Нищо.Чакам следващият ден.
Нов ден,нов късмет!
Нов ден,нов късмет!
- Публикувана: 30 ян. 2010, 18:19 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2011, 22:10 ч.
Какво правим, когато не ни върви?
Е на кой пък не му се е случвало да не му върви? Преживяваме го някак и чакаме да дойдат по-добрите дни. 
Не знам какво да те посъветвам,това състояние ми е непонятно. Гледай филма "Тайната", може да намериш отговор на въпросите си.
Слагам си ръцете в джобовете и чакам да ми мине.
Този тип мислене май е най-мъдрият в подобни ситуации.
Както и човек да успее да се сети, че животът е именно това - ту ти върви, ту не.
НЕПРАВЕНЕТО
Вървял Буда с учениците си из гората, ожадняли, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят.
Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, Буда бил непреклонен.
Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава Буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче.
Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила...
Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат.
Когато не ми върви тази притча ме подкрепя.
Вървял Буда с учениците си из гората, ожадняли, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят.
Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, Буда бил непреклонен.
Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава Буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче.
Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила...
Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат.
Когато не ми върви тази притча ме подкрепя.
Е на кой пък не му се е случвало да не му върви? Преживяваме го някак и чакаме да дойдат по-добрите дни.
Естествено
Позитивно мислене му е майката. Обаче на теория е лесно. Практиката е друга работа
След лошото идва хубаво
Жизнь как зебра - белая полоса, черная полоса, белая полоса, черная полоса... а потом раз и жопа
Позитивно мислене му е майката. Обаче на теория е лесно. Практиката е друга работа
Жизнь как зебра - белая полоса, черная полоса, белая полоса, черная полоса... а потом раз и жопа
Позитивно мислене му е майката. Обаче на теория е лесно. Практиката е друга работа
НЕПРАВЕНЕТО
Вървял Буда с учениците си из гората, ожадняли, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят.
Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, Буда бил непреклонен.
Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава Буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче.
Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила...
Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат.
Когато не ми върви тази притча ме подкрепя.
Вървял Буда с учениците си из гората, ожадняли, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят.
Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, Буда бил непреклонен.
Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава Буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче.
Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила...
Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат.
Когато не ми върви тази притча ме подкрепя.
Сигурно разсъждавам в грешна посока, но не е ли по-добре да седна до изворчето, да си почина и да чакам да се утай водата, а не да дърпам напред яко, да се изморя и да установя, че трябва да се върна...къде е логиката?
Това може би ще е по разбираемо 
И ТОВА ЩЕ МИНЕ
Имало едно време, един баща. Той бил много близък със сина си. Двамата си говорели за всичко, бащата му давал мъдри съвети и го учел как да се справя с живота.
Един ден обаче, бащата се разболял тежко. Усещайки, че краят му е близо, повикал сина си и му казал:
- Сине, аз си отивам от тоя свят и вече няма да можем да си говорим и да се съветваш с мен, както досега. Но в онзи голям дървен сандък съм оставил две кутии за теб – едната синя, а другата червена. Ако се случи така, че в живота ти нещата тръгнат много на зле, отвори синята кутия. А когато нещата ти тръгнат много на добре - отвори червената кутия!
Скоро след това бащата починал, погребали го.
Не се минало много време и работите на сина наистина тръгнали много зле. Тогава той си спомнил за думите на баща си, отишъл до сандъка, взел синята кутия и я отворил.
А там имало... парче пергамент, на което пишело:
И ТОВА ЩЕ МИНЕ
И действително, не след дълго работите постепено потръгнали.
Всичко се оправило и синът бил истински щастлив. Един ден той отново си спомнил за баща си и за последните му думи. Отишъл пак до големия дървен сандък и взел от там червената кутия. С любопитство надигнал капака и видял, че вътре в нея има подобно парче пергамент. Разгърнал го и прочел написаното:
И ТОВА ЩЕ МИНЕ
Да,
точно така:
Всичко минава!
И доброто, и лошото...
Затова,
нека в трудни дни да не се отчайваме,
а в моментите на радост и щастие
да не се самозабравяме!
Защото...
"и това ще мине!"
От тук
И ТОВА ЩЕ МИНЕ
Имало едно време, един баща. Той бил много близък със сина си. Двамата си говорели за всичко, бащата му давал мъдри съвети и го учел как да се справя с живота.
Един ден обаче, бащата се разболял тежко. Усещайки, че краят му е близо, повикал сина си и му казал:
- Сине, аз си отивам от тоя свят и вече няма да можем да си говорим и да се съветваш с мен, както досега. Но в онзи голям дървен сандък съм оставил две кутии за теб – едната синя, а другата червена. Ако се случи така, че в живота ти нещата тръгнат много на зле, отвори синята кутия. А когато нещата ти тръгнат много на добре - отвори червената кутия!
Скоро след това бащата починал, погребали го.
Не се минало много време и работите на сина наистина тръгнали много зле. Тогава той си спомнил за думите на баща си, отишъл до сандъка, взел синята кутия и я отворил.
А там имало... парче пергамент, на което пишело:
И ТОВА ЩЕ МИНЕ
И действително, не след дълго работите постепено потръгнали.
Всичко се оправило и синът бил истински щастлив. Един ден той отново си спомнил за баща си и за последните му думи. Отишъл пак до големия дървен сандък и взел от там червената кутия. С любопитство надигнал капака и видял, че вътре в нея има подобно парче пергамент. Разгърнал го и прочел написаното:
И ТОВА ЩЕ МИНЕ
Да,
точно така:
Всичко минава!
И доброто, и лошото...
Затова,
нека в трудни дни да не се отчайваме,
а в моментите на радост и щастие
да не се самозабравяме!
Защото...
"и това ще мине!"
От тук
Спомних си за моят баща и съветите,които ми даваше.Но кой ти е обръщал внимание тогава...Сега вече усещам колко са ценни за мен.
Моля се на Бога за това, което искам да се оправи, накрая винаги казвам : - Да бъде Твоята воля!
Ако нещо ми тежи на душата, освен че се моля го споделям с повече хора, най-вече с близките ми. Винаги, когато го споделя с 3-4 човека и ми олеква до такава степен, че чак забравям за какво толкова съм се тревожила.
Ако нещо ми тежи на душата, освен че се моля го споделям с повече хора, най-вече с близките ми. Винаги, когато го споделя с 3-4 човека и ми олеква до такава степен, че чак забравям за какво толкова съм се тревожила.
Препоръчани теми