Публикувана: 5 фев. 2010, 09:26 ч.
Последно мнение: 28 ян. 2025, 02:20 ч.

Дъщеря ми е в 4-ти клас и е непрекъснато унижавана и обиждана от госпожата! Помо

6 122
62
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво мога да направя, ако дъщеря ми се връща от училище разстроена и наранена от учителя си?
Какво да правя, ако учителят на детето ми се държи неуважително чрез пренебрегване и липса на интерес?
Как да се справя, ако детето ми е разсеяно и учителят му не го харесва?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво мога да направя, ако дъщеря ми се връща от училище разстроена и наранена от учителя си?
  
  Първо, можете да поговорите с учителя за проблема и да се опитате да намерите решение. Ако това не работи, можете да напишете писмени оплаквания до директора на училището и Инспектората, заплашвайки се, че ако проблемът не бъде решен, ще подадете жалба. Разговорът с училищния психолог също може да помогне, но ако няма резултат, трябва да се предприемат по-решителни действия.
- Какво да правя, ако учителят на детето ми се държи неуважително чрез пренебрегване и липса на интерес?
  
  Ако учителят се държи неуважително към детето чрез пренебрегване и липса на интерес, може да бъде подадено писмено оплакване до директора на училището, като се предоставят конкретни примери. Освен това може да се проведе разговор с учителя за обсъждане на области за подобрение. Ако няма промяна, по-нататъшни действия могат да бъдат предприети, като например преместване на детето в друг клас.
- Как да се справя, ако детето ми е разсеяно и учителят му не го харесва?
  
  Ако детето ви е разсеяно и учителят му не го харесва, важно е да проведете разговор с учителя, директора на училището или училищния психолог. Подкрепете детето си и се уверете, че то не трябва да се стреми да бъде харесано от учителите; вместо това трябва да се съсредоточи върху ученето и личностното израстване. Освен това обмислете записването на детето в допълнителни дейности или клубове, където може да бъде оценено и признато за усилията си.

# 30 8 фев. 2010, 20:25 ч.

Мнения: 1 575

galy78 , защо не обясниш на детето си, че не е нужно да да се харесва на учителката си и да престане с опитите си да и се представя - така няма да е толкова разочарована.Догодина ще имат нова учителка, нека наблегне на ученето - нали тя знае, че учи заради себе си, а не , за да е забелязвана и хвалена.Вярно е, че всяко поощрение е добре дошло и трябва да го има.Дано детето не живее с мисълта, че трябва да е най-добра във всичко и на всяка цена.Кажи и, че ти също можеш да оцениш нейните способности и знания и обърни внимание на детенце върху други хубавини в у-ще като приятелките например, харесва ли си някое момченце.
Моето дете е по-голямо перде, а и когато аз видя някаква несправедливост и че той тръгва да се впряга се опитвам да обясня накратко какъв е живота и да се опита да намери нещо друго, в което да положи усилия.
Успех и пиши какво става.
Продължавам да смятам, че трябва и разговор с учителката, в който да поискаш конкретни неща.

# 31 8 фев. 2010, 20:37 ч.

Мнения: X

Аз продължавам да не разбирам... От постовете на авторката става ясно, че госпожата е класна е на детето вече четвърта година, а недоразуменията помежду им са започнали още в първи клас.
Какво ви накара да чакате, докато останат само няколко месеца до окончателната раздяла с въпросната преподавателка и чак тогава да се замислите за някаква реакция от ваша страна? Защо през изминалите три години не направихте нищо? newsm78

# 32 8 фев. 2010, 21:52 ч.

Варна
Мнения: 2 378

Цитат на: dideva в пн, 08 фев 2010, 20:37

Аз също съм на мнение, че нова среда, преподавател и съученици може дори да въздействат стресиращо зна детето ви за оставащите 3 месеца. Помислете отново преди да вземете крайно решение.

