Били ли са ви като деца?

Писала съм от 60 страница насам, не 60 страници. Личи си, че нищо не разбираш, като четеш:

С това му спасих живота не само в онзи момент, но и многократно в бъдеще, представи си, без да повтарям шамара. Вече внимава много. И защо, не разбрах, трябва само с цел "спасяване на живота" да получи шамар? Получава го с възпитателна цел, когато е необходимо. Написах вече на 20 места, че не е необходимо по-често от веднъж на 3-4 месеца, и то невинаги става, например може да изкара цяла година без да направи нищо, което да е чак за шамар.


Опитът ми се заключва до много повече от 3-годишно дете, и това, че вкъщи имам само едно не ме прави опитна единствено с неговото възпитание. Не живеем изолирани от света, за да вадя изводи само по моето дете.
И да, след изядените шамари няма да прояви неуважение, но не само заради самите шамари, а заради цялото възпитание, от което те са малка част. Но не, на теб ти е по-удобно да прочетеш "бия детето едва ли всеки ден и само така си го възпитавам" - не, това за мен не е нормално. Детето не трябва да се бие, първото което е - шамарът не е бой, боят е поне няколко здрави шамара, но може и това да се наложи някой път, нищо не се знае, второ - не редовно по ред причини, и трето - възпитанието включва много повече неща от единия процент, който представляват шамарите.

Не, защото кученцето не разбира по този начин, особено като е малко. На детето ще е обяснено, че не може да удря кученцето. То (детето) не е толкова глупаво, че да не разбере разликата между себе си и животинчето. Децата не запомнят един шамар през 4 месеца като "редовно възпитателно средство, с което се постига послушание". Децата разбират следното - "не слушах прекалено много и получих шамар по дупето". И никой не се втелясва после по въпроса, нито седят и мислят с дни защо са получили шамара. Само вие във форума мислите с дни трябвало или не трябвало. Децата забравят за минути след като е приключила ситуацията и всичко е наред. Те знаят, че мама и татко командват парада и толкова. Това не се пренася върху домашните любимци или други деца. Би се пренесло, ако детето е системно бито, почти всеки ден, по няколко пъти за всякакви неща - тогава ще го възприемат за нормално и ще го прилагат и на други обекти/субекти.

Не знам, аз шамаря хладнокръвно, но не е системно. Рядко е, за вече наистина не знам кой път казвам (сигурно трябва да го напиша с големи дебели букви), че това се случва веднъж на 3-4 месеца, само при необходимост. И ако 6-7 месеца детето не направи нищо, заради което трябва чак до плясване да се прибегне, няма да го плясна заради спорта, нали се сещате. Четете, хора, на български пиша, разбираем...

Като извърши несправедлива постъпка спрямо себе си/ другите, ще получи "несправедливост" от родителите... Децата не разсъждават толкова сложно. При детето нещата са по-прости - направих нещо много лошо, получих шамар. Next time няма да прекалявам така, за да не получа шамар. Толкоз...

Пълни глупости- "Децата не разсъждават толкова сложно. При детето нещата са по-прости - направих нещо много лошо, получих шамар. Next time няма да прекалявам така, за да не получа шамар. Толкоз..."..Не при детето нещата са прости, други са ...ограничените същества в случая.
Браво, че не си биеш детето системно, но за него нещата съвсем не изглеждат така. Поставила си го в зависимост и то не прави бели не защото ги е разпознало, и осъзнало като такива, а защото се страхува от твоето наказание.
Продължавай в същия дух, и ако сега имаш послушно, по някакви безумни критерий дете, след години детето ти ще дава купища пари на терапевти, просто защото собствената му майка е извървяла пътя към него с шамари.

Звездичке, в българското общество има много агресия. Писах го скоро в темата за агресията у тийнейджърите, където vl, човек явно на не по малко от 35-40 даде премъдрия съвет да гоним децата от пред блоковете, като хвърляме от терасата бутилки пълни с вода.
Не знам дали е свързано с изядения бой в детството, или със страха, комплексите, безверието и т.н., но е факт.

Много ми е интересно как свеждате децата си до някаква... несъзнателна, неорганизирана материя, сбирщина от животински инстинкти, напълно неспособна да разсъждава, да прави логически връзки, да схваща фини нюанси, подлежаща единствено на дресировка.

