Една жена на 40-вход свободен..

Я каква хубава темичка имало. Здравейте   и от мен. Аз все още съм на 41, но само за още месец. Никога не съм страдала от нарастването на годините си - само на 40-ия ми Ден Ден в такава дупка се бях сурнала, че мъж ми едва ме удържа да не си изключа телефона и да се заключа в мазето поне до залез слънце. Ама мина деня Х и нещата си продължиха по старому. Общо взето и аз имах един ежеминутно набъбващ списък със задачки да направя......; да отида......; и т.н. и още ми остават, но ги прилагам към списък "Преди да стана на 50". Силно се надявам, че ще мога да си направя още едно бебенце /както се казва "Всичко в тоя живот сама съм направила- и децата сама съм си правила"/ , та и аз на това се надявам, а то ако чакам на моя..... Пък нека после смее някой да ми каже "Оооо и вие ли с внучето" Абе не че на 30 не се чувствах по-добре физически, но както казваше тати /лека му пръст/ - "Човек като мине 40 и сутрин като се събуди и нищо не го боли - значи е умрял!". Та мили момичета - да си ни понаболва, ама да сме живи.

Фран, да е жив и здрав татко ти. Пожелавам на родителите ти много здраве. На мен майка ми миналата година навърши 71. И друг път съм писала в тази тема, че за мен годините не са от значение, важното е човек да е жизнен и здрав. Аз имам и жива баба на 94 години. Лошото е , че от 5-6 години е на легло, тъй като си счупи тазобедрената става. Но преди да претърпи тази злополука беше изключително жизнен човек. Цял живот е помагала на майка ми, отгледа мен и сестра ми.... Преди да падне всеки ден правеше гимнастика.Ние с майка ми с ме с дископатии - такива болежки никога не са я морили. Всъщност никакви не са. Това е тъжно, не годините. Човек прикован към леглото, съзнаващ състоянието си ....Понякога плаче и пита , защо господ я наказва и не иска да я прибере.

Диди, честит рожден ден на момата. Нека се сбъднат всичките и мечти!
 
На бременните - лека бременност.  Аз лично много ви се радвам, малко завиждам и възхищавам на куража. Но себе си не виждам като бъдеща майка. Струва ми се , че няма да мога да издържа още някой пубертет. Че не бих могла да отгледам със същото спокойствие още едно дете, както съм гледала щерките. Ще чакам внуци - да им се радвам.
 Диети може да се каже, че никога не съм спазвала. Хранила съм се преди години разделно -определено имаше ефект. Сега пък се храня според кръвната си група и също съм доволна. Все пак всеки ден да хапвам по нещо сладичко и да не напълнявам си е добре.

Лелее, колко сте изписали! И много нови попълнения от нашата красива възраст, браво! Аз уж съм от свежарките, ама нещо съм се умислила, не от възрастта, естествено, ТЯ Е ПРЕКРАСНА! Поздрави от мен на всички и лека вечер!

   Момичета, липсвахте ми! Искам да ви се похваля, че за няколко дни с една приятелка си направихме кратко бягство до Велинград-басейнчета,масажчета и други лиготии...Чувствам се заредена и пълна с положителна енергия! Пожелавам го и на вас!
   Яд ме е само, че поради "прозаичните" финансови причини, не мога да си го позволявам често! А е толкова приятно и зареждащо! Отидохме без мъже, без деца, без натоварващи разговори и затормозяващи емоции! В най-мрачните януарски дни да се окажеш сред красивите Родопи, цопнат в горещата минерална вода.... От сърце ви желая да си организирате едно такова тридневно релаксиране!

Добро утро и от мен,момичета!
Ауууууууу  Lorra , искрено ти завидях!
Искам и аз такава почивка , ама за сега поне не се очертава свободно време.
Ще продължавам да си мечтая.

Лорчеее, Йядосваш мееее!
Аз пък, живот и здраве, на 22 февруари, заминавам с мъжа ми на така дълго отлаганата ни "медена седмица" - в Рим. Предупреден е, че "мед" ще види га му останат сили след сериозно обикаляне. Наизуст го знам този град, крайно време е да го видя. Стискайте палци да не ми мине котка път!

Лорра, навяваш ми прекрасни спомени - и аз си правех навремето бягства там, във Велина, няма по-добри масажисти, ееей! После и мъжа ми го "светнах" и доволно готини уикенди сме си правили

Ментова, успех за Рим! Прекрасен е! Разстоянията не са големи, няма да се плашите, по цял ден - пеша, пеша и вечер - "мед", "мед"!

Имам един въпрос (само дето пропуснах май да поздравя вчера за хубавия родителски празник , на патерици се поправям днес), когато се налагат разни медицински интервенции, например една операция на щитовидната жлеза...как се справяте, ако се мотка родителката и се ослушва? Да не говоря за пердето, което по-добре да оперира, дала съм и парички да иде в Токуда...ама тя (майка ми) си се ослушва и отлага, отлага. И нещата се влошават. Сега и поставих "ултиматум", но може би сгреших...даже не говори вече за тези проблеми, ами се разсейва. Много хитра, като не съм и на главата да мърморя...усещането е сякаш се вдетинява...
Та въпросът ми е как се справяте с такива неща - с "добро" или с "лошо" ? 

