Били ли са ви като деца?

Е, явно не си престанала съвсем да ме четеш.   Колкото до въпроса и темата, отговорих подробно и нагледно по-назад. Дори описах лични случаи, което за мен е революция. Диагнози поставят други потребители /и психоанализа правят, и синдроми установяват/.

Прощавай, ако съм прозвучала заядливо, не влагам нищо лично и към никого. Във виртуала чувството за хумор е трудна работа.

И това описах в няколко поста - говорене, обяснения, личен пример, любов и нежност, споделени занимания. Това са основните възпитателни методи. Наказания много рядко ползвам, да не кажа въобще... Поне е по-рядко от шамари, а шамарите като не надвишават 3-4 пъти годишно, сметни останалото.
Ако искаш мога и конкретни примери да ти дам за всяко едно от средствата на възпитание, които изброих, как го прилагам, както направих за шамара по дупето. Само предупреждавам, че приличната дължина на такъв постинг ще е твърде голяма и вероятно ще остана неразбрана (уау, изненада!) и ще се налага още 15-20 пъти да дообяснявам различни аспекти и моменти. За шамарите написах един не много дълъг постинг. Умножи го по 10 някъде, за да получиш нормалната дължина на това, което трябва да напиша за останалите си възпитателни методи.

Нека аз ти кажа. Това с удебеленото ти е грешка в разсъжденията. Че са на фона на нещо много всеобхватно, да, но това никак не омаловажава ефекта и "тежестта" от тях. Така де, президентът е един на фона на 8 милиарда българи... Но не ми се струва съвсем маловажен. Слънцето е едно на фона на... Слънчевата система. Прахът за пране е нещо дребно на фона на пералня, но без него малко не върви... Лаптопът е много малка част от апартамента ми, но си я смятам за небходима.


Не знам за родителите на порасналите вече деца, но в моя конкретен случай дори след като е минало време и премисля ситуацията, пак намирам необходимост от шамара по дупето в момента, в който съм го приложила.


На мен примерът с ваксинацията ми хареса много. Нарани го малко сега, за да не умре в мъки после. Чудесен пример, бих казала, защо да не го вадим? Човек е длъжен да пази, защитава и възпитава детето си. Много добре разбираш несъзнаваното. И ти ли си психоложка?

Ти пък изобщо не прочете какво съм написала. Казах, че единичните шамари надали травмират и че от тях страдат повече родителите. Някъде да съм казала, че се хвърлят от високи сгради и започват да пият? Живеят си като останалите, но на всички поводи за чувство за вина на мен този ми изглежда излишен. Както с шамарите за детето, така и с родителите е трудно един дребен епизод да определи цялостното психично състояние и начин на живот.

Но примерите ти са невалидни така или иначе, защото познавам много сплотени семейства , които под щастливата фасада крият доста неприятни неща. Та нека не се замерваме със съседки и роднини. Можем повече, мисля.

Дали би отговорила на въпроса ми. Няколко шамара на фона на цялостното възпитание няма как да имат каквато и да е тежест и при това положение кому е нужно да удряме децата изобщо?

Victory не ми отговаряш на въпроса на колко часа терапия си се подложила?
Аналогията ти между президента и шамара е много красива, но няма нищо общо със случая. Знаеш, предполагам, че едно бебе може да получи тежка травма, защото майка му е излязла от стаята в неподходящ момент, но тук говорим за цялата картина, а не за непредвидимите изключения. Ако майката си е изпуснала нервите и е викнала или плеснала веднъж шансовете това да се отрази трайно на детето са в зависимост от цялата картина.

Ясно, Крейзи е за уместното пляскане. Не видях някъде да се аргументира, освен че плюе по останалите участници в темата.
Ако беше на 3, и нейна майка беше Victory отдавна да е отнесла шамарите за липса на толерантност. (и артистично тръшкане, но то сякаш не бие толкова на очи[/size])

Къде съм се подлагала на терапия, мадам?

Ако crazy chick има нужда от майка, добре дошла е Стига да е поне година малка от мен. Ще си се възпитаваме много миролюбиво, никакви шамари, голяма е вече, има акъл, ще помага да гледаме малкия

Victory,
мила, ако наистина си психолог, в което дълбоко се съмнявам, ще знаеш, че минаването през терапия е задължителна част от обучението, независимо от психическото ти състояние.
Второ,
моите нешамаросани изтървани деца, както ги нарече по-горе, май ще преподават на твоето, ако стигне до университета, така че си прави изводите от сега
Трето,
понеже много приказваш за граници, моето впечатление от примерите, които даваш с "неизбежно" нашамарване е, че оставяш нещата да ескалират прекалено дълго, след което се налага да 'овладяваш'  ситуацията с шамар. Но понеже се мислиш за безгрешна, не връщаш лентата достатъчно назад, за да си коригираш грешките, ами решаваш, че си се справила прекрасно. Във всички ситуации, които описваш, твърдя най-отговорно от личен опит, може да се мине прекрасно без шамари, без тръшкане и без детето да успее да си наложи 'ината'. Ама то беше отдавна...

Чудесно описание, благодаря, бих си го сложила за титла, ако не беше въздлъжко.

По кои например, уважаема госпожо? Смея да твърдя, че опонентите ми/ни в тази тема са много по-щедри и персонални в обидите си, включително твоя милост. Не помня да съм се обръщала към някого лично - така, както го правиш ти например - така че се налага да ревизираш думите си и да ми се извиниш. Предполагам обаче, че няма да ти достигне възпитанието.  


