И още нещо - много държиш да те уважават, това също си го написала на 60 страници. Болна тема ...
.......
А колкото до пресичането на улицата, вече като излезем, стига до ръба на тротоара, поглежда, обръща се към мен, казва "Няма кола", поглеждам и аз, виждам че няма, похвалвам го ("Браво на детето, точно така, няма кола, значи минаваме") и пресичаме. А някой път има кола и детето ми я посочва и казва "Чакаме колата да мине", аз пак го хваля и след колата минаваме. А напоследък като се спре на тротоара, иска да изчака дори тези коли, които още едва се виждат, на което вече взех да обяснявам как те са много далече и можем да минем, ако сме бързи (а ние и като охлюви да ходим, можем да минем, но както и да е

Ако на възраст, в която може вече да чете, че и да си осъзнае правата, детето ми все още прави неща, за които се налага да го шамаря, то аз не съм свършила нищо с възпитанието му. След полагане на основите, надграждаш. Мястото на шамарите не е при надграждането - там е мястото на интелигентната комуникация с човече, което осъзнава какво се случва, знае какви последствия имат действията му, разбира като му говориш, изградило е уважение към теб, любовта се подразбира, защото без любовта между родител и дете нищо добро не може да се получи.
......
Когато става въпрос за възпитателен шамар, разликата е, че детето като порасне почти не си спомня да си го удрял, първо защото се е случвало рядко, второ защото приятните преживявания заедно са в хиляди пъти повече, и трето защото с възпитателните шамари се приключва достатъчно рано, след като дадат необходимия резултат, като пак напомням, че те са част, една много малка част от цяла система на възпитание, която включва и обяснения, говорене, личен пример, още обяснения, любов, игри, забавление, приятни емоции, поощрение, и много, много други "техники" или просто - нормален живот.
Чудя се какво ще се случи ако след 10-12 години това 3-годишно е станало 185 см и 70 кг. и реши да покаже неуважение към теб..... А, забравих след изядените шамари това няма как да се случи

И да, след изядените шамари няма да прояви неуважение, но не само заради самите шамари, а заради цялото възпитание, от което те са малка част. Но не, на теб ти е по-удобно да прочетеш "бия детето едва ли всеки ден и само така си го възпитавам" - не, това за мен не е нормално. Детето не трябва да се бие, първото което е - шамарът не е бой, боят е поне няколко здрави шамара, но може и това да се наложи някой път, нищо не се знае, второ - не редовно по ред причини, и трето - възпитанието включва много повече неща от единия процент, който представляват шамарите.