Привет и позволете на патерица да честитя на празнуващите  , но вчера само можех да ви чета.
Болна съм!   

Привет и от мен  Тия дни ми се очертава доста работа, та ще се включвам по-рядко. Но после ще наваксам, обещавам. 

Боби40, ето по този въпрос и аз чакам съвети! Майка ми е "45 кила с мокри дрехи", работи от сутрин до вечер, лекар е, а ходи болнава, неизследвана, нелекувана. Говоря, говоря, но..."като си пееш, Пенке ле...". Имам й респект, но май е дошло време да обърна дебелия...Като я хвана менопаузата (ние знаем, че такова нещо няма, това е част от световната конспирация и на нас няма да ни се случи  ), 1 година ходеше като торнадо, върхлиташе те там, дето не очакваш, но на лекар не отиде. Доброволно. Има една по-бясна от нея приятелка, на която се обадих, разказах и ... скоро мама пак си беше нормален човек. Но, ако бях оставила на нея?
Бижу, оправяй се бързо!

Малеее, Ментова, и твойта не е лесна...Аз критическата на мама я "изпуснах" да я проконтролирам, в рода сме зле - на 40-41 години - хайде довиждане, та съм била на 18 тогава и вятър ме е веел на бял кон мен, но поне за кокалите последните години и носих едни хранителни добавки от Щатите (чинно си ги пие, защото явно и помагат и явно много я болеше) , дето в БГ си ги беше купила за 54 лрва опаковка от 30 хапченца (за 1 месец), а там излизаха същиите бройки 7 лева (същия продукт...22 долара 180 хапчета). Та я водих с мен, върнахме ги в аптеката, че на нея не искаха да и върнат парите (пенсията и беше 132 лева тогава), та да видиш като си знам правата дали не ми козируваха в аптеката.
Но явно ще обърна дебелата страна и аз, до сега с леки "заплахи", ама не става, то инат. Нито докторите са я стреснали обаче...не и пречело, а че става по-зле и едва диша понякога....не знам.

Здравейте,
мечтая си и аз за такова приключение като Лора,
Бижу, бързо оздравявай!

привет, момичета!
аз пък с моята майка имам противоположния проблем. мисля си, че е хипохондрик. чете вестник "трета възраст" напр. и като прочете за някоя болест, веднага започва да "страда" от нея. шкафчето й е една мини аптека. и с личната й лекарка съм разговаряла. между другото майка ми й се е оплаквала от мен, че заплашвам да изхвърля всички хапчета. преди коледа й поставиха пейс мейкър и сега мисля, че е добре. но тя винаги е "ох, боли ме еди какво си". вярно, че е възрастна вече /на 77 години е/, но мисля, че положението не е страшно. сега само я предупреждавам всеки ден да не смее да излиза по поледиците, че само едно падане й трябва. пази боже!

Здравейте и от мен! И честито на всички, които имат поводи.

Кажете, дами, какви кремове ползвате, ходите ли на някакви по-специални козметични процедури, замисляли ли сте се за ботокс, филъри с хиалурон и тем подобни. 

Аз ползвам от 25 годишна дневен за лице и очен контур, понякога за врата съм купувала, но забравям хихихи, тип - основно според възрастта и всеки път (т.е.на 6/12 месеца, в зависимост от опаковката 30 или 50 мл) сменям марката, основно ползвам Естее'Лодер, Лореал, Виши, Живанши, понякога Герлан, Шанел, Диор и Хелена Рубенщайн, на Ив Роше от 3-4 години нощен (като се сетя, де). За 15 години от тези 10-тина марки съм супер доволна, по-добре скъп веднъж годишно и с резултат. Козметичка - просто почистване на лицето - винаги като ми кажеше "хайде мила, време ти е". Тук, където живея сега са много смотани и не съм ходила от 2 години. Правя си краставична маска лятото като се сетя (сигурно 2 пъти миналото лято), но съм винаги с 50 или 60-ти фактор на лицето против слънце през лятото.

В последно време след всички истерии и писаници на тема парабени, четох, четох, но реших, че не мога да се лиша от хубавата козметика заради стабилизатори, консерванти и подобни. Има къде по-важни неща - например да не ядем буклуци ....отколкото крема, който си мацам на муцуната, едва ли той ще ми е препъни камъка на живота но съм водила спорове (безмислени) по този въпрос  и е тежко да се спори, просто се отказах, това си е моето лично мнение

За срам ще кажа, че за ботокса разбрах преди 2 години като ме питаха тихичко кога за последно съм го правила и аз се облещих. Е, обясниха ми, та знам сега какво е , но не предвиждам. Сега да попитам и какви са тези филтри 

Благодарна съм на моята бивша началничка, която в последствие ми стана приятелка, после и кума на сватбата, че беше така добра да ми обясни на 25 г какво, кога и защо трябва да правя за себе си. Аз бях започнала на 18 да опитвам с козметичните грижи, но не беше "по правилата" - бях си самосъчинила как