# 33 9 фев. 2010, 10:44 ч.

Мнения: 485

Цитат на: Някойси в пн, 08 фев 2010, 19:39

Цитат на: telerika в пн, 08 фев 2010, 14:35

Всяко дете заслужава обаче да бъде изслушано, дори да казва някоя глупост както мисли въпросната възпитателка.

Абе, малко е спорно това. Учителят си има план, според който трябва да си преподаде материала, да изпита всички деца, да обърне внимание на всяко, да държи урока под контрол. Ако едно дете е изслушано веднъж или дваж нормално е после да бъде "игнорирано" като се даде шанс и на останалите деца да се изявят. Абе за всичко си има време и място и децата са в училище за да се научат на това. Не твърдя, че този случай е такъв. Забележката ми е срещу категоричността на изказването от цитата.

Не оспорвам качествата на учителката, нито пък искам да кажа колко е лесно да си учител. Аз самата съм с педагогическо образование.. Имах предвид за случаи като този- все пак авторката описва детето си като разсеяно и лесно ранимо. Естествено е "монетата" да има 2 страни- ако попитаме учителката със сигурност си има основателна причина да се държи така,може и поведението на детето да не каквото го описва майката...

# 34 9 фев. 2010, 20:30 ч.

Мнения: 5

Знаете ли, аз знам, че детето ми не е идеално, и аз и се ядосвам когато все е забравила нещо или е отнесена или все витае някъде, но се старая да и вдъхна увереност и самочувствие. Не съм от майките "манячки" да изисквам всичко и на всяка цена, все пак децата са различни- едни са по-оправни и будни деца, а други са по-чувствителни и неуверени.
Не съм я преместила досега защото се страхувах по-вече от стреса, който може да и причини новото училище. Не съм реагирала остро срещу госпожата за да не си го изкара после на детето. Все си мислех че нещата ще се оправят, т.к. отношенията са на приливи и отливи.
Септември вече ще е в друго училище и вярвайте ми просто ме е страх.
Може грешката да е моя, че не съм я преместила ще в началото , но ...

# 35 9 фев. 2010, 20:46 ч.

Мнения: 1 575

galy78 , всички искаме най-доброто за децата си Peace

!Когато нещата не зависят от нас се чувстваме безсилни и гневни.Поне аз.Учи детето си да приема спокойно нещата и да си вярва - не зная какво друго можеш да сториш.Каквато и да е дъщеря ти, редно е учителката да намери подход към нея.Дори е редно ако детето ти се е вманиачило да и се хареса, колкото и да и е досадно, тя да търси контакт с вас, за да поговорите как да се справите...На теория всички можем да изпишем по един чаршаф.Ти виждаш каква е реалността - не можеш да се намесиш така както ти се иска.Тук е мястото да кажа "...такъв е живота..."За това друга чисто практическа идея не мога да ти дам - калявай детето си, повдигай и самочувствието където е нужно и не и достига и също важно е да знае, че безсмисленото упорство е само в нейна вреда!Учи я да влага сили и емоции във възможни неща, за да не се наранява като в случая с учителката!
Сега ми идва на ум -ако не си я записала някъде на извън класно занимание - направи го.В какво е способна или добра, какво я влече - спорт, рисуване, някакъв клуб - запиши я на нещо, в което ще намери признание и ще бъде оценена правилно.Да видиш колко бързо ще забрави недостъпната г.жа!

Последна редакция: вт, 09 фев 2010, 20:52 от Боби1973

# 36 9 фев. 2010, 21:59 ч.

Мнения: X

Цитат на: galy78 в вт, 09 фев 2010, 20:30

Знаете ли, аз знам, че детето ми не е идеално, и аз и се ядосвам когато все е забравила нещо или е отнесена или все витае някъде, но се старая да и вдъхна увереност и самочувствие. Не съм от майките "манячки" да изисквам всичко и на всяка цена, все пак децата са различни- едни са по-оправни и будни деца, а други са по-чувствителни и неуверени.
Не съм я преместила досега защото се страхувах по-вече от стреса, който може да и причини новото училище. Не съм реагирала остро срещу госпожата за да не си го изкара после на детето. Все си мислех че нещата ще се оправят, т.к. отношенията са на приливи и отливи.
Септември вече ще е в друго училище и вярвайте ми просто ме е страх.Може грешката да е моя, че не съм я преместила ще в началото , но ...