Не виждам причина да се изисква аргументация по въпроса за "уместното пляскане", след като никъде не присъства аргументация за неговата неуместност. Всичко обсъждано е просто теоретика и всеки има свободата да преценява подхода си спрямо желания резултат. Аз не съм срещала либерално отглеждани свестни деца, затова и не съм склонна да адмирирам съответните денонощно и задължително миролюбиви методи. По-аргументирано от това не бих могла да се изкажа.


P.S. Dona, не можеш да си го сложиш за титла, сори - младенецът ти е доста над три и половина 

След като работиш с хора е редно да си преминала някакъв вид психотерапия- лична и групова, като втората не е задължителна. Къде е личен въпрос, който не задавам в случая.
Ако не си преминала терапия се водиш Психолог по образование, но не следва да упражняваш професията психолог с хора, защото не си отстранила личните си проблеми от чуждите и със сигурност ще ги проектираш върху хората, които идват за консултация. Така практикуват по света. За нашата страна знам, че всичко е възможно и затова задавам такъв въпрос.

crazy chick Съгласна съм, че е уместно само да теоретизираме. Дали ще е ти е удобно да отговориш на един въпрос, който ти зададох вече два пъти и е изцяло теоретичен.

Не ми е удобно, за съжаление. Отивам да гледам семейно "Хрониките на Нарния", след което да нашибам с камшик децата. Но всичко, което би могло да те интересува по принцип, се намира в постовете ми назад, повече не съм склонна да се разпростирам. Приятен следобед на всички.

crazy chick Защо се засягаш? Интересно ми беше и отговор назад не виждам. Приятно гледане на Нарния!

Реших, че питаш дали съм ходила на психотерапевт да си лекувам психичните отклонения.

Да станеш преподавател в университета при сегашната липса, която ги гризе, никак не е трудно, особено ако си захванал да учиш специалност, с която никой не иска да се занимава след първия семестър на първи курс.

Много деца, които нямат възпитание и не знаят граници, се реализират успешно, просто погазвайки всичко наоколо или с нечестни средства. Не казвам, че твоите са такива, по-скоро не вярвам, че не си ги плесвала по дупето никога. Особено щом си от това поколение. Това да си изтървано дете не те прави непременно изтърван възрастен в последствие. Можеш да си измамник, лъжец, да не зачиташ чуждото мнение или другия човек, да си неспособен да създадеш връзка с човек, защото си егоист и не ти пука за човека до теб, да си способен да се реализираш единствено по "по-лесния" път чрез проституция (да спиш с преподаватели и шефове), подкупи, административни измами, да станеш изнасилвач или убиец, защото няма граници, тоя днес те издразнил, по-добре да го няма, нали така... Да станеш пиянде, наркоман, защото като тийнейджър не си знаел граници, не си имал уважение към никого (защото като 4-годишен са ти показали ясно, че дори майка си имаш право да удариш и наплюеш) и си пробвал наркотици, алкохол, напивал си се, както много твои съученици...
Въобще това да не те възпитават има страшни последствия за теб самия, отделно за всеки, който има какъвто и да било досег с теб.
Може и без шамари, някои родители се оливат в наказания, само и само да не плеснат детето. Няма смисъл, по-вредно е. Някои родители оставят децата на самотек, от такива всичко можеш да очакваш, дори успешна реализация в процент от случаите. Някои деца са възпитавани като не им се позволява да имат неприемливо поведение, но проявят ли упоритост, родителят се предава. Такива деца научават много ценно нещо - с достатъчно упоритост можеш да постигнеш каквото си искаш. И това качество им помага в успешната реализация, но им пречи в личния живот, защото нормалните хора, които явно са по-малко от другите... не търпят някой да им се налага и няма да поддържат сериозни отношения с такъв човек.

Victory Липсата на отговор приемам за липса на нужните часове терапия, на които психолозите следва да се подложат. Това че приемаш въпрос като намек за оценка на психичното ти здраве говори само за себе си.
Нямам за цел да те засегна, но за твоята специалност, ако нямаш намерение да работиш като терапевт са нужни минимум 500 часа терапия. Ако работиш като терапевт варират в зависимост от вида терапия, която ще провеждат, но достигат до 2000 и отгоре. Това са международни стандарти, които не съм измислила аз. За онези, които не ги покриват се казва, че използват наученото, за да обслужват собствената си психопатология. Това означава, че от огромното количество информация, която получават по време на следването отсяват онази част, която ги кара да се чувстват по- добре. Когато работиш с хора е нужно да отсееш онази част, с която ще помогнеш на идващите за помощ при теб да се чувстват по- добре.


Асса предполагам сега разбираш защо по- рано казах, че да си завършил психология не е нужно условие да си уравновесен и да прилагаш онова, което ти определи като трудно приложимо.

Шефке, не ти отговарям, защото професионалната ми реализация не ти влиза в работата, нито е по темата на дискусията, не защото ми липсват часове каквото и да било. Но кой да се сети

Ей, не разбрах защо е толкова важно всички или да повярваме в безвредния бой, или да се знае, че не умеем да мислим и източниците ни на знания нищо не струват...

Ако сте толкова убедени в методите си и тяхното благотворно и все пак безвредно влияние, какво правите в тая тема, водейки абсолютно безсмислени битки? Тонът на разговора започна и остана подгравателен. Нали не мислите, че по този начин променяте нечие мнение?