Били ли са ви като деца?

За да знае, че е лошо.

Напълно съм съгласна.

Не, само да се грижи за него. Домашните любимци се дресират, не се възпитават. Ако е куче, подлежи на дресировка и докато детето ми е под 10 годишно, аз ще се заема с нея. Детето се учи как да се отнася към животните от това как родителите му обяснят, че трябва, и от тяхното отношение към животното.
От шамарът детето не научава нищо друго, освен това, че е прекрачило границата, и че ако повтори действието, ще има неприятни за него последствия.

Не знаеш какво съм завършила в университета Не се притеснявай точно за моето дете. Аз се притеснявам, че моето ще е обградено от вашите изтървани деца.
Преди време, когато децата се шамареха много повече, в класа в училище нормалното беше да има 1-2 изпуснати деца, другите бяха нормални. Сега в класовете има предимно 1-2 нормални и всичко друго е изтървано, ходят като мухи без глави, вършат щуротии, къде по-опасни, къде безобидни...

Не ми казвай, че си психолог  

   

дано да не е вярно 

Добре де, мойто как знае, че е лошо, без да е яло шамари?

           Защото и твойто е като мойто, ама мойто не е като мене /когато съм била на неговата възраст/.

То идеята е не само да знае, а и да не го прави. Много деца знаят, че е лошо да удрят животни, да псуват родителите си, да правят какви ли не неща, но пак си ги правят и не им е проблем. Идеята е да е проблем.

Психолог съм, да. Някакъв проблем?

Victory,

използвах думата възпитава, а не дресира, понеже детето едва ли прави разлика в това отношение.
Домашният любимец също бе пример.
Мисълта ме е, че детето копира и то много.

А никое животно не се дресира с бой...

О? А съветваш ли пациентите си да шамаросват при нужда? ( не се заяждам, питам)

Не, тя ги шамаросва с терапевтична цел 

Victory, тогава имаш лесен достъп до твои колеги, които практикуват (макар в България да няма добра школа). Допитай се до тях, разисквайте въпроса. Отстрани нещата изглеждат много различно.

Victory Колко часа лична или групова терапия си преминала?

Не знаех, че възпитанието на детето е същото, като дресурата на животно
Аз и дресурата на животни не я разбирам, но това е друга тема
Виктори, по твоите критерии моето дете е изтървано, защото не прилагам твоите методи на възпитание, но само преди ден той беше напсуван от дете, което майката шамари на общо основание, особенно, когато според нейните критерии е преминало "границата". И би ли ми обяснила какво значи изтървано, за да знам какво ме очаква
Абсолютно не си права да категоризираш нешамаросваните деца като изтървани, не ти отива на дипломата, ако наистина си психолог. Не се заяждам и се надявам да не подхващаш отговор и то с тона, с който ми обясняваш, че 3 годишното ти дете е по - логично от мен. Няма нужда
Както ти използваш клишета - Бий дупе, за да не биеш дупище, така и аз ще ти споделя едно изключително вярно - насилието поражда насилие.
Ще ти дам и още нещо, върху което да помислиш - дете дарявано с любов, пораства голям човек, даряващ любов
И няма как да ме убедиш, че има разлика между шамар и побой - ако детето го е заболяло, то не е правилно.

Съветвам ги да поставят границите ясно и категорично. Редовният пример е как родителите се страхуват да откажат нещо на детето или да предотвратят негово неприемливо поведение, за да не травмират детето психически, буквално ги е страх от него. А то може да ги удря, да ги плюе, да не ги слуша изобщо за нищо. И те идват с идеята, че е хиперактивно... А то просто е невъзпитано. Та, съветвам да се поставят ограничения и правила, които да се спазват винаги и категорично. Тези ограничения и правила задължително първо се казват на детето, не се дискутират с него, а просто се уведомява, за да знае какво да очаква. След това ги подготвям, че периодът, в който се налагат новите правила, ще е най-тежък откъм изпробване на границите. Ако става въпрос за по-малко дете, се придържам максимално към принципите на позитивно възпитание - много полезни, между другото, за родители, които не искат да удрят децата при никакви обстоятелства. Ако детето е по-голямо, се мисли повече в посока последствия, които да повлияят на детето.
Ако в работно време посъветвам родител да нашамари детето, има шанс да остана безработна. Че подходът, преценен и прилаган правилно, работи и е много надеждно средство, особено за вече изпуснати случаи, така е, но това е неписано правило. Според написаните такива не трябва в никакъв случай да се допуска подобно нещо. Само че родителите, които не прибягват до шамари понякога, най-често не възпитават децата изобщо. Непослушно е, прави се, че не чува, родителят се предава, за да си "пази енергията за по-важни неща". Ако сега не си запази енергията, а се постарае да научи детето, че непослушанието няма да се толерира, то по-сериозните неща няма да са от този род (възпитание) и съответно няма да му изпият енергията, че да се налага да си я пази отсега.
При нас е успех, ако родител въобще стигне до идеята, че да възпитава без шамари не трябва да се приравнява на това да оставиш детето да прави каквото си иска.

Victory не ми отговаряш за терапията, това означава ли, че работиш с хора без да си преминала нужната такава?

за да си "пази енергията за по-важни неща" - ако има родител, който има по- важни неща от детето си, за шамар е той, не детето.
Victory моето дете никога не ме е докарвало до състояние да искам да го ударя, значи ли това, че не го възпитавам
Има ясно определени правила вкъщи, навън, сред хора, режим, допустими и недопустими дейности, игри, думи, съобразява се, прави си детските бели, понякога го мързи, лигави се, глези се, много е позитивен, не е дразнещ, много е общителен, слънчев и разбран човек - всичко това без шамари. Странно нали