет може да се замисли. Може.
 Впрочем, вече писах, че западните майки също си имат доста насилствени методи - щипане, извиване, скубане, един разпространен и "рафиниран" подход е, когато детето прави тра-ла-ла в някой ресторант родителката да го завлече в тоалетната, да го нашамари и като се върне и започне пак да прави тра-ла-ла да го попита с особен блясък в очите "Да не ти се ходи до тоалетна?". Цвят и рози, а?

Iris04 надявам се да ми разрешиш да се подпиша под всеки твой пост с двете си ръце в тази тема . Дано повече от пишещите те прочетат внимателно и вникнат в думите ти

Благодаря,момичета. Дори в моментите,когато си мисля,че казвам и правя нещо правилно,винаги остава някакво зрънце на съмнение дали наистина е така.
Моята съседка е англичанка. На 24 години е,има синове на 2,на 3 и на 7. Невероятно се справя с тях! За мен е пример за подражание. Тя има приятелка с момче на 5. Вчера ми разказа за нея и вижте какво съобщение е получила от същата тази приятелка :
"Боксирах го /детето,буквално написано боксирах/из цялата къща и сега малкият fucker реве в стаята си като истински dickhead". Съжалявам за английския,надявам се,че повечето ще могат да си го преведат,не намирам дори приблизителен превод. Занемях,просто останах без думи,с широко отворена уста. Това е само смс към приятелка,представяте ли си какво е било в къщата??? Да говориш така за детето си след като явно си го пребил....аз....нямам какво да кажа.
А Англия е страна със закони срещу удрянето на деца...Като нямаш акъл в главата,закон ще те спре ли?