Трябва ли родителите да плащат сватбата?

  • 24 623
  • 557
  •   1
Отговори
# 525
  • Мнения: 12 722

Родителите са с някакви остаряли разбирания, държат да платят разходите по сватбата та да се бият в гърди после че дете са оженили. Не бих допуснала родител да ми плаща сватба. За тези неща има съпруг.
Отделен е въпроса че мъжете не са такива каквито трябва да бъдат, а и жените малко ги е еня за какъв се омъжват, още повече ако се женят съвсем рано.


Повечето родители не го правят, за да се бият в гърди, а защото се радват да направят празник за децата си.
А отделният въпрос - немам думи.  май отдавна минаха времената, когато жената трябва да се омъжи на всяка цена, ама и тогава ги е еняло за какъв се омъжват. 

# 526
  • Мнения: 619
ако един ден мъжът ти започне да печели по-малко от баща ти? Биеш му шута ли? В живота на човек има нагоре и надолу, особено във финансово отношение.

Глупости. Когато се омъжих за него беше наскоро останал сирак, беден държавен младши инспектор, на ниска заплата, баща ми беше директор на голяма софийска фирма. Разлика в заплатите около 10 пъти в полза на тати.
Но видях, че има потенциал, че има желание и най-вече кадърност да се промени това, и естествено след година не беше на държавната работа вече. И отдавна изревари баща ми, така, че знам, че има нагоре надолу.
Казах, че искам да видя, че е кадърен и може!, а не да види, че баща ми има добра работа и да чака на него, а той да си лежи пред ТВ събота и неделя, защото има и такива.
По думите ти разбирам,че задължение на мъжа е ден и нощ да изкарва пари.
Парите нито правят човека, още повече семейство или дом.
Фактор са съществен, дори изключително съществен, но чак пък да е обсебващ.

# 527
  • До морето
  • Мнения: 7 768
не трябва, но за моето семейство, както и това на годеника ми е въпрос на живот и смърт Naughty И донякъде ги разбирам, защото майка ми казва "Откакто съм се омъжила, живея за деня на твоята сватба!" Все пак обаче съм на мнение, че разните гевезелъци, които измислям всеки ден трябва да си ги плащаме сами Laughing

# 528
  • Варна
  • Мнения: 25 822
Егати, то никакво удоволствие не им оставяте на тия мъже бе Crazy То блъскане, блъскане и за какво? Ако и събота и неделя се блъска, кога ще ги харчи тез пари? Айде малко и да почива викам аз.

# 529
  • Мнения: 12 722


Глупости. Когато се омъжих за него беше наскоро останал сирак, беден държавен младши инспектор, на ниска заплата, баща ми беше директор на голяма софийска фирма. Разлика в заплатите около 10 пъти в полза на тати.
Но видях, че има потенциал, че има желание и най-вече кадърност да се промени това, и естествено след година не беше на държавната работа вече. И отдавна изревари баща ми, така, че знам, че има нагоре надолу.
Казах, че искам да видя, че е кадърен и може!, а не да види, че баща ми има добра работа и да чака на него, а той да си лежи пред ТВ събота и неделя, защото има и такива.

Какъв сирак на 30 години, ма госпожа.  И това ли видя -  че има потенциал. Ако не беше ти - жив да е загинал човекът. А можеше да е щастлив.

# 530
# 531
  • София
  • Мнения: 7 469
Confused какво означава 'въпрос на чест', супер странно ми е. Въпрос на чест за мен примерно ще е да отгледам такава дъщеря, че мъжа до нея да е кадърен, работен, да иска да покаже, че може и ще се грижи за нея, да настоява да поема нужди и, и на предстоящото семейство, за мен изобщо не би било чест дъщеря ни да доведе мъж, на когото ние да плащаме сватбата когато я взема за жена.  Rolling Eyes Това би ми показало, че има нещо сбъркано в дъщеря ни, нещо грозно, нещо не както трябва.
Изобщо не я разбирам тази логика, и тази чест. За пръв път ми се случва да съм на толкова различно мнение.
Изобщо не бих живяла с мъж, който ще остави баща ми да плати сватба, изобщо не бих била с мъж, който печели по-малко от баща ми, всъщност.  Crazy
[/quote
Прочети си пак този пост...и открий десетте разлики с този си:
ако един ден мъжът ти започне да печели по-малко от баща ти? Биеш му шута ли? В живота на човек има нагоре и надолу, особено във финансово отношение.

Глупости. Когато се омъжих за него беше наскоро останал сирак, беден държавен младши инспектор, на ниска заплата, баща ми беше директор на голяма софийска фирма. Разлика в заплатите около 10 пъти в полза на тати.
Но видях, че има потенциал, че има желание и най-вече кадърност да се промени това, и естествено след година не беше на държавната работа вече. И отдавна изревари баща ми, така, че знам, че има нагоре надолу.
Казах, че искам да видя, че е кадърен и може!, а не да види, че баща ми има добра работа и да чака на него, а той да си лежи пред ТВ събота и неделя, защото има и такива.
Аз няма да коментирам, ти или не знаеш какво да кажеш или не знаеш как.
Последно, като се омъжи - кой взимаше повече, мъжа ти или баща ти? Crazy Joy

# 532
  • Мнения: 5 577
 ooooh! пробах да редактирам, нета заби, изтри се всичко, ко стана?
абе провокирам нарочно, както винаги в тоя форум, и то доста успешно.  Mr. Green
ами скучно ми е. много ясно, че не винаги когато кажа нещо, то е това, което е, защото трудно се изразявам в писмен вид.

