Гледах!Хареса ми!Препоръчвам го!Искам да споделя... - ХX

Според мен защото не искаше да си проваля кариерата на юрист. Ако беше казал истината, щеше да излезе наяве любовната им връзка, да стане скандал и после (колкото и компетентен да е) никой нямаше да му даде шанс да се развива в областта на правото

Pisateva, мерси  . Продължавам да търся из торентите

С О Н Я, нямам предвид, че се е срамувал . Напротив, той ценеше тази любов (визирам неговите чувства), тя беше важна за него. Но кариерата му беше по-важна. Тук не става въпрос за срам, а за чист егоизъм - поне аз така ги виждам нещата Професията беше приоритетна, любовта остана на заден план. Но тази жена оказа влияние върху бъдещите връзки на героя, а постъпката му спрямо нея предопредели живот на угризения и липса на вътрешен покой.

Ами според мен той си провали живота, толкова тя му беше станала фикс идея и беше обсебен от нея.

Незнам дали е искал да я защити, или да я накаже, или беше толкова шокиран от случващото се,  че не знаеше как да реагира и какво да прави? На мен така и не ми стана ясно и третата част на филма според мен не беше на нивото на първата и втората.Някак си ми изглеждаше, че никой не е ясно какво е искал да постигне героя спрямо Хана? Третата част остави объркано впечатление у мен, не разбрах героя

kiora, абе ти да не си почитател на Кристофър Нолан?  От подписа ти виждам, че и ти чакаш Inception, ама само заради Лео ли?

За мой срам една година след премиерата му, съм се приготвила тези дни да гледам "Четецът", но засега не мога да коментирам  ...

Обаче, ако някой от вас не е гледал "Сред дивата природа"/ http://www.imdb.com/title/tt0758758/ , е как да не го препоръчам и аз (след Джуд). Удивителен филм! И оставете настрана посланията му и всичко останало (които са много интересни, разбира се), ами то само заради удивителните кадри и музиката на Еди Ведър си струва...Като зашеметена съм, а това рядко ми се случва. Браво на Шон Пен, личи си, че е изстрадано някак си...

Кики, ти си от мойта група

Много мой филм е това. И аз бях зашеметена дълго време след него. Постер на филма  ми е сред любимите аватари и май пак ще си го сложа.

Във Into the Wild много се зарадвах и на Катрин Кийнър.

На мен ми се стори и искам да вярвам, че младежът уважи правото й на избор. Нещо от лекциите при професора, а и от разговора по време на процеса насочва мислите ми в тази посока. Отраснала съм в едно различно (надявам се) от сегашното време, когато колективи, комсомолски деятели, учители имаха право и желание да ти казват какво е правилно и добре за теб, затова идеите за правото на индивида да решава за себе си особено много ми допадат.
И за да приключа с младежа, аз не го виня, че за него Хана е важен, но отминал етап в емоционалното му развитие. Дори и да е било любов, тя беше толкова невъзможна за развитие. И разбира се, че след това ще е живот с "липса на вътрешен покой"...

Хана, за мен е просто някой от това време с една особеност, че е второ качество човек заради дислексията. Това да сме толерантни с хората с увреждания и дефицити е сравнително нова мода. Много състояния и заболявания са били най-малкото срамни, а в много развити държави до средата на 20 век такива хора са ги затваряли, лишавали от потомство. В Германия съвсем "научно" се заели да си прочистват нацията. Не казвам, че на Хана живота й е бил в опасност заради дислексията, ама ми се струва, че съвсем от рано е решила на никого да не го казва. Самоуважение на доста висока цена. Възможно е самотата й да е също следствие от това, смяната на работа със сигурност е. Това беше и конкретния повод да започне работа като надзирател, а също и да изчезне от живота на младежа, когато напусна кондукторството. От друга страна, ми направи впечатление на изключително изпълнителна, прилежна в работата си, което и в крайна сметка й изяде главата, т.е. беше осъдена за "Ама как ще отключа, нали ще избягат?" Тук усещам гадно двуличие в себе си: доволна съм че я осъдиха - дори и да е изпълнявала заповеди на висшестоящи. Яд ме е че другите се измъкнаха.

Хайде да го гледаме вече, че за срам станахме 

Джуд , всички поддържащи роли бяха много добри, много. Хал Холбрук ме разплака...а колко бях предубедена за този филм, заради философията на младежа...Хм 

криста , радвам се, че сме на едно мнение 

СОНЯ, винаги ми е трудно да се върна толкова назад и да си спомня емоцията от филм или книга.
затова потърсих мнението си относно "Четецът". на 29 Януари 2009 г. съм написала:

...The Reader   ми хареса заради въпросите, които поставя. размислите, до които ме доведе. играта на неизвестния за мен David Kross, който изигра изумително младият Майкъл. интересно бе образът на един 15-годишен младеж, който бе толкова зрял, толкова истински, толкова наясно с това, което иска. сцените на интимност межд 15-годишния Майкъл и 36-годишната Хана бяха много силни, магията беше налице, чудесна химия имаше помежду им. ако имаше награди за пресъздаване на любовна сцена във филм тази година бих посочила без съмнение тях двамата. и после развръзката на историята, драмата, която влиза много силно, пробужда различни мисли за вината, съмнения...чувството, че този човек, който толкова си обичал и за който си копнеел - ти не знаеш нищо за него, въпреки това не можеш да спреш да мислиш за него. животът ти преминава скучно, тъжно, безмълвно, някак покрай теб, сякаш липсата му те заличава. Хана остана една загадка за мен...абсолютно противоречива личност. въпросите, които филмът поставя за Нацизма и Втората Световна война несъмнено водят човек до извода, че не може и няма как да обича Хана. на въпросът "защо?", тя отговаря "това беше моята работа". но Майкъл търси други отговори, отвъд тези...Майкъл продължава, любовта му е над всичко. той има нужда да разбере.

след това - записите на касетите - много силно пресъздаден, много внушително, сега е моментът ... да възкликна "какъв великолепен монтаж!".
и трансформирането на Майкъл в объркания, студен мъж на онова свиждане с Хана накрая. целият филм отразява емоциите вътре в нас и затова ми въздейства толкова силно.
сложен е, дори твърде сложен. сюжетът е многопластов и поставя въпрос след въпрос. прилича на кутията на Пандора, отваряш, отваряш и има още и още. несъмнено ще го гледам пак, несъмнено ще потърся книгата.

спомням си как краката ми бяха подкосени в буквалния смисъл на думата след като изгледах "Часовете" на Stephen Daldry. чувството сега, 6 години по-късно се върна и се простираше от бряг до бряг.

сега, когато се върнах към това отпреди 1 г. си давам сметка, че още не съм прочела книгата.

   Миналата година имаше много по-добри филми, борещи се за Оскари, така ми се струва.

 Гледах District 9 (2009)/Сектор 9.  Не е лош филма, има идея, интересно ми беше. Но някак не достатъчно силен ми се стори. Все пак са наблегнали повече на ефектите, отколкото на другото.

Geia идеално душа,просто идеално 

Соня на мен сектор 9 изобщо не ми допадна...беше ми много примитивен филма. Имаше замисъл наистина,но за мен нищо друго...малко гнусотии са вкарали в пове4е...

  Да, елементарно беше на моменти. И този филм се бори за Оскар?!

Хатико: Кучешка история - много трогателно филмче.  Adam  - http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=202799&hit=1 също много ми хареса.

Across the Universe-хареса ми,леко странен поглед над войната във Виетнам и младите хора по онова време.Заснет много красиво и целият пълен с песни на Бийтълс,макар че не бих го определила като мюзикъл.