Колко ли още глупости ще изчета преди да приключа с темата... Извървяла пътя към него с шамари... Това откъде го роди? Детето ми не върши сериозни бели, точно защото ги разпознава като бели. Не защото се страхува от шамар, сега е във възрастта, в която шамарът определя кое е много сериозна беля и не трябва да се върши. След няколко години, когато вече няма да има шамари по ред причини, детето може при наличието на шамар за белята, да не я извърши от страх от самия шамар. Но моето, въпреки че знае, че в изключителни случаи на лошо поведение няма проблем да стигна дотам, не свързва белите със шамарите, а с последствията, с това, че е лошо.

По-напред в темата говориш за уважение. Все си мисля, че уважение се възпитава с уважение. Ти не уважаваш детето си, защо то да те уважава? То е отделна личност и на 1 и на 5, 10, 20 години, не мислиш ли? Хубаво е детето и да има себеуважение, това ми се струва, че не осъзнаваш.
Боравиш с думите без да се замисляш особено, а си позволяваш да наричаш "глупости"  мненията на други участници в дискусията. Уважавай събеседниците си!

Уважавам детето си. А за да може като порасне то да знае, че за да го уважават, трябва и то да уважава, се налага като е малко да се възпитава на това. Мисленето на детето сега се оформя.
Аз, конкретно, уважавам хора, които имат потенциал да мислят с главата си или вече са го развили.

От тоя пост въобще не разбрах - има ли полза от шамара, или не? Ако детето не върши бели, защото знае, че е лошо, а не защото ги свързва с шамар - за какво е шамарът?

Мисленето с главата и наличието на бой не са свързани по никакъв начин, освен в главата на биещия.
Обратното - боят може да пресече пътя към мисленето и да остави само подчинението. Повечето родители предпочитат подчинението, по тази причина и бият.

А ако не го уважават ще зашие шамар, защото у него точно така е възпитано уважението... Е, разбира се понеже нешата не са толкова черно-бели, вероятно ще разбере само, че има и други начини човек да спечели уважение, но дори само веднъж да опита да го постигне с шамар, то това, ще е достатъчно, за да се отбележи провал на неговия родител.

С риск да ме оплюете... пак, ще се съгалася с Викторито. Премерен шамар на време, показва на детето, че минава някаква граница.
Аз помня само шамарите в пуберитета и то за много сериозни прегрешения. Явно е била достатъчно авторитетна, за да не се налага да помня шамарите като малка.
Не са ме унижавали, не съм изпитвала панически страх от родителите ми. Никой не може да ме убеди, че моите пошляпващи родители са толкова халипави като някои родители описани тук.
Както и приравнението на моите родители към насилниците е меко казано обидно за тях.
Факта, че с кеф ходя с майка ми на дискотека, а с баща ми на кръчми, означава, че с тези хора ми е приятно общуването.

Възпитанието не е само наказания и шамари. Възпитанието е и личен пример от родителите и влияние на околната среда. Родителите ми никога не са псували пред мен, съответно аз също не псувам. Винаги сме имали някакво животно - от малка съм се научила да се грижа за някой безащитен. Обичам животните, не обичам насилието. Има и още много неща.

 Аз се  шокирах, когато чух една жена да казва: " И си замълчах, че като нищо можеше да ми забие два шамара."


И затова написах предния пост.  За мен също насилието поражда насилие...

А за мен не е точно така. Когато се взима домашен любимец по желание на детето, то вече се чувства отговорно да се грижи за него. Следователно да го възпитава. Както и децата подражават на родителите в дадени игри.

 Освен това никой не знае какво ще му направи впечатление на детето. На едно може да е шамара, на друго наказанието...

Виктори, с най-добро чувство те съветвам да се допиташ до психолог или терапевт, който работи с деца. Интересувай се и от детето, не само от това как ТИ виждаш нещата. Да, мама знае най-добре, но и на най-известните социопати майките са били прави сами за себе си.
Не го приемай лично, като обвинение или каквото и да била остра реакция.. 

За протокола - удряли са ме като малка; веднъж или два пъти да съм удряла дъщеря ми. И при двата случая е ставало от безсилие и сляпа ярост/страх.
По отношение на родителите ми - обичам ги и ги уважавам и ако трябва да ги обвинявам за нещо в миналото, то това далеч не са шамарите.
Да не забравяме, че родителите не се раждат перфектни такива (нито ние, нито нашите родители) и проявяват слабости и то най-вече спрямо децата си - все пак, спрямо тях чувствата са най-силни.

VG, съгласна съм. Но когато тези "слабости" са осъзнати и целенасочени?