Били ли са ви като деца?

Много интересна дискусия се води тук. Аз за съжаление преди няколко дена ударих дъщеря си по крака два пъти, защото не искаше да си обува пижамата и по ръчичката защото не искше да си измие мръсните ръце. Това разбира се стана след многобройни молби и увещания на които тя просто се хилеше, докато не издържах и... я плеснах. Ако някой ми беше казал, че ще го направя, нямаше да му повярвам никога, но ето - не издържах и.... виновна съм . Надявам се да не го запомни, има ли шанс да го забрави? Тя е на 2г.8м.

Ама защо намесваш границите тук? От това, да не удряш, до това, да разрешаваш всичко, има разлика от земята до небето. Детето ми много добре знае къде са границите и не защото не ги е изследвало (като всяко нормално дете). И когато се държи зле, изобщо не моля за разбиране, а достатъчно недвусмислено показвам какво е недопустимо.

Още една тема, в която си мериме .... шамарите?

 

Бита не съм била, за цялото си детство сигурно съм отнесла не повече от 3-4 шамара. Два помня в тинейджърска възраст, все си мисля, че може да е имало по-рано и още два... (Държа да отбележа, че двата шамара, които помня бяха съвсем неоснователни, ама нейсе).

Децата отнасят по някой шамар по дупето, да. Не чувствам вина, понеже преди това съм казала и обяснила поне 20 пъти. И поне 5 от тях за завършвали с - "чуй ме, защото ще те ОШАМАРЯ". Е...не е като да не предупреждавам.   Но все пак се радвам, че с порастването все повече слушат и не се налага често да бъдат подсилвани аргументите. В интерес на истината около 2-годишна възраст много по-често се налагаше, просто са оперирани от чувство за самозащита. На нас леко ни писна да се разхождаме до Пирогов и така.
За разнообразие шамари не са яли, от изнервеност крещя, не удрям. Предпочитам да запомнят няколко шамара, отколкото псоле цял живот да живеят обезобразени и да се чудят къде е била мама (или тати), да им тегли един шамар по дупето, че да се кротнат.
Всъщност не знам защо има деца, които имат инстинкт за самосъхранение и като кажеш, че е опасно нещо и не пипат. Не само, че не пипат, ами и заобикалят. Е, моите не са такива. Напротив, даже отиват да видят кое му е опасното толкова. В морето се влиза, докато започнат да се давят. Не се шегувам, нямаме време да разпънем хавлиите. Отива се на плажа, успяваме да ги съблечем само и се бухват във водата, като вървят до там, докъдето започват да бълбукат. А някой деца даже ги е страх да си намокрят краченцата. И с всичко сме така.

Което пък на мен ми говори, че шамарът не е ефективен, в противен случай заплахата с такъв щеше да е достатъчна 
Около 2-годишна възраст никой няма чувство за самосъхранение, а и не вярвам да има дете, което от първия път да е разбрало, че нещо е опасно и да не е посегнало пак. Достатъчно морета съм прекарала, изгаряйки само на нос, защото не съм имала време да полегна 

Да Клеми,аз също се опивам безуспешно да обесня на 3,5год ми син защо не може да бърка с различни предмети в контактите,да ги дърпа и ръчка,някой ден ще стане белята,все още всички ,някак успяваме да го хванем на момента,но.....Чудя се, ако след поредния опит да бръкне, го нашамаря дали ще спре,засега успявам да не го правя,но дали е по доброто за него не зна,мисля си просто
Имам още хиляди примера,но истината сама си я търся,няма как да се науча да съм родител от теории и борби за лидерство в темата.
Едно знам,побоя и малтретирането са за затвор,не мога да си представя да насиня детето си от бой.

Аз бих покрила/скрила/запечатала контактите, които той може да стигне. Може и да не е супер удобно или пък красиво, може да ми е трудно да намеря с какво точно да ги запечатам, но бих се опитала пред това да повтарям без ефект и след това да бия. Няма как да очакваш едно дете на 3,5 години, което с всичко експериментира, да те разбере защо не бива да бърка в контакта.

Нали не мислиш че не е направено,затова писах че ги кърти,тоест опитва се да мушне пръчката под пластмасата.това се случва навсякъде,в нас,в свекърва ми ,в майка ми,той разбира,как да не разбира,просто забравя, че не ттрябва,а все още му е интересно защо не може.
Може би има вариант,ще го намеря,в моята къща, да,ами на градината,а когато е на гости?