# 533
  • София
  • Мнения: 7 469
Простено ти, като нямаш с какво друго да се разнообразяваш. Mr. Green

# 534
  • Мнения: 12 722
ooooh! пробах да редактирам, нета заби, изтри се всичко, ко стана?
абе провокирам нарочно, както винаги в тоя форум, и то доста успешно.  Mr. Green
ами скучно ми е. много ясно, че не винаги когато кажа нещо, то е това, което е, защото трудно се изразявам в писмен вид.

Ма ясно, че ти е скучно.  Направи от мъжа си туй, дето си иска.

# 535
  • Мнения: 73
В голяма грешка си  Laughing Аз се омъжих на 20 - по сегашните стандарти твърде рано и много, много ме беше "еня" за какъв се омъжвам. Но последното в преценката ми беше да сравня заплатата на баща ми с неговата бъдеща (студенти бяхме и двамата) Rolling Eyes
Оттогава минаха 20 г. Laughing Я да те видя теб какви ще ги "дрънкаш" след 20 г. брак Wink
Много тъпо ми прозвуча отговорността на мъжа за "финансовото благополучие" на семейството - може би жената е отговорна за "емоционалното благополучие". Laughing  Laughing

Не те разбрах какво искаш да ми кажеш, но и моя брачен стаж е 19г и ето такива ги дрънкам представи си.
Преценката ми и тогава и сега си е една и съща. Беше беден, но с потенциал. За секунда не се замисли да търси пари на заем за да направи сам сватбата. Халките по онова време на дефицит издирва под дърво и камък и ни ги донесоха от чужбина. Роклята заедно търсихме и избирахме и си паднахме по най-скъпата, която без да се замисли секунда плати. Нещо тогава не ми мина на ум колко по мъжки постъпва, едва сега го оценявам като гледам какви келеши има и как се скръндзят за сватба. Confused Или чакат на мама и тати нещо да им отпуснат.


# 536
# 537
  • София
  • Мнения: 59
Голяма дискусия се оформи.  Whistling Думата "трябва" във въпроса е провокираща. Не трябва, но ако искат, защо пък не.

Нашата свадба например плащаха родители. Не сме обсъждали кой ще плаща, бухме студенти и живяхме заедно вече 5 години, не мислихме да правим свадба, така ни беше удобно. Ама нашите много искаха праздник. В резултат ние сами си купихме халките, костюма на младоженца и платихме всички такси, а родители настояха да платят за роклята ми и самото празненство. Така че излиза че малко разделихме разходите.
Тези които твърдят че сами ще си плащат за да почерпят приятелите си, а не да зависят от родители, ами хубаво.... Аз например съм на мнение, че свадба не е праздник на моите приятели, а е семеен праздник. Като каня приятелите си, естественно че ще си плащам сама. На нашата свадба бяха всички роднини, които успяха да дойдат (не че бяха много), имаше и приятелите ни, обаче родината беще преобладаваща част. Доставих удоволствие на нашите (още повече, че не присътстваха на свадба на брат ми, а това беше цяла трагедия за тях), за мен това ми е най-голямото удоволствие - да видя нашите счастливи, да се радват, че събраха своите братя, сестри заедно. А с приятелите ни се виждаме достатъчно често, както и се черпиме взаимно.  Simple Smile

# 538
  • Мнения: 11
Леле каква яка тема ... ще си я дочета цялата после Simple Smile
На въпроса трябва ли ... не не трябва, нищо в отнощения родител-дете не трябва да се основава на "трябва".
Един от най-добрите съвети, които съм получавала от майка си ...: Не се омъжвай.
Брака не дава нищо повече от това, което човекът до теб е решил да ти даде*. Времената вече са такива, че брака не е жизнено нобходим, няма да бъдеш преследвана и убита с камъни за това, че живееш с някой без да си омъжена за него.
Аз и сама бях достигнала до този извод, но чувайки го от майка ми ми олекна .... щях да я зарадвам, нямаше да и се налага да ходи на свадба Simple Smile
Не вярвам в брака, вярвам в човека!
И разбира се като на пълен противник на брака ми се наложи да се омъжа по документарни причини. Направих го в работен ден, преди работа, в присъствието на служебното лице и двама свидетели. Вече 5 години все забравяме да "полеем" събитието. Нищо не се промени, ама още ме е яд понякога, че се пречупих пред бюрокрацията за едната хартийка. Твърдя, че съм се омъжила по сметка, не по любов, трябваше ми пустото свиделство за да продължим в географската посока, която си бяхме избрали....
Считам се за щастливка, че родителите ни са свободомислещи и не плащат данък "обществено мнение". 
От друга страна се радвам и съм съпричасна с трепетите на приятелите ми около техните свадби, както се радвам по всеки друг повод, който ги прави щастливи.

*Моите твърдения не важат в случай когато едната страна търси материална облага от другата, тогава брака дава много.  Mr. Green

# 539
  • Мнения: 148
Ммм..."сваДба",празДник" - бе важното е, че всички са "Счастливи"....  hahaha

Общи условия

Активация на акаунт