Публикувана: 17 ян. 2010, 18:38 ч.
Последно мнение: 18 май 2012, 11:50 ч.

Били ли са ви като деца?

62 798
1 554
1

Отговори

# 1 305 4 фев. 2011, 22:21 ч.

Мнения: 503

Цитат на: Dincho в пт, 04 фев 2011, 21:58

Блажени са верующите.
И когато "детето" стане по-силно физически какво правим newsm78

Стига вече с тези шамари........и бой......

Между страница 60 и тази съм отговорила на този въпрос, многократно, с различни думи. Все някой от отговорите можеш да разбереш, ако един-два са ти сложни, специално съм написала и по-прости.
Стига вече с тези шамари... все едно някой е хванал детето и само шамари му раздава.

# 1 306 4 фев. 2011, 22:27 ч.

Мнения: 955

Цитат на: Victory в пт, 04 фев 2011, 22:21

Цитат на: Dincho в пт, 04 фев 2011, 21:58

Блажени са верующите.
И когато "детето" стане по-силно физически какво правим newsm78

Стига вече с тези шамари........и бой......

Ами точно ти така звучиш. Прочетох ти примерите и в нито един не забелязах да си спасила живота на детето си с шамар.
И още нещо - много държиш да те уважават, това също си го написала на 60 страници. Болна тема ...

# 1 307 4 фев. 2011, 22:38 ч.

Мнения: 9 115

Цитат на: Victory в пт, 04 фев 2011, 22:21

Цитат на: Dincho в пт, 04 фев 2011, 21:58

Блажени са верующите.
И когато "детето" стане по-силно физически какво правим newsm78

Стига вече с тези шамари........и бой......

Съжалявам, но не си отговорила. Имаш извинение все пак - опитът ти се заключава до 3-годишно дете, което явно възпитаваш на принципа "бий дупенце, за да не биеш дупище".....
Чудя се какво ще се случи ако след 10-12 години това 3-годишно е станало 185 см и 70 кг. и реши да покаже неуважение към теб..... А, забравих след изядените шамари това няма как да се случи Laughing

# 1 308 4 фев. 2011, 22:44 ч.

Мнения: 5 710

чета една книга в момента, авторката в първата част разказва за детството си през 60тте в Несебър. Пердахът е в реда на нещата при пакост, лъжа, кражба или просто профилактично.
Под пердах разбирам здрав бой. При последния ( с коприва) я извеждат от къщата.
Та, това, което ми прави впечатление е, че авторката не изглежда по никакъв начин травмирана от тази реалност ( все пак не съм още прочела цялата книга), спомените й все така се въртят около бабините манджи, или полу-разбраните отношения от малкото дете, морето, слънцето, труда...

И се замислих за 30 години колко са се променили нещата и как се разбират полюсно от участничките в разговора. Аз нямам деца, но тъй като темата е дали мен са ме били като дете, пиша. Да, били са ме. Много добре знаехме с брат ми кога е прекачена границата и че татко ще дойде да раздаде по един шамар ( всъщност той по лицето нямам спомен да ме е удрял, по задника да). И аз и брат ми обожаваме родителите си.
Децата имат УНИКАЛНО чувство за справедливост, и ако плясването е справедливо не им носи травми така мисля.
В същото време брат ми сега е баща на 3 дечица и не смеят да ги плеснат. Всичко с обяснения.
Ами не работи, не мисля че работи. Децата сякаш усещат, че родителите им не държат пълния контрол.

Не знам дали се разбира много какво казвам, но според мен има някакъв разумен среден път, по който се случва доброто възпитание.

# 1 309 4 фев. 2011, 22:45 ч.

Мнения: 3 447

Цитат на: Mira 1919 в пт, 04 фев 2011, 21:44

Да били са ме,но аз пък бях такова дете,че сега ми идва сама да се набия,заради нещата които съм правила.

Мисля, че голяма част от битите деца развиват някакъв вид Стокхолмски синдром... не, не е точно сравнението, но по някакъв начин вината, която им е вменявана, убеждението, че са "лоши", ги кара да вярват, че са си го заслужавали. Което е много тъжно.
От друга страна, дете, което е редовно бито с възпитателна цел - не един-два инцидентни шамара, но не и пребивано, така, че да се страхува, в един момент може да започне да прави напук. Неговият начин да си отмъщава за боя е да се държи зле. За което отнася още шамари, съответно прави още повече напук и ей го омагьосаният кръг.
Въпросът е да се замислиш ако не те бяха били, дали щеше да си "такова дете".

# 1 310 4 фев. 2011, 22:48 ч.

Мнения: 4 300

За разбиране се разбира, но все пак не отчиташ, че първо си от двете страни на барикадата- едно време от детската, сега от тази на възрастните. И второ, от всички разлики в битието на децата на 70те и на днешните, както като част от заобикалящото ги общество, така и заради конкретния родител, точно шамарът ли прави разликата?

Между другото, баща ми е роден в средата на 40те и е ял много бой. По всичките му едновремешни правила- пръчки, точилки и т.н. Мрази обаче агресията, не знам дали заради или въпреки изядения бой, не ме е удрял никога, сестра ми също. Макар че някои от моите тийн бисери са сравними с неговите, за един поне се сещам ( решението ми на 16 май newsm78

да зарежа училището и да стана актриса), той пък ходел за риба на някакви язовири и да гледа каскади, вместо да учи. Та така де, въпреки различните възпитателни методи, явно и двамата сме минали през една и съща грешка и сме я компенсирали после.