Страх те е от какво? Че нещата ще продължат по същия начин? Че дъщеря ти ще е все така плаха, неуверена и разсеяна? Сигурна ли си, че изобщо става дума за конкретната госпожа? newsm78

# 37 10 фев. 2010, 09:19 ч.

Варна
Мнения: 2 378

Имате още само 2 месеца и половина. Мисля, че щом толкова години сте се справяли, ще устискате още малко. А наесен-нова среда, ново начало. Може би плахото дете там ще се чувства отлично. Успех.

# 38 10 фев. 2010, 09:24 ч.

Мнения: 2 161

На всички,които плачат и се жалват тук,че децата им са измъчвани,тормозени,дискриминирани от преподавателите си,искам да кажа,че вие сте виновни затова.Да,вие сте виновни.Виновни сте,защото изчаквате.Виновни сте,защото мълчите страхливо.Липсата на самочувствие ви кара да се страхувате,че децата ви ще бъдат след това тормозени.Аз честно ви казвам,че не ви разбирам.Един единствен път имах проблем с преподавател.Ами вдигнах на пожар първо МОН,после директно нахлух при директора на училището.Вие разбрахте ли,че имам проблем?Ето,казвам го,когато проблемът е история.А вие си пишете ли пишете тук,но на децата си не помагате.Какво се чудите,че тези деца не се справят?Вие ги учите на това чрез собственото си поведение.Преди време имаше тема и в Клюкарника,при това пусната от баща.Който пък се изплаши от един червен мерцедес.Поне черен да беше.Мъжът ми би го изкъртил този,плюс учителката.И го е прилагал на практика.Децата трябва да се чувстват защитени.Вие как ги защитавате?Като плачеме дружно за тях във форумите на бг мама.

# 39 15 фев. 2010, 18:24 ч.

Варна
Мнения: 2 378

Не съм съгласна пък проблемите се решават с "давай да къртим наред, барабар с учителката, а защо да не започнем първо от нея". Или пък да се занимава МОМН с текущите проблеми на редовите граждани. Не зная какъв е бил твоя проблем, Chanel, дано е бил толкова сериозен, че да занимаваш висши институции. Много често прескачаме нормалния разгово с класната, но затова пък веднага скачаме на горестоящите. ...И къртим.

Само за едно съм на същото мнение с Chanel. Тук проблемите не се решават.

# 40 16 фев. 2010, 09:32 ч.

Мнения: 2 161

Моят проблем беше по-малък от проблемът,описан тук.Е,и?Трябваше да изплача болката си тук,а вие да навъртите 20 съчувствени страници.А какво означава "къртим"?А това за Мон...незнам как да го коментирам,пък аз рядко оставам без думи.Да не занимаваме институциите,за да се наспинкат.Не,честно,всеки си заслужава съдбата и колкото повече се сгъваш,толкова по-нещастна съдба заслужаваш.

# 41 16 фев. 2010, 09:52 ч.

Варна
Мнения: 2 378

Цитат на: Chanel в вт, 16 фев 2010, 09:32

....А какво означава "къртим"?...

Вие кажете?

Цитат на: Chanel в ср, 10 фев 2010, 09:24

...
Мъжът ми би го изкъртил този,плюс учителката.И го е прилагал на практика...

# 42 16 фев. 2010, 10:25 ч.

Мнения: 2 161

Да,аз съм го написала.Ставаше въпрос за инцидента със сина на Фиатаджия.Да,мъжът ми действително би го изкъртил,както той сам се изразява.И действията,които би предприел наистина биха били драстични.И го е правил без да му мисли много,какво остава пък да пише във форум!Но аз,като по-възпитана от него,решавам проблемите на детето си на ниво Мон,директор,и така надолу по стълбицата.