Директорът прави училището

Да ама един директор, може да смачка хората и си пробута неговите. И от там тръгват нещата.

Може. Но това пък в някои случаи е хубаво. Знам едно позападнало училище, което след разни кадрови промени вече се споменава с уважение.

Но пък пак нищо нямаше да стане, ако не помагаха и община и инспекторат, и родителите в района се случиха читави за тия набори. Та така.

 

Директорът коли и беси в училището. Негова е винаги последната дума, а и първата. Той подбира персонал, че дори и ученици, той организира/дезорганизира/, той забранява, той поощрява, той гони, той кани, той заповядва изобщо всичко е в неговите ръце.
Така че напълно съм съгласна пък аз със заглавието.

Мнението ми е на бивш учител, нагледал се на наглостта на самозабравили се директори. Имала съм и добри такива, да не останете с впечатлението, че всички са зли и лоши.

Ето, за това говорим ... 

Но при недобър директор другите неща не стигат.
Избирах училище скоро. Имах сред набелязаните училище със завидна материална база - голяма, просторна сграда, нова дограма, нови санитарни помещения, цяло крило за мъници. Обаче дограмата и санитарните помещения бяха от общината. А дворът и стаите нали са от училището - хич ги нямаше.

Родителите, които го бяха избрали и продължават да го избират, твърдят че няма лоши училища - където учителите са добри и училището е добро. Но никой от тях не е безразличен към начинът, по който изглеждат гимназистите на същото школо. Убедена съм че не искат дечицата им да заприличат на тях, но нали навсякъде е едно и също...

В съседното училище се записаха децата на по-претенциозните родители. Съответно те и по-вероятно ще бъдат активна страна в училищното благоустояване. За да съм съвсем точна обаче, така се влиза в омагьосан кръг, защото пък във второто училище всяко подобрение по иначе по-хубавите от първото стаи, се плащало от джоба на родителите.

Едно кратко обобщение, макар и диагонала - лошите директори допринасят за лош имидж на училището, с което привличат по-малко "претенциозни" семейства с по-пасивно отношение към обучението на децата и участие в "училищните дейсности". Така на практика родителите не подпомагат развитието на училището. А в днешно време и това е много важно.

Детето ми не учи в никое от тези две реални училища, но по ред причини имам доста наблюдение и върху двете.

Според мене ако детето е изпуснато от отговорност и родителски грижи, в каквото и у-ще да го запишете няма да има поразяващ резултат ... А за въпросното у-ще мисля,че правят всичко възможно децата да се чувстват добре.  Стаите са хубави, разбира се че винаги може повече ...   

Директорът прави училището, както мениджърът прави фирмата, така и директорите на училища (същото е и за ДГ) правят имиджа, колектива, нивото ... Прочетох, че са написали примера за 51-во. живея в квартала от 20 години, въпросното училище беше свърталище на наркоманчета, нивото на завършилите го - беше много ниско. Почти всички, които познавам и са го завършили така и не стигнаха до висше. Докато дойде новия директор - оправи базата, привлече специалисти, спечели пари от еврофондове, вдигна нивото на образование ... След разговора си с него бях много впечатлена и записах дъщеря си да учи там от есента.
Ето още един пример - директорката на ОДЗ-то, в което са децата ми не става за мениджър - разполага с плувен басейн, преди две години го ремонтираха и така си седи - на въпрос защо не го използват, тя казва, че е много сложно - трябва персонал, трябвало химикали за водата, ужас. ... Дали един свестен мениджър няма да намери персонал и дали няма да приема групи за плуване от съседните градини и училища, дали няма да направи от дадеността, с която разполата бизнес?

 
Тази информация не е достоверна Тази информация не е достоверна Тази информация не е достоверна

