Благодаря на всички Ви за отговорите.Да,почина внезапно.Със сигурност неочаквано от никой...може би и от него...За мен още е неосъзнато.На гроба не съм ходила от погребението.Нямам сили,а си говоря с него най-вече вечер като паля свещта.Раздадох на 31.12 когато бяха 20 дни.Пак ли да раздам?И смятате ли,че като не ми се показва лично в сънищата ми,иска да ме предпази от нещо?
- Публикувана: 3 фев. 2010, 14:12 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2012, 10:51 ч.
Сънувате ли починали ваши близки? - 2
Благодаря на всички Ви за отговорите.Да,почина внезапно.Със сигурност неочаквано от никой...може би и от него...За мен още е неосъзнато.На гроба не съм ходила от погребението.Нямам сили,а си говоря с него най-вече вечер като паля свещта.Раздадох на 31.12 когато бяха 20 дни.Пак ли да раздам?И смятате ли,че като не ми се показва лично в сънищата ми,иска да ме предпази от нещо?
Щом не си ходила на гробищата може би за това ти се сърди починалите "искат" до 40 дни да са с блиските си ...за това ходи на гробищата поне до 40 дена защото "душата му още е тука " След 40 дни вече отива там горе
Раздай ,винаги раздавай като назоваваш името му ,да се знае че го даваш за него...за бог да прости....
ЗИЧЕ ,аз като ходих 3 месеца всеки ден,а сега през 2..3 дни заради многото снегове тук при нас,какво?Затова ли не съм го сънувала въобще?Не мога да не ходя...имам чувството че той ме вика Ела,ела..Случи се така,че ходих 1 седмица с детето в Египет и естествено портретът на нашия тате е винаги с нас,на челно място стоя...Където и да ходя,винаги го нося. 
Веднага като се върнахме, ходих на гробищата и като откачена му се извинявах,че не съм била цяла седмица..
Сега си мисля,гледай какви глупости,но чувствах вина и тежест,че съм отсъствала...Ако искате вярвайте..направила съм на съпруга ми олтар и всяка вечер,без изключение палим свещ...малкия я държи,аз паля..На двора имаме висящи фенери/свещници,в които по всички празници горят свещи(72ч!)...
Писах и преди,че много искам да го сънувам...Искам да му кажа много неща, които по една или друга причина не успях да му кажа приживе.....
Веднага като се върнахме, ходих на гробищата и като откачена му се извинявах,че не съм била цяла седмица..
Сега си мисля,гледай какви глупости,но чувствах вина и тежест,че съм отсъствала...Ако искате вярвайте..направила съм на съпруга ми олтар и всяка вечер,без изключение палим свещ...малкия я държи,аз паля..На двора имаме висящи фенери/свещници,в които по всички празници горят свещи(72ч!)...Писах и преди,че много искам да го сънувам...Искам да му кажа много неща, които по една или друга причина не успях да му кажа приживе.....
Ако знаете къде го погребах...ОООХ и това ми е огромна мъка...Нямаше избор и единственото място се оказа най-безобразното гробище сигурно в целия свят...Единственото ми успокоение е че минели необходимия срок ще го прехвърля при близките му...А и не искам да го усещам там...Той е в мен постоянно...Чуствам се гузна по-скоро,че е там отколкото че аз не ходя...Може и да звучи конщунствено,но така го усещам...Как да раздавам винаги като го споменавам?Съжалявам,ако задавам глупави въпроси...Та аз го споменавам толкова пъти...На кого да раздавам,какво...
Сега вече се разбира защо? Ти се чустваш виновна за това е така
Раздава се храна приготвена от теб или купена на някого когото познаваш например. Когато му го даваш казваш-Вземи това за Бог да прости Иван например /или както е името на съпруга ти/
Така това което раздаваш отива за него
Също и дрехите и личните вещи се раздават....
Поне така правим ние но мисля ,че навсякъде така се процедира.
Раздава се храна приготвена от теб или купена на някого когото познаваш например. Когато му го даваш казваш-Вземи това за Бог да прости Иван например /или както е името на съпруга ти/
Така това което раздаваш отива за него
Също и дрехите и личните вещи се раздават....
Поне така правим ние
но мисля ,че навсякъде така се процедира.
Ти сама решаваш не е задължително само на определените за това дни да се раздава....
Аз например когато сънувам умрял човек винаги раздавам на следващият ден за Бог да прости. Тъй че прави това което ти сама прицениш стига да се почустваш по добре ,че си направила това което зависи от теб....
Аз например когато сънувам умрял човек винаги раздавам на следващият ден за Бог да прости.
Тъй че прави това което ти сама прицениш стига да се почустваш по добре ,че си направила това което зависи от теб....
Стана ми малко по-ясно и по-леко-доколкото е възможно...Благодаря ти ЗИЧЕ 
Няма защо
радвам се ,че съм помогнала доколкото мога... ....Алена и тя голяма всезнайка само пари лапа от хората ...та и книгата издаде..
Аз обаче не съм раздала дрехите на съпруга си.Някои от тях запазих.Изпрани и подредени до моите,в гардероба.Миришaт ми на него.Когато ми е много мъчно и съм плакала много(почти всяка вечер) прегръщам някой от пуловерите му или го обличам и така спя.Това ме успокоява..Това е моят начин да бъда с него..Нека съм луда...
За раздаването на дрехите знам,че се прави след 40-ия ден.Всичко ли трябва да се раздаде?Не бих могла да се разделя с толкова много неща...Чета ,че много жени в моята ситуация са си оставили много вещи,даже носят някои от дрехите на съпрузите си.Да дам 2-3 дрехи,но чак пък всичко...Ами бельо,чорапи,хигиенни прибори,кърпи,чехли,обувки...Толкова са много...Как да залича изцяло толкова дългото присъствие на най-любимия ми човек...един цял живот... Bee казваш"някои от дрехите запазих"Какво направи с останалите вещи?
....Алена и тя голяма всезнайка само пари лапа от хората ...та и книгата издаде..
Аз обаче не съм раздала дрехите на съпруга си.Някои от тях запазих.Изпрани и подредени до моите,в гардероба.Миришaт ми на него.Когато ми е много мъчно и съм плакала много(почти всяка вечер) прегръщам някой от пуловерите му или го обличам и така спя.Това ме успокоява..Това е моят начин да бъда с него..Нека съм луда...
ТОВА Е ТВОЯ НАЧИН ДА СЕ ЧУСТВАШ ДОБРЕ И СЪМ НАПЪЛНО СЪГЛАСНА С ТЕБЕ .
А може би същото бих направила и аз в твоя случай.
.... helen69 Остави си нещо но това което прицениш го раздай ...
Виж Bee. и тя си е оставила тъй че сама прицени кое да оставиш и кое да раздадеш.
Дадох на родителите му,а по..старите изхвърлих.
Тук не е прието да се раздава..нито дрехи,нито храна.Нищо не съм раздавала.От време на време купувам сладкиши,които давам на родителите му,но ние сме едно семейство както се казва,това не влиза в сметките.Все пак в Рим,като римляните,нали?Освен това мъжът ми си беше финландец,нищо общо нямаше с православието,беше лютеран.Но това е друга тема..
Извинете за спама..
Тук не е прието да се раздава..нито дрехи,нито храна.Нищо не съм раздавала.От време на време купувам сладкиши,които давам на родителите му,но ние сме едно семейство както се казва,това не влиза в сметките.Все пак в Рим,като римляните,нали?Освен това мъжът ми си беше финландец,нищо общо нямаше с православието,беше лютеран.Но това е друга тема..
Извинете за спама..
