Публикувана: 13 фев. 2010, 21:15 ч.
Последно мнение: 7 март 2010, 11:59 ч.

Събирам забравени жестове (леко носталгична) IV

28 466
766
1

13 фев. 2010, 21:15 ч.

Мнения: 608

Добре дошли, пътници. Машината ни на времето кацна на летище България. Времето е топло-26 гр, слаб южен вятър. Скорците скоро излюпиха малките, плетените люлки чакат в задните дворове, баба е омесила содената пита, а тайфата ни чака с балканчетата на експедиция в близката гора.
При нас е малко прашно, сравнително носталгично и безкрайно уютно. Разполагайте се, споделяйте, съпреживявайте! Hug

ЛИНК КЪМ СТАРАТА ТЕМА

С огромна благодарност на 10 centa за прекрасната тема Hug

Последна редакция: сб, 13 фев 2010, 21:49 от Elica676

# 1 13 фев. 2010, 21:35 ч.

Пазете Гор
Мнения: 5 181

ха добра вечер. Гледайте пък мене къде ми светна, докато си жуля форумо и си човъркам ухото с една химикалка.
Та се сетих за химикалките ми едно време, и по-скоро, че се продаваха пълнители - и те бяха разни видове, за химикалка от 20 ст или от 60, или от 3 лв (едни немски). За тия от 6 лв, металните, с четири цвята, пълнители се намираха трудно, поне при нас.

Много обичах да си купувам резервни пълнители, в книжарниците ги доставяха на пачки вързани с ластик. (мина ми през носа специалната миризма на тетрадки на старите книжарници).
Стараех се да си пазя химикалките, да си ги поспарам по трънски - кръвта вода не става, стиснат съм. На една химикалка и извъртях поне пет пълнителя, преди да я настъпя без да искам.
Кога за последен път сменихте пълнител? Wink

# 2 13 фев. 2010, 22:49 ч.

Мнения: 428

Гушки, гушки и от мен!
Заговорихте за химикали, аз пък си спомних най-обикновените, едни такива на райета.
Дълго търсих снимка в нета и намерих! Grinning

http://detstvoto.com/uploads/posts/2008-10/thumbs/1223221191_p1050606.jpg
http://detstvoto.com/uploads/posts/2008-10/thumbs/1223221192_p1050607.jpg

Този сайт е изключително ценен! Толкова много съхранение спомени в снимки.

# 3 13 фев. 2010, 23:12 ч.

Мнения: 608

Толкова много неща са припомняни тук, че си мисля, че само с нашите собствени спомени да превъртим поне за малко лентата назад.
Помня как ми подариха кукла с тъмни къдрици и зелени очи за Нова година, а аз гневна я захвърлих на земята и отмъкнах на брат ми пожарникарската кола.
Най-страшното ми наказание- отрязаха ми косата. Не знаех какво ме чака, като ми се канеше баща ми, задето не можеше да ме измъкне от морето...
Как препоръчаха на майка ми да ме запише на бойни спортове и да ме отпише от художествената гимнастика-притежавала съм сила, но ми е липсвал грам финес.
Най-дългия ми полет без машина-приземена на другия край на двора след полет от засилената до макс люлка.
Най-дивия ми смях-скришно приютения гларус от мен се изтъпанчи сутринта на леглото на мама и татко. Laughing

Е, само в началото беше смешно.
Най-успешното бизнес или може би творческо начинание в детството ми. С приятелка организирахме театър в двора зад одеалата и публиката, кацнала на стъпалата беше тройно по-голяма от очакванията ни. Събрахме парички и толкова много сладкиши, че пирувахме повече от седмица Grinning

Най-демонична постъпка..Ужасно ме е срам-изпрах/изкъпах пилетата на леля и ги .."изцедих". Не исках да настинат мокрички.
Преяждане ,което няма да забравя-на прасе в Дуранкулак. Толкова много ядох, че оставих следи от стомаха си оттам , та чак до Варна..
Първо влюбване-на 12. Мама си отдъхна, мислеше, че никога няма да проявя женски черти и няма да докача внуче от мен.