Ние замълчахме, когато се появи анонимното писмо с упреци към нашето училище и директор. Приехме казаното като клюка от задния двор. Решихме да не даваме отговор на безименния автор. Не го сторихме от малодушие. Сметнахме, че никой сериозен човек не би обърнал внимание на анонимни писания. Така е: щом авторът пише така  уверено, нека и така уверено се подпише с името си. Но той не го е сторил, защото отлично знае, че написаното не отговаря на истината. И т.к. нещата загрубяха, нашето мълчание трябва да спре. Ще говорим и ще кажем истината: такава, каквато е тя, каквато ние я знаем и разбираме.
Наистина някой колеги , не са наши учители. Но не защото бяха уволнени. Едни от свое желание напуснаха и се преместили в друго училище / Зл.Караджанова, Ел.Димитрова / или на друга работа / Ст.Петкова /. Други се пенсионираха   /Ив.Попова, Вл.Михайлова, Ант.Грозева / . Има и съкратени колеги, поради намаляване на щата / М.Куртева, Н.Каменова, Ив.Цветкова, Св.Цупели, Н.Спасов, Д.Янакиева / . Да , това са кадърни учители, професионалисти. Но тяхното заминаване не бива да се приеме като прах за училището. Тези , които сега работим, сме не по-малко способни и амбициозни. Смеем да твърдим, че всички ние сме всеотдайни в своята работа:  работим професионално, добри специалисти сме и с любов се справяме с трудностите в професията си.
Не знаем какво точно вижда майката-съседка. Но знаем, какво тя не е видяла. Не е видяла топлотата, с която нашите учители обграждаме децата, любовта и търпението, които проявяваме всички ние към учениците. Не е видяла приятелството между ученици и учители, което дава спокойствие в училище. Не е видяла нашия професионализъм. Не е разбрала, че всеки ученик получава справедливо отношение: има и похвали, но има и наказания, щом се нарушава дисциплината и редът в училище.
Педагогическият съвет и директорът реагират във всяко ситуация бързо и адекватно. Затова допринася спокойната работна атмосфера в нашето училище. Директорът се отнася толерантно и с разбиране към проблемите на всички учители и ученици. А как биха могли да се пренебрегнат радостните моменти в училище.Хубавите празници и чествания, спортните игри и екскурзиите, посрещането на най-малките и изпращането на абитуриентите. И това че всички завършили наши ученици с радост си спомнят щастливите дни в училището и учителите си, и често ни посещават.
Вярно е , че училището претърпя в края на 2009 година финансови неблагополучия. Може би директорът има вина. Но така всички платихме цената да се запазят работните места на повече колеги. И учениците от първи клас имат занималня, изцяло финансирана от нашето училище.
Вярна е, че броят на учениците намалява през последните години. Но нека да видим и обективните причин: демографският срив / намаляват децата / и фактът , че елитните гимназии вдигат много приема си, както и налоялната конкуренция между училищата.
В заключение да кажем, че хулите срещу нас, нашето училище и директор, не ще ни сломят духом. Напротив, те ни карат да работим с още по-голям ентусиазъм. И да докажем, че в това хубаво централно училище цари обстановка на спокойна и плодотворна работа.
Заповядайте сами да се уверите в думите ни!
                        Л.Василева
                        Б.Павлова
                        Е.Червенкова
                        В.Ботева
                        И.Петрова
                        П.Дякова
                        Г.Русатева
                        Р.Славова
                        И.Миланова
                        Ж.Джамбазова
                        М.Захариева
                        Й.Градева
                        И.Калчев
                        И.Гутев
                        Сн.Димитрова
                        П.Добрева
                        Д.Вълчева
                        Р.Данова
                        П.Костадинова
                        Р.Бянкова
                        В.Иванова

Твърде притеснително е, че ръководствата на училищата реагират на всеки сигнал, като на клюка от задния двор и решават да не й обръщат внимание.
Аз мога да кажа същото, което казва авторката на темата за друго централно училище (още по-централно) и неговия директор. Няма да пиша имена за да не изпадам в епистолярни битки с включили се членове на персонала.
Така или иначе е факт, че след като директорът и помощниците му са уведомени за множеството безобразия вършени от учителка в тяхното училище, те не вземат никакви мерки. Четири-пет родителя отиват (не заедно) и се оплакват от едни и същи неща. Ръководството ги изслушва с повишено внимание, показва съчувствие, но резултат няма. Единствения изход е децата да се преместят в друго училище. Интересното е че всичките деца живеят на метри от училището, но ще се наложи семействата им да преживеят транспортни и други организационни проблеми. На никой не му пука за това.
Голямата грижа на ръководството не са децата, нито стреса причинен на семействата им, а да не се раздухват нещата, за да не пада имиджа на училището. Цялата им реакция се свежда до: "Ох, колко съжаляваме, вземете тези отпусни и да забравим. Искате ли съдействие за преместване в някое друго училище?".
В такива училища дори не гледат на децата като на 1400 лева. Винаги има желаещи да ги заместят, само и само да могат родителите да се разхождат всеки ден до центъра и да казват: "Моето учи в *******".

Алелуя за бившите хубави училища, за които благодарим на директорите им. 

аз ,също споделям мнение,че директорът прави училището.Той е този ,който може да определи правилата и стабилизира павновесието в колектива за пълна и продукнивна реализация между колегите и подкрепи интелигентните и културни кадри

Да,директорът прави училището. Децата ми са в много добро училище и като база и като преподаватели,но се говори,че от следващата година директорката напуска.

 ...мисля си , ако Пинокио живее във всеки от нас , какви ли носове щяхме да имаме Добре е да поставяме теми, но да си изясним предварително защо го правим Ако искаме да помогнем на училището и учениците му, защо не се сетим къде сме ние-родителите в този пъзел Дали е варненско или софийско, българското училище си има своето място в сърцето на всеки от нас. За някои е скътано на топло и слънчево, за други е затиснато на най-долния рафт в мазето. Всеки си избира , според собствените преживелици и спомени, къде да постави своето училище. Аз отдавна съм затворила страницата на образованието си, но двете ми деца са ученици. Дъщеря ми завърши  4 клас , а синът ми,  по живо по здраво, ще завърши 10 . За тяхното мнение  все още нося отговорност. Ако усетят , че неуважително коментирам мястото , в което учат и те ще се настроят така.  Да внимаваме като родители кого охулваме и кого издигаме на пиедистал! Когато , не дай си Боже, решим да клеветим , да помним , че в един прекрасен миг всичко ни се връща. Да променим себе си , за да се промени всичко около нас!

Директорът прави училището
Съгласна съм.
Директора на начално училище,,Васил Левски"в Сливен е ярък пример за това.
  за господин Кадирев.
Много съжалявам за проблема на авторката.
Дъщеря ми ще учи от пети клас в друго училище,където нещата не са розови.

Вярно е , че училището претърпя в края на 2009 година финансови неблагополучия. Може би директорът има вина. Но така всички платихме цената да се запазят работните места на повече колеги. И учениците от първи клас имат занималня, изцяло финансирана от нашето училище.

Може би?От 800 ученика на 320?
При положение,че големите градове преливат от приходящи.