А защо детето има такъв огромен интерес към контактите, че чак и на гости се насочва към тях? С всичко забранено ли е така? Търсила ли си причината за поведението му? Търсила ли си съвет по въпроса, но различен от типа "проси си шамарите"? Може би му липсва внимание и си го набавя като ви провокира?

Видях, че и за кучета сте говорили. Знам, че в България е особено популярно да се възпитава куче с бой, но всъщност е възможно и без бой, изключително с положителни стимули, но пак се иска да помислиш, да отделиш време и внимание.

М не,внимание няма начин да му липсва,това че имам 4 деца не значи автоматично,че не го обгрижвам достатъчно,просто пример,човека си е такъв,не иска да има забрани,опитва се по всяко време да свърши това за което му е казвано ''не,не може''.
С големите постигнах успех,но с него се опитвам да подхождам различно,не се получава засега.

Същото се препоръчва и в една съвременна книга за възпитание на деца. Детето трябва да асоциира ръката на родителя само с обич и ласка. Негативните чувства се прехвърлят върху неутрален предмет.

И кучетата, и децата са достатъчно умни, за да разберат че извършителят на боя и в двата случая е човекът. Не ги подценявайте толкова. Да сте виждали куче да се страхува от лежаща на земята тояга? Не. Страхува се, когато види тоягата в ръката на човека. И децата не ги е страх от самата точилка, а само когато видят мама да я размахва заплашително. Тия ню ейдж прехвърляния на чувства и енергии действат само на книга.

Е, нямаше нужда. 

 
Очакваше се да се съглася безмълвно ли? Не разбирам намекът ти.

Това ти говори, че шамарът не е ефективен? А ако майката вместо "ще те ошамаря", каже "ще те накажа", "ще ти се карам", "ще ти забраня", "ще ти поставя граници", "ще се разсърдя", "ще ти викам", кое от тези смяташ, че ще проработи? Ти какво би казала вместо "ще те ошамаря", което би проработило?
Та не отписвай шамара като неефективен толкова бързо заради ненадеждната си теория, че щом заплахата с него не действа, значи той самият не действа. От твоите нешамаросващи средства заплахата с кое би подействала? С никое. Така че какво да кажем, че и твоите са неефективни? Истината е, че заплахите рядко действат, освен ако детето няма много горчив опит с това, с което го заплашват. Което говори, че тази майка не е пребила детето си последния път, нито то се е травмирало от шамара.

Аз си спомням много добре, че като деца онези от нас, които бяха на "един шамар", бяха много по-привързани към родителите си, по-свободни, по-весели, по-безгрижни и доста по-разумни, отколкото онези, които търпяха някакви строги наказания, строго отношение, караници и побоища вкъщи, за всяко едно тяхно провинение.
Всички сме били палави и нямаше как да не е така - цяла тумба деца на еднаква възраст горе-долу се събирахме всеки ден на детска площадка между блоковете и мислехме каква глупост да направим.
Онези, които бяха с наказанията, мъмренията, побоя, им личеше от далече. Те се страхуваха от всичко, за да не бъдат наказани после. Не знаеха кое е грешно и кое правилно. Страхуваха се да играят с топката, да не се изцапат. Страхуваха се да не тичат, защото може да паднат и да се изцапат/ударят. Т.е. те не знаеха къде е границата, защото за повечето неща получаваха мъмрене, наказание от родтелите си. Малко бяха онези, които ги пребиваха, но за тях мога да кажа, че въобще не бяха нормални деца. Отделно, че понякога точно тези деца с мъмренето, наказанията вкъщи (и рядко побоя), бяха тези, които измисляха и правеха най-големите бели. Защото то все пак избиваше от някъде - т.е. или са най-големите страхливци, или са най-големите беладжии, което обаче не значеше, че не ги е страх, а просто правеха напук, надяваха се да не ги хванат и т.н. Онези, които получаваха само по шамар, знаеха точно за какво и в какъв случай ще го получат, затова и не се притесняваха да се цапат, да тичат и бяха доста по-безгрижни, а когато идваше време за белята/действието, за което получават шамари, сами се спираха и отказваха предложенията. Онези, които не бяха шамаросвани, мъмрени, наказвани или пребивани от родителите си, бяха различни - според характера - някои бяха страхотни лигавета и само гледаха да направят нещо мръсно на другите, някои бяха толкова кротки, че дори не излизаха всеки път при нас.
А като имате предвид, че сме били достатъчно големи деца - над 5-6 годишни. Та това е моята "групова статистика", която още тогава ми е правела впечатление.