# 4 14 фев. 2010, 00:44 ч.

Казанлък of all places
Мнения: 689

Пу за мен!
Калатея, преди тези химикалки имаше едни белички със синьо капаче отгоре. завиваше се на винт. И за тези химикалчетасе прдаваха пълнителни по 20 стотинки. Боже, колкозавиждах на майка за една химикалка,която се "цъкаше"! Беше черна, с червено копченце отстрани, страхотия!
Днес, докато бях при нашите и гледахме Олимпиадата заедно, все едно бях на 16, току-що прибрала се от Стара Загора, сакът само хвърлен в моята стая и аз на масата да ям палачинки и да си говорим за зимни спортове с баща ми. И да чакам с осем очи брат ми да се прибере ...

# 5 14 фев. 2010, 01:27 ч.

Мнения: 592

И аз се сетих покрай Елица за подобен дълъг полет - имахме зад блока разкошна детска площадка с два гълъбарника - има останки от единия, ще пробвам да го снимам. Имаше и едни метални яки люлки - засилвяхме се и скачахме. Лапета!
Да ни е честита новата тема! Party

# 6 14 фев. 2010, 07:32 ч.

Мнения: 803

Добрутро!
Някои знае ли защо има изтрити постове в темата?
Три-четири след първия на Елица, между които и мой Thinking

Броят за спам нашите усмихнати нахълтвания ли?
Че ние ако не се веселим, какво да правим тук?

Как да е.
Във връзка с горното, бих ли могъл Прошка да ви поискам, приятели?

Последна редакция: нд, 14 фев 2010, 07:50 от Дедо

# 7 14 фев. 2010, 07:56 ч.

Мнения: 4 586

Ами то си беше детски вариант на "запис". Нищо не казваш, т.е спамиш, но темата вече ти излиза в непрочетени публикации. Разкриха ни, кво да правиш. Жалко, бях първи.
Аз повисях с главата надолу и с чадър в рацете, сандала за улука закачен. Добре, че отдолу бяхме наредили 6-7 бали слама. Опит за летене с парашут - чадър.
Първите химикали, които дойдоха в нашето село след шишенцата с мастила, бяха 20ст, а пълнителят - 15. Химикалите бяха бакелитови, полуобли отпред и от една дупчица стърчи писецът. Няма пружина, няма нищо. Отзад с капачка. Случваше се да спре да пише и тогава го надуваш отзад. Или да му падне съчмата на писеца. Тогава сменяш металното с такова от празен пълнител и става цапаница.

# 8 14 фев. 2010, 08:10 ч.

Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
Мнения: 39 375

чудих се що никой не пише, а то ....

Сирни заговезни е. като най-млада (и Убава) Flutter

първа искам прошка.

Hug

И на вас простено да е!

днес на центъра ще свири Ломската духова музика, а в турлашката махала - Берковската Crazy

не съм била скоро на такова събитие. Напомня ми за времето, когато всяка събота-неделя имаше такива свирнИ. Blush

И някак ми пърха сърцето. .

# 9 14 фев. 2010, 08:16 ч.

Мнения: 4 586

Гоуди, няма за какво, но ти прощавам. Не е Берковската, но Ихуу!

# 10 14 фев. 2010, 08:48 ч.

Мнения: 1 252

Простете и мен , грешната Laughing

И аз ви прощавам , с изключение ма модовете /мразя да ме трият!/

Толкова много съм летяла с щурата си глава , че не знам кое да опиша.
Може би летенето ми с, и от кон /една много добричка и спокйна кобила/
Но да яздиш без седло е безумие. Така се подплаши животното, че след летенето ми беше трудно да се надигна и пак то - кончето , доведе стопанина си да ме спасява.
Само ми се виеше свят... И много ме боляха краката , дето съм я стискала през корема от страх.
Но това не ме отказа , обичам ги тия животни!
А кон боб яде - пробвах ! Ама сварен! И морков яде! Laughing

Ех, сега не мога да пусна ни Берковска, ни Ломска- докато търся слушакли ще събудя всички!

