Хеликаза, не ни се обяснявай повече. Няма нужда. Стига с това "Глупости". Не сме на ученическата скамейка. 
- Публикувана: 29 ян. 2010, 00:03 ч.
- Последно мнение: 6 фев. 2010, 15:38 ч.
ШЕСТВИЕ "БЪЛГАРИЯ - СВОБОДНА ОТ ГМО!" - 31.01.2010 (неделя)
А тази статия във вестник "Капитал" за какво свидетелствува?
ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА
Начало / Брой 17, 25 април 2008, 16:09 / ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА
Генно инженерство за всекидневна употреба
Българският парламент разреши в страната да се отглежда генетично модифициран памук
(Страница 1 от 2)
Скоро на българските тениски може да се появят етикети "Произведено от генно модифициран памук". Той вече ще се отглежда свободно в страната, след като парламентът прие на второ четене промени в закона, който регулира прилагането на генетичните манипулации в земеделието. Как точно тази поправка мина през Народното събрание остана загадка - дискусии по въпроса в публичното пространство изобщо не е имало, а се оказа, че решението е гласувано почти единодушно от народните представители.
Оценките в обществото са разнопосочни. Макар че законът си остава рестриктивен, в тясно професионалните среди това се оценява като най-големия пробив на научните експерти в областта. "След толкова години усилия вече мога да си отдъхна и спокойно да се оттегля от поста", заяви проф. Атанас Атанасов, доайенът на генното инженерство в България и дългогодишен директор на Агробиоинститут - единственият за лабораторни експерименти с генно модифицирани организми (ГМО) в страната.
Според противниците на генетичните манипулации обаче с решението си за памука депутатите са отворили кутията на Пандора - така или иначе, в глобален план споровете около ползите и вредите от генетично манипулираните организми продължават да са все така ожесточени. Пробойната в законодателството може бързо да се разшири и за други култури, в това число хранителни и това може да се отрази негативно на бъдещото развитие на екологични земеделие и хранителна индустрия в България.
Всъщност дали ГМО наистина са толкова страшни? Със сигурност има основание за консерватизма на Европейския съюз, който е пренесен и в българското законодателство в тази област. И все пак в света идва трето поколение земеделски култури с променен генетичен код - захарна тръстика за биодизел, устойчива на суша царевица и т.н. В много страни, дори вече и в някои от ЕС, генетичният инженеринг се приема като по-добрата алтернатива на традиционното земеделие. Въпросът е, по мнението на експерти, в ясните правила и контрола при прилагането му. В България агробиотехнологиите идват на мода едва сега - 10 години по-късно спрямо индустриалните държави, въпреки че страната има опит в лабораторната работа с ГМО и експерименти са правени още преди 1998 г. Досега обаче извън научната сфера не се случваше нищо.
Извън лабораториите - вече и официално
С промяната в закона памукът отпадна от забранителния списък за освобождаване на ГМО в околната среда. Това означава, че с него вече ще могат да се правят не само лабораторни опити в България, но ще може да се отглежда и генно модифициран памук, който след това да се продава като суровина за текстилната промишленост. Досега от всички земеделски култури, отглеждани в България, единствено царевицата не фигурираше в забранителния списък. Соята също, но към нейното производство тук няма интерес, макар тя да е една от най-отглежданите генно модифицирани култури в света. Никой всъщност не може да гарантира, че в страната вече не се произвежда ГМО царевица - ако решат, фермерите могат спокойно да си купят хибриди на американската компания Monsanto от Румъния например (едва ли някой на границата ще ги проверява за една торба семена). А и в почти всички държави освен в САЩ, откъдето идва технологията, опитът показва, че първоначално фермерите започват да сеят трансгенните семена нелегално. Интересът им е оправдан - добивите, а съответно и печалбата им при този вид земеделие нарастват двойно при почти същите разходи за производство. И все пак досега България се определяше като зона, свободна от ГМО. "Не мисля, че някой така лекомислено би си позволил да отглежда генно модифицирана царевица в България. Самите фермери нямат знанието. А и двете американски компании Monsanto и Pioneer, които до 2006 г. присъстваха на българския пазар, се оттеглиха заради рестрикциите в закона", казва проф. Атанасов. Съвсем скоро обаче Monsanto смята отново да навлезе в България, като вече дори има назначен представител за страната.
В България остава забранено за пазара да се произвеждат генно модифицирани тютюн, лозя, маслодайна роза, пшеница и всички видове плодове и зеленчуци. С тези култури не може да се правят дори лабораторни експерименти. Запазва се и рестрикцията за 30 километра буферна зона за отглеждането на традиционни култури в близост до трансгенните. Приема се, че тя е необходима, за да не се стигне до мутации при растенията, които биха могли да навредят на биоразнообразието. С поправките в закона единствено за памука се разреши това разстояние да е по-малко - до 400 метра. За сравнение, в различните държави то е от 25 до 500 метра, а в Бразилия и САЩ традиционните и трансгенни култури се отглеждат дори непосредствено едни до други.
(Страница 2 от 2)
Българският патент
За разлика от царевицата, за която официално се твърди, че няма генно модифицирана в България, за памука се знае, че има готова разработка, която е тествана в лабораторни условия и е български патент. Става дума за хибрид с изкуствено добавен ензим, който прави памука устойчив на най-разпространения хербицид срещу вредители - 24D. Отглеждайки такъв памук, производителите ще могат да пръскат площите си с хербициди, които унищожават плевелите, но не увреждат отглежданата култура. Подобни хибриди вече има по света, но такъв е разработен в България преди 10 години от Института по памука и твърдата пшеница в Чирпан със съдействието на Агробиоинститут. Официално негови селекционери са доц. Божин Божинов и баща му - инж. Максим Божинов. Доц. Божинов е декан на Агроикономическия факултет към Аграрния университет в Пловдив. И двамата се занимават с генетика. Максим Божинов е сочен като най-добрия селекционер на семена за памука в България. А също и като стар кадър на БСП, което вероятно му е осигурило лоби в парламента. Самите промени в Закона за ГМО бяха внесени от депутати от "Коалиция за България" Стефан Танков и Трифон Митев.
"Отглеждането на хибрида ще позволи на България да възстанови и увеличи площите си с памук. Сега те са едва 10 хил. декара", казва проф. Атанасов. Ако бъдат одобрени, българските трансгенни семена, могат да се продават както в страната, така и в Гърция и Турция, където тази култура също се отглежда и фермерите имат интерес към ГМО.
Последната дума е на ЕС
Памукът е тестван две години успешно преди приемането на закона. Сега, според проф. Атанасов, е нужно с него да се направят полеви опити в рамките на още поне година. След това вече може да се поиска разрешение за пускането му на пазара. Одобрение или отказ се дава от Комисията за генетични изследвания - това е междуведомствен орган, който включва 15 представители от различни институции, чийто председател в момента е проф. Райчо Димков, ръководител катедра в Биологическия факултет. След като комисията се произнесе, разрешение за отглеждането на трансгенния памук трябва да се иска и от Европейската комисия. В Европейския съюз към настоящия момент е позволено да се отглежда само т.нар. Bt царевица - това е технология, при която в растението се инжектира естествената почвена бактерия Bacillus thuringiensis (откъдето идва и съкращението), която съдържа протеин с токсично въздействие срещу някои насекоми вредители. Извън общността тази технология се прилага не само за царевицата, но и за соята, памука и още култури. В световен мащаб генно модифициран памук се отглежда основно в Индия и Китай. А също в САЩ, Бразилия, Аржентина, Южна Африка, Австралия, Колумбия и Мексико.
Дали Европа ще разреши на България да отглежда свой собствен ГМО памук обаче, не се знае, макар и да не става дума за хранителен продукт. При влизането си в ЕС например Румъния беше принудена да унищожи площите си с генно модифицирана соя, тъй като нейното отглеждане не е позволено в общността. Това според проф. Елена Бадеа от Университета по агрономство и ветеринарна медицина в Румъния, е довело до над 300 млн. евро загуби за производителите на трансгенна соя в северната ни съседка.
ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА
Начало / Брой 17, 25 април 2008, 16:09 / ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА
Генно инженерство за всекидневна употреба
Българският парламент разреши в страната да се отглежда генетично модифициран памук
(Страница 1 от 2)
Скоро на българските тениски може да се появят етикети "Произведено от генно модифициран памук". Той вече ще се отглежда свободно в страната, след като парламентът прие на второ четене промени в закона, който регулира прилагането на генетичните манипулации в земеделието. Как точно тази поправка мина през Народното събрание остана загадка - дискусии по въпроса в публичното пространство изобщо не е имало, а се оказа, че решението е гласувано почти единодушно от народните представители.
Оценките в обществото са разнопосочни. Макар че законът си остава рестриктивен, в тясно професионалните среди това се оценява като най-големия пробив на научните експерти в областта. "След толкова години усилия вече мога да си отдъхна и спокойно да се оттегля от поста", заяви проф. Атанас Атанасов, доайенът на генното инженерство в България и дългогодишен директор на Агробиоинститут - единственият за лабораторни експерименти с генно модифицирани организми (ГМО) в страната.
Според противниците на генетичните манипулации обаче с решението си за памука депутатите са отворили кутията на Пандора - така или иначе, в глобален план споровете около ползите и вредите от генетично манипулираните организми продължават да са все така ожесточени. Пробойната в законодателството може бързо да се разшири и за други култури, в това число хранителни и това може да се отрази негативно на бъдещото развитие на екологични земеделие и хранителна индустрия в България.
Всъщност дали ГМО наистина са толкова страшни? Със сигурност има основание за консерватизма на Европейския съюз, който е пренесен и в българското законодателство в тази област. И все пак в света идва трето поколение земеделски култури с променен генетичен код - захарна тръстика за биодизел, устойчива на суша царевица и т.н. В много страни, дори вече и в някои от ЕС, генетичният инженеринг се приема като по-добрата алтернатива на традиционното земеделие. Въпросът е, по мнението на експерти, в ясните правила и контрола при прилагането му. В България агробиотехнологиите идват на мода едва сега - 10 години по-късно спрямо индустриалните държави, въпреки че страната има опит в лабораторната работа с ГМО и експерименти са правени още преди 1998 г. Досега обаче извън научната сфера не се случваше нищо.
Извън лабораториите - вече и официално
С промяната в закона памукът отпадна от забранителния списък за освобождаване на ГМО в околната среда. Това означава, че с него вече ще могат да се правят не само лабораторни опити в България, но ще може да се отглежда и генно модифициран памук, който след това да се продава като суровина за текстилната промишленост. Досега от всички земеделски култури, отглеждани в България, единствено царевицата не фигурираше в забранителния списък. Соята също, но към нейното производство тук няма интерес, макар тя да е една от най-отглежданите генно модифицирани култури в света. Никой всъщност не може да гарантира, че в страната вече не се произвежда ГМО царевица - ако решат, фермерите могат спокойно да си купят хибриди на американската компания Monsanto от Румъния например (едва ли някой на границата ще ги проверява за една торба семена). А и в почти всички държави освен в САЩ, откъдето идва технологията, опитът показва, че първоначално фермерите започват да сеят трансгенните семена нелегално. Интересът им е оправдан - добивите, а съответно и печалбата им при този вид земеделие нарастват двойно при почти същите разходи за производство. И все пак досега България се определяше като зона, свободна от ГМО. "Не мисля, че някой така лекомислено би си позволил да отглежда генно модифицирана царевица в България. Самите фермери нямат знанието. А и двете американски компании Monsanto и Pioneer, които до 2006 г. присъстваха на българския пазар, се оттеглиха заради рестрикциите в закона", казва проф. Атанасов. Съвсем скоро обаче Monsanto смята отново да навлезе в България, като вече дори има назначен представител за страната.
В България остава забранено за пазара да се произвеждат генно модифицирани тютюн, лозя, маслодайна роза, пшеница и всички видове плодове и зеленчуци. С тези култури не може да се правят дори лабораторни експерименти. Запазва се и рестрикцията за 30 километра буферна зона за отглеждането на традиционни култури в близост до трансгенните. Приема се, че тя е необходима, за да не се стигне до мутации при растенията, които биха могли да навредят на биоразнообразието. С поправките в закона единствено за памука се разреши това разстояние да е по-малко - до 400 метра. За сравнение, в различните държави то е от 25 до 500 метра, а в Бразилия и САЩ традиционните и трансгенни култури се отглеждат дори непосредствено едни до други.
(Страница 2 от 2)
Българският патент
За разлика от царевицата, за която официално се твърди, че няма генно модифицирана в България, за памука се знае, че има готова разработка, която е тествана в лабораторни условия и е български патент. Става дума за хибрид с изкуствено добавен ензим, който прави памука устойчив на най-разпространения хербицид срещу вредители - 24D. Отглеждайки такъв памук, производителите ще могат да пръскат площите си с хербициди, които унищожават плевелите, но не увреждат отглежданата култура. Подобни хибриди вече има по света, но такъв е разработен в България преди 10 години от Института по памука и твърдата пшеница в Чирпан със съдействието на Агробиоинститут. Официално негови селекционери са доц. Божин Божинов и баща му - инж. Максим Божинов. Доц. Божинов е декан на Агроикономическия факултет към Аграрния университет в Пловдив. И двамата се занимават с генетика. Максим Божинов е сочен като най-добрия селекционер на семена за памука в България. А също и като стар кадър на БСП, което вероятно му е осигурило лоби в парламента. Самите промени в Закона за ГМО бяха внесени от депутати от "Коалиция за България" Стефан Танков и Трифон Митев.
"Отглеждането на хибрида ще позволи на България да възстанови и увеличи площите си с памук. Сега те са едва 10 хил. декара", казва проф. Атанасов. Ако бъдат одобрени, българските трансгенни семена, могат да се продават както в страната, така и в Гърция и Турция, където тази култура също се отглежда и фермерите имат интерес към ГМО.
Последната дума е на ЕС
Памукът е тестван две години успешно преди приемането на закона. Сега, според проф. Атанасов, е нужно с него да се направят полеви опити в рамките на още поне година. След това вече може да се поиска разрешение за пускането му на пазара. Одобрение или отказ се дава от Комисията за генетични изследвания - това е междуведомствен орган, който включва 15 представители от различни институции, чийто председател в момента е проф. Райчо Димков, ръководител катедра в Биологическия факултет. След като комисията се произнесе, разрешение за отглеждането на трансгенния памук трябва да се иска и от Европейската комисия. В Европейския съюз към настоящия момент е позволено да се отглежда само т.нар. Bt царевица - това е технология, при която в растението се инжектира естествената почвена бактерия Bacillus thuringiensis (откъдето идва и съкращението), която съдържа протеин с токсично въздействие срещу някои насекоми вредители. Извън общността тази технология се прилага не само за царевицата, но и за соята, памука и още култури. В световен мащаб генно модифициран памук се отглежда основно в Индия и Китай. А също в САЩ, Бразилия, Аржентина, Южна Африка, Австралия, Колумбия и Мексико.
Дали Европа ще разреши на България да отглежда свой собствен ГМО памук обаче, не се знае, макар и да не става дума за хранителен продукт. При влизането си в ЕС например Румъния беше принудена да унищожи площите си с генно модифицирана соя, тъй като нейното отглеждане не е позволено в общността. Това според проф. Елена Бадеа от Университета по агрономство и ветеринарна медицина в Румъния, е довело до над 300 млн. евро загуби за производителите на трансгенна соя в северната ни съседка.
А не може ли празен СМС да не ги караме хората да пишат???? Нали и така става??? а може да пишат za BG в смисъл ,че го правят за България...нищо че сушат ГМО ,нека с ГМО да върви и българския термин и малко по малко хората ще свикнат да си го казват на български
НЕ НА ГЕННО ИЗРОДЕНИТЕ ОРГАНИЗМИ В БЪЛГАРИЯ
НЕ НА ГЕННО ИЗРОДЕНИТЕ ОРГАНИЗМИ В БЪЛГАРИЯ
Хеликаза, а какво значи "Генетична трансформация на растения за устойчивост към растителни патогени."
Особено в тези два абзаца:
Макар че законът си остава рестриктивен, в тясно професионалните среди това се оценява като най-големия пробив на научните експерти в областта. "След толкова години усилия вече мога да си отдъхна и спокойно да се оттегля от поста", заяви проф. Атанас Атанасов, доайенът на генното инженерство в България и дългогодишен директор на Агробиоинститут - единственият за лабораторни експерименти с генно модифицирани организми (ГМО) в страната.
Подобни хибриди вече има по света, но такъв е разработен в България преди 10 години от Института по памука и твърдата пшеница в Чирпан със съдействието на Агробиоинститут. Официално негови селекционери са доц. Божин Божинов и баща му - инж. Максим Божинов. Доц. Божинов е декан на Агроикономическия факултет към Аграрния университет в Пловдив. И двамата се занимават с генетика.
"Отглеждането на хибрида ще позволи на България да възстанови и увеличи площите си с памук. Сега те са едва 10 хил. декара", казва проф. Атанасов. Ако бъдат одобрени, българските трансгенни семена, могат да се продават както в страната, така и в Гърция и Турция, където тази култура също се отглежда и фермерите имат интерес към ГМО.
Та с какво, викате, се занимавал акад.Атанас Атанасов от Агробиоинститута?
Памукът е тестван две години успешно преди приемането на закона. Сега, според проф. Атанасов, е нужно с него да се направят полеви опити в рамките на още поне година
Макар че законът си остава рестриктивен, в тясно професионалните среди това се оценява като най-големия пробив на научните експерти в областта. "След толкова години усилия вече мога да си отдъхна и спокойно да се оттегля от поста", заяви проф. Атанас Атанасов, доайенът на генното инженерство в България и дългогодишен директор на Агробиоинститут - единственият за лабораторни експерименти с генно модифицирани организми (ГМО) в страната.
Подобни хибриди вече има по света, но такъв е разработен в България преди 10 години от Института по памука и твърдата пшеница в Чирпан със съдействието на Агробиоинститут. Официално негови селекционери са доц. Божин Божинов и баща му - инж. Максим Божинов. Доц. Божинов е декан на Агроикономическия факултет към Аграрния университет в Пловдив. И двамата се занимават с генетика.
"Отглеждането на хибрида ще позволи на България да възстанови и увеличи площите си с памук. Сега те са едва 10 хил. декара", казва проф. Атанасов. Ако бъдат одобрени, българските трансгенни семена, могат да се продават както в страната, така и в Гърция и Турция, където тази култура също се отглежда и фермерите имат интерес към ГМО.
Та с какво, викате, се занимавал акад.Атанас Атанасов от Агробиоинститута?
Памукът е тестван две години успешно преди приемането на закона. Сега, според проф. Атанасов, е нужно с него да се направят полеви опити в рамките на още поне година
Хеликаза,
Питам ви още веднъж:
Занимават ли се изброените в статията учени с генно инженерство?
Бихте ли дали точна дефиниция на понятието биотехнология?
Питам ви още веднъж:
Занимават ли се изброените в статията учени с генно инженерство?
Бихте ли дали точна дефиниция на понятието биотехнология?
Това по никакъв начин не означава, че в АБИ се занимават с генно модифициране към настоящия момент.
Хеликаза,
Питам ви още веднъж:
Занимават ли се изброените в статията учени с генно инженерство?
Бихте ли дали точна дефиниция на понятието биотехнология?
Питам ви още веднъж:
Занимават ли се изброените в статията учени с генно инженерство?
Бихте ли дали точна дефиниция на понятието биотехнология?
Това по никакъв начин не означава, че в АБИ се занимават с генно модифициране към настоящия момент.
ако са се занимавали и бъде доказано, какви ще бъдат?