# 1 311 4 фев. 2011, 23:04 ч.

Мнения: 5 710

Децата през 60тте ( и 70тте) са много по-независими.
На 6 аз ходех сама на хор от НДК до св. Неделя по Витошка. Носех си ключа на врата и не го губех. Имах си някакви задължения вкъщи и джобни пари. Пакостите ни бяха страхотни в моя квартал има много дворове м/у кооперациите, където се случваха уникални глупости.
И сме си поемали и пердаха понякога. Не се чувствам травмирана. Не чувствам, че се е случвало нещо анти- моите права и личност. Сигурно съм разбирала, че плясването е справедливо, за да го поема, друго обяснение нямам. Ако ме бяха били на почивки, щото тати нещо не е на кеф днес, тогава сигурно последствията за мен сега щяха да са други.

Свекър ми обаче, който е бил много суров човек май е биел от други мотиви. И двамата му сина са пълни пацифисти, и двамата заекват и до ден днешен , лишени са от всякаква агресия и имат пълна непоносимост към повишаване на тон, например. Явно е различно

# 1 312 4 фев. 2011, 23:10 ч.

Мнения: 4 300

Аз съм на 30, точно, и от 4ти клас ходех сама на училище в другия край на града, както казваш, с ключа на врата. Мисля, че времената бяха други, не че сме били по самостоятелни, но да не разводнявам и без това темата.
Не знам дали 1-2-5 шамара травмират, склонна съм да мисля, че най вероятно не. Но и не съм склонна да мисля, че възпитават. И пак, как днес гледаме на нещата е едно, как сме гледали преди 20 години ( аз лично де, някой може и преди 10, друг преди 30) съвсем друго.
И ако за влиянието на един шамар можем да спорим, то конфликтът между поколенията ( т.е. как младите и старите виждат едно и също нещо) е факт.

# 1 313 4 фев. 2011, 23:22 ч.

Мнения: 3 447

Цитат на: Рокси в пт, 04 фев 2011, 23:10

И пак, как днес гледаме на нещата е едно, как сме гледали преди 20 години ( аз лично де, някой може и преди 10, друг преди 30) съвсем друго.

Съвсем друго е, разбира се. Възпитателните методи са били други и общо взето, са били еднакви за всички. Почти всички деца от нашето поколение са били шамаросвани, почти всички деца от поколението на родителите ни са били бити с точилка и наказвани на колене върху счупени орехи. Но това е било норма. Ако знаеш, че освен тебе, бой ядат и всички останали деца в махалата, надали ще се чувстваш толкова травмиран. Друг е въпросът доколко неща, които са били норма тогава, са адекватни сега. Щото за мен е напълно неприемливо да си целувам детето само когато спи, за да не го разглезя, примерно. Така че тоя вид сравнения между поколенията не знам доколко са уместни.

# 1 314 5 фев. 2011, 00:11 ч.

Мнения: 7 914

Пак ми се дописа в темата.

Добре де, шамари се с възпитателна цел. Т.е. шамар означава не трябва. Дотук ясно. Но да речем взимате на детето домашен любимец, няма ли и то да го шамароса, за да го научи, че се пишка само на определени места например? С възпитателна цел.

Освен това, (да, живея навън,) в България много по-често се налита на бой - физическа саморазправа. Не говорим под въздействие на алкохол и прочие...
Лично на мен ми "скочиха" или поне се заканиха на една опашка, понеже не бяха разбрали, че не пререждам, а просто за секунда не си бях на мястото. Rolling Eyes

# 1 315 5 фев. 2011, 00:28 ч.

Мнения: 3 447

Това за "шамарите с възпитателна цел" е някакъв алогизъм за мен. Това предполага систематично и хладнокръвно да шамариш децата за тяхно добро (по абсолютно същия начин, по който нешамарещите обясняват и повтарят, просто с други методи). В противен случай е просто изпускане на нерви, което няма нищо общо с възпитанието. А колко от тук разписалите се шамарещи ще кажат, че шамарят систематично и хладнокръвно?

# 1 316 5 фев. 2011, 00:32 ч.

Мнения: 7 914

А аз прочетох само в един пост за изпуснати нерви.
И никъде не прочетох, че е хубаво да се раздават шамари без възпитателна цел. То не че е хубаво де, а наложително... Защото думите така и така нямат ефект.

# 1 317 5 фев. 2011, 00:38 ч.

Мнения: 3 447

Е, то никой няма да си го признае.

# 1 318 5 фев. 2011, 02:51 ч.

В заешката дупка
Мнения: 5 494

Не знам колко е уникално чувството за справедливост у децата, но какво става ако то не съвпада с това на родителя? И как един родител може да е сигурен, че шамарите, които той смята за справедливи, ще се приемат така от детето?

# 1 319 5 фев. 2011, 03:41 ч.

Мнения: 1 175

Децата са толкова различни още от раждането си, с различни темпераменти, характери и ниво на емоционална чувствителност, затова според мен няма един единствен отговор на въпроса с шамарите. За едно дете може да са доживотно травмиращи, а на друго хич да не му мигне окото. При някои деца може да спомагат за възпитанието, но при други да няма абсолютно никаква полза. Според мен въпросът трябва да се разглежда отделно за всяко дете и конкретната му ситуация, а не така обобщаващо (говоря само за възпитателните шамари, чийто ефект явно е неясен. Ако е сериозен бой с юмруци, пръчки, ритници и т.н. тогава смело обобщавам, че е недопустимо).

Препоръчани теми

Сайтове за колективно пазаруване – да обсъдим сделките – тема 18

747
На пазар

Ергенът 2 ❤️ Симфония от чувства - Тема 12

🌹 ЕРГЕНЪТ 🌹 - Сезон 3, Тема 8

БХК съди държавата, защото няма регламент за домашно раждане

Причина:

Причина: