На почивка без мен?

Според твоите вождания - може. Въпросът е според техните си виждания да се получава.

Дългият брак преобразява ли чувствата ви? Как предпочитате да сте някъде сами, вместо заедно? Той не ви ли липсва? Поотделно по-добре ли се забавлявате? А като ходите сами - децата? Аз например навсякъде си водя малчо с нас и това ни най-малко не ми тежи - напротив 

Ами Холандия е една от държавите с най много разводи (тва според мен се дължи на самостоятелността на жениет с лични доходи,работа и т.н. )Всеки трети брак тук стига до развод(тва е според статистиките).А в Бг едно 70% от жените(мъжете ) търпят  заради нещо-я заради парите,децата,имотите,кво ще кажат хората....
А в ДиС всичко е прекрасно ,докато не видиш истинските ИП-адреси на мацките в темите на гостите....или пък -пак кво ще каже съфорумката..ако някой си каже истината,например че мъжът и едно че не се прибрал посред нощята..ами и че лубовници има..затова и някои тук са толкова демократични-да си скрият кирливите ризи.Казах Някои..да не се хвърлите сега демократичните да ме биете....
Абе всеки да си прай квото си иска,и както си му харесва..Ама щом авторката е пуснала тема..значи на нея хич не и харесва положението,колкото и да се опитва с последните си постове да доказва обратното..

Имах едно гадже, което като искаше да ходим да си легнем, ми казваше - Аре да покараме ски

Не слагай сол в раната!

 

В интерес на истината трябва да уточня, че нашите излизания поотделно надали са повече от 3-4 вечери на година. Ако има на кого да оставим децата, излизали заедно. Тях няма как да ги водим, както няколко от вас казаха, че водят децата навсякъде - в нощен бар не ми се връзва да отида с тях.
В началото писах, че сме в една и съща ситуация с авторката, но май не е така, защото когато стана въпрос за ходене на ски спред колегите, аз казах на мъжът ми, че сигурно ще му хареса да отиде с тях, защото преди доста е карал ски, но откакто сме заедно (15 години) не е карал. Това е първото отсъствие на един от нас по повод "почивка". И си признавам чистосърдечно, че ако ме уведоми за някое излизане или ходене, ще настръхна като таралеж и сигурно ще стане скандала Т.е. обичам да обсъждаме нещата и ако един от нас има съмнение, че ще с есправи, просто другият не излиза. Това е!

madam23, явно тук се предъвква нещо, което ти за себе си вече си разрешила, но така е във форумите - една тема може да си шества до безкрай, дори авторът отдавна да е и забравил, че я е пускал
Искам само да кажа друго нещо: абе как така 7 години мъжът не му потрябваха самостоятелни почивки, а точно когато има две деца, и цената на скандалите и евентуални семейни разриви за жената вече би била твърде голяма, се сеща безапелационно да има нови, нетипични до този момент "нужди" от лично време, от ски, от разтуха? Не е ли по-честно, ако така е смятал да им е живота, да не я залъгва сума ти време, а да каже и покаже отначало, по възможност ПРЕДИ децата: такъв и такъв искам да ми е семейният живот, и в еди кои си неща няма да се ограничавам?
Към авторката на темата: все пак най-ключовите коментари, които са оставени тук, според мен са тези, които казват, че трябва да работиш придимно за твоята лична самостоятелност и самодостатъчност -  никой, най-малко любимият мъж, няма интерес да ти помага да се чувстваш ок и без него, да имаш лични ресурси, доверени хора, и развлечения без него... Това е твоя задача, и е много важна. От тази гледна точка, правилно си отстъпила пред настойчивостта му - нека ходи, то насила хубост не става. Обаче си мисли и действай по въпроса за известна твоя независимост. Това автоматично преобръща нещата, и само това е, което може да накара благоверният да не си и помисля за почивка без тебе. Със забрани, както си усетила, не става - ще ти мрънка до безкрай, ти ще се чувстваш виновна - абе, неприятно е и за двамата. По-правилно действие, струва ми се, е реципрочното. Но тук има два варианта: наистина  да усетиш красотата на индивидуалния живот, да се научиш да се забавляваш искрено и далече от половинката - това не е привлекателно за всеки, и не идва "отръки" на всеки. И втори вариант - "индивидуалният ти живот" да послужи просто за да демонстрира на половинката как стоят нещата от "другата страна".  Мисля, че това е полезно упражнение, което лесно може да покаже и докаже, че либералните разбирания за семейството у мъжа са еднопосочни. Веднъж щом това стане ясно и видно, може да се стигне до някакви интелигентни семейни договорки. Иначе ти си оставаш в позицията да ти викат: "ми ходи и ти! аз смятам, че и двамата заслужаваме лично пространство", а ти да нямаш къде да отидеш, или да нямаш желание да ходиш където и да било. То в такава ситуация на всеки партньор му е много лесно да се прави на супер либерален ...

Май при всички,седмата година е кризисна.
При нас беше обратното,аз издивях.
Вярно,че имаше много фактори,но исках личното си пространство.
В един момент,се задуших от всичко заобикалящо ме.

Ох, какво толкова драматизирате нещата?!
Аз не бих имала против да иде на ски с приятели, но с уговорката, че следващия път и аз ще правя нещо за собствен кеф и разнообразие, а той ще гледа децата.
Не смятам, че хората са нечия собственост, или куче, което държиш на къс повод и пускаш от време на време. Не е това начина да задържиш някого и да го контролираш като си лепнат за него като пощенска марка.

Именно,за това говоря.
Обикновено се случва точно това,единият,било мъж или жена,има това собственическо чувство.
От другия зависи,как ще се държи,за де не се превърне в "предмет".

Не съм съгласна с Ох, какво толкова драматизирате нещата?!
Според мен тъкъ звучат хора, при които липсва подчертаното от твоето мнение, при наличието на което ти не би имала нищо противо от "почивка без мен".

А безусловното доверие и личната свобода са гаранция за безгрижен семеен живот, така ли?

Не е, но и "белезниците" не са гаранция за това.

Забраненият плод е най-сладък 
Вие какво искате мъжете ви да искат да бъдат заедно с вас или по принуда да стоят вързани  до вас
Безусловно доверие не изпитвам дори и към себе си   , но на личната си свобода държа много 

Ако мъжът ми по принуда стои с мен, по-добре да заминава там, от където е дошъл.