# 11 14 фев. 2010, 09:07 ч.

Мнения: 608

Добро утро. И аз искам прошка. Няма безгрешни.
Жалко за изтритите постове. Яздене на кон така и още не съм пробвала (само магаре), а ми е стара детска мечта..
В града ми, в нашия квартал до морето има един комплекс "Фанагория" представлява умален вариант на прабългарско селище и има програма с коне, в която представят какви луди диваци сме били ние, прабългарите. Та кончетата от програмата ги пускат навън, зад мрежите и оградите да пасат и да се разтъпчат. Изкушението да се метна на някое от тях на гърба винаги е било огромно Laughing

М/у другото миризмата в книжарницата от детството ми не съм я забравила. Най-любим момент е началото на септември, когато взела "голямата" паричка отивах да се запася за новата учебна. Един път се изкуших, купих си глобус и се прибрах с него и с почти нищо друго..Всеки е пътувал от нас, завъртайки кълбото и забучвайки пръст напосоки Grinning

Най-много радост ми доставяше като "попаднех" в Австралия.

# 12 14 фев. 2010, 09:24 ч.

Мнения: 120

Моля за прошка и аз! Praynig

Често ви чета, рядко пиша. Напомнихте ми за подвързването на учебниците и тетрадките с онзи зеления картон/много грозен беше/.А аз в осми клас ,някъде, си подвързах тетрадките с листове от календар - с едни пейзажи- страхотия!Математика- януари,литература- август,физика-ноември...Да ама другарката изобщо не разбра моето естетическо попадение и трябваше скорострелно да ги преподвързвам с бяла хартия със залепен с облизване етикет.

# 13 14 фев. 2010, 09:33 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 546

Goody , благодаря ти за поздрава, Ения ми е най-любима от любимите! Аз не съм летяла /освен със самолет/, но тя е в състояние да ме вдигне в облаците Crazy

Със самолет летях четири пъти, Бургас-София. Все исках да улуча АН, защото много клатели и било страшничко, но уви! Само с ТУ 134 беше. /може да ме поправите, ако съм му объркала номера/. 20лв беше билета в едната посока. Simple Smile

Вчера така се завъртя приказката, че разказвах на дъщеря ми за моите шивачески и плетачески изяви. Бях на около 15-16, когато реших , че искам панталон с ръб. В магазина имаше разкошен плат,което си беше рядкост, но аз нямах достатъчно пари, стигнаха ми само за 90см. Обаче пусти мерак, уших си сама зимен панталон с ръб, с дължина малко под прасеца Laughing

След две години излезе и тази мода, но на мен ми беше писнало вече да го нося Grinning

Друга моя изцепка беше яке от бархет Grinning

Тя много се смя на модата от онова време, особено на прилеп ръкавите и буфанчетата.

# 14 14 фев. 2010, 09:43 ч.

Мнения: 3 740

Вълчо, ти си по-смел от мен. Моите планове за летене си останаха само планове. На няколко пъти съм излизала с чадър или с чаршаф на балкона, но така и не скочих. Всъщност, това, което ме спря, беше опънатата тел за простиране в градинката отдолу. Не бях сигурна дали няма да я нацеля. Все пак, проява на здрав разум, 'дет' се вика.
И да, прав си, пълнителите бяха по 15 ст.

Препоръчани теми

Термовизуална диагностика!

Ушна краста - лечение

Профилактиката - ако знаех по-рано, щях да изследвам...

Опасни Улици /Arka Sokaklar/ по БТВ

Причина:

Причина: