Не, ще продам къщата, за да я оженя, пък после каквото дойде.
- Публикувана: 30 ян. 2010, 10:08 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2010, 08:33 ч.
Трябва ли родителите да плащат сватбата?
Що? Твоята сватба колкото една къща ли струваше?
Лиляна, няма смисъл да се заяждаш с мен. Сватбата ми струваше 3500 лв., парите ги спестихме двамата с мъжа ми от заплатите си плюс малък заем от майка ми. Аз съм на 25, той е на 22. Както казах, родителите ни никога нямаше да могат да ни платят сватбата, значи не трябваше никога да се оженим? Ако дъщеря ми поиска да и платя сватбата, а аз нямам такава възможност, какво се очаква от мен? В крайна сметка това не е нещо задължително.
А темата ми беше, за да разбера нагласите на хората, а не да се хваля с моята сватба с 25 души гости.
А темата ми беше, за да разбера нагласите на хората, а не да се хваля с моята сватба с 25 души гости.
всичко е въпрос на финансови възможности и на желание от тяхна страна.Нашата сватба я плащаха родителите ни.
Че в такъв случай къде остава самосъзнанието на порастналото дете? Или важи принципа - щом ми предлагат трябва да взимам? И то не за нещо жизнено необходимо, а за да събера познати и непознати да се наядат и напият...
Lilяna, никой тук не е тръгнал да се хвали.
И не е казано, че една сватба трябва да е с 200човека и да бъде разточителна.
Сватба се прави и с 20души.
И не е казано, че една сватба трябва да е с 200човека и да бъде разточителна.
Сватба се прави и с 20души.
Вижте, по-рано младите хора не са имали собствени доходи, били са изцяло зависими от родителите си и е разбираемо, че те са поемали целия 'масраф'. Освен това женитбата е била задължителна, не е имало такова нещо като съвместно съжителство. Но днес нещата стоят различно, затова мисълта ми беше - очаква ли се все още от родителите да поемат този разход? Майка ми в началото дори се чувстваше виновна, че не могат да ни платят сватбата - така било редно открай време според нея. А на мен щеше да ми бъде съвестно да лиша родителите си от пари, които са спестявали и с които сега на стари години могат да си позволят нещо за себе си най-после. Ако с мъжа ми не бяхме успели да съберем пари сега, просто щяхме да го отложим за момента, в който ще можем да си го позволим.
...Пък и те искаха да правим голяма сватба, ако зависеше от мен, предпочитах подписване в тесен кръг, само кумовете и няколко приятели.
А от кой зависеше?
В крайна сметка, това е била твоята сватба, не тяхната /отново/ и е трябвало ти да си я изживееш както ти искаш, а не те да изживяват някаква собствена представа за твоя сметка. Не го разбирам това с компромиса за един от най-важните моменти в живота, видиш ли, за да не се засегне родата, да пренебрегнеш собствените си предпочитания и желания...
По темата, лично аз няма да се омъжа, преди да мога да платя сама сватбата си, съвместно с мъжа ми. Ако някой от родителите има други представи за това как трябва да станат нещата, ще му се обясни спокойно, че няма да стане на неговата. И се продължава напред.
). 
Нашата я платиха родителите. Хич не ме е срам от това. Така сме се разбрали, така сме постъпили.
Впрочем после ми секнаха паричните дотации от мама и тати. Така го чувствахме и тримата. Въпреки, че точно тогава бях в процес на търсене на работа. Но образованието и сватбата явно са счели те да ми ги осигурят.
Родителите на мъжа ми подобно.
Впрочем после ми секнаха паричните дотации от мама и тати. Така го чувствахме и тримата. Въпреки, че точно тогава бях в процес на търсене на работа. Но образованието и сватбата явно са счели те да ми ги осигурят.
Родителите на мъжа ми подобно.
Препоръчани теми